Теория на всемирната гравитация

(Кратко резюме)

Често в научно популярни статии за гравитацията, особено в Интернет, се допуска кардинална грешка, която вкарва в заблуда читателите. Споменават се теория на Нютон за гравитацията или теория на Айнщайн за гравитацията. Хора, сериозно изучавали физика знаят, че такива теории няма, но много читатели се подвеждат от слабата подготовка на някои автори. Всъщност досега във физиката липсваше възприета теория, обясняваща механизма на гравитацията.

Нютон изрично подчертава този факт в  “Начала”:

“До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане, но аз не посочих причините на самото притегляне. Тази сила произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието… Причината за тези свойства на силите на привличане аз до сега не мога да изведа от явленията, а хипотези аз не измислям”.

Аз си поставих за цел да намеря обяснение на процеса и модела на гравитация. Единственият гравитационен модел, който може да се обясни с нормална човешка логика е следният и той не е нов, съществуват много подобни теории:

Гравитацията представлява сила, равна на сума от импулси на удари на етерни частици идващи от космоса, т.е. тя е сила, дължаща се на етерно налягане.

Какво следва от приемане на подобен модел?

    

     След като твърдя, че познатата ни гравитация се създава от удари на етерни частици, които отдават двоен механичен импулс на молекули, атоми и йони с които се сблъскват и отразяват, то следва плътността на потока от падащи частици да намалява в дълбочина по брой за единица време. Частицата се сблъсква с атом или молекула, скоростта и` за миг става 0, след това като напълно еластичен удар равен обратен импулс, в зависимост от ъгъла на удара, и се връща обратно. Способността на земния етер да прониква в дълбочина е ограничена до около 4000 метра. Сумата от двойни реактивни импулси създава сферична форма на небесните тела и осъществява гравитацията, като причинява тегловна сила. Колкото по навътре в материята прониква етера, толкова повече плътността на потока, съответно силата на налягане, намалява.

Ако това твърдение е вярно, по елементарен математичен път се доказва, че теглото на едно тяло зависи не само от неговата маса, но и от неговата форма и разположение т.е., че теглото на един плътен паралелепипед, цилиндър или всяко друго тяло с несферична форма, не може да е еднакво в изправено и в легнало положение.

Този ефект би следвало да се регистрира в микросвета при въздействие на финия етер, а също така и в макросвета на грубия етер. Доказване на явлението ще представлява достатъчен аргумент за приемане на модела на гравитация. На основа на тези разсъждения проведох серия експерименти.

 

Извърших експерименти с различни материали, измервани с помощта на електронна аналитична  везна с разделителна способност 0.0001 грама. Измерени бяха 6 тела с несферична форма в две проекции: М1 в изправено и М2 в легнало положение.

Опит А : Плътен железен цилиндър с диаметър 20 мм и височина 57 мм беше изтеглен в изправено положение и се установи тегло 139.3861 грама. Теглото в легнало положение показа 139.3858 грама. Теглото в изправено положение се оказа по-голямо от това в легнало полжение, М1

Ако това е вярно, то преди Големия взрив не е имало етерни частици защото материята е била събрана в малко пространство. Как се е събрала? и След като се е събрала как е експлоадирала? Сега казват, че гравитацията на черната дупка не позволява да се излезе от нея, а тази материя вътре е сигурно прашинка от това което е било преди момента на големия взрив, където се е намирала цялата сегашна материя. Как аджеба е гръмнало тогава. Хем няма гравитация, хем материяте е невъобразимо много на едно място и хоп гръм и всичко започва. Има нещо гнило в това.... Чудя се дали изобщо е имало Голям взрив или учените се опитват да нагодят фантазиите си към реалността.
Скоро гледах едно предаване за това как светлинен лъч забавя скоростта си като преминава през парче замръзнал водород и можело да се види с просто око как се движи. Хем гледах хем се чудех дали тези дето го приказват си вярват ?

Теорията за Големия взрив, Теорията за черните дупки са области на фантастиката, а не на науката. Научно е онова, което с проверено от опит. Етерът винаги е съществувал и изпълвал пространството, а той е основа на материята.

Здравейте,
Аз изобщо не разбирам от тази космическа наука, но ми е интересно и като зачета нещо по темата ми възникват много въпроси. Незнам къде да се обърна за отговори и може би мястото не е тук ама...
Казват, че в центъра на всяка галактика има черна дупка и там се събирала материята. А дали от тази черна дупка не излиза материя от някъде и затова там се образуват галактиките? Говорят за паралелни Вселени и незмнам какво си защо да не се прелива материя през точно тези места.
Друго, което не ми се "връзва" е: - Един учен сложи в един филм едно платнище и пуска на него различни топки. Естествено колкото по-тежки бяха топките толкова повече се огъваше платнището и хоп направи извод, че колкото е по-голяма масата толкова повече се огъва пространството. Да ама не - ако това платнище беше насред междугалактическото пространство където няма земна гравитация накъде щеше да се огъне? - Ще се огъне ама друг път. Изобщо според мен "Има нещо гнило в Дания".
Защо всички орбити са все хоризонтални? Как пък една не се завъртя перпендикулярно?
И как енда звезда като стане супер нова започва да се върти? Кой я кара за се завърти при условие че узбухва ?
Може да са тъпи въпросите ми, но ме вълнуват.

В центъра на всяка галактика се намира централно слънце, което захранва с енергия всички слънца в галактиката. То не е черна дупка, а излъчва със свръх висока честота от невидимия диапазон. В слънцата тази енергия се преобразува във видима светлинна енергия. Светлината се преобразува в топлина в планетите и се излъчва в пространството. От там енергията се връща обратно в слънцата и в централното слънце.
Платното или равнината може да се огъва, а пространството не може. Опитват се да демонстрират тримерно пространство с двумерен модел, но неуспешно, опитите им са смешни. Теорията на относителността никога не е била призната от истинските учени.
Орбитите на всички гравитационни системи са в една равнина, защото се определят от магнитното поле на централното тяло. Ако се постави тяло в орбита перпендикулярно на другите орбити, то ще започне да се забавя и накрая ще падне върху централното тяло.
Новите звезди не избухват, а избухва само газовата им обвивка. Те са се въртяли преди експлозията, въртят се и след това, но без газова обвивка остава твърдо тяло, което не може да свети. Може след привличане и събиране на водород от космоса след милиони години отново да засвети. Светлината се образува отвън върху газовата обвивка от космически енергии.

Гледам картинките по горе и си мисля- Ако е една достатъчно тънка пластина която е в сянката на етерните частици и те немогат да я удрят, това означава ли, че тя няма да падне върху тялото. Силно се съмнявам.
А по въпроса за въртенето все пак нещо ги е завъртяло от начало - просто така да се замозавъртат ???? Явно има доста неща да откриваме и само гадаем и нагаждме фактите както ни е удобно.

Няма достатъчно тънка пластинка, която да се промъкне между етерни частици. Те са много по-малки от електрона. Въртенето на звезди и планети съм го обяснил в книгата си, но тук е съкратен вариант. Звездите се образуват от два прахови облака, които навлизат един в друг и създават циклон. Планетите се образуват от тънка обелка от материя, която след като се отдели, започва да се навива около себе си.

Не знам защо излизам като "анонимен"? Казвам се Златко Петров на 48 и като хоби се интересувам малко от Космоса.
От къде се вземат тези "етерни частици" и каква е тяхната природа. Щом са по малки от електрона как съществуват в свободно състояние и някой успял ли е да ги види в действителност или пак предполагаме?
От познанията ми, колкото и да са бегли, учените са намерили прегради за почти всичко - включително и за гама лъчите, които имат най-голяма проникваща възможност./ поне така знам/ Това означава ли, че при подходяща преграда дадено тяло няма да изпитва гравитация?
Твърди се, че колкото е по-голяма масата, толкова по-голяма е гравитационната сила. Добре. Ако някога открият "божествената частича" и успеят да я отделят от атомите на някакво вещество това означава ли, че то няма да е подвластно на гравитацията?
Какво е общото между гравитацията и "гравитона"? Някой казват, че гравитацията се дължи на тази частица, а тук говориш за "етерни атаки". На кое да вярвам?
Незнам дали са много просташки въпросите ми, но определено си ги задавам и бих прочел всякакви мнения.
Тази книга "„Теория на всемирната гравитация” ИК Виделина, София, 2007 г." цитирана по-горе, може ли да бъде намерена и прочетена?

"Електроните в свързано състояние образуват атоми и молекули, а в свободно състояние представляват нещо подобно на газова среда около Земята."
това е цитат от горната статия. Електроните сами по себе си немогат да образуват атоми. Нали трябва и протони и неутрони ... и незнам какво още. Ако има свободно блуждаещи електрони то неможе ли с някакво положително поле да ги улявяме и да си правим ток така от "въздуха"?

Етерните частици изпълват пространството и винаги са съществували. От тях се образуват атоми, молекули и материята. Познати са 4 вида етер. Най-грубият етер представляват свободни електрони. Нарича се жизнен етер. Има още химически етер, който свързва елементите, светлинен и топлинен етер. Светлинният етер представлява средата, която провежда електромагнитните вълни. Гравитони не съществуват, гравитацията е съвкупност от налягане на различните видове етер.
Земната гравитация се дължи на налягане на електрони. Поради това чрез електрично и магнитно поле може да се въздействува на земната гравитация. Електроните имат ниска проникваща способност, поради което на няколко километра дълбочина практически няма гравитация. Обаче химическия етер има много по-голяма проникваща способност и достига до земното ядро. Връзката Земя-Луна се дължи на налягане и ударни импулси на електрони. Връзката Земя-Слънце се дължи на два компонента - на химически и светлинен етер. Затова практически Слънцето не влияе на Луната. Книгата ми "Теория на всемирната гравитация" се намираше в книжарници Хеликон, не зная дали е изчерпана. Скоростта на земната гравитация е около 8 км/сек, а на Слънчевата е двукомпонентна - около 430 км/сек и вторият компонент е светлинна скорост.
Гравитацията представлява равновесие или разлика между две сили на отблъскване.

Протоните и неутроните са съставни частици, образувани от електрони. Около Земята има океан от електричество и бъдещето на енергетиката е там. Никола Тесла е правил успешни експерименти за пренасяне на електрическа енергия през пространството, без проводници. След няколко години ще се добива енергия от космоса и цялата Земя ще бъде осветена.

"Протоните и неутроните са съставни частици, образувани от електрони." - това е цитат от последния коментар.
Сега, аз може да съм неук и не много компетентен в тези науки, но няма как да събереш отрицателно заредени електрони и да получиш положителен протон или неутрален неутрон?!?!
"Има нещо гнило в Дания!"
Освен това Стивън Хокинг разказва съвсем други неща за гравитоните. Не само, че съществуват, а и подробно ги обяснява:

Първата категория е гравитационната сила. Тази сила е универсална, т.е. всяка частица изпитва силата на гравитация в зависимост от своята маса или енергия. Гравитацията е най-слабата от четирите сили; тя е толкова слаба, че ако не притежаваше две характерни свойства, изобщо не бихме я забелязали: тя може да действа на големи разстояния и е винаги притегляща. Това означава, че твърде малките гравитационни сили между отделните частици в две големи тела като Земята и Слънцето могат да се сумират и да породят една значителна сила. Другите три сили са или с малък обсег, или в някои случаи — сили на привличане, а в други на отблъскване, така че проявяват тенденция да се унищожават. При разглеждане на гравитационното поле от гледище на квантовата механика взаимодействието между две материални частици се представя чрез частица със спин 2, наречен гравитон. Гравитонът няма собствена маса и поради това носи взаимодействие с голям обсег. Гравитационната сила между Слънцето и Земята се обяснява с обмен на гравитони между частиците, от които са изградени тези две тела. Макар обменяните частици да са виртуални, ефектът им без съмнение е измерим: те заставят Земята да се върти около Слънцето! Реалните гравитони образуват това, което класикът-физик би нарекъл гравитационни вълни. Те са толкова слаби и така трудни за регистриране, че никога не са били наблюдавани.

Не знам вече на какво да вярвам.

Свободните електрони нямат заряд. Зарядът представлява налягане на етерни частици върху електрона, които го привеждат в движение, следователно т.н. заряд съществува само в движещи се електрони в магнитно и електрично поле. Ясновидката Слава Севрюкова, заедно с доц. Иво Лозенски е участвала в програма за изследване на микросвета. Тя е виждала атомите, електроните и е можела със силата на волята си да ги спира, ускорява и т.н. Тя дава нов модел на атома, при който няма електронна обвивка, а по-големи частици, образувани от електрони. През 1991 г. те издават книга "Психотронно изследване на микросвета". В моята книга съм разгледал този модел. Стивън Хокинг не е никакъв капацитет, по-скоро той е писател-фантаст, отколкото учен. Гравитони няма открити и никога няма да бъдат открити, защото не съществуват. Гравитационни вълни също не съществуват в нормална ситуация. Само при изключителни събития като взрив на нова звезда, преминаване на голямо тяло в близост, може да се образува гравитационна вълна. Все едно да казваме, че атмосферното налягане има вълнов характер.

Стивън Хокинг - писател-фантаст ??? Това е несериозно според мен.

Не ми е известно Хокинг да е направил някакво откритие във физиката. Всичките му писания са в областта на теориите за черни дупки, за Големия взрив, за времето и т.н, неща които днес не могат да се проверят и докажат. Превърнат е в медийна звезда, най-вече от западните медии, но е силно казано да се нарече учен. Може би ако притежаваше литературен талант, щеше да се изяви в научната фантастика. Учен е онзи, който може да докаже твърденията си с опити в лабораторни условия.

Според теорията за етерното налягане, бяло джудже с маса колкото слънцето трябва да изпитва по-малко етерно налягане, отколкото слънцето, поради много по-малкия обем и гравитацията там да е по-малка...
Как обяснявате това от гл.т на вашата идея?

Гравитацията се осъществява от няколко вида различни етерни частици с различна проникваща способност. Съществуват няколко нива на гравитация, в зависимост от големината, скоростта на движение и на проникване на етерните частици в материята - 6 според мен, но може да са повече. Всички небесни тела се планират и създават от висш космически разум. Масата и плътността на звезди и планети е предварително определена. Плътността на различните видове етерни частици не е еднаква във Вселената и зависи от масата на звездния куп или галактика.
Например Луната взаимодействува само със свободни електрони, другите частици преминават свободно през нея, без да създават налягане и сила. Земната кора взаимодействува с електрони и етерни частици, създаващи електромагнитно поле, а земното ядро с друг вид частици. Плътни звезди се свързват с галактичния център с неутрино, което преминава свободно през Слънцето. Съществуват етерни частици, които не познаваме, още не са открити. За всяка различна плътност съществува различна комбинация от етерни частици.
Различните етерни частици си влияят, когато са в съседство относно маса, скорост и проникваща способност. По-малките и по-бързи оказват налагане на следващите по-големи и по-бавни и т.н., както етерът оказва налягане на въздуха, въздухът оказва атмосферно налягане на суша и вода, водата върху сушата.
На тази основа космичните тела наподобяват луковица. Свръхплътните тела отразяват всички или по-голяма част от падащите етерни частици.
Слънцата например имат свръхплътни ядра и газова обвивка. Един вид частици образуват ядрото, а друг вид - газовата обвивка. При експлозия като нова звезда се изхвърля само газовата обвивка, а остава ядрото.