Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2012 15:23 - Watchmen Ревю
Автор: spectacularspidey Категория: Други   
Прочетен: 2847 Коментари: 0 Гласове:
0



image

 Watchmen

Review / Анализ

Watchmen, едно от върховните постижения на DC, често е определян като роман, невъзможен за филмиране. Идеята е че комиксът от 12 части, днес разпространяван като роман, просто не се поддава на такава адаптация. Феновете, които казват това, всъщност може и да имат право – спорно е дали филмът наистина трябваше да се случи, главно поради две причини. Първо, Alan Moore, писателят, никога не е замислял творбата си като филм. Това е най-важният аргумент – той не е участвал в създаването му, името му не е споменато никъде в началните или финалните надписи, и е казвал в интервюта, че дори няма да гледа крайния продукт. Dave Gibbons, художникът, от друга страна служи като един от главните консултанти по филма, но в свое интервю той изтъква втората главна причина против създаването му – Watchmen е комикс ЗА комикси и направен специфично, за да покаже какво може да бъде постигнато чрез графичния медиум. Голяма част от това означава взимането на установени геройски образци, представянето им по нови начини, и използването им, за да говориш за всички важни компоненти от живота. Също така в комикс човек може да връща страниците назад, за да хване нещо, което е пропуснал, да си опресни паметта или просто да преживее отново дадена ситуация. В панелите има много детайли, скрити символи, знаци и тн, които рисуват цялостната картина на един комплексен свят и хората в него. За да получиш максималния ефект, трябва да четеш със свое собствено темпо, така че всеки би имал различно изживяване с Watchmen, в зависимост от това как го чете.

Това са неща, които няма как да бъдат пренесени на голям екран, поне не със същия ефект. Zack Snyder със сигурност е разбрал този проблем, но се е опитал да направи всичко във филма си да сработи максимално добре. Ефектът не е същият и никой не е очаквал да бъде, но нека погледнем обективно на нещата. Все пак, коя адаптация е точно копие на оригинала? Някои се доближават, като Batman Year One, но и там е спорно какъв е смисълът да пренесеш нещо почти страница по страница и дума по дума от един медиум в друг. Просто прочетете комиксовата история. Какъв беше смисълът да заснемат „Психо” наново, единствената разлика в добавените цветове и различните актьори? Какъв е смисълът да издават наново любими филми като Цар Лъв, Търсенето на Немо и Междузвездни Войни в 3D? Само за да покажат, че е възможно? По същество всяка адаптация в различен формат е шанс за пробване на нови похвати за казване на историята. Тук става въпрос за режисьорската визия относно творбата на някой друг, така че разбирам и двете страни на аргумента. Истинският въпрос не е дали филмът Watchmen трябваше да бъде направен, а дали може да бъде разглеждан самостоятелно, без знание за комикса.

Много хора не са, и няма да прочетат комикса по различни причини, и филмът ще е единственият начин, по който да се докоснат до този материал, така че може би си заслужава. Дори и с премахнатите елементи Watchmen кара зрителя да мисли, и задава важни въпроси за историята, за живота, за обществото, за всичко. Иска ми се всички да бяха достатъчно широко скроени и ако сега кажа, че Watchmen е шедьовър, задължително четиво, една от най-богатите истории на миналия век и няма значение, че е комикс, да му дадат шанс и да си набавят романа – но реалността е друга. Това не означава, че трябва непременно да сте чели комикса преди да гледате филма – все пак ако Холивуд не може сам да разкаже сюжета, а само да го представи, то аргументът на читателите ще се окаже верен – книгата е невъзможна за филмиране. Впечатляващо е, че Watchmen като филм не се разпада между отделните сцени. Това си е филм и е изграден като такъв, но му помага заетата комиксова структура. Например произходът на Д-р Манхатън е пресъздаден почти дословно, нелинейния начин, по който той изпитва миналото и настоящето, сякаш се случват едновременно е изключително важен, за да вникнем в божествените му разбирания за време; или разговорът на Роршак с психиатъра, където героят казва, че показаните му картини приличат на красиво цвете или пеперуда, докато всъщност му напомнят за брутални случки от миналото му. Snyder експериментира с ключовите кадри, показвайки ни определени моменти на забавен кадър, за да можем да попием образа. Много е трудно, докато гледаш филм, особено някой толкова вплетен като Watchmen, да знаеш какво точно трябва да гледаш във всяка сцена, и какво ще се окаже важно. За човек, който не е чел комикса, това ще са нещата, които ще запомни след филма, като убийството на Blake в началото, усмихнатата значка, изцапана с кръв или разкъсването на Джон Остерман в енергийния генератор. Режисьорът поставя много детайли директно от романа в сцените си, и в коментарите към DVD-то разкрива голяма част от тях, като тогава ти става ясно, че просто няма как да забележиш всички снимки, знаци, декорации, смигвания към комиксовите читатели и тн. Те не са от изключителна важност за сюжета – но изображенията, които са, са представени така, че да не бъдат пропуснати. Като статуетката с надпис „In Gratitude”, поставена на преден план, след като Холис Мейсън е пребит с нея. Важен символ, подарък, даден му във величествените му дни като първия Nite Owl, сега с кръв между двете думи, сякаш пише „Ingratitude”, символизирайки мнението на обществото за него и останалите герои през 1985. По тези неща си личи, че Snyder е искал зрителя да изпита възможно най-голям брой нюанси на историята, въпреки че няма да е целия спектър. Това, което прави Watchmen “невъзможен за филмиране”, поне в лента със стандартно времетраене, са всички идеи и елементи, които трябва да вложиш или премахнеш.

image
Преди да продължим трябва да се отговори на централния въпрос - За какво се отнася Watchmen? Става дума за сила (власт) – кой има сила, кой би трябвало да има, кой би трябвало да взима решения за другите, кое е правилно и кое грешно, и кой трябва да решава това; съдбата ли направлява живота ни или нашата воля, способен ли е всеки от нас да промени нещата, или всички сме незначителни пионки в играта на вселената; дали сме тук с някаква цел, или просто съществуваме? Как, дявол го взел, можеш да разнищиш тези въпроси, плюс да направиш увлекателен филм, плюс да изградиш интересни за зрителя образи, в рамките на два часа? Е, не можеш, затова Snyder не се е и опитал. Той е взел главните елементи от книгата с най-важния диалог, и е започнал да снима. Доста неща остават изрязани от варианта, пуснат по кината, но могат да бъдат набавени чрез покупка на Watchmen Director’s Cut или Watchmen Ultimate Cut. В последния става ясно, че Zack е направил нещо, което отразява всяка важна секция на книгата. Невероятно е, че са му отпуснали бюджета и креативната свобода да създаде толкова много екстра материал и добавки. Историята с Black Freighter (комикс в комикса) е адаптирана в анимационна форма и вкарана в Ultimate Cut, за да подплати сюжета. Извадки от книгата на Холис Мейсън “Under The Hood” са преправени като ТВ филм от 70-те, което си е гениално хрумване. Така че, не, в киносалона няма да видим всичко, но можем да го видим, ако имаме желание. Това е безспорно доказателство за отдадеността и уважението на всички, взели участие в продукцията към колосалноста на оригинала. Все пак, ако искаха да направят просто поредния екшън филм със супер герои, Watchmen нямаше да излезе над 2 часа и половина.

Повечето от това, което виждаме на екрана е достоверно спрямо комикса – Zack променя някои моменти, но изглежда винаги го прави с умисъл. Например в сцената с похитителя на детето Роршак го убива по различен начин, който също е индикативен за образа му. В книгата Роршак овързва престъпника с вериги и подпалва къщата, оставяйки го с малък шанс да оцелее – както той е направил с момиченцето. Героят има абсолютен възглед над моралността и ако си извършил нещо лошо, заслужаваш да бъдеш наказан по начин, който отговаря на престъплението ти. Във филма Роршак казва „Кучетата ги трепят” – мъжът не е по-добър от кучетата, които е нахранил с останките на детето, затова съдбата му ще е същата. И в двата случая Роршак прилага идеална справедливост, но с различен ефект. Snyder обаче изоставя някои малки експозиционни елементи, което може да обърка хората, незапознати с комикса. Първото е обяснението защо черните петна по маската на Роршак се движат. Watchmen съществува в една увеличена реалност, да, но всичко друго бива разяснено – маската обаче изглежда като единственото физически невъзможно нещо във филма – изглежда ефектно, но защо е такава? Втората липсваща експозиция засяга Бубастис (генетично промененият рис) – какво представлява и откъде се е пръкнал? Отново, това не е кой знае колко важно за историята, но присъствието му във финалните сцени, без никакво обяснение е просто странно. Бубастис служи най-вече за създаване на симпатия към антагониста Вейд – той е привързан към творението си и му е жал, че трябва да го жертва. Във филма животното също е пожертвано, но без това знание липсва емоционалната тежест – смъртта е напълно незначителна.

Един основен аспект, и това е най-големият проблем във филма – е пренесен сравнително слабо и неубедително – образа на Адриан Вейд/Ozymandias, което е жалко, защото той е може би най-важния персонаж, който трябва да бъде адаптиран подобаващо. Мотивациите му са си на място, но докато всеки от останалите герои е сякаш прескочил от страницата на екрана, при Вейд се е получила лоша интерпретация. Най-огромното разкритие в комикса е, че именно той стои зад убийствата на бившите си колеги. Но още от първата му сцена във филма е очевидно, че делата му не са чисти, и може би той е злодеят. Погледът му е манипулативен, а репликите му са доставени с ясно изразен тъмен почерк. В книгата Адриан прелива от харизма – да, той е най-умният човек на света и е богат, но е представен като човек, който няма какво да крие, след като е разкрил самоличността си и е станал най-обичаният хуманист на планетата. Във филма Вейд е прекалено мрачен. Той казва, че не е „комиксов злодей”, но поведението му отговаря на такъв. Трудно е да му симпатизираш, дори и финалният му план да е логичен.

image
Относно финалът – и в двата варианта на историята Адриан и Д-р Манхатън работят заедно, за да създадат безкраен енергиен източник за целия свят, базиран на силата на Остерман. Веднъж усвоена, Адриан използва тази енергия, за да убие милиони хора, но натопява някой друг като извършител. Идеята е че по този начин САЩ и СССР ще се обединят срещу общия враг, макар че всъщност няма такъв. Върховната практическа шега, и в очите на Вейд, единствения начин, по който Студената Война може да бъде спечелена. Разликата е, че в комикса той натопява една гигантска генетично създадена сепия, докато във филма това е самият Манхатън. Много фенове не харесват тази важна промяна, но в контекста на филма, в нея има много смисъл. Хората са нервни по отношение на Д-р Манхатън – няма страшно, докато е на наша страна, но какво ще стане, ако той се обърне срещу човечеството? Трябва ли да се доверяваме на това създание, което може да ни завладее, управлява или унищожи с лекота? Вейд се заиграва с тези страхове, а Snyder използва предишни сюжетни моменти, за да направи промяната по-правдоподобна. Манхатън получава обвинения, че е причинил рак на свои познати, включително на бившата си приятелка, а Адриан го познава достатъчно добре, за да осъзнае, че това ще го бутне към ръба и той ще напусне Земята. Така се създава логична причина Джон да ни обърне гръб, и реакцията на обществото към „атентата” му изглежда по-приемлива. Винаги ми се е струвало пресилено как Ozymandias е абсолютно сигурен, че нациите по света ще повярват на извънземна инвазия. Но Д-р Манхатън е нещо истинско, познато на всеки. Сепията, като мотив, действа по-добре в комикса, макар че няма как да знаем със сигурност. И в двата случая резултатът е един и същ – милиони загиват, светът се обединява пред лъжлива заплаха, и всички тези жертви може би са напразни, защото е нужно само един човек да разкрие истината, за да се започне всичко отначало.

Тези, които са гледали Watchmen с предварително знание за историята са видели всички важни елементи и идеи на комикса в една по-различна адаптация. А накрая ги очаква изненадваща промяна, която не само че е смислена, но и добавя нов оттенък в действията на главните образи. В края на краищата мисля, че романа е по-завършено и завладяващо изживяване, но съм впечатлен колко много от него е прехвърлено във филма с максимален ефект.

Супер Герои?image
Друга голяма причина за създаването на филма е, че той узурпира предположенията и очакванията на зрителя относно това, което гледа, и го кара наистина да се замисли за супер геройските архетипи. 23 години след излизането на комикса, филмът Watchmen е също толкова иновативен, оригинален и социално и културно-ангажиращ. Реакциите към лентата ни казват много за остатъчния ефект на супер героите. Въпреки трейлърите, които ясно показаха, че филма не е подходящ за деца и дадения му R рейтинг, много родители все пак заведоха отрочетата си да го видят. Но само защото даден продукт има своя собствена линия с играчки и в него фигурират цветни костюми, не означава, че ще е за цялото семейство. Част от вината пада върху дистрибуторите и рекламната кампания, които изкараха филма като нещо много по-мейнстрийм, отколкото всъщност е, но вина имат и възгледите на повечето хора относно супер геройския жанр. Дори след творби като Watchmen, Civil War и The Dark Knight Returns, които промениха индустрията и показаха, че нещо много по-задълбочено, философско и социално-отговорно може да бъде постигнато в комиксовите панели, обикновеният зрител все още си знае формулата – добро срещу зло. Героят е поставен пред изпитания, спира злодея, всички са щастливи накрая и научават ценен урок, бла бла бла. Watchmen обаче оставя вие сами да решите кой кого, защото никой не побеждава на финала – няма добри, няма лоши. Те са просто хора с мотивации и възгледи за реалността, макар и доста екстремни. Watchmen не отговаря на въпроси, по-скоро ги задава, като разбърква супер геройския образец по пътя си. Dave Gibbons отбелязва, че голям брой светове в  комиксите са нереалистични – идеята, че тези хора се обличат в костюми и налагат свой вид справедливост, но светът около тях си е почти като нашия. Тези герои сякаш не променят обществото и взаимоотношенията между хората, но според Gibbons в реалния свят това щеше да се случи. Един от аспектите на комикса Watchmen е да покаже какъв щеше да е животът, ако супер героите наистина съществуваха. Това е история за супер герои, но е спорно дали образите в нея могат да се окачествят като такива. Така че преди всичко става дума за научно-фантастична история, която задава важен въпрос и се опитва да предложи отговор в контекста на всичко, което знаем за света, историята, науката и тн.

Очевидно, света в Watchmen не е като нашия, изглежда стилизиран и чужд. Много неща се случват там, които не могат да се случат тук, но това е защото съществуването на героя променя всичко. С тази идея идват много други. Ако ще имаш супер герои, то тогава трябва да имаш и свръхестествен супер герой, по същество Супермен. И ако той може да променя историческите събития и да избира страни, както Д-р Манхатън избира Америка, то това ще има значителни последствия относно устройството на държавата, а защо не и целия свят. Причината тези хора да изглеждат толкова величествени е понеже навличането на костюм, за да се биеш с престъпността е много опасна и драматична работа, и само специален вид хора могат да я вършат. За разлика от традиционните герои обаче, като Батман и Spider-Man, тези хора не го правят с благородни цели, и по принцип нямат нищо общо помежду си. С това казано нека погледнем архетипите, представени от главните действащи лица във филма (и в комикса).

image1) Уолтър Ковакс / Роршак – ще започна с него, защото е фаворит на почти всички, запознати с Watchmen, в това число и на мен. Роршак има абсолютен възглед към моралността, и отказва да прави компромиси, независимо от ситуацията. Той действа извън закона, защото смята, че закона е прекалено мек, снизходителен. Когато Актът Кийн бива одобрен, Роршак оставя бележка с надпис „Никога” пред полицейски участък, декларирайки, че няма да се предаде пред закона, защото вярва в това, което върши. Това, което го прави толкова завладяващ е, че той е напълно отдаден на идеалите си, и би пожертвал всичко за тях. От друга страна той е социопат, и отнесени до предела си, идеалите му са доста плашещи. Какво ли щеше да бъде, ако всеки правеше като Роршак – да поема ролята на съдия, заседател и изпълнител в борбата срещу престъпниците. Какво дава на Роршак правото да взима тези решения? Разбира се героят ще каже, че неговият морал му дава правото, като единственият възможен морал, и ако хората спрат да правят компромиси и се видят като достойни същества, светът ще бъде едно много по-хармонично място. Роршак също вярва в социалния ред, който Америка претендира да има, но мисли, че ако не бъде стриктно налаган, ще се разпадне. Точно това се вижда чрез насилието в Watchmen – няма сигурно място, и сякаш няма кой да помогне. Роршак е много комплексен и опасен персонаж, който вярва в справедливостта – проблемът е, че за много хора тя е трудна за дефиниране, а други, като Адриан Вейд смятат, че човешкия живот е по-ценен от прилагането на справедливост. Обобщавайки вярванията на Роршак към момента на неговата смърт писателят Марк Уайт казва (в книгата си Watchmen and Philosophy) „за него животът не е важен – свободата е”. И затова Роршак призовава „Никога не прави компромиси, дори и в лицето на Армагедон”. Той е убеден, че обществото може да действа, докато всеки се придържа към определен идеал, а планът на Вейд за общество, базирано на лъжа е прекалено голям компромис. Роршак има известно право, но не е без своите грешки. Той не вярва, че един престъпник може да се преправи в нормален гражданин, за разлика от ранните си дни, за които споделя „тогава ги оставях да живеят”. Батман също има екстремна идея за справедливост – никога не давай на престъпник да се измъкне, но никога не отнемай живот. Роршак би казал, че Прилепа прави компромиси, но Батман би казал, че щом веднъж решиш да убиеш някого, кога ще преминеш границата и ще убиваш заради самото убиване, а не защото извършеното престъпление е достатъчно лошо. Роршак не може да спечели, защото няма как да накараш всеки човек да бъде съгласен с една единствена философия. А и се питам дали Роршак е удовлетворен от това, което прави – защото не изглежда така, той просто го прави. На финала, когато се опитва да се върне в цивилизацията, той знае, че ще бъде спрян и убит, ако не от Манхатън, тогава от Вейд. Да, Роршак отказва да живее във фалшивата утопия, но възможно ли е това да е и поради факта, че за него няма да има място там? Той приема маската си като своето истинско лице, и без свят, на който да го показва, какво ще остане от него? Дали въобще иска света да се промени или му е по-удобно като знае, че това е невъзможно, но все пак опитвайки се? Последният важен компонент в характера на Роршак е, че той не вярва в съдбата – според вижданията му всеки притежава волята да взема решения, затова всеки заслужава да бъде наказан за лошите си постъпки. Всеки има избор, а всеки избор има последствия. Изглежда неизбежно, че Роршак ще умре, без да може да каже на никой за ужасния план на Вейд, че няма как да го спре, докато не стигнем до самия край – хората може би ще прочетат дневника на Роршак, съдържащ всички доказателства за действията на Адриан. Ако героят беше жив в този момент, това вероятно щеше да засили вярата му в избора.

image2) Адриан Вейд / Ozymandias – Вейд е злодеят във филма, като този с плана да убие милиони хора, но като много други злодеи, той се смята за един от добрите. Той е пълна опозиция на Роршак – вярва, че запазването на човешкия живот е по-важно от всякакви идеалистични концепции. Това е и общото помежду им – и двамата вярват, че моралите им са върховни, и че само те могат да покажат на хората колко грешно живеят. Разликата е, че Роршак не очаква да промени света, той просто иска всички да са като него. Вейд обаче не се интересува в какво вярват хората, а на какво вярват – ако може да манипулира обществото, така ще го предпази от самоунищожение, и за него това е благородно начинание. Адриан казва „въпреки, че е лъжа, все пак води до мир”. Също като Роршак, можем да разберем защо Ozymandias мисли така, но трудно бихме оправдали действията му. Неговата философия също е екстремна и не би проработила в по-големи мащаби. Всъщност историята с Black Freighter най-често е интерпретирана като критика към плана на Вейд. Така или иначе филмът оставя зрителя сам да реши. Роршак и Адриан може да се смятат за герои, но методите им са толкова екстремни, че аз мога да ги заклеймя като отрепки. Особено при втория, за който целта оправдава средствата – единствената причина убиването на милиони да бъде оправдано е, ако светът се превърне в утопия. Това обаче е поставено под въпрос, когато дневника на Роршак бива намерен на финала. Ако знаехме дали ядрена атака е неизбежна – а само Д-р Манхатън знае със сигурност, но не всъщност, понеже виденията му за бъдещето са влошени от експериментите на Адриан – тогава може да заключим, че няма да е правилно да се разкрие планът на Вейд, но ако все пак дневника достигне до гражданите, това ще изкара Роршак като лошия, защото е разрушил световния мир, независимо, че доказва силата на човешката воля.

Естествено дилемата относно дали целта оправдава средствата е силно застъпена в Студената Война, затова тя се явява фон на цялата история. Двете супер сили, Америка и Русия, се опитват да решат дали е морално да се унищожат една друга. Интересното в случая е, че тяхното бреме е идентично с това на маскираните герои – да поемеш на свой гръб и да решиш кое ще е най-добре за всички. Герои, представящи проблемите на цяла нация – супер нация с прекалено много сила. И все още има хора, които мислят, че комиксите са за деца?  

image3) Джон Остерман / Д-р Манхатън -  Д-р Манхатън повдига доста въпроси. Колко голяма е силата му? Дали все още е човешко същество? Защо не помни нищо от бъдещето по времето, когато визията му не е била влошена? Ако Роршак е тъмният уличен отмъстител, а Вейд е корпоративния гений, мислещ се за герой, то Манхатън е аналог на Супермен. Същество, което получава невъобразими сили и сега светът трепери от него. Съединените Щати го използват като оръжие срещу ядрените ракети, и понеже той скоростно губи връзката си с реалността, Остерман убива за Америка без съчувствие и угризения. Комедианта илюстрира колко страшен е синия супер човек, когато застрелва бременната от него виетнамка, а Манхатън не си помръдва пръста. Д-р Манхатън изглежда притежава безгранична сила, но не знае какво да прави с нея. Въпреки, че външно е безчувствен той напомня, че не е такъв отвътре, като казва на Лори „когато ти ме напусна, аз напуснах Земята”. В гнева си той изоставя човечеството и се пренася на Марс, считайки го за нещо много по-значимо от земните жители. Д-р Манхатън критикува идеята за чудесата, които по неговите думи са „незначителни”, докато Лори не преобръща вярванията му, разкривайки чрез подтиснат спомен, че Комедианта е истинския й баща. Преди години той е изнасилил майка й, и от това противоречие се ражда малкото момиченце – едно своеобразно чудо. Така Джон преоткрива човечеството в една нова светлина – всеки живот е чудо, следователно всеки живот е значим. Този момент обаче е колкото докосващ, толкова и плашещ. Като помисли човек, че това всесилно същество е с толкова крехка психика, че чувствата му към една жена могат да го накарат да спаси, изостави или унищожи света, и светът няма с какво да се отбранява срещу него – това е лудост. Затова, разбира се, Д-р Манхатън не е истински герой, и дори не се вижда като такъв. Той прави, каквото прави защото така трябва, защото вселената вече го е определила. Роршак и Вейд поне следват някакъв морален код, който диктува логиката им, но Манхатън се описва като кукла, която вижда конците. Това го прави много по-страшен и опасен.

4) Холис Мейсън / Nite Owl – голяма част от образа и предисторията на Холис е разкрита в Under The Hood и Watchmen Ultimate Cut, и за тези, които не знаят за него, той е най-близкото нещо до традиционен герой в света на Watchmen. Той е бившо ченге, затова има ценностите на нормален пазител на закона. Холис обяснява, че е слагал маска, защото било забавно, защото било правилно и защото наистина се наслаждавал. Също така той е бил вдъхновен от комиксите, които четял като малък, и затова се опитал да изживее детските си фантазии като уличен боец. Образи като Роршак и Комедианта не са развили идеите си за справедливост от семпли истории, затова и начините им за борба с престъпността са далеч по-крайни. Мейсън не харесва насилието по улиците, и се опитва да направи нещо по въпроса – и също като другите той смята, че постъпва правилно. И макар че методите му са тези, с които хората ще имат най-малко проблеми, преждевременния край на геройската му кариера е неизбежен, отново защото не всички са като него. Част от причината да се откаже е случката между Комедианта и Сали Юпитер, защото Комедианта само се е правил на добряк, но всъщност е вършил каквото си поиска. Но това е реалността – не може да очакваш всеки, който поставя костюм и маска да се държи достойно. Смъртта на Холис и статуетката “Ingratitude” са наистина важни символи – дори и истински герои да съществуват, светът не винаги ще ги оценява. Това се вплита в големия въпрос, касаещ супер героите, който е централен за темите на филма – може ли един човек да предизвика промяна в света?

image
5) Дан Дрейбърг / Nite Owl II и Лори Юпитер / Silk Spectre IIще говоря за Дан и Лори заедно, защото те представят едни и същи архетипи. И двамата са герои, които са поели маската от даден предшественик и се опитват да следват неговите стъпки – мотив, който в комиксите се наблюдава при Blue Beetle, Flash, дори и Batman. Причините им обаче са различни – Лори е станала герой, защото това очаквала майка й, а Дан защото имал парите и искал да прави нещо, с което да се чувства значим. И двата образа преминават през емоции като неадекватност и безполезност. При Лори това е показано чрез връзката й с Д-р Манхатън, как тя се чувства безпомощна, защото той постоянно говори как знае бъдещето и всичко, което ще се случи вече е определено. В последствие тя го напуска, защото това изглежда като единственото про-активно действие – да се махне от човека, който й казва, че каквото и да върши, ще е без значение.

Чувствата на Дан за неадекватност са илюстрирани чрез физическата му импотентност. Лори напуска Джон и намира комфорт при Дрейбърг, но както казва по-късно, него го е страх от всичко. Чак когато си поставя костюма и извършва нещо важно с Лори – спасява хора от горяща сграда – той добива смелост да прави секс с нея. Значи не само носенето на геройските одежди го кара да се чувства жив, а това, което може да направи с тях. Но също като сексуалния акт, това новопридобито усещане за пълноценност не може да трае вечно. На финала, когато разбира какво е сторил Вейд, Дан отново е безпомощен, защото го е страх да умре в името на това, в което вярва, като Роршак – и защото не би поел отговорността за разрушаването на утопията, създала се на планетата. Разбираме, че накрая той донякъде се примирява с това, което е и това, което никога няма да бъде. Може би Дан не е страхливец. Може би има логика в идеята, че не си герой, ако разрушиш световния мир, пък бил той и изкуствено създаден. Дрейбърг и Лори могат да минат за герои, макар че отново е спорно, понеже мотивациите им са егоистични. Те спасяват хора, но жестоко пребиват престъпниците, наобиколили ги в тъмната уличка, сякаш маскираните им инстинкти се проявяват в този момент. Дали това не е прекалено – не убиваш бандита, но го оставяш със счупени крайници. Това прави ли те по-малко герой?

image6) Едуард Блейк / Комедианта – най-накрая, Комедианта, последният важен образ в комикса, и във филма, благодарение на който всички въпроси относно героизъм и етика изглеждат крайно двусмислени. Той е, по свой си начин, комбинация между Роршак и Д-р Манхатън – Блейк не вярва в съдбата, но всъщност може би вярва. Нека обясня. Комедианта прави каквото си иска и така се превръща в жестока пародия на супер героите и на живота. Той върши каквото си иска именно защото вярва, че нашите дела са без значение. Евентуално той ще умре и всички ще го забравят, така че докато е жив той знае, че не може да промени света така, както Адриан вярва, че може. На среща с останалите маскирани герои Еди казва на Вейд, че е глупак да си мисли, че световните проблеми могат да бъдат решени от тях, и че когато атомната бомба неминуемо падне, той ще бъде най-умният човек в пепелник. Дилемата му за съдбата е следната – от една страна Блейк не вярва, че сме тук с някаква висша цел, но от друга страна вярва, че всички опити да се промени света ще се провалят заради човешката природа – сякаш тя е нашата съдба. Не можеш да се бориш с природата си, затова най-добре да й се отдадеш. Комедианта е ужасен човек – изнасилва Сали Юпитер (първата Silk Spectre), застрелва бременната жена, защото не иска да става баща, посяга на беззащитни хора. Но е и поне малко симпатичен, защото точно преди смъртта си, той отива при Молок и през сълзи съжалява за ужасните си дела. Чувства се заклещен, защото вярва, че живота е шега и няма по-велика цел и причина за нашето съществуване. Очевидно Комедианта не е герой – тъжното в случая е, че той изглежда иска да бъде такъв, но не е, защото няма смисъл. Значката с усмихнато лице е важен мотив през филма, отразяваща вижданията на Блейк, че живота е една шега. Комедианта казва „Всичко е шега” преди да бъде хвърлен през прозореца, и накрая разбираме, че е знаел за плана Ozymandias, затова думите му могат да се разберат по няколко начина. Животът на Едуард е шега, но той също така може да загатва за огромната шега, която Вейд се подготвя да скрои на света. Животът на Лори е шега, особено като имаме предвид кой е баща й, но най-вече защото тя е живяла по плана, който другите са имали за нея, без да има избор. Точно когато Д-р Манхатън осъзнава този факт, виждаме усмихнатото лице на повърхността на Марс, което само подсилва идеята. Или може би шегата се отнася за Адриан. Последното главно изображение на значката се намира върху тениската на Сиймор, секунди преди шефът да му нареди да публикува каквото и да е, тъй като сега света е мирен и няма за какво да се пише. Сиймор посяга към кошчето, където се намира дневника на Роршак. Финалната сцена е с неясен резултат, защото не сме сигурни дали разкритията на героя ще бъдат публикувани. И макар че логичният въпрос от наша страна би бил „Как може Сиймор да не го публикува, това е златен материал?” – но ако се замислим, този младеж се оказва пред същата дилема, пред която Роршак, Дрейбърг и Д-р Манхатън са били изправени. Нека предположим, че дневника вижда бял свят – какво ни казва това за аргумента на съдбата срещу волята? Е, няма как да сме сигурни. Може да кажем, че съдбата побеждава, защото не можеш да заблудиш хората  да направят нещо, което не им е в природата. Или можем да кажем, че волята надделява – Роршак побеждава Вейд чрез избора си да остави дневника си в редакцията на New Frontiersman, дори и това да стане посмъртно. Всичко зависи от кой ъгъл гледате на нещата, и това е истинската шега. Комедианта, въпреки че няма как да оправдаем действията му, се явява най-правият образ във филма. Той греши, че всичко, което правим е без значение, но е прав, че е невъзможно да разберем защо нещата се случват. Така че, дали супер героите са в плюс или минус на обществото? Няма отговор. Може би и двете.

В Watchmen става дума за сила, и голямата ирония на финала е кой има най-много сила (освен Д-р Манхатън, който е напуснал Земята и вероятно никога няма да се върне) – това е Сиймор. Като обикновен гражданин, който получава супер сили без собствено желание, той се оказва с тази голяма отговорност на плещите си – да разкрие пред света какво е сторил Вейд или не, да разруши мира, като разкрие истината, или да го запази, като живее в лъжа. Шегата е че независимо дали го заслужават или не, хората придобиват сила, с която не знаят какво да правят. Честно ли е – не. Можем ли да бъдем сигурни кой е правилният начин за използване на тази сила – не съвсем. Именно това прави Watchmen толкова брилянтна и влудяваща история. Както казва Alan Moore „Не искам хората да се съгласяват с мен, искам само да се замислят”. Накрая, когато смелим всичката информация, предоставена ни от филма, и разберем отделните образи и техните мотивации, всичко опира до „простия” въпрос – Кое е по-важно – живот, независимо от справедливостта, или справедливост, независимо от живота?.................. Уау.

Финал

Да се изкажа накратко за актьорите и визуалната страна на филма – те са перфектни. Jackie Eerle Hailey (Роршак), Patrick Wilson (Дан Дрейбърг) и Jeffrey Dean Morgan (Комедианта) блестят в ролите си. Billy Crudup се справя изненадващо добре като Д-р Манхатън.  Атмосферата е една на милион. Екшън сцените са хореографирани ефектно. Всичко в Watchmen сработва по уникален начин, давайки ни една от най-добрите комиксови адаптации, правена някога. С изключение на слабата презентация на Ozymandias. Добре ще е всеки да си набави филма (защо не и романа), но за по-завършен продукт препоръчвам Director’s Cut или Ultimate Cut.

Оценка – 4/5

ПС – Знам, че говоря за филм, излязъл през 2009 година сякаш току що е пуснат по кината, но така ми тече мисълта. Sorry.



Тагове:   movie,   филм,   Пазителите,   2009,   watchmen,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spectacularspidey
Категория: Забавление
Прочетен: 882674
Постинги: 190
Коментари: 558
Гласове: 100
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031