Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2013 08:00 - Българската история 5ч
Автор: bven Категория: Други   
Прочетен: 2243 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 20.03.2013 19:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Проф. Велфрам Еберхарт е описал подробно в своя труд, посветен на “Локалните култури на Китай”, че : „През 2697 г. или 2637 г. пр.н.е китайците заменили своя лунен календар с българския дванадесетгодишен цикличен календар, отчитайки неговите предимства, като по-късно те заимствали от предците на българите и леенето на цветни стъкла”.

Преди време изследователите Хартвин Хаусдорф и Петер Краса са се натъкнали на уникална находка, в провинция Шансу – Северен Китай. Били разкрити над 120 пирамиди – по-стари и по-внушителни от египетските. За тях са се произнесли и китайските им колеги - д-р То Уай и проф. Чи Пенлао. В същия регион, до т.н. „мъртви градове” Лулан и Ния, още през 80-те г. на ХХ век, археолози открили още и 120 европеидни мумии, които според американския учен Виктор Маир били погребани между 6000 и 4000 г. назад във времето. Чрез генно изследване, изследователят Паоло Франкалаци установил, че това са били трупни мумии на кавказки индоевропеиди. Върху слепоочието на мъж бил регистриран татуиран тангристки знак, а мъжът бил облечен и обут в характерна българска носия, с навои. Всред откритите предмети до женските мумии имало и шапки – тип каподулии, с високи черни гугли. Некрополните находки включвали фрагменти от вълнен плат, одеала, престилки, с типично български шевици и орнаментика. В некрополите били открити и артефакти за наличие на типични древни български бойни снаряжения....

1764 г. пр. Хр. Балкански българи са се разселили по бреговете на река Селенга и езерото Байкал, както и в района на великата китайска река Хуан Хъ. Там било ситуирано царство на народ, описан в китайските анали като «хунну», или сюнну. Много интересна е китайската династия Ся, чийто край е бил регистриран при възцаряването на Шун Вей, сина на цар Цзе-куй, който през същата година преместил резиденцията си в северните степи. Така било поставило началото на съществуванието на народа на хуните. Съществуват литературни данни за 1158 год. пр.н.е., когато ванът на Чжоу, Вен нападнал народа „хянюй”, който в бягството си се преселил през пустинята Гоби на север и така било ситуирано Хунското царство. В аналите за него се говори като за «Времето на Западните Чжоу /II пол. на IХ век преди н.е./. Китайците описали как са водили кръвопролитни войни със северните народи "Бейди", обединени от хун-ну в царството СЯ-нюн.".

Сведения за империята на Хунорите вече са открити не само в хрониките но и от китайските археолози, за което свидетелства разкриването на древния град ТONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ от 419 г. пр. Хр, строен от хуните XIONG NU – КСИОНГ НУ.
Бел ред.: Става дума за т. Нар. “Мъртъв град” на тюркоговорящите хунски племена. В китайската преса и във в. “Дер Бунд” от датата 7.10.2002 г. същият град е отъждествяван многократно с Фенкис от пепелта, изровен от пясъците на пустинята в целия му древен блясък. Този град бил изграден в китайската империя от най-древната етническа група в света. Такова определение на откритието на града TONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ даде и китайският учен и изследовател Чжоу Шугуан - председател на китайското дружество за най-старите градове. Владетелите на същия град воювали някога с император Цин Ши Хуанди /династия Цин/, в периода 212-207 г. Пр. Хр., стартирал строежа на Великата Китайска стена, отбранявала древен Китай от Империята на Хунорите. И императорът Мао Дун, както и синът му Кхан Юи Лао Шан, също регистрират огромен възход на империята. /

За изясняване факти и източници, които биха били полезни на историците, както и генеалогията на прабългарите, акад. Йордан Иванов препоръчва да бъдат проучени взаимоотношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/. Той съветва да се прочетат в оригинал произведенията на Си Ма Цян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Леу /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/.
В китайските анали има данни за “хуните на Севера” живяли на север от Китай, за Империята на хунорите, с генеалогия на почти всички нейни владетели. Съседни на Китайската империя били и царствата в Бухара, Самарканд, Маймураг и др., в които владетелите, според китайските източници били титуловани с титлата ШУБИ / ФУБИ/, която разгледана етимологично би могла да се възприеме и като преведен вариант на старинната протобългарска титла за владетели СУБИГИ/Сюбиги/. Изследователят Константин Каменов пише още, че във владението Илек, ситуирано на изток от Бухара, царувал владетел, с името Спас, титулован като ТЕГИН, кореспондиращо с титлата ТИКИН, от наименованието КАНАР-ТИКИН. Такава е била в древността и титлата на престолонаследника на протобългарската държава.
             продължава...



Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - става все по-интересно.
20.03.2013 15:25
цитирай
2. bven - На 1: Привет, Валя!
20.03.2013 19:42
Ами то си е така - нашата история е интересна а някои хора я правят и тайна:)) Защо ли пък всички да знаят, че китайците харесали нашия календар? Оказва се, че това , което се отрича - то е истината!
Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10434798
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031