Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2013 23:41 - Поредна искрица угасна със съсък
Автор: anttoni Категория: Други   
Прочетен: 7209 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 14.05.2013 23:21


Право да си кажа, харесва ми това предложно съчетание със съсък . Може и заради него да пиша тоя постинг, знам ли? Професионална деформация филоложка съм. И блондинка. Което вече е лошо съчетание.

Така че вярвам. Вярвам без да искам. Не зависи от мен. Вярвам, че по човешките и юридически правила, една такава пладнешка кражба, една такава крещящо маркирана измама, не може да заличи живота ми. Но... някои са на друго мнение.

Договорът ни, между моята купувачка и мен, е подписан на 17 януари – имения ми ден. Случайност? Или гавра? Или приятелска закачка? Или заложено „фактче“, което стои за всеки случай, за да влезе в употреба при нужда? В някоя нова сапунка.

Сапунките много се харчат в съда, хващат пред него дикиш. Обичам хората с фантазия. Нашата-тяхна или тяхната-наша адвокатка Велчева-Паунова, разказва следното пред съда, пред строгата му черна тога – аз (Антоанета) съм взела всичките пари от продажбата на имота ни, брат ми, горкият, обиден от една тъй подла несправедливост, намерил друг купувач, фирма някоя, и смята на нея да продаде имота – ето защо не сме се явили пред нотариус Цветанка Симеонова да изповядаме сделката със злочестата купувачка Бояна.

Блудкаж. Нали?

Ама съдът го приема, на доверие, адвокат го казва, не е някой от улицата. Адвокат с фалшиво пълномощно, адвокат, невидим за клиентите си и неизвестен на тях, но да не се формализираме и да не издребняваме.

Българският съд е слаб театър, с много жалки представления – един играе съдия, друг играе вещо лице, трети играе ищец, четвърти негов адвокат, но някак си за протокола, без тръпка и нерв – да се спази процедурата, водещите актьори само маркират, не влагат душа – ясно е, че ще спечелят играта. Този вял обаче театър е за съжаление – интерактивен – въвлича и публика в действието, сега на мен се е паднала честта.

Реформа на съдебната власт, вече знам колко значимо е съдържанието на този досадно повтарян израз. Защото само като си въвлечен вътре, усещаш силната миризма. На развалено. Това, с което се сблъскваш, надминава въображението. Изпълва с безнадеждност. Не искам да съм патетична – но и с жал за България. Родина ми е, нали разбирате.

Правя си на ум някакъв неволен паралел между сегашното си положение и положението на цялото общество. Отвсякъде обгърнати от престъпността. Не можеш да се обърнеш към никоя институция с вяра, че тя ще свърши своята работа, без страх, че ще те смачка, няма пролука, през която да подишаш, дори медиите не обръщат вече внимание на такива „обикновени“ случаи като моя равничко и безинтересно, така е, случва се, лош късмет.

А правосъдието? Че нали то ме въвлече в тази помийна яма. Без неговата помощ, този вид престъпления не биха могли да бъдат поголовно практикувани. Съдебно узаконени престъпления! А най-страшното е, че с това се свиква. Обществото лека-полека привиква към гаврите с него.. Това, което до скоро е било за него скандално и немислимо, се превръща в обикновеност, в ежедневие. Престъпността бавно и методично ни превъзпитава в духа на своите ценности. Приобщава ни към мръсотията. И с мизерията се свиква. И примирението е начин на съществувание. Само дето цената не е малка. Само дето човешките хоризонти се стесняват до размерите на прозорчето в банята, само дето небето слиза надолу и те затиска. Само дето губиш самочувствието си на човек. А духовното? – Смешки! Извинявайте! Приказвам смешки.

Сигналът ни до прокуратурата се спускал по стълбицата надолу и – стигнал до Четвърто районно управление на МВР. Повикани бяхме в Четвърто районно при дознателя Георги Найденов. Срещнахме се да му дадем показанията си. Той изрази съчувствието си към нас. Каза, че вижда много слаби места в конструкцията на измамниците, че ще ги вика да ги разпита къде сме подписали договора, кой го е съставил, кой е присъствал и т.н. След определен срок получихме писмо, подписано от него.

В него се казваше, че той не вижда основания за образуване на досъдебно производство.

Така си отиде и тази надежда за разкриване на истината.


image



image
 

Ето обясненията, които играещата ролята на адвокат на нас, ответниците, Людмила Иванова Велчева-Паунова дава пред съда. С червено съм подчертала същината на съобщението, с розово – сапунените инвенции.

 



Тагове:   измами,   имотни измами,


Гласувай:
2



1. orlinpetkov - ужас е всичкото това, как издръжаш. ...
21.05.2013 17:56
ужас е всичкото това, как издръжаш. тия няма ли кой да ги изкара на полето с една туба бензин и да им драсне клечката. ей така, мълчешком, без да влиза в дискусия.
цитирай
2. anttoni - Издържането наистина е трудно. ...
21.05.2013 22:38
Издържането наистина е трудно. Една обществена нетърпимост и един истински съд са най-доброто драсване на клечката. "Моите" работят поне десетина години свободно и безнаказано, "развиват бизнеса", расте им самочувствието. Знаеш ли, колко беззащитни хора са поразили, докопат ли някого, няма пускане. Разраства им се мрежата, "личният им състав" се увеличава. Болни психики. За кого ли се трудят тъй усърдно?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anttoni
Категория: Други
Прочетен: 204155
Постинги: 73
Коментари: 77
Гласове: 86
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031