Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2013 08:00 - великите посветени - Рама (едуард шоре)
Автор: bven Категория: Други   
Прочетен: 1898 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 22.05.2013 19:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 
  АРИЙСКИ ПЕРИОД

Зороастър попита Ормузд, великия Творец: Кой е първият човек, с когото си говорил?
Ормузд отговори: Той е хубавият Има, онзи, който беше начело на Смелите. Аз му казах да бди над световете, които ми принадлежат, и му дадох златен меч - меч за победа. И Има тръгна по пътя на слънцето и събра смелите хора в прочутата Адрияна Веджа.
Зенд Авеста (Вендидад-Саде, 2 Фаргар)
О, Агни! Свещен Огън! Огън очистителен! Ти, който спиш в дървото и в светли пламъци се из-дигаш на олтара, ти си сърце на жертвоприношението, смел полет на молитвата, божествена искра, скрита във всяко нещо, и славна душа на слънцето.
Ведийски химн

МИСИЯТА НА РАМА
Четири или пет хиляди години преди новата ера, гъсти гори все още покриват древната Скития, която се простира от Атлантическия океан до полярните морета. Чернокожите хора наричат този континент „Изникнала от вълните земя", защото са видели как той се появява остров след остров. Тази Европа със зелените си брегове и хълмове, с пълноводните дълбоки заливи, с мечтателните реки, с мрачните езера и с вечно надвисналите над планините мъгли никак не прилича на техните бели, изгорени от слънцето земи! В нейните необработени и обрасли с трева равнини обширни като безпределни пасища, се чуват само крясъците на зверовете, ревът на биволите и оглушителният тропот на големи стада диви коне, които препускат с изправени гриви. Белият човек, който обитава тези гори, вече не е пещерният човек. Той може да се нарече господар на земята си, защото е изработил вече кремъчните ножове и секири, лъка и стрелите, прашката и примката. Освен това той е намерил двама бойни другари, двама превъзходни, несравними и предани до смърт приятели: кучето и коня. Домашното куче, станало верен пазач на горската му къща, се грижи за безопасността на огнището му. Човекът е опитомил и коня и така завоюва земята, подчинява другите животни и стана цар на простора. Яхнали диви коне, тия червенокоси хора се движат и носят като светкавици. Те убиват мечки, вълци, зебри, вселяват ужас у пантерите и лъвовете, които тогава населяват нашите гори.

Началото на нашата цивилизация е поставено, защото вече съществуват семейството, племето, народът. Навсякъде скитите, синове на северните народи, издигат чудовищни каменни жертвеници в памет на прадедите си. Когато някой вожд на племе умре, заедно с него заравят в земята оръжията и коня му, за да може, както те си мислят, воинът да скита из облаците и да ходи на лов за огнените змейове на другия свят. Оттам води началото си жертвоприношението на коня, което играе толкова голяма роля във Ведите и при скандинавците. Така се заражда религията на обожаването на прадедите.

Семитите намират единствения Бог - Духа на вселената - в пустинята, по върховете на планините, в безпределността на звездните простори. Скитите и келтите намират Боговете - множеството духове - в дъното на своите гори. Там те чуват гласове, там ги обхващат първите тръпки на Невидимото призраците на отвъдния свят. Затова пленителната или страшна гора винаги ще бъде обичана от белокожите хора. Привличани от шепота на листата и от лунното очарование, те отиват там, за да черпят лековита младост в храма на великата майка Херта. Там почиват техните богове, любовта им, изчезналите им тайни.

Още в най-далечни времена жени ясновидки предсказват под дърветата. Всяко племе има своята велика пророчица, заобиколена от жреците си, като скандинавските валкирии. Но тези жени, отначало благородно вдъхновявани, постепенно стават горди и жестоки. Добрите пророчици се превръщат в зли магьосници. Те узаконяват жертвоприношението на хора и кръвта на воините се лее непрестанно по зловещите скали сред страшните химни на жреците и сред виковете на свирепите скити.

Един от тези жреци е млад човек в цветуща възраст на име Рама, който се е посветил на духовен живот. Неговата съзерцателна душа и задълбоченият му ум се възмущават от това кръвожадно богослужение. Младият друид е кротък и замислен. Още от ранна възраст той проявява особена способност да разпознава растенията, чудесните им качества, прецедените им и прекипели сокове, както и да изучава звездите и техните влияния. Той отгатва и вижда отдалечени неща. На това се дължи преждевременното му влияние върху най-старите друиди. Неговите думи и цялото му същество излъчват благожелателно величие. Мъдростта му представлява пълна противоположност на лудостта на жестоките жрици, които изричат заклинания сред гърчове на полуда. Жриците го наричат „човек, който знае", а народът - ,,вдъхновител на света".

Рама, който копнее за божествената наука пътува из цяла Скития и из други далечни краища. Пленени от светлото му знание и от неговата скромност, жреците на черната раса разкриват пред него част от тайните си познания. Завърнал се в северните страни, Рама с ужас вижда как жертвоприношението на хора става все по-обичайно за неговите племена. Той предчувства изчезването на своето племе. Но как да се опълчи срещу тази традиция, утвърждавана от кръвожадността на жреците, от гордостта на друидите и от суеверието на народа? Точно тогава обаче друго нещастие сполетява белите племена и Рама е убеден, че това е небесно наказание за светотатственото богослужение. От нашествията си в южните страни и от съприкосновението си с хората от черната раса белите племена пренасят ужасна болест - един вид чума. Тя прониква в кръвта на хората, в самите извори на живота. Цялото тяло се покрива с черни петна, дишането се затруднява от заразата, подутите и разядени от рани крайници се изкривяват и болният издъхва сред най-жестоки болки. Дъхът на живите и миризмата на умрелите разпространяват заразата. Хората падат като покосени и гинат с хиляди в горите, напуснати дори от грабливите птици. Наскърбен, Рама напразно търси средство за спасение.

Той обича да размишлява понякога под дъба на една горска полянка. Една вечер, след дълги размисли за бедите, постигнали расата му, той заспива край дънера на дървото. В съня му се счува, че някакъв силен глас го вика, произнасяйки името му, и той решава, че се е събудил. Тогава вижда пред себе си мъж с величествен ръст, облечен като самия него в бяла дреха на друид. Той държи пръчка, около която е увита змия. Рама зачуден се готви да запита непознатия какво означава всичко това. Но той го хваща за ръка, кара го да стане и му посочва едно хубаво клонче бял имел (Viscumalbum) до самото дърво.
- О, Рама - му казва той, - ето лекарството, което търсиш!
После непознатият изважда от пазвата си малко златно ножче, отрязва клончето и му го подава. Той заръчва как да се приготвя белият имел и внезапно изчезва.
Рама се събужда ободрен от съня си. Един вътрешен глас му шепне, че е намерил спасението. Той приготвя белия имел по съветите на божествения си приятел със златното ножче. После дава на един болен да пие от питието, размесено с някаква прекипяла течност, и болният оздравява. С чудодейните си изцерения Рама се прочува из цяла Скития. Навсякъде го викат, за да лекува. Запитан от друидите на племето си, той им съобщава откритието си, добавяйки, че то трябва да остане тайна на жреческото съсловие, за да осигури авторитета му. Хората смятат учениците на Рама, които пътуват из цяла Скития с клончета бял имел, за божествени пратеници, а техния учител - за полубог.
Това събитие слага началото на ново вероизповедание. Оттогава белият имел става свещено растение. Рама го увековечава с коледния празник - празника на новото спасение, - който установява в началото на го дината и го назовава Нощ-Майка на новото слънце, или великото Възобновяване. А загадъчното същество, което се бе присънило на Рама и което му бе показало белия имел, в съкровените предания на белите в Европа получава името Аеек-Хейл-Хопа, което означава „надеждата за спасение се намира в гората". Гърците го превръщат в Асклепий, гения на медицината, който държи вълшебен жезъл с две змии, увити около него.

Но Рама, „вдъхновителят на света", има по-големи планове. Той иска да излекува народа си от една нравствена рана, по-пагубна от чумата. Избран за главен жрец на своето племе, той дава заповед на всички друиди да прекратят човешките жертвоприношения. Тази новина стига до самия океан, приветствана от едни като радостен огън, а от други като светотатствено покушение. Жените друиди, чиято власт е заплашена, изригват проклятия против дръзкия водител, обсипват го със смъртни присъди. Мнозина от друидите, които виждат в човешките жертви единственото средство да царуват, се присъединяват към тях. Рама, прославян от много жреци, е ненавиждан от други. Но вместо да се откаже от борбата, той я разпалва с прогласяването!

Тогава всяко бяло племе има своя знак за разпознаване - животно, което символизира предпо-читаните от него качества. На фасадите на дървените си дворци някои племенни вождове заковават жерави, орли или ястреби, други — глави на глигани или на биволи; оттук води произхода си гербът. Но предпочитаният от скитите знак е Бикът, който те наричат Тор, символ на грубата сила и буйност. На Бика Рама противопоставя Овена, смелия и миролюбив водач на стадото, и го прави знак за разпоз-наване на всичките си последователи. Това знаме, забито в центъра на Скития, става призив за всеоб-що вълнение и за истински бунт на духовете. Белите народи се разделят на две. Разделя се самата душа на бялата раса, за да се освободи от ревящото животинство и да се изкачи на първото стъпало на неви-димия олтар, който води към божественото човечество. „Смърт на Овена!" — викат последователите на Тор. „Война срещу Бика!" - крещят приятелите на Рама. Страшната война е неизбежна. Рама вижда това и се поколебава. Нима тази война няма просто да умножи злото и да принуди племената взаимно да се унищожат? Тогава той сънува нов сън.
Бурното небе е покрито с тъмни облаци, които се трупат и се носят вихрено над планините, огъвайки короните на най-високите дървета. Застанала на една скала, жена с разплетена коса се готви да погуби велико лепен воин, вързан пред нея.
- В името на прадедите, спри се! - извиква Рама и се спуска към жената.
Жрицата отмества очи от своята жертва и хвърля към Рама поглед, остър като удар с нож. Но гръмотевица процепва гъстите облаци и при една светкавица се появява сияен образ. Гората избледнява, жрицата пада като поразена от гръмотевичен удар, скъсват се въжетата на пленника, който гледа предизвикателно сияйния великан. Рама не трепва, защото в чертите на призрака познава божественото същество, което вече бе говорило с него под дъба. Този път то му се струва по-красиво, защото цялото му тяло сияе в светлина. И Рама изведнъж се озовава в отворен храм с обширни колони. На мястото на каменния жертвеник се издига олтар. До него стои воинът и в очите му все така се чете презрение към смъртта. Жената, простряна на плочите, изглежда мъртва. Небесният Дух държи в дясната си ръка светилник, а в лявата - чаша. Той се усмихва благосклонно и казва:
- Рама, аз съм доволен от тебе. Виждаш ли този светилник? Това е свещеният огън на Божия Дух. Виждаш ли тази чаша? Това е чашата на Живота и на Любовта. Дай светлината на мъжа и чашата на жената.
Рама изпълнява това, което му заповядва Духът. Щом светилникът се озовава в ръцете на мъжа и чашата в ръцете на жената, огънят в олтара от само себе си се запалва и двамата засияват, преобразени от светлината му в божествени съпруг и съпруга. В същото време храмът се разширява, стълбовете му се издигат до небето, сводът му става небесна твърд. Тогава Рама, унесен в съня си, изведнъж се пренася на върха на една планина под звездното небе. Застанал до него, Духът му обяснява смисъла на съзвездията и го кара да чете в пламтящите знаци на зодиака съдбините на човечеството.
- О, чуден Дух, кой си ти? - пита Рама. А Духът отговаря:
- Наричат ме Дева Нахуша, Божествен Разум. Ти ще разпръснеш по земята моите лъчи и аз ще идвам винаги когато ме повикаш. Сега продължавай пътя си. Върви! - И Духът посочва с ръка на изток.

ИЗХОД И ЗАВОЕВАНИЯ

В този сън като сред светлина на светкавица, Рама разбира мисията си и великите съдбини на своята раса. Оттогава той вече не се поколебава. Вместо да запали война сред европейските народи, той решава да поведе избраните хора на расата си към сърцето на Азия. Известява на последователите си, че установява обожаването на свещения огън, който ще ощастливи хората; че човешките жертви завинаги ще бъдат забранени; че прадедите ще бъдат призовавани вече не от кръвожадни жрици друиди върху диви скали, облени в човешка кръв, но от всяко семейство, от съпруга и съпругата, слети в молитва с набожна песен край огъня, който пречиства. Да, видимият огън на олтара, символ и проводник на невидимия небесен огън, ще съедини семейството, племето, народа и всички народи - средоточие на живия Бог на земята. Но за да събере тая жътва, Рама трябва да отдели добрите зърна от къклицата, всички негови смели последователи трябва да се подготвя да напуснат Европа, за да завоюват нова, девствена земя. Там той ще прогласи закона си, там ще основе религията на възобно-вителния огън.
Това предложение предизвиква възторга на един млад и копнеещ за приключения народ. Огньовете, запалени по върховете на планините и поддържани няколко месеца, са знакът за масовото преселение на онези, които искат да последват Овена. Грамадното преселение, ръководено от този велик народен пастир, по тегля бавно и се отправя към центъра на Азия. Минавайки през Кавказ, то трябва да превземе няколко крепости от чернокожите хора. Като спомен за победите белите преселници после издълбават великански овнешки глави по скалите на Кавказ. Рама се показва достоен за високата си мисия. Той премахва затрудненията, прониква в мислите на последователите си, предвижда бъдещето, лекува болестите, укротява разбунтувалите се, възпламенява смелостта на всички. И така, небесните сили искат господството на северната раса по земята и чрез гения на Рама осветяват пътя и със сияйни лъчи. Тази раса вече е имала своите вдъхновени мъже, които са я изтръгнали от дивашкото й състояние. Но Рама, който пръв схваща обществения закон като израз на божествения, е първенец сред боговдъхновените.
Той се сприятелява с туранците, древни скитски племена с малко жълта кръв, които населяват Горна Азия. Рама ги повежда,за да завоюва Иран, откъдето окончателно прогонва чернокожите племена, понеже иска Централна Азия да се обитава от народ, произхождащ от чиста бяла, раса, и да стане огнище на светлина за всички други народи. Той основава там града Вер, който Заратустра нарича „Град на чудесата". Обучава хората да обработват и засяват земята, става баща на житото и на лозата. Той създава различните касти според занятията и разделя народа на жреци, воини, земеделци и занаятчии. В самото начало кастите не си съперничат: наследствените предимства, източник на омраза и на завист, се въвеждат по-късно. Що се отнася до рода, тази изначална общност на бялата раса, той го запазва в същия вид и му позволява да избира старейшините и съдиите си.
Но висшето творение на Рама, най-превъзходното цивилизаторско оръжие, създадено от него, е новата роля, който той поверява на жената. Дотогава мъжът познава жената или като мизерна робиня в колибата си, или като страшна жрица на дъба и на скалата, към чието благоволение той се домогва и която въпреки волята му господства над него като обаятелна и страшна магьосница, чиито заклинания го плашат и карат суеверната му душа да трепери. Човешката жертва е отплатата на жената към мъжа, когато тя забива ножа в сърцето на своя свиреп тиранин. Рама отменя този ужасен ритуал, издига жената в очите на мъжа с божествените й функции на съпруга и майка и така я превръща в жрица на домашното огнище, в пазителка на свещения огън, равна на съпруга и призоваваща заедно с него душите на Прадедите.

Като всички велики законодатели, Рама само развива по-висшите инстинкти на расата си, като ги организира. За да украси и разхубави живота, Рама установява четири големи празници в годината. Първият е празникът на пролетта, или на потомството. Той е посветен на съпружеската любов. Летният празник, или празникът на жътвата, принадлежи на синовете и на дъщерите, които поднасят ожънатите снопи на своите родители Празникът на есента прославя бащите и майките, те дават плодове на децата си в израз на веселие. Най-светият и най-тайнственият празник е Коледа, или празникът на големите посеви. Рама го посвещава едновременно на новородените деца, на заченатите през пролетта плодове на любовта и на душите на мъртвите, на Прадедите. Съединителна точка между видимото и невидимото, това религиозно тържество е в едно и също време прощаване с отлетелите души и мистично, спасение за онези, които отново се въплътяват в утробата на майките и отново се раждат в децата. През тази свята нощ старите арии се събират в светилищата на Арияна-Веджа както някога в горите си. С огньове и с песни те празнуват началото на земната и слънчевата година, обновлението на природата посред зимата, трепета на живота в дъното на смъртта. Те възпяват вечната световна целувка между небето и земята и тържественото раждане на новото Слънце от великата Нощ-Майка. По този начин Рама свързва човешкия живот е цикъла на годишните времена, с астрономическите промени. В същото време той изтъква божествения им смисъл.

За тези негови плодотворни начинания Заратустра го нарича „Водителя на народите, прещастливия владетел". Ето защо индийският поет Валмики, които пренася древния герой в много по-близка епоха, сред пищността на една по-напреднала цивилизация, запазва чертите му на възвишен идеал. „Рама пред очите на Синия Лотос - казва Валмики — беше господар на света, повелител на неговата душа и на любовта на хората, баща и майка на поданиците си. Той съумя да окове всички същества във веригата на любовта." Заселена в Иран, до преддверията на Хималайските планини, бялата раса още не е господарка на света. Нейният авангард трябва да проникне в Индия, главен център на чернокожите - древните победители на червената и на жълтата раса.
„Зенд Авеста" говори за тоя поход на Рама срещу Индия . Изобщо това е една от любимите теми на индийския епос. Рама завоюва земята, заобиколена от Химават - земята на слоновете, тигрите и газелите. Той дава заповед за първия сблъсък и сам ръководи първия тласък на тая великанска борба, в която две раси несъзнателно си оспорват скиптъра на света. Индийският епос, възхвалявайки тайните традиции на храмовете, представя тази война като борба между бялата и черната магия. Във войната си против народите и царете на земята Джамбудвипа, както я наричат тогава, Рама извършва чудодейни неща, защото те превишават обикновените способности на човечеството – великите посветени ги дължат на познаването на скритите сили на природата и на своите способности да си служат с тях. Според преданието Рама кара извори да бликат в пустините, намира храна във вид на манна и учи последователите си как да я употребяват, укротява една епидемия с растението, наричано хом (амос у гърците, персеа у египтяните), от което извлича живителен сок. Това растение става свещено за последователите му и замества белия имел, запазен от келтите в Европа.
Рама използва против враговете си всевъзможни средства. Жреците на чернокожите имат власт над тях само заради едно унижаващо обожаване. Те имат обичай да хранят в храмовете си грамадни змии и птеродактили, редки допотопни животни и принуждават народа да ги обожава като богове, защото вселяват страх сред масите. Те хранят змиите с месото на пленниците. Понякога Рама се появява неочаквано в тези храмове и с факли гони и опитомява змиите и жреците. Понякога неочаквано се явява и в неприятелския лагер, излагайки се беззащитен на ударите на онези, които биха пожелали смъртта му, а после си отива, без никой да посмее да се докосне до него. Когато питат хората защо са го оставили да избяга, те отговарят, че от самите му погледи се вкаменяват или пък че когато той им говори, зелена планина застава между тях и него и не можели да го виждат.
Най-после, като венец на делото му, епическото предание на Индия приписва на Рама завладяването на Цейлон, последното убежище на черния магьосник Равана, когото белият магьосник обсипва с огнена градушка, след като построява мост над един морски залив с помощта на армия от маймуни, твърде подобни на първобитно дивашко племе, увлечено и разпалено от този велик обаятел на народите.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА ВЕЛИКИЯ ПРАДЕД
Със своята сила, с гениалността и добротата си, казват източните свещени книги, Рама става господар на Индия и духовен цар на земята. Жреците, царете и народите се прекланят пред него като пред небесен благодетел. Със знака на Овена неговите пратеници и последователи разпространяват надалеч арийския закон, който провъзгласява равенството на победителите и на победените, премахването на човешките жертви и на робството, уважението на жената в домашното огнище, обожаването на прадедите и установяване то на свещения огън, видим символ на безименния Бог.
Рама остарява. Брадата му побелява, но силата не напуска тялото му и величието на първосвещеник на истината блести на челото му.
следва



Гласувай:
9
0



1. mariniki - изключително интересно...
22.05.2013 13:25
ми беше да прочета, впрочем както и винаги на твоята страничка...
сърдечен и мил поздрав за теб... прегръщам те..
цитирай
2. bven - На 1: Благодаря, мила Маги!
22.05.2013 19:58
Може би мнозина знаят всичко за Великите посветени, но нека все пак отворим страничката с написаното за всеки от тях...
Радвам се на присъствието ти - винаги си добре дошла!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10444569
Постинги: 2245
Коментари: 12169
Гласове: 32144
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031