Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2013 10:22 - кришна (великите посветени) , продължение
Автор: bven Категория: Други   
Прочетен: 9021 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                             ПОСВЕЩАВАНЕ

Цар Камса разбира, че сестра му Деваки е живяла при отшелниците, но не я намира при тях и започва да ги гони и преследва като диви зверове. Те са принудени да избягат в най-затънтената и дива част на гората. Тогава техният водител, старият Васиштха, макар и да е на сто години, потегля на път, за да говори с царя на Матхура. Царската стража с удивление вижда да застава пред вратите на двореца един сляп старец, воден от газела, която той държи за оглавника. Обладани от почит към този Риши, те не се осмеляват да го спрат и го пускат да влезе. Васиштха се приближава към Камса и Нисумба и казва:
- Камса, царю на Матхура, тежко ти, сине на Бика, задето преследваш отшелниците в светата гора! Тежко и на тебе, щерко на Змията, която раздухваш омразата му! Денят на вашето наказание приближава. Знайте ,че синът на Деваки е жив. Той ще дойде в броня е несломими брънки, ще те свали от престола ти и позорно ще те прогони. Сега треперете и живейте в страх - това наказание са ви определили девите.
Войниците, стражата и слугите са коленичили пред стогодишния старец, който излиза, воден от своята газела, без никой да посмее да го докосне. Но от този ден Камса и Нисумба търсят начин да убият царя на отшелниците. Деваки е умряла и никой освен Васиштха не знае, че Кришна е неин син. Слухът за неговите подвизи обаче е стигнал до ушите на Камса и той се замисля: „Аз имам нужда от силен човек, който да ме защищава. Този, който е убил голямата змия на Каланеми, няма да се уплаши от отшелника." Като взема това решение, той поръчва на патриарха Нанда:
- Изпрати ми младия герой Кришна, за да го направя водач на колесницата си и свой пръв съветник .
Нанда предава на Кришна заповедта на царя и той отговаря, че ще отиде, а си мисли: „Дали царят на Матхура не е Онзи, който никога не Се променя? От Него ще разбера къде е майка ми."

Камса оценява силата, сръчността и ума на Кришна, обиква го и му поверява защитата на царството си. Но Нисумба, като вижда героя от планината Меру, се разтреперва от сладострастие и от нечисто желание и коварният й ум скроява мрачен план как да изпълни една своя престъпна мисъл.  Нисумба е магьосница и владее изкуството да се подмладява за кратко време. Синът на Деваки намира Нисумба с абаносовите гърди почти гола, изтегната на пурпурно легло, на глезените и на ръцете й блестят златни гривни, диадема от скъпоценни камъни украсява нейната глава. До краката й гори медна кадилница, която излъхва цял облак благовония.

- Кришна - казва дъщерята на царя на змиите, - твоето чело е по-тихо от снега на Химават и сърцето ти е като острието на гръмотевица. В невинността си ти сияеш по-силно от земните царе. Никой тук не те е познал. Самият ти не се познаваш. Само аз знам кой си ти. Девите са те направили господар на хората. Само аз мога да те направя господар на света. Искаш ли?
- Ако Махадева говори чрез твоята уста - казва Кришна със сериозен глас, ти ще ми кажеш къде е майка ми и къде да намеря възвишения старец, който говори с мен под кедровите дървета в планината Меру.
- Майка ти ли? - Казва Нисумба с презрителна усмивка. - Откъде да знам къде е тя? А и тоя старец не познавам. Но ти си безумец! Тичаш след сънища и не виждаш земните съкровища, които ти предлагам. Има царе, които носят корони, но не са царе. Има синове на овчари, които носят царския знак на челата си и които не познават силата си. Ти си силен, ти си млад, ти си хубав. Всички сърца са твои. Убий царя, докато спи, и аз ще сложа короната на главата ти и ти ще бъдеш господар на света. Искам това! Заповядвам ти да го направиш!

image
Докато говори, царицата се е изправила - повелителна, обаятелна, страшна - като хубава змия. Черните й очи мятат струи от мрачни пламъци към ясните очи на Кришна и той трепва уплашен. В този поглед той вижда ада, вижда пропастта на храма на Кали, богинята на Желанието и на Смъртта - и на змиите, които се гърчат там като във вечна агония. И тогава очите на Кришна внезапно се превръщат в два меча. Те пронизват царицата и героят на планината Меру извиква:
- Аз съм верен на царя, който ми е поверил защитата си, но знай, че ти ще умреш!
Нисумба изпищява остро, загърчва се в леглото си и хапе пурпура. Цялата й изкуствена младост изчезва - тя отново става стара и набръчкана. Кришна излиза.

Преследван денонощно от думите на отшелника, царят на Матхура казва на водача на колесницата си:
- Откакто врагът стъпи в двореца ми, вече не съм спокоен. Един адски магьосник, Васиштха, който живее в затънтена гора, дойде тук, за да изригне проклятията си. Оттогава вече не мога да дишам спокойно. Старецът отрови дните ми. Но е тебе, който от нищо не се бои, не ме е страх от него. Ела с мен в прокълнатата гора. Един човек, който познава всички пътеки, ще ни заведе при него. Щом го видиш, спусни се върху него и му нанеси смъртоносен удар, преди да успее да продума или да те погледне. Когато го раниш смъртно, попитай го къде е синът на сестра ми Деваки и как се нарича той. От тази тайна зависи спокойствието на царството ми.
- Бъди спокоен - каза Кришна, - аз не се уплаших нито от Каланеми, нито от змията на Кали. Кой тогава би могъл да ме накара да затреперя от страх? Колкото и могъщ да е този човек, аз ще разбера онова, което той крие от теб.

Предрешени като ловци, царят и неговият водач потеглят в колесница е буйни коне и бързоходни колела. Човекът, който познава цялата гора, седи зад тях. Дъждовният период е в началото си. Когато се доближават до свещената гора, небосклонът се смрачава, слънцето се премрежва, а въздухът се изпълва с медноцветна мъгла. От бурното небе над разлюлените клони на горските дървета надвисват буреносни облаци.
- Защо - пита Кришна - небето внезапно помрачня и защо гората стана толкова черна?
- Виждам - казва царят на Матхура, - че злобният отшелник Васиштха помрачава небето и насъсква прокълнатата гора против мен. Но нима те е страх, Кришна?
- Нищо, че небето променя лицето си и земята - цвета си, те няма да ме уплашат!
- Тогава напред!
Кришна шибва конете н колесницата навлиза под дебелата сянка на баобабите. Тя се движи известно време с голяма скорост. Но гората става все по-дива и страшна, започва да гърми.
- Никога - казва Кришна - не съм виждал небето да е толкова черно, а дърветата така да се огъват. Могъщ е твоят магьосник!
- Кришна, ти, убиецът на змии, героят от планината Меру, боиш ли се?
- Дори земята да се разтърси и небето да се сгромоляса - пак няма да те уплаша!
- Тогава продължавай! Смелият водач пак шибва конете и колесницата препусква отново. Тогава бурята става толкова страшна, че и исполинските дървета се заогъват. Гората фучи, като че вият хиляди демони. Гръмотевица пада до пътниците, един повален баобаб прегражда пътя, конете спират и земята се разтърсва.
- Може би твоят враг е някой бог - казва Кришна, - щом и самият Варуна го покровителства?
- Пристигаме на самото място - казва горският водач на краля. - Погледни този зелен тунел. В края му се намира жалка колиба. Там живее великият муни Васиштха, хранителят на птиците. Зверовете се боят от него и една газела го защищава. Но дори да ми дават царска корона, аз не бих направил и една крачка по вече.
При тези думи царят на Матхура побледнява:
- Там ли е той? Наистина ли? Зад тези дървета?
Той сграбчва ръката на Кришна, цял се разтреперва и му прошепва тихо:
- Васиштха! Васиштха, който иска да ме убие, е там! Той ме вижда от убежището си... Избави ме от него!
- Да, кълна се в Махадева - казва Кришна, слизайки от колесницата, - че искам да видя онзи, който те кара така да трепериш.

Стогодишният муни Васиштха живее от една година в тази колиба, скрита в най-затънтената част на гората и очаква смъртта. Преди смъртта на тялото си той вече е освободен от неговия затвор. Очите му са угаснали, но той вижда с очите на душата си. Кожата му едва усеща топлината и студа, но духът му живее в пълно единение с върховния дух. Той вижда нещата от света само през светлината на Брахма и живее в постоянни молитви и размисли. Един от неговите верни ученици, напуснал обителта на отшелниците, му носи всеки ден зърна ориз, с които Васиштха се храни. Той се грижи за газелата си, а тя го предупреждава с мучене, когато приближават диви зверове. Тогава той се отдалечава, шепнейки една мантра и протягайки бамбуковата си тояжка със седем чепа. Колкото до хората, той ги вижда с вътрешния си поглед от няколко километра.

Кришна се промъква в тъмния тунел и внезапно се озовава срещу Васиштха. Царят на отшелниците седи на рогозка с кръстосани крака, облегнат на стълба на колибата и съвсем спокоен. Ослепелите му очи излъчват вътрешен блясък, като на ясновидец. Кришна го познава веднага щом го вижда: „Възвишеният старец!" и душата му затрептява в голяма радост. Той веднага забравя за царя, колесницата и царството му, прегъва коляно пред светеца и му се покланя.
Васиштха като че го вижда, защото облегнатото му на колибата тяло се изправя с леко залитане. Той простира и двете си ръце, за да благослови госта, и устните му прошепват свещената дума Ом .
(Ом, (аум) в брахманисткото посвещаване означава Върховен Бог - Бог-Дух. Всеки от трите звука се съотнася с една от божествените способности или, по-просто казано с едно от лицата на Светата Троица)

Цар Камса обаче, като не чува никакъв вик и като не вижда водача си да се завръща, скришом се промъква в тунела и се вкаменява от удивление, когато вижда Кришна коленичил пред светия отшелник. Васиштха устремява към Камса ослепелите си очи, повдига тояжката си и казва:
- О, царю на Матхура, ти идваш да ме убиеш! Слава Богу, защото ще ме избавиш от това жалко тяло. Ти искаш да знаеш къде е синът на сестра ти Деваки, който ще те овали от престола. Ето го - коленичил пред мене и пред Махадева и той е Кришна, твоят водач! Помисли колко си безразсъден и проклет, защото най -страшният ти враг е самият той. Ти ми го доведе, за да му кажа, че той е предопределеното дете. Трепери! Ти си загубен, твоята адска душа ще бъде плячка на демоните.

Камса го слуша удивен. Той не смее да погледне стареца в лицето. Позеленял от бясна ярост и виждайки, че Кришна продължава да стои на колене, Камса сграбчва лъка си, опъва тетивата с всичка сила и се прицелва в сина на Деваки. Но ръката му трепва, стрелата се отклонява и се забива в гърдите на Васиштха, който я очаква със скръстени ръце и като в унес.

Страшен вик процепва гората - но извиква не старецът, а Кришна. Той чува вибрирането на стрелата, която минава край ухото му, той я вижда забита в тялото на светеца... и му се струва, че се е забила в собственото му сърце, дотолкова неговата душа се е сляла с душата на Васиштха. С тази остра стрела цялата скръб на света пронизва душата на Кришна и я разкъсва до дълбините й.
Васиштха не е помръднал със стрелата в гърдите си и само устните му потрепват. Той прошепва:
- Сине на Махадева, защо викаш? Убиването е безсмислено нещо. Стрелата не може да докосне душата и жертвата е победител над убиеца. Тържествувай, Кришна, защото се изпълнява съдбата: аз се завръщам при Онзи, Който никога не Се променя. Нека Брахма приеме душата ми. Но ти, неговият избраник, спасителят на света, стани! Кришна! Кришна!
И Кришна скача с ръка на меча си и тръгва да се сражава с царя. Но Камса избягал.

Тогава светлина процепва черното небе и Кришна пада на земята като ударен от гръмотевица, озарен от силна светлина. Докато тялото му остава безчувствено, неговата душа в единение с душата на стареца се издига в пространството. Земята с реките, с моретата и с континентите се отдалечава като черна топка, а те и двамата се изкачват до седмото небе на девите, към Бащата на съществата, към слънцето на слънцата, към Махадева, Божествения разум. Те плуват в океана от светлина, който се разтваря пред тях. В средата на кълбото Кришна вижда Деваки, своята лъчезарна и прославена майка, която с неописуема усмивка протяга към него ръце и го прегръща. Хиляди деви идват да утолят жаждата си за светлина в сиянието на Девицата-Майка като в пламтящо огнище. И Кришна усеща как любовният поглед на Деваки го поглъща н от сърцето на сияйната майка неговото същество засиява на всички небеса. Той се чувства Синът, Божествената Душа на всички същества, Словото на Живота, Словото-Създател. По-възвишен от живота на вселената, Кришна прониква в него чрез същността на скръбта, чрез пламъка на молитвата и чрез блаженството на една божествена жертва .

(брахманите уподобяват майката на Кришна с универсалната вещественост и с женския принцип на природата. Те създават от нея второто лице на божествената троица: Бащата,. Нара (Вечният Мъж), Майката, Нари (Вечната Жена), и Синът, Вач (Словото-Създател) - такива са боже ствените способности. С други думи: принципът на разума, принципът на движението, принципът на сътворяването. И трите принципа заедно съставляват natura naturans, ако си послужим с израза на Спиноза. Организираният свят, живата вселена, natura naturata е продукт на Словото-Създател, което също се проявява в три форми: Брахма, духът, отговаря на божествения свят; Вишну, душата - на човешкия свят; Шива, тялото - на материалния свят. В тели три свята мъжкият и женският  принцип, същността и субстанцията, са еднакво дейни и Вечната Жена се проявява едновременно в земната, в човешката и в божествената природа. Изида е тройна, както и Кибела.,така че двойната троица - тази на Бога и тази на вселената - съдържа в себе си принципите и плана на едно божие правосъдие и на една космогония. Трябва да приз наем, че тази идея води началото си от Индия. По-нататък тя с възприета от всички древни храмове, от всички велики религии и от много знаменити философи. Във времената на апостолите и в първите векове на християнството посветените християни са се прекланяли пред женския принцип невидимата и невидимата природа, пред Светия Дух, представян като гълъбица - знак на женското могъщество във всички храмове на Азия и Европа. Макар след това църквата да е скрила и изгубила ключа към тези тайни, смисълът им още се разкрива в техните символи
)

Когато Кришна се свестява, гръмотевиците още тътнат по небето, гората е тъмна и пороен дъжд се изсипва над колибата. Една газела ближе раната на отшелника. От възвишения старец вече е останало само неговото безжизнено тяло. Но Кришна се изправя като възкресен. Пропаст го отделя от света и от неговата суетна видимост. Той вече е преживял великата истина и е осъзнал мисията си. Колкото до Камса, той препуска с колесницата си, обхванат от страх и гонен от бурята, а конете му се изправят на задните си крака, като че са пришпорвани от хиляди демони
                                                                       следва

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14867581
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава