Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2014 09:00 - ангелската сила на сезоните (тед андрюс)
Автор: bven Категория: Други   
Прочетен: 5180 Коментари: 0 Гласове:
4




Обредът на зимното слънцестоене

Това упражнение трябва да се изпълнява от нощта на зимното слънцестоене до Нощта на Мистичното среднощно Слънце. То има могъщ целебен ефект върху индивида и ще посее семена, които ще бъдат пожънати в живота му през пролетта. Това са семена на благополучие, просперитет, любов и просветление.

В упражнението се използва символика, която ще помогне на индивида да постигне съзвучие с динамичните ритми на сезона и ще усили възприемчивостта му към ангелската и Христова помощ през това време. То може да окаже значителен ефект върху сънищата и затова трябва да бъде проявено особено внимание към тях през този сезон. То ще разкрие нова вибрация в медитивното преживяване и ще даде възможности през следващите месеци за по-добра изява на женските енергии на Любов, Просветление и Интуиция. Ще открие през предстоящите месеци поле за външна изява на вашата светлина. Естествено, дали ще се възползвате от тези възможности, зависи от вас.

Приготовления

Уверете се, че няма да бъдете обезпокоявани.
Използвайте свещ с подходящ за този сезон цвят. Обикновено това е червеният и зеленият, но черният и белият също са силни цветове за честванията на зимното слънцестоене.
За началото на медитацията пригответе една малка бяла свещ, която да държите в ръце.
Осигурете си една роза (за предпочитане бяла, макар че червената роза е външен символ на вътрешната бяла роза), която да сложите в скута си по време на медитацията.
Ако е възможно, снабдете се с една коледна лилия. Бихте могли да я размените с розата.

Медитация
Запалете малката бяла свещ. Когато светлината й проблесне в мрака на мястото, където медитирате, съсредоточете се върху пламъка й. После затворете очи и си спомнете как изглежда пламъка. Представете си как този пламък оживява в сърцето, в областта на слънчевия сплит на тялото. Когато усетите и видите този пламък в себе си, с леко движение загасете свещта. Сега осъзнайте светлината на малкия пламък, който блести в мрака. Като го направите, чувате благите Думи: "Най-после се изкачи по-високо, мое дете."

Съсредоточете се върху този вътрешен пламък, отпуснете и си разрешете да заплувате нагоре в нощното небе. Погледнете го и го усетете. Небето е черно и само една самотна звезда блести в далечината. Чувствате как летите към нея. Когато се доближавате до нея, виждате, че звездата е над един голям храм, намиращ се високо в планината. По светлата диря на звездата вие се спускате надолу, докато стигнете до храма, за да си починете пред него.
Целият храм е обгърнат от мека светлина и макар да сте били вече тук при честването на есенното Равноденствие, сега той ви се струва много по-различен. Двете дървета са подкастрени. Виждате, че храмът е голям, много по-голям, отколкото си спомняте. Има дванадесет страни, които в светлината на звездата са блестящо бели. Високо над храма срещу петолъчната звезда се издига равнораменен кръст.
Вратата е затворена, но през прозореца можете да видите, че вътрешността на храма е изпълнена с блестяща бяла мъгла. В центъра има олтар, а над него е безупречно чист бял кръст. Там, където рамената му се пресичат, стои една бяла роза. Около олтара в полукръг са наредени столове. На тях седят тези, които са се посветили да служат. Това са "Състрадателните", които са ви някак и близки, и непознати.

Те обединяват духовните си сили и ги насочват към разлистването на тази единствена бяла роза. Песента им се издига в хармонични вълни, изпълва храма и се понася към външния свят. Щом песента докосва розата, тя разтваря листенце по листенце, излъчвайки златен оттенък. Светлината на розата се разпръсва през дванадесетте прозореца на храма и залива околността.
Светлината ви заобикаля и ви изпълва. Вие сте обгърнати от блясъка й. Чувствате се пречистени от егоистични желания и умът ви се изпълва с чистота и блясъка на диамант. Затваряте очи и усещате как енергията лекува и успокоява.
Когато отваряте очи, виждате, че пред вас стои обгърнато в светлина, едно прекрасно и благородно същество. В ръката му има блестяща лилия и вие разбирате, че името му е Габриел.
Вратата зад него се отваря и вече виждате по-ясно работещите във Вътрешния Храм. Тази смарагдово мека светлина докосва душата ви. Габриел пристъпва и, благославяйки, докосва главата ви. Изпълва ви някаква неразбираема любов. Чувствате как тя протича през вас, преливайки в сърцето ви. Свеждате поглед и виждате да блести вътрешният пламък, довел ви тук. Той танцува, мени се и се оформя в нежна бяла роза. Габриел ви хваща за ръка и ви повежда към вратите на Вътрешния Храм.

"Ти отвори сърцето си за помощта на Слугите на Светлината. Час след час те ще вливат енергиите си. Показано ти бе, така че ще го запомниш и някой ден ще доведеш и други до това място."

Гласът говори тихо в ума ви и докосва сърцето ви. Очите ви се изпълват с любов към това прекрасно същество и вътрешният кръст и розата стават дори по-блестящи, излъчвайки още по-могъща енергия, която потича навън от храма и надолу по планинския склон към света.
"С всяка изява на любов бива докосван целият свят. По това време на годината великото същество на светлината ще се издигне и ще се спусне, обгръщайки планетата и, вливайки енергии, които да докоснат и да пробудят сърцата на всички по Земята."
Погледът ви се отправя към тавана. Той е отворен към нощното небе и към Великата Звезда отгоре. Потоци от светлина струят от звездата към храма и ангелската йерархия залива Земята с потоци от любов.
"Тези потоци ще докоснат всяка точка на Земята. Някои са насочени към най-мръсните места по света. Някои са отправени към бойните полета. Други са благодат за болниците. Много от тях са за утеха на сърцата, изпълнени със скръб. Някои помагат на новите души да влязат отново в течението на земния живот, а други - на душите, които току-що са освободени от тялото чрез преминаването, което вие наричате смърт. Това е усилената работа, която се извършва от любов за света."
Габриел се обръща към вас и докосва сърцето ви "Погледни във вътрешната бяла роза от светлина и виж любовта, която е твоето божествено наследство." Вие поглеждате розата в собственото си сърце. Тя се разгръща листенце по листенце и тогава разбирате какво трябва да направите, за да станете истинско дете на Божественото. Виждате образа на Христос във вас.
Повдигате очи от това видение и разбирате, че храмът е изчезнал. Габриел си е отишъл. Пред краката ви лежи една червена роза, дар, който да ви напомня за това, което винаги живее в сърцето. Поглеждате към нощното небе и усещате как далечната звезда ви привлича. Мелодията от вътрешния храм тихо звучи в ума ви, а сърцето ви е преизпълнено с песента на ангелите: "Слава на Бога във висините, а на земята мир - добра воля за всички!"




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10435083
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031