Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 09:21 - отношението - функция на еволюцията9
Автор: bven Категория: Други   
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове:
4



 

Авел е второто творчество, не първородното, следователно той носи изцяло символите на проявената материя, на развиващата се материя- на Рупа. Той е следствието от процеса, наречен в Езотериката " Часът е ударил"". Авел не може да не умре, защото той е проявеното, реализираното, оформеното, имащо винаги край, носещо белезите на смъртта - на цикличността , присъща на материята. Смъртта на Авел е смърт на плода. Той е животновъдец, той е пастир на носещата душа материя, най-близката до човека-животинската. Но това е колективната душа. Животинската природа, колективната душа, трябва да умре, за да се прояви космическата идея на творението, олицетворена в земен план от първородния Каин. Ако космическият дух у нас не убие животинският, нямаме еволюция нагоре - нямаме развитие. Ако Авел беше убил Каин, човечеството щеше да бъде обречено на безкрайно потъване в животинското, в материалното.

Каин е земеделец. Той носи и отглежда плодовете на Земята-на майката материя. Знаем, че семето съдържа в себе си плода в единство, докато животното е еднополово. Ето това Бог има предвид, когато бележи Каин със знак срещу евентуалното му убийство. Защото космическото не може да умре, то има роля тук, на Земята и именно затова Бог заплашва, че "седмократно" ще отмъщава на убиеца му. Интересен момент! Бог, справедливият Баща, не наказва убиеца, а го защитава с едно седмократно наказание. И Каин оцелява.

Не бива да забравяме, че в проявата на процеса на формуването, на Рупа, неоформе- ният Арупа се проявява чрез светлината - Луцифер. Затова неговата роля е да доведе до проява, да принуди материалната субстанция да се организира и прояви във формата. Тогава, когато се реализира Луцифер, когато материята придобие в реалност своята двуполюсност, Луцифер става Сатана. Той става паднал ангел, защото е подвластен на материалната проява.

Християнството още от времето на Юдаизма не прави ясна разлика между тези две начала на един от синовете на Бога. Сатаната е син на Бога. Можем лесно да го разберем, когато прочетем внимателно книгата на Йов. Там ясно се казва, че когато синовете на Бога идват при Него на отчет, с тях идва и Сатаната. Кой би дръзнал да дойде, ако не е от повиканите? Синовете са повикани да дойдат, а не ангели и други същества от горните светове. Но това е друга тема на разговор, затова продължаваме с двуполюсната същност на самия Луцифер - като Княз в материален план и като Съблазнител, за да предизвика единството на тази материална двуполюсност.

Християнската църква по-късно именно затова не може да направи ясна разлика между Луциферовото и Сатанинското проявление. Луцифер е светлината, проявяваща идеята на Бога чрез организирането на материалните дадености, от която се раждат формите на битието, на Вселената. Сатана е желанието, необходимостта, невъзможността проявената материя да не изпадне в себереализация и себепознание, което може да стане само чрез опита. Затова истинското име на Сатана е Изкусител-задължаващ проявата на Дух и Материя в единство.

Това единство обаче може да се прояви извън Райската градина. Ето защо в Библията няма никакви сведения Адам и Ева да са раждали, преди да бъдат изгонени от Рая. Следователно, докато материята не е изкусила идеята-първородната идея, Синът не може да получи движение напред в еволюцията си. Едва когато, изкусени напускат Едем, те имат тази възможност - започват да раждат. Тук символът Райска градина се покрива със символа Божествени, т. е. нематериални светове, които не се възпроиз-веждат по полов път и нямат нужда от еволюция чрез опита. Такива са хората в I, II и III раса. В III -та раса човекът е вече плътно материално тяло - Адам Кадмон.
Ева застави оплождащият Адам да изпадне в изкушение и така да обезпечи развитието след тях, защото до този момент такова няма. Липсата на деца доказва именно това - липсата на развитие.

Забележете, никое друго животно не е безплодно в Райската градина, защото още в началото на сътворението им е казано да се развиват според вида си - "плодете се и се множете според видът си!". На Адам и Ева такова нещо не е казано, те нямат тази повеля. И затова сами я придобиват, чрез желанието за единство и битие. Юдаизмът нарече това желание грях. Но без този "грях" човечеството не би тръгнало напред в своето развитие, нямаше да има своето динамично развитие. Ева, Животът, приемайки опита като средство за еволюция, чрез отношението като средство за придобиване на божествени критерии, даде три неща на Човечеството, които го отделиха от животинската му природа. Те са: динамика на развитието, развитие на Словото в динамичност/ чрез артикулационния апарат, ставащ атрибут за комуникация/ и Преносител и Пазител на Дългото битие на рода. Ева пренася и пази именно придобивките на това саморазвиващо се човечество. Всички животни, женските, извършват същото - пренасят ДНК на Рода.

Но Ева премахна тайната за разликата между Боговете и Хората. Както я уверяваше Змията. Ако това е грехът на Луцифер и ако за това той е бил наказан /станал е паднал ангел, както ни уверява църквата/, то напълно разбираемо е защо е наказан. От всички животни само Ева се оказва способна да се нагърби с отговорностите на развитието на вида си. Сега вече става ясно, че така нареченият грях илюстрира схващането на Мойсей за желанието на материята да се самопознае извън принципите на божест-веността, което е заложено в нея, но според Богът не е било нужно да се преминава през личния опит. Може би е имало и друга възможност. Следователно до този момент, материята като творчество на Бога, носеща символите на неговия образ и подобие не се развива.

А какво означава подобие?- означава възможност Адам да бъде и творец, да бъде творящ като подобието си, послужило за негов образец. Разбираме, че грехът идва от желанието на материята да се самопознае. Ето защо в момента, когато е изконсумирано изкушението, материята съзнава, че става друга и веднага еволюира напред. Това е и причината Бог да не постави навреме пазач на Дървото на познанието, за да може подобието му само да пожелае своето развитие и да извърши необходимата смела постъпка - да прояви волята си, свободната си воля на самотворящ се в битието. Смелост и Воля за развитие, за отделяне от Животинското царство. Величава проява на свободната воля чрез подобието. Като цялост това е заложено в символите на Доброто и Злото, които не са нищо друго освен критерии за крайност в поведението на започващия да трупа опитност. Чрез тях те имат понятие за самите себе си, самосъзнават се.

Ето в този момент материята се откъсва от божественото присъствие и затова трябва да излезе от Райската градина. От този момент Адам и Ева започват да интерпретират твор­чеството на Бога (Баща-Майка) в земен план, в битието. От тук идва и основанието на Мойсей да кръсти първата си книга Битие. Защото всичко в нея говори как е станало и се е развило битието на земята за хората, посегнали да еволюират по собствен път.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8423968
Постинги: 1680
Коментари: 11470
Гласове: 28589
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол