Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 09:12 - свещените пространство и време в долината на разума
Автор: bven Категория: Други   
Прочетен: 179 Коментари: 0 Гласове:
5



 
                    Написана от Таньо Танев, Ангел Манев

В старо време, преди на Земята да се появят лунните богове и лунните народи /судрасите – б.а./, слънчевите народи или още народите на „божествената небесна държава”, са живеели в така наречените „синархични общества” – царства, държави и империи.

Синархията е съвластие на Пророк, Жрец и Цар при управлението на земната държава като отражение на Небесната държава. В социалната структура най-високо е поставен Пророкът, а най-ниско Царят и съподчинеността им е в указания ред .В тези времена хората са извършвали ритуалите на своите празници и тайнства през деня и през нощта, когато на небето не е имало Луна [6]. Това е ставало в дни, когато е било „новолуние” / през нощта – б.а./, а през деня - преди изгрева на Луната във фаза „първа четвърт” и след залеза, и преди изгрева на Луната във фаза „пълнолуние”. Иначе казано, нашите предци са извършвали своите празнични тайнства през нощта, когато в най-високата точка на северното звездно Небе, до окото на Дракона, като малко зеленикаво облаче се е виждала мъглявината М6543, в която се намира северният полюс на земната орбита - еклиптиката и където е невидимото, духовно, /черно/, арийско Слънце, а през деня, - когато точно под него се намира светлият и животворен лик на дневното, видимо Слънце.

От дълбока древност се знае, че за конните народи, каквито са и нашите предци, конят и конникът са били символи на пратеници от отвъдното, от невидимото, които идват на Земята, за да донесат благословията на Звездите и на Могъщия и непрестанно творящ със Словото Бог Всевишний, а също така и да явят на човеците Божествената Премъдрост за подредбите на Времената, на Годините и на дните. По тази причина за нашите предци всичко свято и имащо връзка със живота и със смъртта, е било свързано с Коня и с Конника, които идват от невидимото, както да донесат послания от Вечността, така и да отнесат в отвъдното човешките души, завършили своя земен път, за да бъдат те пречистени и помазани от Звездите и да се върнат един ден на Земята като преродени войни на Слънцето. И тъй като светлото и тъмното са винаги свързани, водят се ръка за ръка и се разпространяват с еднаква скорост, то между видимото и невидимото е разположена една огромна шахматна дъска, по която препускат в познатото ни „Г” и никога не закъсняват Конят и Конникът. Така нашите предци посредством пътя на коня, чрез черното и бялото, са отбелязвали своите свещени места, освещавали са своите символи и са извършвали посвещенията в Небесната колесница на Слънчевия Бог. Това е ставало в определени месец, ден и час от годината, когато по тези места на Земята чрез Небесния Конник са слизали силите, енергиите и светлината от чудния свят на божествената Слава.

Велики и достолепни символи за Време, Времена и години са имали нашите предци, древните българи, наречени още ПРАБЪЛГАРИ ! Имали са космически циклов календар, в чиято основа е бил календарът на Патриарх Енох с година от 364 дни. Този календар е ненадминат по своята точност, неговата календарна година е била колкото тропичната /звездната/ година, а календарната му аритметика е показвала, че един ден се е натрупвал чак след изтичането на ......5000 години! При това дрeвността на този календар /според „Археометъра” на С.И.Д`Алведр – б.а./ е минимум на 15000 години! Имали са и са играли със завидно майсторство български „Боляр Шах” [2] със 72 основни и 4 допълнителни, ъглови, черни и бели игрални полета, чиито фигури от задната линия са само мъжки, за разлика от познатия ни „класически” шах със 64 игрални полета, където най-силната фигура от задната линия е Дамата - фигура 1 [7]. Този шах се е играл в България до края на ХІХ век.

Най-силните фигури  - „Болярите” свидетелствуват, че българският „Боляр Шах ” е бил „класически” когато водещото начало на Земята е било „Мъжкото оплождащо начало”. Тогава върху процесите, протичащи в материята и в социалната организация са въздействали сили и енергии, идващи на Земята от дълбокия Космос (неподвижните зодиакални съзвездия) и непосредствено от Слънцето. Последните вълни на това въздействие са се проявявали до и около трето-второ хилядолетие преди Христовата ера. – в култа към Слънцето в Египет, Азия, Индия и в далечния Изток. Това обстоятелство по категоричен начин показва, че българският „Боляр Шах” е по-древен от 3101-ва година пр.хр. хр. е., когато пролетното равноденствие е в окото на зодиакалното съзвездие Телец, а есенното – в сърцето на зодиакалното съзвездие Скорпион и когато става смяната на оплождащото „Мъжко начало” с „Раждащите води ” на „ Женското начало ”. Тогава започва и дълбоката нощ на света/ Кали Юга /  - време, в което по всяка вероятност от българския „Боляр Шах” изчезват „болярите”, четирите допълнителни ъглови полета /на лодките/, както и още 8 основни игрални полета, за да се появи „класическият шах” на „женското начало”, на всевластната Дама и на буквата на водата М.



image

Фиг. 1

Българите са имали и свещена азбука, чиито три основни букви сами изписват името й, - името на Божия Син и ГЛАГОЛ. А всичките букви на тази азбука са точно отражение на творческата дейност на Създателя в Генезисните времена на народите и в човешката им реч на Земята. Двадесет и осем са буквите от свещената българска азбука, които имат различно цифрово съответствие, а общият им брой е тридесет и осем, в това число и тези, които са двойни. Тази азбука е била използвана строго само за храмови нужди и никога за графично изобразяване на вербални еквиваленти. Дълбоко погрешен е всеки друг подход към Глаголицата на българите, освен като към писмо от говорещи йероглифи със съответните им свещени геометрия и съдържание.

Като считаме, че казаното до тук е достатъчно, решихме да потърсим пространствени и времеви послания /и връзки/ в българския „Боляр Шах”.За това приехме, че шахматната дъска, разположена между видимото и невидимото, е една своеобразна Долина на разума и напълнихме чашата й с числата на Божествената Премъдрост, които са буквите на свещената българска азбука. Имахме предвид казаното за черното и бялото и проследихме ходовете на коня из цялата Долина на разума така, че той да не посети повторно преминато игрално поле, както и да се върне там, откъдето е тръгнал! При това за начало на пътя на коня из Долината на разума трябваше да изберем такова място, където има най-точни данни, че то се облъчва най-пълно и по всяко време от невидимото арийско , духовно, черно Слънце. Сторихме всичко това и пред очите ни, точно по средата на Долината на разума се появи Дървото на Живота (270), а от двете му страни стояха неговите пазители – Царят (11) и Жрецът (11). Накъдето и да погледнехме плодовете на Долината на разума бяха едни и същи, а техният брой беше равен. Широка и дълга беше тя колкото броя на листата на шестгодишно дърво, което брои и което е известното на науката дърво Shimanniophyton problematicum. Броят на листата на това дърво се подчинява на математическата формула : N = ( У x 12) + 4 , където N е общият брой листа върху едно дърво, а У е възрастта на дървото в години.

Разделихме най-силното / броят на полетата на „боляра”/ на най-слабото /броят на полетата на пешката / - ( 24:7 ) и получихме онова, което поддържа извора на Живота вечен и което нашите предци са знаели и виждали в един друг свят, много по-различен от нашия, но с много повече светлина и благоволение между човеците. Така пред очите ни се явиха в цялата своя пълнота свещените пространство и време на нашите предци, белязани от ходовете на коня на българския „Боляр Шах”, а Долината на разума трябваше да се намира там , където „българите бяха оставили името си”! В българския „Боляр Шах”, като вечно и всевиждащо око на Мъдростта, се оказа закодиран и Космическият български генезисно-циклов календар, чиято „ера на сътворението” е 5504г. пр.хр.е. А самите българи - съвсем не бяха и не са били скитници по пътищата на историята и на времето. Как разбрахме всичко това? Ето как:

- Когато вестник 168 часа [2] в броя си от 13 – 19 май, 2005г., /стр.19-21/, публикува за първи път информацията за българския „ Боляр Шах”, ние вече се бяхме запознали с една красива легенда за класическия шах / със 64 игрални полета – б. а./, описана от българския писател Любомир Пеевски в книгата му „ Да разплачеш плачуща върба” [5]. Знаехме за чудните свойства на Долината на разума, но не знаехме къде се намира тя.

- Знаехме, че за тези, които почитат „ Женското раждащо начало” / Лунният култ /, Великото име на Твореца е ИЕВЕ, и числото на пълнотата му е 26 , а за тези, които почитат „ Мъжкото оплождащо начало” / Слънчевият култ /, името е ИЕВЕА и числото на пълнотата му е 27 [6].

- Знаехме, че един Голям ден от творческата дейност на Твореца съдържа 10 малки циклови творчески дни във всеки от които Той извършва своята творческа дейност чрез числото на Своето Име. А когато Бог дава време на човеците Той казва: „ Ден за година ви давам!” /Числа 14:34/ [1]. За това и Големият божий ден на сътворението, който е Изворът и Дървото на Живота, за човеците е 260 или 270 земни години.

- Бяхме видели с очите си Глаголическия Абецедар върху стената на Кръглата църква във Велики Преслав – фигура 2, както и ключа за подредбата на буквите в азбуката [5]. Възстановихме подредбата им и те веднага проговориха със своите сакрални геометрични значения. Точно тези са 38 – те свещени глаголически букви, които изнамери и създаде за българите Свети Константин Кирил Философ. За тези букви говори и Черноризец Храбър. Подредбата на буквите е точно такава, каквато е изписана на стената на храма - фигура 3 и публикацията в [5],. Всяка друга подредба и интерпретация на Българската азбука Глаголица насочват изследователските процеси в невярна посока и са, най-меко казано, манипулативни.



image

Фиг. 2





image
Фиг. 3

- Решихме няколко хиляди компютърни задачи, при които Конят от българския „Боляр Шах” трябваше да тръгне от всяко игрално поле на шахматната дъска /без полетата на лодките/ и да се върне пак там, откъдето беше тръгнал, без да попадне повторно в посетено от него игрално поле - фигура 4.

- Бяхме видели, че ако човек легне във ваната- ложе в малката камера на древното сакрално съоръжение в могилата „ Голямата Косматка ”и погледне към наклонената стена на капака на камерата , то погледът му ще сключва с посоката на зенита ъгъл, равен на прецесионния ъгъл на полюса на земната Еклиптика. В това съоръжение по недвусмислен начин Древните са закодирали пространствено-времеви отношения, които са свързани с вечното движение на Земята, Слънцето и Неподвижното Северно звездно небе. Винаги се е знаело, че свещени съоръжения се строят на точно определени места. Правилата за това са свързани, както с положението на обекта върху повърхността на Земята, така и с времето, в което той е построен.


image


Фиг. 4

Ние твърдим [3], че в могилата „ Голямата Косматка ” има множество белези за това, че съоръжението в нея е свързано с мъглявината М6543, намираща се в съзвездието Дракон, където се намира и полюсът на Еклиптиката. На това място на Неподвижното Северно звездно небе се намира и Черното арийско Слънце.

- Познавахме и знаехме да работим вече с „Археометъра” на Сент –Ив Д’Алведр и с археометричната му небесна планесфера, чиято древност е минимум на 15000 години. Познавахме и Календара на Патриарх Енох, различаващ се от българския циклов календар само с липсата на „нулев” новогодишен ден. Бяхме видели древния Зодиак с девет зодиакални съзвездия и знаехме, че Z-та от съвременното зодиакално съзвездие Риби е белег за начало и край на времената [6].

- Знаехме, че числото 3,142857 е т.н. „ Закон на П” като тройката и запетайката са началото на творческата дейност на Твореца със Слово, а дробната част е генезисният закон на сътворението на расите, под расите, народите и на всеки отделен човек тук на Земята. Този е законът, който поддържа извора на Живота вечен.

- Проследихме ходовете на Коня така, че той да се задържа в игрално поле по пет дни и получихме четири тримесечия по 90 дни - фигура 5. Проследихме ходовете на Коня като на всеки ход поставяхме глаголическа буква за нарастващ и за намаляващ ден през годината – фигура 6, така че 38-та буква / голям Юсъ, произнасяща се като Он; Ом / да бъде на есенното равноденствие, когато денят на отминаващата година се разтваря в нощта, а тя зачева деня на идващата година. Така генезисната вибрация Он; Ом отиваше точно на мястото си в Долината на разума, за да бележи прехода от видимото към невидимото и обратно два пъти през годината. Пренесохме Коня с лодките по водите на времето от тримесечие в тримесечие и ето че Конят се върна в игралното поле, откъдето беше тръгнал. С него се върна и буквата голям Юсъ, за да отбележи нарастващия ден на Новата година. Не забравяхме нито за миг, че нарастването и намаляването на деня през годината винаги започва с първата буква от азбуката Глаголица - Азъ !


image
Фиг. 5




image

Фиг. 6

- Взехме за база разстоянието от „ Голямата Косматка” до най-външната тангента към черноморския бряг на България и построихме върху картата на Балканския полуостров шахматната дъска на българския „ Боляр Шах”. Оказа се, че Долината на разума обхваща изконните български земи, където българите са живели отколе и са оставили името си навеки - фигура 7 ! Началното поле на старта на коня по шахматната дъска, съответно върху географската карта, е точно указано на фигура 3 по следните причини: 1. Там се намира обектът „Голямата Косматка”, 2.Сборът от номерата на полетата по вертикалата на симетрия /стеблото на Дървото на Живота /, е числото 270, което е число на генезисния цикъл на българите, 3. Сборовете от номерата на полетата от двете му страни са числото 11, което е царско и жреческо число, 4.По стеблото на Дървото на Живота позиционират и други големи светилища на траките и на българите. Така всеки ход на Коня от българския „Боляр Шах” през цялата година ще показва, в зависимост от съответствуващата му глаголическата буква, с какви енергии и сили ще контактува човек, когато е на мястото, където е Конят! А като се знаят вербалните, цветовите и музикалните съответствия на глаголическите букви, вече ще можем да усетим какво чудно видение е бил Белият Конник, обикалящ през годината България, за който Ванга говореше приживе [8].


image
Фиг. 7

Написаното и казаното дотук не се побира в рамките на Методологията на класическата Наука за изследване на физическите и генезисните закони на Мирозданието.

По тази причина много от изложените знания ще останат неразбрани и неразбираеми за онези, които нямат необходимата интердисциплинарна подготовка в областта на Физиката, на Математиката, на Химията, на Астрономията, на Историята и Филологията, както и в областта на другите естествени науки. Особено неразбрани и по тази причина невероятни, ще се окажат изложените знания за онези, които са отхвърлили невидимото и изцяло са потопени в клоаката на материята на езическата философска Ноосфера. От такива човеци, пък дори и светила в отделни области на съвременната индуктивно – описателна Наука, ние, освен отрицание, не очакваме нищо друго! И тъй като, съгласно приетия от нас дедуктивен метод за изследване на Мирозданието, времето е тензор на пространството, очевидно съвременната „класическа” индуктивистка /материалистична / Наука е изчерпала своите възможности, ако ли в областта на модерните Нанотехнологии да има и нобелови лауреати! По тази причина ние, определяйки себе си като изследователи, ползващи достиженията и на двата метода на изследване / индуктивен и дедуктивен – б.а./, явяваме изложените знания, до които сме се докоснали, само като синтез от изучаването на външното единство и вътрешното многообразие на онази Наука, която може да се нарече единствено истинска!

ЛИТЕРАТУРА
Библия , София, Държавна печатница, 1925г.
Вестник «168 часа» от 13-19 май 2005г.
Манев А., Танев Т., Христов Кр., Кодовете на Черното слънце в Голямата Косматка, Юбилейна научна сесия 2008, Национален Военен Университет, 17-18.04.2008, гр.Долна Митрополия, Сборник научни трудове, под печат.
Пеевски Л., Да разплачеш плачуща върба, Софи, Отечество, 1986. - 240 с.
Медынцева A.A., Попконстантинов К.К. Надписи на Круглой церкви в Преславе. — София, 1985.
D’Alveydre, Saint-Yves, L’Arch?om?tre, Guy Tr?daniel 1912, 65, rue Claude-Bernard, 75005 Paris
http://bgchess.hit.bg/
Стоянова К. Ванга, Български писател, София 1989г., 137 стр.



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8892830
Постинги: 2047
Коментари: 11576
Гласове: 29468
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930