Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2018 17:50 - ЗА ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ЗА ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ                                                   „Мъдростта и любовта съставляват Аза.                                         Азът е мъдрост и любов, станала воля”.                                                                                                         Д-р Рудолф Щайнер              Човек живее много прераждания на Земята, за да се усъвършенства във всяка епоха. Във всеки земен живот  той се учи, натрупва познания и опит, твори, придобива все нови умения, способности и таланти. При смъртта си, с духовните си тела /Аз, душа, жизнено тяло/, пренася в духовния свят всички събрани богатства на духа от културата на епохата, в която е живял. При всяко ново раждане човек донася могъщи  азови /духовни/ сили, които вече е придобил.             Малкото дете  до три – три и половина години, подпомагано от Духовни същества, с тези сили извайва, гравира гънките на мозъка си. Ако се види мозъка на новородено той изглежда несъвършен в сравнение с по-късния образ. Някои от фините гънки се изграждат, извайват в следващите след раждането три – три и половина години. Това го прави Азът /Духът/ на детето, но то не го осъзнава, защото не може още да мисли, а подражава с говора си казаното от околните. Детето трябва първо да оформи фината структура на своя мозък, за да може да мисли след около три годишна възраст.                                                         Д-р Рудолф Щайнер казва, че ако се наблюдава ясновидски едно малко дете се вижда, че Азът му е на лице като Азова /духовна/ аура, от която протичат течения към Ангели, Архангели и други Духовни Същества. Азът се протяга към  тях и черпи духовни сили. Детето се закриля от своя Ангел. След три – три и половина години тази тясна връзка престава и тогава за първи път то казва „Аз”, започва да се осъзнава като отделна личност, да мисли. До това време мозъкът на детето е толкова пластичен, че то подпомагано от духовните йерархии изгражда мисловния си апарат в мозъка. След тази възраст Азът /Духът/ на детето навлиза в мозъка, но повече не може да работи върху него. Мисловният инструмент вече е изграден и може да се развива и по-нататък, но Азът не може вече пластично да работи върху него.                                                                                                           Д-р Рудолф Щайнер пише: „Ние можем чисто и просто да разделим човека на две – човекът който стои пред нас през първите три и половина години и останалия човек. В езотериката първият човек се нарича Божествения човек, понеже той се намира в отношения с висшите йерархии, или Божи син. Другият човек се нарича човешки син. В него се намира Азът, който движи крайниците и работи, доколкото още може да работи от вътре навън. Така че трябва да различаваме Божия син и човешкия син”.                                          Човек до три – три и половина годишна възраст е абсолютно различен от човека, който израства след тази възраст /човешки син/. Божият син е много деен, има мощни оживителни сили за строежа на своя организъм и влага азови сили особено в мозъка, за разлика от по-късния човек /човешкия син/. Азовите сили след тази възраст служат на физическото тяло и на съзнанието, на сетивата чрез които човек се свързва с обкръжението. Ако в по-късна възраст искаме да активираме тези сили, за да стигнем до духовния свят, трябва съзнателно да  ги събудим, да се развиваме духовно. В силите на първите три и половина години с помощта на Висши Духовни същества се проявява в действие натрупаното богатство на индивида от предишни  животи на Земята.                                                        „На тръгване                                                                                       Какво да взема от този живот.                                                                    Това, което живях,                                                                                         или това, което сънувах.                                                                           Това, което наистина бях,                                                                                      или исках да бъда.                                                                                          Лудия бяг,                                                                                                            или тихото съзерцаване.                                                                           Късите срещи,                                                                                                   или дългото разминаване.                                                                       Гърма,                                                                                                                     или светлината на мълниите.                                                                          Искренето между сърцата ни,                                                               или безсилието на думите.                                                                       Всичко ще взема                                                                                              това бе моят живот.                                                                                        И когато си тръгна                                                                                         душата ми странстваща,                                                                            като лъч ще се вреже в                                                                               пространството”.                                          Така поетът Михаил Кендеров е изразил душевното богатство, което взима със себе си за следващия живот.        Защо след три и половина години не можем повече да работим с тези сили? Защото Азът /Духът/ е станал самосъзнателен, служи на съзнанието, а не на  градежа на тялото, което вече е втвърдено, не може пластично да се обработва от тези сили. Ако след тази възраст тези могъщи сили биха работили върху втвърденото вече физическо тяло, то не би могло да издържи, би се разпаднало, би се разтрошило.                                                                                                                Но, ние носим тези сили в нас, макар и отслабнали, те работят през целия ни живот, само че не участват директно в изграждането на тялото, а в съзнанието. Важно е детските сили да се запазят свежи, гъвкави и човек съзнателно да ги използва, ако се развива духовно, ако води живот в хармония с природата, ако има морал, добродетели, душевна чистота. Тогава тези сили не изграждат физическото тяло, а изтичат през пръстите и човек придобива дарба да лекува чрез ръцете си. Това са духовни /азови/ сили, които са дейни, действат благодатно, лекуващо. Целта на развитието на човека е постепенно, чрез съзнателно духовно израстване да се проявят тези най-добри, лечебни сили в него.                                В развитието на човечеството е трябвало да се даде един образец за навлизане на азовата детска сила в хората.Трябвало е един човек достигнал до определена възраст да бъде проникнат съзнателно от същите сили, които несъзнателно проникват в човека в ранните му години.                                                                                                                               При кръщението на Исус в р. Йордан Азът на Исус го напуска и в него навлиза Духът /Азът/ на Бога Христос. Тогава нахлува една могъща азова сила, която твори не несъзнателно, както при детето, а съзнателно. Това са детските оплодяващи, оздравителни сили. От Евангелията са известни чудотворните излекувания от Исус Христос на различни тежки болести и недъзи. Огромната лечебна сила се е изливала само с едно докосване на ръцете  му:  слепи са проглеждали, парализирани са прохождали, умиращи са се съживявали.                                                                                                                      Христос донесе на човека своята сила на Аза /Духът/. Ако човек развива духовния си живот и съзнателно пренася  лечебните сили на първата детска възраст – той е християнин в истинския смисъл на думата. Доколкото вътрешната му същност е свързана с Христос, той се изживяваме както казва Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен”.                                                                                                                                              До Мистерията на Голгота Ангелите и други Духовни Същества давали смисъл на Аза на човека. Но, от тогава насам Христос дава смисъл на човешкия Аз. И когато човек има Христовият импулс на любовта в сърцето си, той може да почерпи сили от него. Тогава  от детството се разпростира съзнателно огромната лечебна, оживотворяваща, лечебна сила върху целия живот. Така можем да излеем съзнателно Божият син /детския/ в човешкия син  - по-възрастния човек.                                                                                                                             От две хилядолетия насам, във всички епохи много духовни, издигнати хора и светци са лекували чудотворно с тази сила на Божия син /детето/ в по-късна възраст. Тя се е изливала от ръцете им, от цялото им същество. Известни са чудесата на излекуване от свети Иван Рилски, Свети Мина, света Екатерина, Светите Кузма и Дамян, Свети Апостол Лука Евангелист, Света Марина, Свети Харалампи, Свети Стилян,  Свети Спиридон, и много други, а в наше време Преподобна Стойна.                                                                                                                          И днес има примери на християнска любов, изливаща се като лечебна сила. Младите лекари Георги Гендов /коремен хирург/ и д-р Георги Мигаров /детски хирург/ спасяват с операция умиращо две годишно дете. След операцията д-р Георги Гендов в свободни минути отивал в интензивното отделение, лягал при детето, галел го, прегръщал го. Детето търсело майка си, но тя не можела да влиза в интензивното отделение. Тежко болното  дете е спасено и излекувано. Този млад лекар е действал не само като хирург, а от възвишения си Дух  лечебната му сила се изливала върху детето. Това е лекуващата сила, която идва от Христовата любов, когато лекарят я призовава. И тя действа лечебно от ръцете му, от цялото му същество! Поклон пред д-р Георги  Гендов!                                                             Д-Р Емануил Найденов, неврохирург с най-съвременен метод лекува ослепяване при повишено вътречерепно налягане. При един пациент лечението не било успешно. Тогава лекарят цяла нощ търсил в  световната литература нещо, което да помогне за лечението. Намерил някаква информация, която би помогнала и я написал като стих. На сутринта го прочел на болния. И станало нещо необяснимо от академичната медицина. Болният видял светлина, възвръщане на зрението. Това е лечебната духовна сила на д-р Найденов, изцяло отдаден на любовта  към пациента.                     Познавам човек, който с лечебната енергия излъчвана от ръцете му, от цялото му тяло за два – три дни ми помогна много за излекуване на  мое тежко хронично заболяване.Той е масажист, владее класически масаж и източни масажи /акупресура, шиацу и др./          Още от дете съзнава, усеща, че от ръцете му се излъчва  лекуваща енергия и се отдава на своето призвание. Владее техниката на масажите, усеща точно къде е  болното място и насочва оздравителната енергия на ръцете си  към него, отнема болката, лекува болестта за кратко време. Той е млад човек, скромен, с чиста, детска душа, знае че е благословен от Бога с дарба да лекува и е отдаден на призванието си, без да се интересува от материални блага. Води природосъобразен живот, храни се здравословно, ходи на дълги преходи по планините, за да се зарежда с енергия.                                                                                                    От нас зависи да се усъвършенстваме  и осъзнаваме, да се развиваме духовно, да съхраняваме детското чак до старини. За да можем да изливаме лечебните, оздравителни сили от по-висшия си човек – Божия син от детската ни възраст – върху човешкия син, преобразен от Христовата сила на любовта  чрез „Не Аз, а Христос в мен” !                                                Христос казва: ”Ако се не обърнете и бъдете като децата, нема да влезете в царството небесно” – Ев. на Матей, гл.18, ст.3.                                                                                                                                                                              Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                      



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895253
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031