Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2018 18:38 - ЗА ДУХОВНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЗА ДУХОВНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО                                                                                                                                               „Еволюцията на човечеството протича по следния път.Първоначално човекът имал един чисто духовен възглед за Космоса, който в хода на времето постепенно изчезнал. На първо място се появило предимно сетивното възприятие. Тогава в еволюцията навлиза Христовия Импулс. Именно чрез него човечеството започва отново да прокарва духовния принцип в своя материалистичен мироглед. . . Днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани на времето като Богове, ръководят и днес човечеството. Само че те вече са под предводителството на Христос”.                                                                                                                                            д-р Рудолф Щайнер                                      В цялата еволюция на човечеството на Земята, човек винаги е бил ръководен от духовни Същества. Целият ни живот е едно непрекъснато взаимодействие между нас и духовните Същества. Всички наши мисли, чувства, действия са свързани със Съществата от духовните Йерархии. Нашите вдъхновения, интуиции, идеали, откровения, Космическа Мъдрост идват от тях.                                 Днес нямаме отворени сетива, за да виждаме духовните събития, факти и духовни Същества.                                        В древността, по време на Първата следатландска културна епоха – Древно-индийската, Втората – Древно-персийската, Третата – египетско-халдео-вавилонската, хората са имали естествено ясновидство и са общували директно с духовните Същества. Първичната Мъдрост, получена от духовния свят през тези епохи е предавана през вековете в Мистерийните центрове от велики Учители на човечеството. Такива са древните Риши и Космическата Мъдрост от тях се съдържа във Ведите, Упанишадите, Бхагават Гита; учението на Заратустра; мъдростта на Хермес, на Моисей, на Буда.                                                                                                                                                            През Четвъртата културна епоха –гръко-римската имаме древната Мъдрост в ученията на Хераклит, Платон, Сократ, Аристотел.                                                      В тази епоха Христос слиза на Земята и донася Първичната Мъдрост вече обновена и оживотворена, за да достигне до всеки човешки Аз /Дух/, до всяко човешко сърце, чрез Христовия импулс  на Любовта.                                                                                                                             Днешният човек, от нашата Пета културна следатландска епоха, загубвайки естественото ясновидство, развива Съзнателна /Духовна/ душа, има добре развит интелект и логично мислене и може да получи познание за Първичната Мъдрост на духовните Същества от духовната наука Антропософия.                                                                                                                                          През първите три години от живота си човек е много по-силно свързан с всичките си тела, с цялото си същество и е под въздействие на  Съществата от духовните Йерархии и с Христовата сила, отколкото в по-късните години. Те изграждат детския организъм, дават сила на растеж, оформят мозъка, за да може детето да мисли. Аурата, която обгръща детето е човешка и свръхчовешка сила на човека. Тази аура е висшата част на човека, която има продължение с лъчи в духовния свят.                                                                                                                                       Детският организъм е един храм на духовни сили, идващи от духовния свят. Благодарение на тях малкото дете най-напред се изправя, научава се да ходи, след това да говори.  Между три и четири годишна възраст, мозъкът на детето е вече конструиран и неговият Аз е въплътен. Тогава детето за първи път казва „Аз”. От този момент личността вече се усеща като самостоятелен Аз, защото влиянието на Христос и по-висшите Същества е проникнало в неговия Аз. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Живота”. Това има дълбок смисъл за целият човешки живот.                                         По-нататък собственото съзнание на човека  изгражда отношенията си към външния свят.                                  В ранна детска възраст Азовото съзнание още не съществува. Тогава целият външен свят около детето е смътен, като сънищен свят. Детето изгражда себе си под въздействието на една по-висша  Космическа Мъдрост, която е извън него. Тя е по-всеобхватна и могъща, отколкото цялата съзнателна човешка мъдрост от по-късните години.Често се случва  малко дете да изкаже мъдрост, която учудва неговите близки.                                                           Духовните сили, изграждащи детския организъм, но в по-малка степен, се запазват  и по-нататък -  през целия живот. Чрез тях човек има лична връзка с духовните Същества от Йерархиите и с Христос. Тази духовна мощ се изявява като лечебни, самооздравителни сили, а при духовно развити личности – като лечебни сили излъчвани от ръцете и цялото им същество.                           Това взаимодействие с духовни Същества в по-късните години се изявява по различен начин Например, когато осъзнаем, че сме изживели едно събитие в живота си под ръководството на по-висша мъдрост от нашата и то е за добро. И тогава разбираме причините за това, което ни се е случило и за нашето правилно поведение.                                                       Човек, в духовното си развитие, освен обикновения Аз, изгражда в себе си един по-висш Аз свързан с духовния свят, който постепенно се усъвършенства и ни кара да израстваме над самите себе си. Всички творчески вдъхновения, интуиции, идеали, открития, прозрения, откровения идват от духовните Същества, с които сме във връзка и взаимодействие през целия си живот.                                                                                                                                                    Целта на духовното развитие на човека е да достигне съзнателно до това, че духовните сили, които през първите години властват в него несъзнателно, идват от Христос и духовни Същества. Тогава с чувство на смирение и на достойнство личността ще почувства, че винаги е проникната от Божествени сили и тогава си мисли: „Не Аз, а Христос в мен”, както е казал Апостол Павел. Христос живее във всеки човек, в неговия висш Аз, който е свързан и с Йерархиите на духовни Същества.                                                                                                          Даже и да не съществуваха Евангелията, Библията, Свещените писания, ако личността се развива духовно, ще познае, ще усети Божествената сила на Христос. В днешно време трябва да търсим Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване, молитва, медитация. Най-напред чрез самопознание намираме Христос в себе си, като наш предводител.                                                                                                                  От Мистерията на Голгота насам, след Възкресението, Христос е винаги във всеки човек, в неговото сърце, в неговия Аз – най-висшето начало в човека.                                                                                                                                За осъзнаване на тази Божествена сила в нас помага познанието от Духовната наука, Свещените писания, Библията, Евангелията, ако душата иска да се насочи към тях, а не да се лута само в материалния свят, който го обсебва от всички страни.                                                                                                                                                   Авторите на Евангелията – Матей, Лука, Марко и Йоан, са ги писали вдъхновявани от техния по-висш Аз, който работи в човека през детските му години. В душите на Евангелистите са вложени сили от Духовните светове и чрез вдъхновение, което е позволило написването на Евангелията.                                                                                                                                   „И така Евангелията са произведения, черпещи от онази Мъдрост, която изгражда и формира човешкото същество. Човекът е откровение на Духа чрез своето тяло;  Евангелията са откровения на Духа чрез писаното слово” – пише д-р Рудолф Щайнер.                                                                          И днес човек, който се стреми към духовно усъвършенстване, учи, изработва добродетели и е импулсиран от любов към хората - се чувства проникнат от Духовни сили. Тогава скромно и със смирение може да казва: „Не Аз, а Христос в мен”.                                                                                                                                                                                    Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                    



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895131
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031