САМАРЯНКАТА - ПЪРВАТА ЖЕНА МИСИОНЕРКА

Йоан 4:3-30

От Юдея на път за Галилея Исус спря в един самарийски град Сихар. Израилтяните не общуваха със самаряните. Те дори заобикаляха Самария, когато трябваше да минат през нейните земи. 

Защо? Кои бяха самаряните? - Ханаан се състоеше от южна област - Юдея, средна  - Самария и северна - Галилея. Преди време израилтяните бяха съгрешили пред Господа своя Бог и Той ги наказа, като ги предаде в ръцете на цар Саргон. Той превзе Самария и отведе повечето евреи пленници в Асирия. Остави само по-бедните и незначителни евреи.

В Самария на мястото на пленените евреи засели пет езически племена. Те се смесиха и се получи населението самаряни. За тях четем: „Бояха се от Господа и на своите богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени“ (4 Царе 17:33). Получи се една смесица, която имаше страх от Бога, боеше се, но нарушаваха Божията заповед, да не служат на други богове.

Какво значи да се боиш от Господа? - В Библията има записани два вида страх от Господа. Ап. Яков казва: „... и бесовете вярват и треперят“ (Яков 2:19). Езичниците, които населяваха Ханаан, също се бояха от истинския Бог. Те трепереха от страх, защото бяха чули как Бог със силна ръка бе извел израилтяните от Египет. Този страх ползваше ли с нещо езичниците? Угоден ли бе на Бога? - Не! Той беше в тяхна вреда, защото живееха неспокоен и непроменен живот.

Кой страх от Господа е угоден на Бога? - Страхът от Господа значи страхопочитание! Значи човек да живее според Божиите изисквания, според Божието слово. Значи да живеем според Божията воля. Да изпълняваме Божията заповед, значи да не наскърбим Бога. Такъв страх е угоден на Бога. Такъв страх иска Бог от човека.
След като съгрешиха, Адам и Ева от страх се скриха от Бога. Но този страх угоден ли бе на Бога? - Не! Те не само бяха изгонени от Едем, но получиха най-тежкото наказание - изгубиха Божието присъствие.

Така и самаряните, макар че се страхуваха от Бога нарушаваха Божиите заповеди, като служеха на своите богове. Затова евреите не се сношаваха с тях.
Но Исус не заобиколи Самария. Той изпрати учениците Си да купят храна от най-близкия самарийски град, а Той седна на Якововия кладенец, близо до гр. Сихар. И тогава в най-голямата горещина идва една самарянка да си извади вода.
Коя е тя? - Една жена с лоша репутация (17-18 ст), поради което бе презряна и отхвърлена от съгражданите си. Затова тя идва в най-голямата горещина, за да не се срещне с тях, защото те са я отбягвали и пренебрегвали.

На кладенеца тя намира Исус, Който не само че не я презира, но я заговори и ѝ поиска вода. Учудването ѝ бе голямо, защото евреите не само презираха самаряните, но те не разговаряха на публично място с жени. Техните равини не зачитаха жената. „Все едно е да обучаваш куче и жена“, казваха те. Тя бе не само жена, но на всичкото отгоре и самарянка. Въпреки това обаче, Исус искаше да контактува с нея.

Своето учудване тя изрази с въпроса: „Как ти, който си юдеин, искаш вода от мен?“. В отговор Исус ѝ предложи нещо, което е най-важно, най-нужно.

Кое е то? - Живата вода, спасение, вечен живот. Но тя не разбра какво ѝ предложи Исус. Тя мислеше за материалните неща. Тя поиска вода, за да не ожаднява вече, за да не бие толкова път в горещината до този кладенец, за да не се уморява.

А коя беше голямата ѝ нужда? Материална или духовна бе тя? - Ние хората искаме материални благословения - имот, пари, образование, благополучие, здраве. А Исус искаше да я накара да осъзнае духовната си нужда. И Той я накара да доведе мъжа си. Защо Исус каза на самарянката да доведе мъжа си (ст.16)? - Защото тя нямаше мъж. Тя бе живяла с петима мъже, но все незаконно. С това Той искаше да я насочи към болното място в живота ѝ. Към греха! Така работи Исус с всяка една от нас. Той намира начин да ни изобличи, да ни посочи, че сме грешни. И така, Той показа на самарянката, че за да получи благословения, тя трябва да остави греха.

Какво е грехът? - Блудството е голям грях. Според Моисеевият закон наказанието е било убиване с камъни. В очите на хората убийството, блудството и кражбата са най-големите грехове, но хората не се считат за грешници, защото не са извършили тези грехове. А какъв бе грехът на Ева, в какво всъщност съгреши тя, та нейният грях тегне и до днес над цялото човечество? - Тя яде от забранения плод!

Това ли е всъщност нейната вина? - Нейната вина бе НЕПОСЛУШАНИЕТО. Тя престъпи, наруши Божията заповед да не яде от забранения плод. Тя се усъмни в истинността на Божиите думи, че ако ядат от забранения плод, ще умрат. Тя повярва на змията, че няма да умрат, но ще станат като Бога - ще различават доброто и злото.
Но пред Бога всяко непослушание, незачитане, нарушаване на Божието слово е грях! Всяко съмнение в Божието слово е грях! Грехът разделя човека от Бога. След грехопадението Адам и Ева се скриха. Първият и най-тежък резултат на греха е отделянето от Бога. Адам и Ева бяха изгонени от Рая. Човекът стана скитник и бежанец. Но какво значи „изгонен от Рая“? Само физически ли? - Не, това значи отделени от Бога; значи живот без общение с Бога; без Божието присъствие.

Така че не само прелюбодейството и убийството са грях. Изгубеният Рай за първата двойка значи същото за всеки един от нас. Значи живот без Бога, т.е. духовна смърт.
Беше ли самарянката религиозна? - Да! Тя наричаше Яков баща (ст.12). Има известни знания за истинския Бог. Знае, че ще дойде Месия (ст.25), но това бе само умствено знание, а не вяра и живот, съобразен с това знание. Затова Христос ѝ каза: „Истинските поклонници ще се покланят на Отца с Дух и истина, защото такива иска Отца да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух и ония, които Му се покланят, с Дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:23-24).

Това значи, че религията не е въпрос на думи, на обреди, на форми, а на съдържание, на живот. Християнството не е религия, то е живот, а вярата е духовна промяна. Промяна на ума, на сърцето, на целия живот. Вярата е да оставим греха.

Исус каза на самарянката: „Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: „Дай Ми да пия!“, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода“ (Йоан 4:10).

Кой е Божият дар? - Божият дар е спасението, вечният живот - това, от което всеки човек се нуждае.  Знаем ли кой е Божият дар, търсим ли го, отиваме ли там, където трябва? - Винаги е имало много заблудени. Сатана иска точно това - да ни отклони от истината. Как? - По много начини - у Ева вся съмнение в Божиите думи; у избрания Божий народ  - непокорство, грях.

Какво е положението сега? - Има много и най-различни лъжеучения, които казват: Но само вяра в Исус ли е нужна? - Не! Това е много просто, не е достатъчно. Нужно е още нещо. И хората добавят какво ли не или отнемат нещо и проповядват непълното Евангелие.

Кой е Онзи? - Онзи, Който ти казва: „Дай да пия!“; Онзи, Който може да ти даде жива вода; Онзи, Който може да те промени, да измие всяко петно и грях и да те направи ново създание; Онзи, Който може да осмисли живота ти, да те направи щастлива, да ти даде вечен живот; Онзи, Който дава Божия дар, даряващ спасение е Господ Исус Христос, Който каза: „Аз съм пътят и истината и животът. Никой не дохожда при Отца освен чрез Мене“ (Йоан 14:6). „Чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12).

Затова нека да знаем кой е Онзи и да Го приемем. А на самарянката Исус разкри нещо, което не бе казал на никого толкова ясно: „Аз съм Месия“ (Йоан 4:26). И тя разбра защо Исус наруши еврейските правила. Защо посети Самария, разговаря с жена, не се отдръпна от нея, макар че бе грешница. Той направи всичко това, за да ѝ предложи спасение. Той бе пълен с любов, съчувствие и прощение. Той затова дойде - да потърси и спаси погиналото.

Как работи Бог сега? - По същият начин. Лично с всеки един. За него няма достойни и недостойни, избрани и отхвърлени.

Какъв е редът? - Исус желаеше самарянката първо да осъзнае, че е грешница. Да повярва в Него, т.е. да разчита единствено на Христа. За много кратко време тя разбра това. Повярва в Него, каза ДА на Исуса и получи най-важното нещо - прощаване на греховете ѝ и спасение. Изворът на живата вода я бе очистил, бе утолил жаждата ѝ и ѝ даде щастие, каквото не бе подозирала, че е възможно.

Това бе цялостно разрешение на проблемите ѝ - духовни благословения с морална свобода. У нея нямаше вече срам. Тя вече нямаше да се крие от хората. Можеше свободно да ходи  заедно с тях на кладенеца за вода. Не както до сега в горещината, за да не срещне никого, а по хлад. В известен смисъл тя получи и материални неща. Вофата, която ѝ беше нужда. „Търсете Божието царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави!“, каза Исус.

Какво направи самарянката, след като разбра, че разговаря със Спасителя? - „Остави стомната си, отиде в града и каза на хората: „Дойдете!“ (Йоан 4:28-29).

Материалните неща останаха на заден план. Стомната остана при кладенеца. Тя бе срещнала Исус! Всяка среща с Него променя. Тя бе намерила най-важното нещо и желаеше да го сподели с другите. „Дойдете!“ - каза тя на своите съграждани - „ и от тоя град много самаряни повярваха в Исуса“. Защо? - Поради нейното свидетелство. Тя не говореше теоретично, а бе убедителна. Когато човек е преживял нещо, то въздейства! Това е мисионерството - да разкажем за своята среща с Христа!

Ние свидетелстваме ли за Исус? Каним ли другите да дойдат при Него? - Бог желае от всяка от нас да направи мисионерка. В квартала, в града, в който живеем, в учреждението, в което работим.

Как? - Като кажем на другите това, което Исус е сторил за нас. Ще откликнем ли?