|
19:27 (преди 53 минути)
|
|
|
|
Ако приемем да съпоставяме добро и зло, тогава къде е другата категория---наричана----лошо, и срещу него---лошото какво ще стои
Противоборството не е между добро и зло, а между Благо и зло, а доброто и лошото са балансиращо присъствие.
Само Благото може да елиминира и унищожи злото, защото Благото
не е равновесен принцип, а е императивен. / не аперативен /.
Същественото, което трябва да се знае, е---как се постига благото,
какво е само по себе си---и каква е неговата функция---
разпоредителна, изпълнителна, императивна---и има ли то йерархичност в битието ни.
1 / императивна---божествено ниво
2 / разпоредителна---духовно ниво
3 / изпълнителна---земно ниво
Но за да има и бъдат ползвателни функциите на Благото---то трябва да е в наличност---иначе е безсмислено да се говори за него, ако го няма в реализация. От Благото са, а и произтичат---
Благоденствие, Благородство, Благосъстояние, Благопожелание, Благословия, Благодарност. Благото, както и Знанието е завършен резултат---процес. Злото се стреми да отклони Душата от баланса,
или да я изведе извън него. а баланса е между доброто и лошото.
Така се става консуматор. Хората са нито само добри, и нито само лоши, и в никакъв случай не идват на Земята със зло и за зло.
Доброто и лошото са и постоянните явления в битието на земята.
А по времетраене те се менят, като деня и ноща Мерилото за оценката им е баланса. Доброто и лошото са двете страни на едно и също нещо----БИТИЕТО. Субект и обект на доброто и лошото, на благото и злото сме ние. Еталонът върху, който трябва
да се извършва оценката за зло е нравствеността. Нравствеността по същество в чист вид е ВОЛЯ, ПОВЕЛЯ БОЖИЯ, внедрени в естеството ни, като хора.
Благото и злото са две НЕСЪВМЕСТИМОСТИ на една и съща ос---
земния индивид. При противопоставяне на злото и благото, Надделяването трябва безусловно да е на Благото, за да можем да просъществуваме. Не може да се говори за баланс между
благо и зло, както при Добро и Лошо Най-силното и единствено
сигурно противоядие на злото в земния ни свят---си остава НРАВСТВЕНОСТТА. Тя е силата, която при безкомпромисна решимост, мощно противостои и победоносно противодейства и обуздава злото. Нравствеността способства величието на разумността, която се изразява в годността да различава и разграничава истината от лъжата, действителното от измамността
Съдържанието на благото, обхваща всички ценности и се реализира в лицето на всяка една от тях. Но с нарушаването само и на една от ценностите---се нарушават и всички други Всички те са в органическа връзка по между си, и всяка една от тях е необходима за постигане на баланса---свръзката за което е Любовта. Злото няма самостоятелно битие, а и не може да има
То е неестествено явление в нашия , земния свят, и като такова следва да бъде елиминирано в едно с идеологията, която го поражда, а и го е породила. Да не се противиш на злото, значи да го насърчаваш. злото има нравствено обяснение. То е нарушение на установения от Отеца порядък на определеността на даденото ни. Всичко, което причинява душевни терзания и физически страдания е зло. Особено зло е насилието, независимо в името на какво се използва. ТОВА ДА НАПОМНЯ ЗА НЕЩО ????
Да се доказва вярност към Бога, със способ на насилие над физиката, а от там и над личността---е най-големия грях.
,,Светите мъченици", които по собствена воля приемат
насилие върху тях---- предизвикват не уважение, а презрение.
Отеца не иска такава засвидетелствана ,,обич" към него
посредством унищожението на живот---който той го е дал. Това означава, че ,,светите" мъченици се явяват своего рода екзекутори на Бога. Борбата със злото налага преди всичко--РЕСТАРТИРАНЕ
на нас земните---за в нашата исконна определеност за ЧОВЕК
МОЖЕ И ДА ОТНЕСА НЯКОЯ АНАТЕМА, АМА ВСЕ ТАЯ.
ТОВА Е МОЕ РАСЪЖДЕНИЕ И ТОВА, КОЕТО ПИША МОГА ДА ГО ОТСТОЯВАМ Черноризците да обяснят разликата между ВЯРА и ВЕРА