Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2010 07:00 - За ганчо ценов - един българин!
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 2049 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 29.03.2010 18:51


 Биография 

Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1870 г. в село Бойница, Кулско (сега Видинска област). След като с първия випуск завършва история в Софийския университет, две години е учител по история във Видинската мъжка гимназия. Постъпва на служба въвВоенното министерство, откъдето през 1899 г. е изпратен с конкурс на 4 годишна специализация по българска история вБерлинския университет в Германия. Там той защитава блестящо дисертация и става първият български доктор в този водещ германски университет [1] [2] 1 20, след което започва да работи по темата - „Произход и история на българския народ“.

През следващите години, владеейки староеврейски, старогръцки, латински, няколко западни и славянски езици, Ценов прави мащабни собствени изследвания във Ватиканската библиотека, като подлага на критичен анализ източници за българската история от древни и средновековни автори, както и тяхната общоприета до този момент интерпретация. Като резултат, през 1910 г. издава основния си труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ 6. В нея той излага хипотезата, че българският народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които той смята за старитрако-илирийци и келто-скити и които в историческо време са били автохтонни европейски народи от Херодотова (европейската)Скития.

Теорията на Ганчо Ценов представлява сериозна ревизия на тогавашната официална българска историография, засягаща и европейската, разглежда под друг ъгъл приетото за безспорно "Велико преселение на народите" от Азия в Европа, поради което не е добре приета от академичните среди в България и кандидатурата му за доцент по Стара история в Софийския университет е отхвърлена [2] 20. В рецензията на Васил Златарски хабилитационният труд на Ганчо Ценов се отхвърля не с критика по същество, а с аргументи, че, за да се оцени "огромният материал", представен от Ценов, „рецензентът трябвало да напише един том два пъти по-голям от съчинението на Ценова“ и че "Ценов иска да произведе цел преврат в началната история на средните векове" 20 23 [3].

По тази причина Ганчо Ценов отново заминава за Германия, за да продължи изследванията си. Д-р Ганчо Ценов става лектор по стара история в Берлинския университет [4], а, според неговия съвременен последовател Йордан Табов, и професор, [5]. Основните си трудове д-р Ценов издава в Германия, а други и в България. В същото време в България критиката и отхвърлянето на Ганчо Ценов се ожесточава и преминава в нападки и обиди. Критиците му от кръга около проф. Васил Златарски (проф. Петър Ников, проф. Петър Мутафчиев, проф. Стефан Младенов и др.) го наричат "studierten Querkopf" ("учен чукундур"), "патриот", "агент на българското военно министерство", обвиняват го даже в плагиатство, въпреки че междувременно вече са възприели някои от неговите тези. Това принуждава д-р Ценов да заведе срещу проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиевдело за публични обиди и клевети. Назначената тройна експертиза на трима видни западни учени потвърждава правотата и авторството на Ганчо Ценов. За да предотврати осъждането им на затвор, той приема техните извинения за удовлетворителни и оттегля обвинението си 20.

След смъртта на проф. Васил Златарски, през 1936 г. д-р Ценов се кандидатира за катедрата по българска история в Софийския университет, за която кандидатства и Петър Ников, а другият, съден от Ганчо Ценов за клевета - Петър Мутафчиев, е назначен за рецензент-арбитър. След "рецензията" на Петър Мутафчиев, според който Ценов имал "чудовищен метод на работа, който е отрицание на всяка наука", и статията му в сп. „Bisantinische Zeitschrift", в която той "доказва", че Ценов нямал право на научност и отново го нарича "чукундур", кандидатурата на д-р Ценов е отхвърлена от факултетния съвет под предлога, че бил вече твърде стар за тази длъжност, а катедрата е дадена на Петър Ников. Скоро след това, с друга статия в сп. „Bisantinische Zeitschrift" през 1937 г. Петър Мутафчиев отрекъл и научната дейност на учителя си проф. Васил Златарски [6].

В Германия трудовете на Ганчо Ценов се издават от най-реномираните германски издателства Walter de Gruyter, Ebering, Steiwetz, Minerva, Reisland, Dyk, Vaduz. Теорията му преобръща представите на германските учени, които примат неговите доказателства, че българите са в Мизия, Тракия и en:Илирия като "могъщ народ" най-късно в средата на 4-ти век, т.е. поне 3 века по-рано от схващанията на "академичните среди в България", и не само преди славяните, но и преди хуните [7] и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи" [8]. През май 1941 г. Министерството на науката, възпитанието и образованието на Германия командировало за 3 месеца д-р Ценов в Германското посолство в Москва с "културна проучвателна мисия" [9]. По-късно д-р Ценов се пенсионира, като получава германска държавна пенсия, което вероятно предизвикало завистта на някои негови германски колеги [10] към българина, имал научната смелост и дързост да оспори "германския" произход на готите в годините, когато национал-социализмът в Германия е в своя апогей и черпи вдъхновение отготицизма.

След комунистическия преврат през 1944 г. в България д-р Ганчо Ценов, който е женен за германка и живее в Берлин, е обявен за "фашист и великобългарски шовинист". Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София. След погрома на Германия до есента на 1949 г., когато умира в Берлин, той се издържа с преводи. Цялото значително имущество на богата му съпруга е отишло за заплащане на високите такси в секретния архив на Ватикана и други книгохранилища, където той е проучвал източници за българската история 20 [11].

След смъртта на д-р Ганчо Ценов, в България начело на историческата наука застават неговите научни опоненти и направо врагове, които, по линия на "научния" обмен с подновените исторически кадри в ГДР, предприели необходимото за пълното дискредитиране на научната му дейност в Германия. Авторският колектив на каталога Historische Bьcherkunde Sьdosteuropa от 1978 г., като се позовава на квалификацията на проф. Васил Златарски за трудовете на главния си научен опонент Ганчо Ценов като "шарлатания" ("Scharlatanerie") и главно на статията на Петър Мутафчиев в Bizantinische Zeitschrift през 1936 г., в която той квалифицира Ганчо Ценов (претендент за катедрата на проф. Златарски) като „учен чукундур” (“studierten Querkopf”), ги характеризира като „научно неиздържани и неизползваеми“, поради „грешни интерпретации на изворите, нелогични хипотези и заключения и съмнителни изследователски методи“ [12].

В същото време, авторският колектив на сборника или не познава, или, по-скоро, умишлено премълчава изключително високата оценка, която германски, австрийски, френски, италиански учени като Ханс Филип [7], проф. Майер [8], Франсоа Пике [13], Виктор Лебецелтер [14], проф. д-р Антонио Балдачи [15] и др. съвременници на Ганчо Ценов [16] [17] са дали на неговото доказателство за присъствието на българите южно от Дунава най-късно до средата на 4-ти век като голям народ - теза, опровергаваща не само проф. Златарски, но и тогавашната европейска историография. Издателствата на Ганчо Ценов се затрудняват да намерят компетентни рецензенти, които да се справят с обемистите изследвания на "многото мъчнодостъпни латински, византийски и старославянски източници", "които мнозина от неговите предшественици едва ли са виждали" и за които "човек би трябвало да употреби цял живот да ги търси и да ги използва", на "автора, разклатил даже общото мнение за основаването на българската държава", създал "едно ново съчинение върху най-старата история на българите, което почти 50 години след старата история на Константин Иречек заема видно място", "поставил началата на югоизточните държави и църковната история в средна Европа в нова светлина", "със своята балканологична ерудиция предизвикал в Германия истинска революция върху произхода на българите и на другите славяни на Балканите", "основал една цялостна система", която вероятно "ще трябва да измени някои от нашите схващания върху произхода на германизма", чиято "теза за тракоилирийския произход на българите е поддържана с голяма полемична живост, ... почиваща винаги върху аргументи, които не могат да бъдат отречени, без една абсолютна компетентност, тъй като авторът... не допуска концесии", "установил в една пълна картина първите населявания, живота, езика на тракийците и илирийците..., за да достигне до автохтонния характер на българите, който е всестранно разгледан и ясно и точно изложен ... с един критически хронологичен и убедителен метод", който е показал "че е човек надарен с дълбока ерудиция и голям похват, ... за което заслужава похвала" и "което, без съмнение, му дава право на възторг".

Излизането през 1930 г. на книгата на д-р Ценов "Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven" ("Произходът на българите и прародината на славяните") 17 до такава степен разклаща защитаваните от проф. Златарски принципи, че издаването в Германия на неговата „История на българите" е отказано от германското издателство, въпреки че вече е било оповестено 20. Това изостря още повече личните отношения между двамата учени и е последвано от взаимни нападки и обиди. Ганчо Ценов обвинява опонентите си, че с тяхната концепция за българския етногенезис обслужват панславянската, великосръбската, великогръцката и пантюркистката геополитически доктрини, като им дават "научни" оправдания за разпокъсването на българското етническо землище, за което България води няколко Войни за национално обединение и освобождение от 1885 г. дотогава.

Дисертационният труд на Ганчо Ценов, който още при издаването му през 1900 г., предизвикал жив интерес сред западноевропейската общественост, е бил издаден повторно от издателство Vaduz 15 години след неговата смърт - през 1965 г. – един рядък прецедент. Понастоящем трудовете на д-р Ганчо Ценов могат да бъдат намерени в по-големите библиотеки в Германия, Великобритания, Франция, Италия, Швейцария, Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Канада, Япония и др. [18], а повечето от тях се преиздават в България 2 6 20 22 23 или са публикувани в Интернет 4 9 20 21 22 [19].

Както в миналото, така и сега официалната българска историография яростно отхвърля концепцията на Ганчо Ценов за българския етногенезис, за българите като преки наследници на траките, готите, римляните и хунобългарите на Балканите и в европейската Скития, защото тя е в пълен разрез с все още господстващата теория за "българите - късни пришълци на Балканите". Практически липсва открита научна дискусия по неговите тези, а преобладава демонстративно пренебрежителното и достигащо до арогантност отричане без всякакви научни аргументи.

В същото време, в електронните форуми тече бурна дискусия по автохтонната теория на д-р Ганчо Ценов, а трудовете на неговите съидейници и последователи като проф. д-р Асен Чилингиров [20] [21], проф. д-р Г. Сотиров, проф. д-р Й.Табов, проф. д-р Божидар Пейчев и др. се радват на все по-голям интерес .





Тагове:   България,


Гласувай:
4
0



1. saradiva - Зарадва ме в Страстната седмица
29.03.2010 10:53
bven, тъкмо запрятах ръкави да я свърша тази работа! Благодаря ти!
Разни смешници "императори" с намерение за "победни" залпове, я докараха само до некадърно изплюване, ама нейсе. Напънал се охлюва и родил... въшка...

Нека се образоват незнаещите, да "прогледнат" "незрящите" и да се радват прозрелите!

Жива и здрава бъди!
Поздрави!

ПП. За сведение на "пътниците" махнах КПП-то за коментари в блога си, тъй като вече имам време да осъществявам пряко наблюдение срещу нахлуването на комплексари и "императори". Не злоупотребявайте, моля!
цитирай
2. bven - Благодаря ти, Сарадива!
29.03.2010 18:44
Статията възникна като отговор на твоята статия и ролята на Сталин, но вместо няколко реда реших да публикувам биографията на този достоен човек /има и други/, който е посветил на българската история целия си живот. Нека вземем пример от него и доколкото можем, да се доказваме навсякъде с гордост!
Надявам се, че ти ще разкажеш за г.Асен Чилингиров и неговите премеждия в родината,докато отиде м чужбина,за да работи спокойно за България.
цитирай
3. анонимен - rachat de credit
08.07.2011 13:39
J'aime vraiment votre article. J'ai essaye de trouver de nombreux en ligne et trouver le v?tre pour Ёєtre la meilleure de toutes.

Mon francais n'est pas tres bon, je suis de l'Allemagne.

Mon blog:
credit rapide aussi <a href="http://www.rachatdecredit.net">Rachat de Credit</a> consommation
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10435176
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031