4. Според авторитетни исторически атласи издадени в Европа ­ Макивиди (17) и Киндер и Хилгеман (8), в посочения период IХ-Х в. в района на Вознесенка не е имало никакви славянски поселения. Тези територии са били населявани от “черните българи” на кан Бат Боян, а по-късно от хазари, печенеги и кумани. При кан Крум (803-814 г.) и при цар Самуил (976-997 г.) североизточна граница на България е било долното течение на р. Днепър.
           5. В историческите хроники няма никакви конкретни данни за извършено погребение на княз Светослав. Единственото, което се споменава, е че е бил убит на праговете на р. Днепър от печенегите, когато се завръщал от похода си срещу България и Византия (11). Омелян Прицак, опирайки се на източника “Повесть временных лет”, съобщава, че “каганът на печенегите Куря (Кура) разбил армията на Светослав, която се връщала от поход срещу Византия. Самият Светослав бил убит и каганът според стария обичай на степите (т.е.) древния българо-хуноро-скитски обичай ­ бел. моя) му отсякъл главата и от черепа направил чаша, обковал я с метал и пил от нея” (12). От това става ясно, че княз Светослав не е бил погребван от своите, защото трупът му е станал плячка на печенегите...
           6. Шаповалов си противоречи, като изтъква, че Светослав е загинал на праговете на р. Днепър и че този праг край о. Хортица се намира на 90 км от Запорожие. Т.е. трупът на Светослав е превозен (неизвестно с какво?) на такова огромно разстояние за да бъде погребан именно на Вознесенка...
Явно на Шаповалов и на хората, които са го посъветвали да поддържа обречената си кауза, много им се иска на Вознесенка да е бил погребан княз Светослав.

Анализ на находките