Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2011 09:09 - Анна - бабата на Иисус (откъс )
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 7400 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 17.01.2012 23:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сега твоят живот очаква да направиш с него това, което ти искаш. Това време не е подобно на моето преди повече от 2000 години, което беше едновременно опасно и великолепно. Аз те поканих да бъдеш с мен с надеждата, че моята опитност може да ти помогне по някакъв начин да изпълниш една съдба, която е преплетена с тази на Майката Земя и с всичко, което те подкрепя. Докато бавно напредваме заедно, нека да видим бъдещето в една по-широка перспектива, както прегледахме и миналото.
Тъй като може би се чудиш какъв беше животът след Възкресението на Иисус, ще споделя моя спомен за останалите години, през които живях в Палестина, преди моето отпътуване за Франция и Британия. Чувствах се като че ли стоях пред дълбока пропаст, изучавайки нещо неизвестно, което се простираше далеч пред мен. Всичко, което съм била през тези много години, изглеждаше като че ли е било изгладено и пречистено в една перла с голяма стойност. За подкрепящата група от семейството и приятелите на Иисус беше време за вътрешно съсредоточаване, време за оценяване, служене, за подхранване на спящите семена, които бяхме посяли през предишните години на активно служене. За известно време след Голгота сърцата ни продължаваха да бъдат неспокойни, умовете ни - потиснати, а телата ни - измъчвани.
През петдесетте дни непосредствено след Разпятието и Възкресението на Христос, Слънцето оставаше потъмняло седмици наред поради вятъра, носещ пепелта, изхвърлена от избухналите вулкани. Земята под краката ни още трепереше от трусове. И по-голямата част от вътрешния кръг на учениците на Иисус бяха останали да действат тайно. Властите продължаваха да издирват тези, чиито живот бе докоснат и излекуван в аурата на Христовата Мантия, която моят внук носеше година и половина преди опитността на Разпятието и Възкресението. Да се опитват да работят с Мантията на Христос, за да следват неговия пример, не беше лесно за неговите ученици. Тези, чиито духове бяха опитни, но намериха плътта си неподготвена за нарастващата отговорност и неизбежния риск от възможността, която идва, бяха отнесени от вятъра.
За тези от нас, които познаваха Иисус зад стените на монашеската общност на есеите, бяха пътували с него до близки и далечни страни, за да участват в подготовката за посвещения, и които по някакъв начин имаха същия семеен произход, беше време за усилено пречистване и подготовка за посвещения. Това беше време за тайни срещи, където имаше разгорещени спорове и дълбоко търсене в душата, за нашата следваща стъпка, за което горещо се молехме. И повече от всичко беше време да се обърнем на-вътре и да преосмислим всичко, което се беше случило. Това беше единственият начин да се познае покоя или да се спечели надежда за яснота, докато външният свят разпалваше хаос.
Между най-близките ученици, които бяха придружавали Иисус, се постигна съгласие, че трябва да съберем всичко, което бяхме чули и видели, за спомен по същия начин, както майсторите-разказвачи предаваха събитията устно, по традиция, от поколение на поколение. Беше решено, че всичко, на което бяхме свидетели, ще бъде записано в свитъци. Тези ръкописи щяха да бъдат запечатани и скрити заедно с по-ранни текстове. И понеже бяхме разпръснати, ние също обме¬няхме нашите устни разкази и записани думи, които споделях¬ме с тези, които искаха да чуят и да позволят техния живот да бъде преобразен. Знаеше се, че това щеше да бъде проект за останалата част от нашия живот.
Скоро след разпятието и през следващите петдесет дни, Иисус често беше с нас. Обикновено това бяха неочаквани срещи, които се случваха по един необикновен начин. Един път той премина през каменните стени на една подземна пещера, където се бяхме събрали, за да избегнем ареста. Често, когато пътувахме по опасните пътища на Юдея и Галилея, той се появяваше като странник, застанал край пътя, или просто се оказваше сред нас, докато вървяхме. Когато се появяваше сред нас по време на ядене, той участваше и се радваше на това, което беше сервирано. С изключение на тези срещи, които се случваха по пътищата, когато беше с тъмните дрехи на местното население, Иисус винаги носеше бяло. Имаше една неземна светлина, която се излъчваше от тялото и дрехите му, а когато вървеше, сякаш краката му не се докосваха до земята. Неговото появяване сега беше в една прозрачна светлина. Да бъдеш докоснат от него, беше като наелектризиране и рядко можеше да бъде издържано от тези, които се срещаха с него.
Ние силно чувствахме отсъствието на Иисус. И колко радост¬ни бяхме, когато той неочаквано се появяваше! Бяхме очаровани да чуем неговите истории за съществата от небесата, в добронамерените космически кораби, които посещават всички земни континенти, острови и морета. Той тъжно ни разказваше за многото вулкани, които избухнали, за земетресенията, които издигаха и потопяваха земни маси, за огромните вълни, които пометоха градове в морето през трите дни на неговото Разпятие и Възкресение. Хората, които бяха най-много засегнати от тези промени на Земята, бяха в по-голямата си част скромни и готови да получат изцеляващата енергия на Христос и утешителните думи. Беше добре да се свържем с човечество по цялата земя. Мнозина от нас, които знаеха как да телепортират телата си, се свързвахме с тях и бяхме радостни да установим връзки с нашите братя и сестри, с които продължавахме съзнателния контакт чрез нашите молитви и медитации. През същото това време, когато се събирахме заедно, търсейки утеха и дълбоко изцеление, бяхме изненадани от едно енергийно поле, различно от всичко, което сме познавали преди. Не че беше непозната тази енергия. Тя влизаше във всеки присъстващ до такава степен, в каквато нашият ум беше мълчалив. Сърцата ни бяха запалени като един колективен огън и нашите физически и духовни очи бяха отворени към небесните сфери. Мария-Анна специално беше „издигната" и след нейното завръщане в нормално съзнание, тя ни каза, че бяхме поканени да се съберем, така че да можем да получим Новия Завет за любов от Великата Майка, присъстваща в Бог-Отец.
Това е, което аз сега ще споделя за слизането на Светата Шекина или на Светия Дух на Обещанието, както някои наричат това енергийно поле, и как Мантията от Пламтяща Светлина на Великата Майка ни обгърна в кръщението с духовен огън. Иисус ни беше казал, че тя ще дойде като наш втори Утешител, гледайки в нашите сърца, от които се изискваше да се знае и да се помни, за да довършим нашето собствено Христово Възкре- сение и Възнесение.
След една седмица на пост в пълна самота и мълчание, Мария-Анна свика специална среща на учениците, които се бяха разпръснали из Палестина, да дойдат в Кумран. Няколко от нас, които бяхме посещавали Кумран, поехме подготовката и бдяхме над уморените пилигрими, които спяха преди да започне церемонията. Точно преди зазоряване, започна да се чува и усеща звук на нахлуваща вода. Всички скочиха от своите импровизирани легла и последваха Мария-Анна и Мария-Магдалена в шествие към древната пещера, в която хилядолетия се беше служило на Великата Майка.
Макар че пещерата беше осквернена от непросветени почитатели от еони време, тя все още беше напоена с енергията на Великата Майка. Поради нарасналото патриархално пристрастие на мъжкото лидерство в Кумран, главният вход е бил затворен дълги години. Така много малко посветени знаеха нейния вход, който все още даваше достъп за тези, които избираха да продължат да изпълняват ритуалите на Великата Майка. Повечето от тези духовни церемонии бяха свързани с древната шумерска богиня Ищар-Инана и езотеричните практики на Ордена на Магдала, почитащ Изида. Поради нашата връзка с Иисус, лидерите на Кумран отвориха главния вход за нас за тази церемония.
Мария-Анна беше постила и се молила в пещерата. Тя беше почистила древния олтар и беше поставила няколко снопа прекрасни цветя, билки и тамян върху него, заедно с една купа за вода, съдържаща скъпоценно масло. След продължително време на мълчание Мария-Анна отиде до олтара, миропомаза се и после покани всеки един от нас да се приближи. Един по един коленичихме пред нея. Тя смачкваше листенцата на цветята и билките в своите малки ръце и ги разпръскваше около главите и раменете ни. След това изгаряше остатъка в пламъка на мангала на олтара. След като свалихме нашите горни дрехи, за да открием сърцата си, Мария-Анна натопи едно малко парче плат в ароматизирана вода, която беше изсипала в една обикновена келтска купа, използвана от Иисус при неговата последна вечеря. Тя внимателно изми нашите лица, ръце и гърди. Нейната дясна ръка бавно се движеше около всяко сърце, докато се усетеше едно топло сияние. Тя целуваше обляните в сълзи страни, сериозно вглеждайки се в плачещите очи на всекиго. Преди да се обърне към следващия очакващ, Мария-Анна избираше една дълга ивица плат от един завързан сноп. След това тя поставяше плата около врата на всеки, сякаш беше шал. Тези накъсани ленти бяха от плата, който е бил дреха на Иисус. Този ритуал, който Мария-Анна извърши, не беше, за да създаде култ към Иисус. Платното беше символ на любовта и готовността ни да приемем нашето съединение с Бога.
След това Мария цитира думи, казани от Иисус на Тома, който не присъствал в гроба по време на акта на Възкресението. Той беше искал да види и разбере, че Този, който се явява пред него, наистина беше от плът и кости. Макар че изглеждаше както преди, сега тялото на Иисус беше много по-пречистено и прозрачно. Той казал на Тома*: „Погледни, виж и почувствай сам, че това съм аз, твоят брат, и че аз дойдох да изпълня всички неща, които моят Баща-Майка Бог ми даде, за да извърша. Аз оставих един пример, за да знаеш как да почиташ Единния Бог, който дава живот на всичко.
Когато всеки премина по реда си, ние се събрахме заедно и седнахме в кръгове, мъжете зад жените, децата седяха в средата, с изключение на малките бебета, които сучеха на гърдите на майките си. Някои се наклониха ниско до земята, други издигаха главите си към небето с обърнати очи. Мнозина говореха на „Езика на Светлината". Някои започнаха да се издигат, левитирайки към тавана на пещерата. Отново имаше вътрешен звук на бучаща вода и след това сякаш каменният покрив над главите ни се отвори.
Всеки имаше свое собствено видение и изживяване на енергията на Светата Шекина - Светия Дух и Нейните многобройни дарове, един от които беше непогрешимото присъствие на Майката на Целия Живот, независимо как е наричана. Светият Дух идва според вярата на всеки. Тя беше почувствана във всяко сърце и тяло според възможността на човека да издържи Нейното могъщо присъствие, състояние, сякаш си погълнат от пламъци от светлина.
Женският творчески аспект на Божествеността слезе долу, над света, и влезе в нас с мекотата на един бял гълъб. Нейната прегръдка беше и невероятно мека, и страшна. Мека, тъй като Нейната Божествена Любов е Млякото на вечния живот. Изражението й беше тъмно и страшно за онези, които избират да се противопоставят на Нейната прегръдка. Когато е изпит Нейният пречистващ Нектар, всичко се разтваря в безформено съществуване. В момента на Нейното идване, Тя става едно с Раждащия Целия Живот. Ние ставаме едно с Бог, Бащата-Майката! В този смисъл знаем само Единния.
Това беше огнено приемане на миропомазването със Светия Дух, Който ни поддържаше през нашите останали дни. Независимо от външните обстоятелства на земния план, дали проявяваме радост или страдание, Светият Дух, като един вечен гълъб на мира, ни подкрепяше в нашата съдба, всеки по своя път.






Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Интересна статия ни поднасяш на Велика събота ,Бвен...
23.04.2011 09:17
За майката на Мария . Благодаря ти .
...Този ритуал, който Мария-Анна извърши, не беше, за да създаде култ към Иисус. Платното беше символ на любовта и готовността ни да приемем нашето съединение с Бога...
Благословен и Светъл Великден !
цитирай
2. bven - На 1: Велика събота е днес...
23.04.2011 13:00
Това, което разказва бабата на Иисус, е за всичко , което се случва след възкресението , т.е. това, което ние не очакваме, че се е случило,а това, което ни се разказва завоалирано, с недомлъвки. А това, че Бог е в нас и ние сме едно с Бог, вече доста смело се приема от мнозинството. Но хубавият празник на Вечният живот и Дух свети продължава, нали!:)
цитирай
3. bizcocho - Христос Воскресе! Светлина да ...
24.04.2011 12:34
Христос Воскресе!
Светлина да е!
.........
А от постинга още настръхвам...
"Светият Дух идва според вярата на всеки. Тя беше почувствана във всяко сърце и тяло според възможността на човека да издържи Нейното могъщо присъствие, състояние, сякаш си погълнат от пламъци от светлина."
цитирай
4. pevetsa - ДА ПОЗВОЛИМ НА ХРИСТОС ДА ВЪЗКРЪСНЕ И ЖИВЕЕ В НАС!
24.04.2011 14:36
Христос възкръсна за да имаме вечен живот, нека живее в нас!

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
цитирай
5. mileidi46 - Xristos Voskrese mila moq!! Neka ...
24.04.2011 14:49
Xristos Voskrese mila moq!!
Neka bude bojestven ,xarmoni4en i svetul tozi den za teb i za vsi4ki skupi su6testva na surzeto ti!!
Budi zdrava i lu4ezarna!

цитирай
6. bven - На 3: Светли Празници, bizcocho -
24.04.2011 23:36
да, ще бъде Светлина, ще бъде Любов , щом носим Светия Дух!:)
цитирай
7. bven - На 4: Христос възкръсна , за да имаме вечен живот, нека живее в нас!
24.04.2011 23:39
И нека разберем жертвата на Иисус, за да разберем нашият живот!
Честити Празници за теб, Певецо, и милото ти семейство - нека винаги имате хармония и любов!:)
цитирай
8. bven - На 5: Во истина воскресе, мила Милейди!
24.04.2011 23:40
Бъди щастлива с любимите хора , които са около теб и нека бъде вечна радостта и светлината в дома ти!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14873042
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава