Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2012 08:12 - Спящата красавица (приказка за Любовта)
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 10631 Коментари: 9 Гласове:
26

Последна промяна: 15.02.2012 21:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 
          image        
  Живели някога в едно царство Цар и Царица. Царството било богато, всички били доволни и щастливи, но... нямали деца, което ги натъжавало много. Те вече били на преклонна възраст, когато неочаквано царицата разбрала, че е бременна.

Щастието се усмихнало на съпрузите.Родило се прекрасно момиченце. Тогава Царят пратил да повикат в двореца Седемте орисници, за да орисат детето с прекрасни качества. За тържеството приготвили огромна трапеза, на която почетните места били дадени на Седемте феи – орисници. Пред всяка стояла голяма златна кутия с прибори, изработени от чисто злато. Всички насядали на масата и когато Царят се канел да поздрави гостите, неочаквано се появила една стара фея, за която отдавна никой нищо не бил чувал. Всички я мислели за умряла. Царят наредил веднага да й сложат златни прибори и да я настанят до другите феи. За нея обаче нямало златна кутия със златни прибори като на другите седем орисници, защото царят ги бил поръчал специално за тържеството. Това ядосало старата фея. Когато се нахранили и орисниците започнали да даряват принцесата с различни умения и дарби, кое от кое по-хубави, най-младата фея видяла, че старата орисница е много ядосана, разбрала, че тя ще каже нещо зло за детето, затова се скрила зад един голям стенен часовник.
Старата фея приближила след другите до кошчето на бебето и злобно казала:
Когато стане принцесата на шестнадесет години, да се убоде на вретено и да умре веднага.

Всички изтръпнали от зловещата орис. Тогава иззад часовника изскочила най-младата орисница и казала:
- Успокойте се! Аз не мога да отменя орисията на старата фея, но мога да поправя злото. Орисвам принцесата да не умира, когато се убоде на вретеното, а да заспи за сто години. След сто години ще дойде млад и красив принц, който ще се влюби в нея от пръв поглед, ще я целуне и тя ще се събуди отново.

Царят веднага издал заповед, според която, под заплахата от смъртно наказание ,забранявал да се преде в царството. Всички хурки и вретена били унищожени. Заповедта била спазена стриктно и те заживели спокойно. Неусетно изминали шестнадесет години.

image
Наложило се Царят и Царицата да заминат по работа извън столицата. Оставили младата
принцеса в двореца с нейните гувернантки. Един ден обаче принцесата се качила сама в една от кулите на двореца и видяла в една затънтена стаичка възрастна жена да преде с хурка. Тя приближила и казала:
- Какво е това, което правиш?
- Преда – отговорила старата жена.
- Покажи ми как става. Искам да опитам дали и аз ще мога да преда като тебе.
Старицата й подала хурката и вретеното. Още щом хванала вретеното, принцесата и се убола по пръста. Веднага паднала като мъртва на земята. Старата жена се изплашила и се развикала за помощ. Дошли всички придворни, но никой не можел да я събуди. Лежала със затворени очи, румена и красива – все едно, че е жива. И наистина било така. Само едва забележимото й дишане показвало, че тя наистина не е умряла. Принцесата спяла дълбоко. Пристигнали веднага Царят и Царицата. Спомнили си за ориста на старата фея и за ориста на младата фея, разбрали, че се е случило това, което трябвало да се случи.

Царят изпратил веднага да повикат най-младата фея. Мястото, където живеела феята, било отдалечено на дванадесет хиляди километра. Изпратили едно джудже, което прескачало по седем километра на крачка. Феята пристигнала веднага. Сложили принцесата в стаята й, подредили всичко така, сякаш е жива. Тогава феята докоснала с вълшебната си пръчица всички царедворци,хората и животните, включително и любимото кученце на принцесата. Докоснала птиците, дърветата, тревата и изворите. Всички мигновено заспали дълбок сън. Когато излязла от двореца, феята докоснала и земята и веднага всички дървета така прораснали и затулили подстъпите към двореца, че отникъде не можело да се влезе или види какво има вътре.

Изтекли стоте години. Принцът от едно съседно царство ловувал в непроходимите гори на омагьосаното царство. Един елен се заплел в гъсталака и той решил да го проследи и простреля. Еленът се скрил. Тогава царският син започнал да разпитва хората какво е това място, така плътно прораснало с дървета и храсти, че не можело отникъде да се проникне навътре. Разказали му десетки истории, коя от коя по-страховити и фантастични. Един стар овчар се приближил до него и казал:
Чувал съм от моя баща, че около  петдесет години преди да се роди той, на това място имало прекрасен замък, но зла магьосница го е орисала заедно с невероятно красивата принцеса да спят всички сто години. Щели да се събудят, когато млад принц види девойката и така се влюби в нея, че да я целуне и магията ще се развали веднага. Така разказваше баща ми – свършил старецът своя разказ, – не зная дали е вярно, но мястото е
наистина непроходимо. Никой няма смелост да навлезе навътре, защото се носят лоши слухове.


image
  Царският син веднага почувствал, че съдбата го е изпратила тук и че той е този, който трябва да събуди принцесата. Наредил да започнат да изсичат проход в гората. Когато обаче се приближил, за да ръководи секачите, забелязал, че дърветата сами се отдръпват пред него и разбрал, че не греши. Достигнал до вратата на двореца, влязъл вътре и открил стаята със спящата принцеса. Пленен от красотата й, защото тя наистина била все така румена и красива, той се навел и я целунал. Веднага магията паднала и всички се събудили.
- Вие ли сте, Принце?! – попитала принцесата – Дълго ли ме търсихте?
Принцът стоял прехласнат пред невижданата й красота. Разбрал,че това ще бъде неговата съпруга. Веднага извикали свещеник и се оженили. Всички били много щастливи. Но още на следващата сутрин Принцът казал, че трябва да се върне веднага в двореца на баща си, защото там сигурно се тревожат за него и ще тръгнат да го търсят.Той уверил своята съпруга, че скоро ще се върне при нея. Обяснил на родителите си, че се е изгубил в гората и те му повярвали. Майка му обаче забелязала, че той много често излиза на лов далеч извън двореца, но много умело прикривал следите си и нейните съгледвачи не могли да открият къде отива принцът.

Изминали две години. Родили им се две деца. Първото било момиченце и го нарекли Зора, а второто момченце и го нарекли Ден. Двамата били изключително красиви. Майката на Принца започнала да разпитва сина си къде ловува толкова често и защо все отсъства дни наред, вместо да простреля някой елен в близката гора. Принцът не смеел да й каже, защото майка му била човекоядка. Нейният род бил такъв. Баща му се оженил за нея, само защото имала огромна зестра. В края на втората година Царят се разболял и умрял. Принцът се възкачил на престола и веднага взел своята съпруга и двете си деца в царството. Всички много харесвали младата царица и децата й. Всички, освен старата царица – човекоядката. Като ги гледала така красиви и весели, тя непрекъснато търсела начин да ги изяде. Неочаквано съседният цар, който мислел, че след смъртта на бащата младият цар няма да е добър военачалник, навлязъл в територията на царството. Младият цар заминал на война. Поверил децата и жена си на старата царица, като й заповядал да се грижи за тях много добре.

Но още щом той заминал, царицата изпратила младата майка и двете й деца на заточение в едно далечно имение. Скоро след това отишла там, извикала управителя и казала:
- Довечера искам да изям малката Зора.Сготви ми я вкусно, иначе ще наредя да сготвят тебе.
Управителят се уплашил много. Взел един нож и се качил в стаята на детето. Малката Зора го посрещнала със смях, хвърлила се на врата му и започнала да го целува. Управителят много се разстроил и решил да излъже старата царица. Той заклал едно агне, а Зора завел при жена си и казал да я скрие някъде в тяхната къща. След това сготвил агнето, както човекоядката го обичала – с много сос, подправен обилно с пикантни подправки. Старата царица останала много доволна.

След седмица тя пак отишла при управителя и му казала да й сготви за вечеря Ден. Управителят се уплашил, но не могъл да я склони да се откаже, затова взел ножа и тръгнал към детската стая. Завел детето при жена си с нареждането да го скрие, а той заклал едно малко яре и го сготвил така вкусно, че човекоядката въобще не усетила какво яде.Изминали седмица-две и старата царица отново казала на управителя:
-Искам да изям снаха си. Сготви ми я така вкусно, както сготви децата й.
Управителят не възразил, взел ножа и се качил при царицата. Разказал й какво трябва да направи. Обяснил й, че не може да намери животно с такава гладка кожа като нейната, тя била още само на двайсет години, затова не знае какво да прави.
Изпълнете заповедта – казала царицата.  – Така и аз ще отида при децата си. Нека смъртта ни събере отново.
- Не, не! – извикал управителят – Аз не съм ги убил!
Разказал й какво е направил и завел майката при децата й. След това отишъл в гората, убил една млада сърна и я сготвил, както човекоядката обичала. Тя я изяла с огромен апетит. Уговорила се с управителя да кажат на сина й, че царицата и децата излезли сами в гората и вълците са ги разкъсали. Изминали няколко дни и старата царица тръгнала да се разхожда из имението. Внезапно тя чула силния звънлив смях на Зора да идва от мазето на къщата на управителя, а след него и гласа на Ден. Побесняла от ярост, тя наредила веднага да приготвят една бъчва пълна със змии,гущери, жаби и всякакъв род гадини. Тя наредила да хвърлят вътре Управителя, жена му и царицата. Тъкмо се канели да хвърлят управителя за назидание на всички, когато входната врата се отворила и в двора влязъл младият Цар.
- Какво става тук?! – извикал той – Какво е това отвратително зрелище?!

image
Никой не посмял да му отговори. Старата царица, побесняла от яд и злоба, решила да блъсне управителя вътре, но се спънала и паднала от балкона право вътре в кацата със змиите, гущерите и жабите. Те я изпохапали до смърт. Така всички се отървали от страшната човекоядка.

Честит празник на всички, които обичат приказки
и живеят с приказките :)))

 




Гласувай:
26
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Oтново не мога да си влезна в блог...
14.02.2012 12:00
Oтново не мога да си влезна в блога!!!Непрекъснато ми пише ,4е съжаляват за неудобството,защото обновявт база данни!?!?!От снощи!!честит празник ..анонимно...милейди
цитирай
2. ognena71 - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА, ...
14.02.2012 12:06
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА,ОБИЧАЙТЕ СЕ!
цитирай
3. bojo12345 - Нека днес повече принцове и ....
14.02.2012 12:47
принцеси се чустват по-щастливи !!!
Весел и усмихнат ден на всички най-вече блогерки и блогери:)))))))
цитирай
4. bven - На 1: Милейди, честит св. Валентин!
14.02.2012 13:45
Свиквай с новото време:)))
И аз днес имах проблеми, но нейсе...
Хубав празник от мен на всички ви!
цитирай
5. bven - на 2: Благодаря, Огнено момиче:))
14.02.2012 13:47
Нека има много любов!
Нека има вино и радости!
Честито!
цитирай
6. bven - На 3: bojo12345, честит професионален празник на специалистите винари !:)))
14.02.2012 13:49
Слунце и радости пожелавам от сърце!
цитирай
7. mariniki - една от най-красивите приказки ни разказваш...
14.02.2012 13:58
очарована съм и възхитена от музиката и хармонията на твоята страница...
бъди винаги влюбена и честита...най-сърдечно..
цитирай
8. bven - на 7: Мария, благодаря ти, че ми гостува!
14.02.2012 14:05
Радвам се, че ти харесва тук. Аз от сърце ти желая да бъдеш винаги с любов и хармония в живота! Хубав празник и щастливи мигове днес!
цитирай
9. ivankalilova - Обичай и обичана, бъди, миличка!
14.02.2012 18:43
Любовта не е написана на хартия - хартията може да бъде изтрита. Нито е гравирана върху камък - камъкът може да бъде строшен. Но тя е изписана в сърцето и там ...остава...... завинаги.:)))
цитирай
10. planinitenabulgaria - За постинга:
14.02.2012 20:38
Привет, възвишена Душичке,

Коста
цитирай
11. hristo27 - Честито и за двата празника!
14.02.2012 20:39
Честито и за двата празника!
цитирай
12. bven - На 9: Честит празник , Ваня (Валентина):)))
14.02.2012 20:44
Най-важното е да обичаш и да чувстваш, че си обичан! Затова винаги любовта се свързва със сърцето - нашето Аз, нашето същество и нашият живот! Привет и хубава вечер ти желая!
цитирай
13. bven - На 10: Любов и благодарност, Коста:)))
14.02.2012 20:48
Хубава и романтична вечер желая на теб и семейството ти и нека небесните хармонии пеят за вас!:)))
цитирай
14. bven - На 11: Благодаря , Христо! Нека да има повече и хубави празници в живота и нека наздравицата свързва:
14.02.2012 20:50
Да вдигнем чаши, пълни с вино
да бъде вечна радостта
и нека в бъдните години
да не угасва Любовта!:)))
цитирай
15. inel379 - Всички обичат приказките!:)
15.02.2012 17:48
Дори и тези, които не си признават!:)
В тях доброто винаги побеждава с оръжието на любовта и справедливостта!
Затова децата толкова ги обичат!
Те са техните първи социални уроци!
Привързани към тях оставаме,
защото не искаме да се предаваме!:)
Любовта не ни позволява!
Зарежда ни с нежност и сила!
И ни прави щастливи!
Безотказно!
Нека вдъхновението й не секва!
Наздраве за него, мила!
цитирай
16. bven - На 15: Разбира се, че всички обичаме приказки, Инел!
15.02.2012 19:48
Вярно е,че те са извор на мъдрост , сила, житейски опит и ни учат на любов, самоотверженост, отговорност и смелост в живота. С тях ние живеем пълнокръвно и имаме връзка с космическата мъдрост. Смели , искрени, силни и добри, живеем тук и сега - благодарение на приказките. Наздраве за тях!
Благодаря, че ми гостува и сподели с нас, Инел.
Желая ти българска мъдрост и разум, вдъхновение и любов в днешния забързан свят!
Хубава вечер, приятелко добра!:))
цитирай
17. megg - Вълшебните приказки!
15.02.2012 20:39
Как да не ги обичаш ! - и любовта, и красотата, и справедливостта в техния свят побеждават, въпреки изпитанията, злото; въпреки ...
Благодаря за прекрасната страничка, Бвен! :))
Наздраве за Любовта и истинските неща!
цитирай
18. bven - На 17: Привет, Мегг!:)))
15.02.2012 21:13
Вярно е това, което казваш... но има и още:)))
На здраве за красотата на приказките и ела и утре!:)))
цитирай
19. kasnaprolet9999 - Този край не ми е бил известен до с...
17.02.2012 11:25
Този край не ми е бил известен до сега. Аз също много обичам приказките. Поздрави!!
цитирай
20. bven - На 19: Невена, здравей и добре дошла!
17.02.2012 18:59
Този край на приказката е истинският, защото е писан от българи , останалото е за замъгляване и отвличане на вниманието! А истинските приказки са по-различни от тези, разказани от братя Грим и Шарл Перо:)))
Радвам се, че надзърна при мен.
Приятни и отмарящи почивни дни!:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10444494
Постинги: 2245
Коментари: 12169
Гласове: 32144
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031