Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2012 08:00 - спящата красавица (анализ)
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 9280 Коментари: 0 Гласове:
23

Последна промяна: 17.02.2012 09:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
       Всички деца , а и не само децата, обичат приказките...
да слушат, да гледат по телевизията или да четат в книжките.
Ние си мислим, че те са дошли от преди много години, 
разказвани устно от човек на човек, носещи скрито послание и мъдрости. Да, това е така, но наистина ли тези приказки са писани накъде в Европа, в градове с хубави къщи,  шикозни  замъци, принцеси и феи?
Може би истината за тези свещени народни творения е някъде наблизо, до нас и трябва само да се замислим, да погледнем в старите скринове
и да извадим от прахта закодираните истини за народните  мъдрости - свещените български сакрални приказки.

Да надзърнем и чуем какво  ни казва
Спас Мавров
за тази красива приказка..


                       

image

                           Анализ на приказката
                                    
(Спас Мавров)
Както казахме в началото, приказката „Спящата красавица” разглежда въпроса какво става с човека, с неговата душа и дух, след като животът изтече и настъпи смъртта. Още в самото начало виждаме стария, често срещан проблем на нарушената хармония в естествения ход на битието. Липсват деца в царското семейство и това е достатъчно,
за да възникне кардиналният проблем
за продължението на рода, на човечеството,
на живота.

Нарушено е Дао-то на битието.
Неочаквано обаче идва щастието,
защото царицата разбира, че е бременна.
За разлика от царицата в приказката„Котката”, тази царица няма външна причина да забременее, затова става по естествен, неочакван за съпрузите начин. Радостта на всички е голяма. Ражда се красива принцеса. Развълнуваният баща дава богата трапеза, за да отпразнува раждането на дъщеря си и поканва на тържеството всичките Седем феи,
които откриват в царството. Те са феи-орисници, тоест техните пожелания ще дадат определени качества на детето, предопределящи характера на неговата съдба. Грижовният баща се старае на трапезата не само да има всичко, всички да са сити и доволни, но и да направи царски подарък на всяка фея.

Дотук виждаме само едно добро царско семейство. Всички са много щастливи и радостни. Готовността да направят всичко за добруването
на своето дете кара родителите незабавно да удовлетворят на царско ниво и неочаквано пристигналата стара фея, но... тя не е доволна. Поразени от злобата й, родителите страдат много от нейното орисване и щат не щат, приемат съдбата на детето. В царството всъщност няма проблеми за разбирането и приемането на съдбата от родителите. Много важно е да запомним, че битието на хората е спокойно, нормално и хармонично. В царството, тоест в живота на човечеството, няма критични ситуации.
Дао-то на човешкия род не е нарушено.
Дисхармония има само в царското семейство. С раждането на детето този проблем отпада, но за сметка на това веднага изниква нов –
СЪДБАТА на наследницата на царството - Принцесата.

Всъщност нейната липса е проблемът,
а нейното раждане е бялата нишка на действието, която има строго предопределено развитие по отношение на бъдещето. Принцесата е орисана, тоест тя получава Съдба. Във всички други вълшебни приказки обикновено принцесите са вече големи и тяхното омъжване е единственият проблем на царското семейство. Наличието на феите-орисници доказва, че човешкият живот е контролиран отвън, от същества, определящи характера на живота ни.
Най-важното в нашия живот се оказва строго програмирано и предопределено,
за да се осъществят определени изисквания
на висшия свят, на съвършените същества.
В „Златното момиче” предопределението ставаше на базата на личното поведение, докато тук то е по хрумването на орисниците.
Съдбата на принцесата продължава спокойно, докато навърши шестнадесет години, тоест докато стане пълнолетна, а в сакрален смисъл
това означава – когато стане полово зряла,
годна да ражда наследници. И тогава процесът приключва временно.
За да разберем ясно сакралната информация в приказката, трябва да уточним какво точно означава българското понятие Съдба и неговото различие от индийското Карма. В някои отношения идеите в тези две понятия се припокриват или различават съществено.

Съдба и Карма
В живота на българите думата СЪДБА има изключително значение. С това понятие се определя всичко, което е извън възможностите на човека. Независимо дали се отнася за добро или лошо, хората влагат един смисъл в тази дума: случилото се е извън човешките възможности както за контролиране, така и за разбиране. С това свое схващане българинът изразява дълбоко философско и психологично разбиране за „ръководст во свише” в живота на хората. Най-често за двигател на съдбата се приема Бог или негови пратеници (ангели), които изпълняват заръките му. Тази чисто пространствена презумпция въвежда осмислено и естествено в живота на българите знанието за съществуването на два свята, от които единият е висш, недостижим и често неразбираем. Другият е този, който ние в момента живеем. Пространството се разделя на две –
нашето и на висшия свят.

Самата дума съдба определя специфична форма на божествено попечителство - ясно и съзнателно осмисляне на Пътя, който има да се извърви под контрола на Небето. В структурата на думата се съдържа информация, много по-различна от вложената в думата Карма. Много по-широка, по-пространствена и философска. Според Принципа за структуриране на свещените слова, към които спада и понятието съдба, думата има следното информационно значение:

1. СЪД

а) съдина, чиния, паница, блюдо
Съд е всичко, в което може да се сложи нещо, да се вмести в него. В този смисъл съд е предмет, съдържанието на който не се определя,
но се подразбира, че в него има нещо, съдържа нещо. Съд е вместилище на съдържанието.

б) съдилище, трибунал
Второто значение на думата съд се отнася до правосъдието. Българите наричат съд, съдилище мястото, където се доказва правдата. Тази голяма разлика от първия смисъл на думата е много интересна и показателна за дълбокия й социално-морален аспект. Веднага прави впечатление разширението на понятието в това му значение - като човешка дейност от морален характер.

2. БА

Сакралната българска сричка БА разгледахме подробно в книгата „Колобър”.
Сега ще се върнем за малко на основното й значение:
БА е космична, полово неопределена душа, слизаща в материята, за да стане КА – проявена в материята, полово детерминирана душа.
Тангризмът подчертава, че душата БА няма пол, тоест тя е андрогинна.

Навлизайки в полето на антропологията на тангризма уточняваме,
че става въпрос за изключително сакрален момент: когато душата се преструктурира
и организира своя материален носител - тялото.
БА чрез тялото става КА -
като изгражда свой организъм,
в който се вмества и живее като животно или човек (жива душа).
Нас ни интересува душата на човека.
Затова определяме процеса на трансформирането на БА в КА
като период от ембрионалното развитие на човешкия плод. Извършва се в утробата на майката. От казаното следва, че погледнато медицински, става въпрос за периода от зачатието до структурирането на половата система на плода. Във времето този процес може да бъде определен като оплождане (1-ва гестационна седмица) - полова детерминация (12-та гестационнна седмица).
В този момент започва и половата диференциация на мозъка, която завършва през
четвърти лунарен месец.
Удивително знание, нали?
Българите са знаели кога точно плодът става човек и кога това човече е вече носител на претворените в материята космични енергии.

Можем да кажем, че в думата съдба
българското съзнание влага знание за процеси, предопределени още в ембрионалния период на плода. Този извод е от съществено значение за анализа, който ще направим, защото той доказва предопределеността на някои от събитията в живота на човека. Две от тях са:

1. В употребата на думата съдба има особено ниво на осъзнаване:
Господ така е отсъдил, той е съдията,
той решава така да бъде.
Следователно единството от двете съставни понятия (Съд и Ба) определят една многo дълбока характеристика на думата.

2. В понятието съдба българското съзнание влага идеята за предопределеността на живота, съобразно качествата на духовната ни Небесна субстанция (Ба), известна като душа. Или:
Това, което се случва като неизбежно в живота на човека (КА), е защото качествата (съдържанието) на душата му (БА) е такова. Тогава понятието съдба определя две успоредни нива на битието - космично и земно, протичащи в единство чрез нашето тяло.
Това единство, разбира се, е гъвкаво и подвижно, защото не всичко е съдба, следователно не всичко е предопределено.
Съзнанието за предопределеност и свободна воля е присъщо на нашата народопсихология. Българинът е волеви, борбен и в същото време изконно прекланящ се пред съдбовното, пред висшата повеля на небето.

След като уточнихме какво разбират българите под думата съдба,
да видим какво пък влага индиецът в думата КАРМА.
Карма на индийски означава действие.
Нарича се още
Закон за причинно-следствените връзки,
вследствие на което всички започват да го тълкуват свободно и безотговорно - според личното си интелектуално ниво за аналогии и анализ. И оттук започва голямата бъркотия.
В митологията на траките Принципът Карма се символизира от действията на душата Сизиф. Цялата легенда носи знания за кармата на душата,
която недуховният човек приема като наказание. Всъщност става въпрос за отработване на лична съдба, която един ден човекът ще може да върне
на Небето. Сизиф не е наказан от боговете, а е слязъл в материята дух, подложен на цикличността на еволюцията си до пълното й отработване. Той неуморно, с несломим дух, търкаля своята съдба нагоре-надолу, докато  триенето (опитът) превърне огромния камък в малък красив диамант.
Учителят Джуал Кхул уточнява:
Този Закон се занимава, основава се на причини, присъщи на строежа на материята и на взаимодействието
между отделните атоми...
Това твърдение недвусмислено показва дълбокото ниво на алхимичните процеси, чийто съществен израз е на атомно ниво. Именно взаимодействието на „атомите по химично и психично сродство” осъществяват процесите на алхимичната промяна.

Но да се върнем на нашата Принцеса,
която волю-неволю трябва да се подчини на закона на Съдбата си – да се убоде на вретено и да заспи за
сто години. Неумолимостта на този закон на еволюцията изисква пълно подчинение, затова нито Царят, нито Царицата роптаят срещу него. Те го изпълняват стриктно, като приемат факта и подготвят обстановката около събитието. Царят си спомня за предсказанието и разбира, че всичко, което се е случило, е трябвало да се случи. Изгубила пряка връзка със света край себе си, Принцесата запазва своя естествен цвят на лицето, бузите й аленеят, а устните все така имат коралов цвят. Затворени са само очите й,
но може да се долови лекото й дишане. Този факт успокоява Царя и той нарежда да я оставят да спи, докато се изпълни ориста й, тоест Съдбата й.
Оказва се, че една Старица - отново нашата стара жена, магьосница, или просто посредничка на съдбата, застава на пътя на естественото раз-
витие и подпомага еволюиращата душа да премине през нужното изпитание. Сега обаче ролята на старата жена изглежда отрицателна, което е само
една външна привидност.
Посветените не нанасят съкрушителни удари
върху пробудените души.
Те са преди всичко помощници.
В тази приказка бабата е посредник на покоя,
в който принудително трябва да премине душата на Принцесата. И тук трябва да уточним, че става въпрос за кодираното знание за процесите на живота и смъртта.
Сънят на принцесата е небитието – съществуването на душата в отвъдното. Именно тази основна тайна на текста
прави приказката сакрална.

В чисто цикличен характер имаме три основни момента в живота на царската дъщеря:
живот, сън и отново живот.
Преведени на разбираем език, те означават:
живот, смърт и нов живот.
Нека си припомним, че принцесата трябваше да умре според ориста на старата орисница.
Но Съдбата и Йерархиите на еволюцията не могат да оставят душата да пропадне в небитието просто така, затова идва прераждането,
идва добрата орисница и дава шанс на душата.

Приказката „Спящата красавица” е приказка за прераждането. Според символиката на атрибутите в тангризма, довели принцесата до това състояние, можем да определим, че вретеното е символ на личността, на душата, на отделния човек: нишката между него и хурката (къделята) е нишката на живота, а хурката е атрибут на съдбата.
В йерархичен смисъл тези три атрибута означават още: вретено – човек, нишка – живот, развитие на душата (цикъл) и хурка – Йерархия на Небето, осъществяваща контрол над развитието на душите.
В устната традиция на българските колобри хурката е атрибут на алпа Хурсар (Хурсус), който определя съдбата на душите в материалния свят. Съставните срички на инструмента за
предене Хур и Ка означават Съдба и Човек. Алпът Хурсар определя съдбата на Ка, на човека. Става ясно, че човешкият живот е строго предопределен и системно контролиран от Небето.
Ако си припомним приказката „Снежанка и седемте джуджета”, където също момичето не умира след като изяжда отровната ябълка, а е като заспало – ще ни стане ясно, че този факт за временното пребиваване на душата в друго състояние,
в неконтактност и изолация от света,
в който е живяла,
е естествен и често подаван като информация. Джуджетата на Снежанка са така впечатлени от нейния естествен вид, че я слагат в стъклен ковчег, за да я гледат. Те не могат да я погребат, не могат да я изхвърлят от света на живота. И разбира се отново идва Принцът –спасител.
Но този принц спасява Снежанка веднага,
много скоро след смъртта й,
докато нашият принц идва чак след сто години. Тези именно сто години са информацията за дълъг период на отсъствието на душата от живота. Цифрата сто години не е съществена в случая.
В логиката на хората това е голям период от време, един век - и това е достатъчно, за да разберем, че събитието трае много дълго във времето. Но все пак е цикъл – определен
и строго фиксиран. Определено и строго фиксирано е и времето, когато душата пребивава в отвъдния свят. Оказва се, че животът ни е безкомпромисно регламентиран като време и събития, но и времето на пребиваването в отвъдното също е регламентирано от орисницата.
                                                        
image

/следва продължение/





Гласувай:
23



1. stela50 - Харесва ми приказката , Бвен ...
16.02.2012 12:22
И чакам продължение .
Поздрави и светъл ден !
цитирай
2. priqtel12 - Даааа....
16.02.2012 15:10
мъдро и истинно....
Хареса ми.
цитирай
3. mariniki - наистина мъдро...
16.02.2012 17:01
и чудесно написано...
поздравявам те, най-сърдечно...
цитирай
4. mileidi46 - Логично е! Както художниците са ...
16.02.2012 17:28
Логично е!
Както художниците са оставяли послания в картините си през вековете-така и писателите!!
Дори и днес,много неща се съобщават закодирано!:)
Е не чак с кодовете на Да Винчи,ама с по-съвременни:)
Поздравче мила!:))
цитирай
5. bven - На 1: Здравей, приятелко.
16.02.2012 19:22
Тези хубави послания са ни предоставени на нас, а чрез нас и на целия човешки род. Който иска, да повярва и да се ръководи в живота от тях.
Хубава вечер и много топлина у дома!:))
цитирай
6. bven - На 2: Привет, Ива!
16.02.2012 19:24
Нали приказките са зо това - да ни дават мъдрост и да помагат в житейския ни път:)))
Пак заповядай и светла вечер!
цитирай
7. bven - На 3: Добре дошла, Мария:))
16.02.2012 19:30
Тангризмът е всеобхватно учение и можем да се гордеем, че ние сме наследници на българите-носители на изконната религия на света. Това е една от многото приказки, обясняващи живота и законите на Земята. Радвам се, че следиш анализа.
Много светлина и любов ти желая!
цитирай
8. bven - На 4: mileidi46, ти нали си близо до Леонардо, веднага свърза приказката със закодираното послание на великия мислител!
16.02.2012 19:34
Аз смятам, че винаги се е предавало тайно знание , но е било предназначено за посветените. А идва време всички да научим много тайни. Така че, да имаме търпение и да сме отворени за всички важни събития около нас!
Благодаря , че се отби, въпреки големи затруднения, които имаме всички тия дни - с влизане, гласуване, класиране и т.н., да не изреждам:))) в блога!
Хубава и приятна вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14866438
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39041
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава