Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2012 08:00 - спящата красавица (анализ)
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 5968 Коментари: 6 Гласове:
15

Последна промяна: 17.02.2012 09:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
продължение

Да спрем вниманието си на още един момент от съдбовната промяна в живота на момичето.

Принцесата заспива заедно с със своите верни придворни. Събитието се извършва отново по идея на Добрата фея, която създава нужната обстановка за дългия й сън. В този факт се съдържа информация за груповото прераждане на душите. Според теорията за прераждането, душите се прераждат групово. Така те отработват съвместно своята натрупана в животите карма и взаимно се подпомагат в устояването на новите уроци. Чрез груповото прераждане се осъществява много по-ефективно и еволюционното израстване на душите чрез сродните двойки.
При определено ниво на духовно развитие, сродните души се срещат в живота и изграждат андрогинна двойка, която представлява обратния процес на разделянето на Монадата на двойки: мъж и жена, Адам и Ева. В началото на сътворението те са разделени, сега трябва отново да се съберат по Закона за подобието.
Заспиването на царедворците заедно с Принцесата определя груповото преминаване на душите им в едно по-късно, по-високо ниво на развитие, защото след събуждането те всички празнуват. Празненството не е само защото принцесата се е събудила, а и защото тя е открита от своята сродна душа – Принца, и защото следва зачатие. Те стават съпрузи, създават деца, родове и народ - всеки Цар и Царица са баща и майка на своя народ. Следователно случващото се с принцесата е информация за процесите на раждането, смъртта и следващото прераждане на душата.

Сега нека обърнем малко внимание на орисниците.
Осемте орисници са представителки на Небесните йерархии, пряко участващи в живота на хората. Те представляват символично воините на Карма, които в езотеричните науки се наричат Липики. Тяхната роля е да дадат качества на новородената душа, с които тя ще осъществи своя земен път на развитието. Но орисниците прекаляват – всички й дават прекрасни качества и способности. Няма съвършени хора. Приказката няма за цел да показва идеалния вариант на развитието, а да опише критичните ситуации, при които душата идва в света хората, напуска го и отново се връща.

Осмата орисница представлява тази част от йерархичните представители, които задължително определят някакъв вид изпитания, за да може душата да израства духовно във всеки живот. Нека отбележим, че принцесата няма никакви провинения, родителите й също, заради които Бог да й налага наказателни изпитания. Липсата на провинения показва, че пред нас е една чиста душа, която няма какво да изплаща по силата на Причинно-следствените връзки (Карма), а е подложена на изпитание, за да може да израсне духовно. Духовното израстване се изразява в приемането на задачите на Съдбата и изчакването на сродната душа, която е жива, следователно еволюирала, да се появи.

Седемте орисници, които познават хората и които Царят успява да повика, са орисниците на нашите седем тела: Физическо, Енергийно, Астрално, Низше Умствено (душа), Висше Умствено (човек), Будхично (духовен човек) и Атмично (дух). Тяхното орисване (наричане) дава предопределения, отнасящи се до качествата на тези седем тела. Така се определя онази лична специфика на нашата личност, чрез която се проявяваме през целия си живот и която ни прави по отношение на другите хора уникални и неповторими. Каквото и да кажат тези седем орисници, то се отнася до реалния живот, до битието.

Осмата орисница обаче не е свързана с живота, а със съществуването в отвъдното, тоест тя определя специфичността на Монадичното ни тяло – безсмъртното. Нейната задача не е да създава характери и дарби, а да определя кризисни ситуации, при които душата решава проблеми на своята безсмъртна небесна същност. Осмата орисница е Принципът на Хармонията, постигнат чрез конфликт – чрез изпитания. В окултизма енергийният Лъч, по който идват тези души, се нарича Лъч на Хармонията (чрез конфликт). Той определя кризите в живота, които възпитават волевия и емоционален потенциал на развитието ни. Трябва да отбележим, че в цялата приказка цари едно ведро спокойствие и хармонично отношение между героите и събитията. Въпреки драматичното орисване, никой не изпада в паника, не се водят битки, не се случват опасни или жестоки неща. Злата орисница не е зла, тя е посветената от Небето, задължаваща душата да премине през изпитанията на личната си съдба. Да си припомним, че момичето само искаше да опита да преде. Да се научиш сам да предеш нишката на съдбата си означава да искаш да станеш посветена душа, което автоматично я поставя в положение за изпитания чрез трудни задачи. Убождането с вретеното е символ на драматичността на процесите, при които трансмутацията на душата преминава през смъртта и живота. В Египет всеки младеж, тръгнал по пътя на жречеството на 21 години, е преминавал през Смъртното посвещение, при което, затворен в мраморен саркофаг, той се среща със смъртта и научава тайната на своя живот. В приказката „Змейова невеста” на 21 години момъкът разбра смисъла на своя живот: да открие майка си. И го осъществява чрез дългия още 21 години път на личното си развитие (посвещение).
Интересен е и персонажът Джудже. Джуджу – в българската устна традиция на тангризма. Ако си припомним работата на джуджетата в „Снежанка” и „Живата вода”, ще схванем чисто посредническата роля на тези помощници на Съдбата и представители на елемента Земя. И в тази приказка джуджето знае къде и как да намери орисниците, кого и кога да уведоми за случилото се с принцесата. Джуджето знае, че на дванадесет хиляди мили от двореца се намира добрата фея. Цифрата дванадесет хиляди отговаря на пространствената граница между двата свята – на орисниците и на хората. Светът на феите и светът на хората са съседни светове. Огромното пространство не е проблем за посредника на посветените същества от този и съседния свят, защото джуджето също може да върши чудеса, тоест да преодолява простран ствата бързо. Неговата крачка е голяма седем мили. Добрата орисница пристига едва тогава, когато посредникът я повиква. Тя пристига на огнена колесница, теглена от дракони, следователно феите живеят в огнения свят, света на крилатите огнени същества. Магическите тайнства в приказките най-често имат за помощник огъня, една от четирите субстанции на творчеството. Огнена е и колесницата на омагьосаната принцеса в приказката „Котката”. Съществата от Огнения свят са в помощ на хората, когато тяхното духовно ниво е стигнало определено развитие, позволяващо им да продължат еволюцията си по по-специален начин. Йоан Кръстител предупреждава хората: Аз ви кръщавам с вода, но иде след мен един, който ще ви кръсти с огън.

Огънят е архетиповият образ на Светия дух, на небесната енергия, творяща духовността и еволюционното развитие. Него Христос обеща да изпрати на хората, достигнали до идеята да станат нравствени последователи на учението му. Огънят е пречистващият материалните тела елемент, алхимичната субстанция на посветените. Той трансмутира най-бързо и най-драстично всяка материална форма. Всички алхимици го посочват като главен атрибут на промяната, на трансмутацията. Във физическия му аспект огънят е енергията, която държи материалните частици, атомите във формата, но той е и причината за тяхното бързо разпадане, когато липсва. Добрата орисница е посредник на Липиките, подпомагащи еволюцията на хората чрез поощряване на добронамереността в действията им. Тя е изпълнител на закона на Карма: Карма винаги дава шанс на стремящата се към еволюция душа. Шансът на принцесата, тоест на смъртната душа, е във факта, че по силата на ориста на Добрата фея, ще може отново да се прероди и да довърши делата си. За да стане това, на помощ на търсещия Принц идва един Старец, който помни какво се е говорело за омагьосаната гора. В някои текстове е овчар. Старец, овчар, ловец – все един и същ архетипов образ на посветения помощник, който се появява точно навреме. Старият селянин всъщност е мъдрият човек от народа, който е извел своята еволюция напред и може да подпомага неориентираните хора, живеейки сред тях – естествено, непринудено, незабележимо. Трябва да отбележим, че пред нас за първи път се явява нов образ на посветена душа. Посветена, но не като обучен посветен, а като естествено еволюирал духовно човек. Той не е знаещ, а повтаря запазената от паметта на хората легенда за Замъка на принцесата. И Принцът му вярва, а вътрешният му порив, появил се докато слуша легендата, го кара да тръгне веднага към двореца. Посветените най-често разчитат на интуицията си да ги води към решителните моменти от живота им. Успял да стигне до съдбовния повик на душата си, Принцът решава да се добере и до Принцесата. Целувката му, тоест любовта, извиква на живот душата, пребиваваща в небитието. Много любопитен момент, защото показва как еволюиралият и пребиваващ в живота посветен – Принцът – предопределено изчаква и връща своята сродна душа отново в живота.

Влюбването, съпружеството и раждането на децата дават знанието за андрогинността между двамата. Ето как злата орис става съдбовен момент от бъдещето на двамата. Чрез конфликта и неговото естествено, по съдба решение, двойката успява да се съедини за нов живот – по любов, по чувства, по духовност, а не по законите на родствените замисли. Това е съдбата, такъв е пътят на истинската любов. Никой не може да намери себе си, докато не открие подобието си в човек от другия пол. Принцесата беше на шестнадесет години, когато се прояви съдбата й. На колко е Принцът не се споменава – посветените от ниво Принц (високо посвещение на пратениците) нямат възраст, защото те идват да изведат своята сродна душа, която по една или друга причина е изостанала в развитието си. Ако не беше така, те нямаше за какво да слизат сред хората и в какво да им помагат. Веднага обаче хармонията се нарушава от факта, че на Принца майка му е човекоядка. Явява се опасност за бъдещето на прероденото същество, достигнало и съединило се със своята сродна душа. Царицата яде хора. Интересен е този момент от приказното творчество. Тъй като ние не разглеждаме обикновената вълшебна приказка, а сакралната, трябва да се спрем по-обстойно на факта, че винаги цариците-майки са тези, които олицетворяват лошата част от човечеството. Царици, мащехи, вещици – все представителки на женския род. В тази идея се съдържа древното знание за преобладаващата роля на жените в еволюцията на хората от предишната Четвърта коренна раса. Тогава водещо начало в живота е имала жената. Тя е свещенодействала, тя е ръководила социалния живот, тя е определяла характера на развитието на общността – от семейството до племето и царството. И е започнала да регресира майчинското до зловещото даване на човешки жертви. Затова в тази приказка злото отново се присъжда на жената. Царицата–човекоядка е представител на йерархията на злото, която се стреми да не позволи душите по сродство да се съединят. Когато това все пак се случва, тя полага огромни усилия да ги раздели, включително и чрез смъртта. Както при двете от жените на Мирилайлай, ние се натъкваме на жаждата да се унищожава, ако не душата, то поне тялото на духовните хора. Така беше и в приказката „Котката”. В „Спящата красавица” злото също не побеждава, то не успява да осъществи своите намерения по простата причина, че човешките същества принципно се раждат, за да осъществят духовна еволюция. Доказва го рискованата постъпка на Управителя. В тази приказка действията на Управителя напълно се изравняват с действията на Ловците в другите приказки. Яростта на злата царица е огромна. Тя жадува смъртта им на всяка цена. И не каква да е смърт, а ужасна, тежка, със страдания и мъки.

Но отново се намесва Съдбата. По нейния Закон за Възмездието, царицата пада в казана със змиите и скорпионите, които я убиват. Кармата е осъществена напълно – Законът за причинно-следствените връзки е задействан и тя получава това, което е замислила за другите. Йерархията на злото и принадлежащите към нея помощници също са подвластни на Съдбата и на Възмездието.
Двете деца на Принца и Принцесата са спасени. Всъщност спасени са Зората и Денят – спасен е животът на бъдещото поколение, на бъдещото човечество. Зора и Ден са архетипови образи на Светлината, на Живота и на неговото естествено развитие. Когато андрогинната двойка ражда деца
(дела), тя твори доброто и прогресивното. Посветените са светлината на света. Андрогинната двойка от посветени души е спасителката на светлината на света и създателка на нова светлина – Зората и Денят.

От приказката „Спящата красавица” разбираме кои са онези трансмутационни процеси, при които промяната на състоянието на душите определя движението на духа от Небето към Земята и обратно – от Земята към Небето (отвъдното). Става ясно, че основните събития в нашия живот са по Съдба, тоест проекция на предварително заложен План - сценарий, който не може да не се сбъдне. Който го изпълнява, достига освобождение и светлина. Който го пренебрегва, не може да достигне ниво и загива като злата царица.

             image

Разгледахме основната идея на движението на душата в своя личен цикъл Раждане - Живот - Смърт. И понеже приказката е посветена на тайните на смъртта, ще разгледаме още малко този болезнен за човечеството въпрос – Смъртта.

Определено заявяваме, че такава няма. Смърт на тялото – да, но смърт на душата, а още повече на Духа в нас – не съществува. Духът е безсмъртен. Именно той поддържа живота на Принцесата, когато тя се убожда на вретеното. Разпадът на физическото тяло е разпад на материята.
Духът е енергия. При разпада на тялото имаме трансмутационни процеси, чрез които „химичните атоми по сродство” губят своята жизнена сила и се превръщат в атоми на обикновени елементи. Човекът именно затова умира, защото тези атоми, в това новото състояние, не могат да съществуват без атомите по „психично”, тоест енергийно сродство.Тялото се разпада на елементи и става на пръст, на земя.

В настоящия момент човечеството се намира на прага на велик преход от интелектуален към духовен подем. Най-общо казано, това определя следващата епоха като епоха на духовния човек. Всички основни религии на Пета коренна раса, особено Юдаизмът и Християнството, наблягат много настойчиво на огромната криза, която ще настъпи в душите на хората, когато този период започне. Преходът е започнал вече. Днес човекът сам определя своето място на бъдещо съществуване или на предстоящо деструктуриране (унищожаване) на неуспелите да еволюират духовно души.
Този факт определя изключителното място на личния морал на човека. По него ще се определя коя душа ще продължи напред и коя няма да може.
Смъртта днес става велик преломен момент от състоянието на интелектуализирана личност до потенцията на духовността, чрез която ще се
осъществи духовното развитие в Новата епоха. Учителят Мория казва, че близо 2/3 от човечеството няма да може да еволюира в новата епоха именно заради липса на личен морал, а това означава около 4 милиарда души. Те ще останат за по-късни времена. Следователно за около четири милиарда души смъртта ще продължи да съществува и занапред. Няма да разглеждаме този многопосочен въпрос. Ще се спрем само на четирите основни показателя, които днес определят Смъртта като задължителна за неуспелите души. За целта трябва да си припомним изключително важния личен цикъл - 42 години. Той има още едно ниво на информация, отнасящо се до сформирането на основните 42 рода на човечеството, чрез които самото ТО ще осъществи своята духовна еволюция. Когато говорихме за 42-рата година като преломна в живота на личността по Пътя на нейното духовно посвещение, имахме предвид и този дълбоко сакрален факт. Той не е съвпадение и не може да бъде случаен. Осъществилите ДНЕС това подобие ще бъдат семето на новото човечество. Много са готовите, но още по-много са тези, които по една или друга причина няма да могат да достигнат истинско единство. На първо място сред причини те стоят егоизмът, гордостта, алчността, убийството, развратът, хомосексуализмът, лъжата и т.н. – всички те са типични за времето, когато двойките са реализирали отношенията си, подчинени на Закона за Противоположностите. Особено опасни обаче са следните четири качества, изразяващи регресивната промяна на закона за Четвъртичността: убийство, разврат, хомосексуализъм и опиатите. Тези четири страсти са в основата на десетки производни, размиващи драстично морала на хората. Те са станали естествена част от битието и ума ни.

Поколенията на убийците, развратниците, хомосексуалистите и наркоманите са предварително обречени на унищожение, тъй като страстите се записват от ДНК и стават наследствени, тоест влизат в Дългата родова памет на поколенията. Такива души не е възможно да изграждат двойки по подобие. Първият от тези четири кода – убийството, е деградиращо душата
действие, което задължително води до унищожаването й, защото е насочено срещу първата от основните субстанции на творчеството – елемента Земя. Земята е творческа субстанция, тя ражда определени видове и родове. Да убиеш жива душа означава да унищожиш развитието на тялото, на материалната еволюция на елементите на планетата до ниво „жива душа”. Тази агресия е недопустима, заради което човекът - убиец и всичките му наследници (децата, които е родил) се унищожават. Не случайно Йехова предупреждава евреите: Кръвта на всеки от вас ще изискам!

Вторият код – развратът, е агресия срещу елемента Вода, от който произлизат втората част от видовете. Деформациите на субстанцията на този код са агресия срещу качествата на тялото – неговата същност. Регресирането на моралните, тоест на чувствените потенциали на тялото, означава деформиране на ДНК, на наследствеността на рода. Душите и техните деца се унищожават заради необратимите мутационни следствия, настъпващи при разврата. В „Теория на енергийния обмен” и „Дванайсетте тайнства на Христос” описахме подробно този вид регресивност. Особено опасен е груповият секс, в който партньорите свободно обменят полова енергия, регресираща ДНК и водеща до задължително патологично трансмутиране на биополето.

Третият код – хомосексуализмът, е свързан със субстанцията Въздух и се отнася до енергийното тяло на човека. Регресът е наследствен за всички хора, извършили хомосексуален акт, особено ако е повече от един.
Еднородната енергия на партньорите мутира цели структури от ДНК, което принуждава Карма да върне съществото обратно в Животинското цар-
ство. Душите и техните деца се унищожават, защото иначе ще създадат поколения наследствено предаващи регреса. За хомосексуализ ма в Библията е казано: Мерзост в очите на Бога. В книга „Левит” (гл.18:29) пише ясно:
...душите, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си и:
...да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях (Левит 18:13).
Какво е бъдещето на душите, съзнателно практикуващи хомосексуален живот? В своето следващо прераждане, ако отново бъдат допуснати да влязат в човешкото царство, те стават травестити. Травеститът е мутация на алхимично ниво, при която „химичните атоми по сродство”, на базата на онаследените емоционални изживявания (мутации „по психично сродство”), предизвикват мутации на половите системи още в ембрионалния период. Тяхното тяло на чувствата, запаметило двойствената им наклонност, въвежда смесен режим на организация на клетките и тъканите, при което органите се изграждат с качествата на двата пола. Травеститът е мъж с ясно и напълно развити женски вторични белези - като гърдите, например. Докато хомосексуалистът е човек с извратен чувствен критерий, то травеститът, който също е хомосексуалист, представлява физически мутант. Хомосексуализмът, развиващ се предимно на психична основа, е базата на бъдещото физическо мутиране, което създава травестита. Всички хомосексуалисти, попадайки във властта на тъмната ложа, през следващите си прераждания са принудени (от нея) да й служат, тоест да развращават други хора. Така, бидейки самите те мутанти, без да имат избор, се превръщат в сътрудници на сатанинската ложа. По тази причина, в началото на всяка Коренна раса се унищожават хомосексуалистите и тяхното поколе-
ние, което носи тези изродени критерии на родителите си – вече на генетично ниво. Травеститът е ярък пример за тази зловеща мутация на ДНК. Когато казваме унищожаване, имаме предвид унищожението на тялото, а не на душата и духа. Душата продължава да живее, но като служителка на тъмната ложа. Духът я напуска, след което тя окончателно бива обсебена от тъмната ложа и се превръща в ненаситен носител на разврата. Духът, освен когато доброволно е приел да служи на тъмната ложа, се завръща в полето, откъдето е дошъл на Земята (съзвездието) и започва да отработва своята еволюция от самото начало. Като имаме предвид, че човечеството върви по Пътя на сегашната си еволюция от осемнадесет милиона години,можем да си представим каква е загубата му по пътя на неговото собствено развитие. Тези духове са длъжни да изчакат, докато приключат Шеста и Седма коренни раси на ТОЗИ ЦИКЪЛ, плюс още няколко милиона години, докато започне НОВИЯТ еволюционен цикъл на планетата и им се позволи да влязат в новото човечество. През този период от време душите на подчинените на тъмната ложа хомосексуалисти работят за нея и затъват все повече и повече, докато се превърнат в истински служители на злото.

Четвъртият код се отнася до субстанцията Огън. Всички видове опиати (алкохолът също) разрушават огненото тяло на човека. Тази субстанция е майка на енергията, структурираща атомите до молекули и клетки и нейният регрес е тотален удар върху целия организъм. Пораженията на Огненото (енергийното) тяло в човека се отразяват и в Астралния свят. Опиатите са огън, който разяжда душата на човека – Средният принцип в нас, осъществяващ връзката между Духа и Тялото. Затова в езотеричните науки алкохолизмът и развратът се смятат за болести на душата, които нямат лечение, а това предопределя бъдещата зловеща съдбата на хората, които са им подвластни.
Мари-Луиз фон Франц казва в книгата си „Котката”: Наркоманията е търсене на екстазно чувство в погрешна посока. Екстазното чувство е едно от най-търсените от хората, защото по същество нашият живот е емоционален, което ще рече екстазен. Вътрешната ни потребност от емоция се припокрива често с екстазното: секса, фобиите, пристрастяването и т.н. Най-често обаче те водят душата в погрешна посока, в която не може да ги контролира разумно.

Разгледахме четирите основни въпроса, свързани със Смъртта и влияещи кардинално на закона за Четвъртичността. Смъртта на Спящата красавица е недействителна, а привидна и по тази причина тя е Принцип на съществуването, на процеса Живот – Смърт. Не е следствие от неправилен живот или от зла намеса, както беше в „Снежанка и седемте джуджета”, в която мащехата прилага магически начини, за да предизвика смъртта на момичето. Смъртта на принцесата сега е по орис, тоест по законите на съществуването, на космичните порядки. Тези закони не могат да бъдат отменяни, променяни или заменяни с други. Могат само да бъдат въвеждани корекции, съобразно нормите и законите на планетата, на която се прилагат. Добрата фея прави именно това – тя коригира състоянието, което познаваме като смърт, със състояние, което наричаме сън, но без да променя основната програма на Съдбата. Законът за Прераждането позволява и изисква такава корекция, защото душата трябва да отработи в много животи своето лично еволюционно развитие, докато стане божествена душа.

image
                                              
                                            Благодаря на всички за търпението :)





Гласувай:
15
0



1. monaliza121 - Pozdravi bven!:))
17.02.2012 16:13
Интересен анализ!:))
цитирай
2. bven - На 1: Привет, monaliza121.
17.02.2012 18:55
Всяка една гледна точка ни доближава до истинската история за България и българите.
Радвам се, че ме посети.
Хубави почивни дни!:)))
цитирай
3. mariniki - такъв обстоен анализ не бях чела досега...
17.02.2012 20:03
погледнато от всички тези гледни точки е изумително...
поздравявам те...с възхищение..
цитирай
4. bven - На 3: Благодаря ти за откровението, Мария.
17.02.2012 21:00
Наистина, казаното е една силна истина за всеки от нас, но и затова трябва да приемаме всяко мнение с уважение.
Благодаря, че сподели с нас.
Хубави и спокойно почивни дни ти желая!:)
цитирай
5. injir - Психоанализа на приказките.:)
17.02.2012 21:52
Психоанализа на приказките.:)
цитирай
6. bven - На 5: Привет, Инджир!
17.02.2012 22:58
Психоанализа на приказките на българите ...харесва ми!
Радвам се, че се отби и коментира.
Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10441735
Постинги: 2245
Коментари: 12170
Гласове: 32137
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031