Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2012 08:00 - господари на себе си и на света - не се бойте!
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 6834 Коментари: 12 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image
Човек, който издава книга на всеки три месеца и създава нов вид бойно изкуство -  Ренсей Стоян Цветкашки  ( чийто псевдоним е Токораз Исто - ТОзиКОйтоРАЗказва ИСТОрии) е създател и старши инструктор на българското бойно изкуство Да Дао.

Роден 1968 г. в гр. Асеновград. Живее и тренира в гр. Пловдив. Преди Да Дао се е занимвал 9 години с джудо, тренирал е лека атлетика и хандбал. Създател на първата група по Да Дао от 1985 г. , оттогава е и неин ръководител. Ренсей Стоян Цветкашки е главен редактор на вестник и списание "Бойни изкуства", главен редактор на специализираното издателство за бойни изкуства "Оренда".

Ренсей Стоян Цветкашки се увлича от екстремни спортове, военната си служба отбива като парашутист. Господин Цветкашки е участник в множество битки и турнири, участвал е в битки с бойци в почти всички правилници. Шампион на Да Дао за 1993 г.

Ренсей Стоян Цветкашки е участвал в множество демонстрации на бойните изкуства. Демонстрациите, които той прави, не се изпълняват от други майстори или са демонстрирани за пръв път от него. Ренсеят притежава уникален стил на демонстриране на стила Да Дао, всички негови демонстрации са майсторски и се градят върху многo тренировки, а не върху измама и трикове.



...Първото нещо, което трябва да разберете, е това, че всеки човек е различен и живее в собствен свят. Всеки човек живее свой различен живот. Може двама души да са на едно и също място, но те преживяват нещата по различен начин. Така хората никога нямат представа за обективността, защото техния субективен момент е винаги различен от субективния момент на друг човек.

Още, когато се ражда човек, той е слаб и зависим от близките си. Още тогава човек се научава, да се оповава на други хора. Тогава той осъзнава, че ако не се придържа към по силните от него, не може да оцелее. Така човекът за пръв път става зависим от останалите хора, от тяхната сила и влияние в неговите очи на дете. След това цял живот се чувства слаб, защото смята себе си за част от човешкото общество. Той знае, че трябва да спазва законите му, ако не иска да бъде отхвърлен. За съжаление дори когато стане достатъчно голям и вече може да се справя сам, човекът продължава да живее с чувството да е зависим от обществото (другите) и тази зависимост не изчезва цял живот.
Тази зависимост и този страх от самотата определят едни от най-големите страхове на човека. Така още от малък във всеки човек се изгражда идеята, че без другите не може да оцелее. Че трябва да се присламчва към по-силните, които да го защитават и че ако остане сам ще умре. Тези страхове обуславят по нататъшния му живот. Така, още от раждането, във всеки човек се раждат с него и най-дълбоките му и добре скривани страхове.

Старецът е замисли, след малко каза:
- Всъщност това е един страх. Страх, че си непълноценен или страх от незначителността, това е най-големия страх в живота на хората. Когато човек се ражда се случва и още нещо. Всеки човек освен, че се ражда чисто материално, има едни части, които не се раждат с него, това са части, които той взима назаем от Бог. Ползва ги само докато съществува. Така всеки човек, когато се роди осъзнава, че е изправен пред Бог, а той е малък слаб и гол. И така човекът разбира ,че трябва да обособи себе си. Той трябва да се самозатвори, за да отдели своите части от тези на Бог. Това е моментът, в който човек започва да съществува. Мисията на човек в този живот е да бъде различен от Бог и в същото време той чувства един непрекъснат копнеж отново да се слее обратно с Бог.
При това отделяне, човек се затваря в нещо като голям балон, - и старецът очерта с пръст нещо като кръг около себе си, така, че момчетата почти го видяха. – този балон ни отделя и защитава, той определя нашата индивидуалност, но в същото време, ни отделя от Бог или ако искате го наречете „реалността”.

Отначало ви казах, че всеки човек живее в собствен свят. Това е така, защото всеки, за да съществува, да го има е изградил тази преграда. И тази преграда макар да е прозрачна, винаги изкривява действителността. Това, че е прозрачна ни изгражда илюзията, че сме заедно, че сме да едно място, че сме общност и общество. Но всъщност ние възприемаме света по различен начин, защото всеки от нас изкривява действителността сам по себе си. И обвивката на всеки един от нас пречупва различно и е с различна дебелина. Затова много често не се разбираме. Затова по-нисшите духом смятат, че са прави, и невиждайки своята ципа се опитват да ни убедят, че те са прави и най-близо до действителността. Действителността не е толкова важна. Тя наистина е може би една, но първото нещо, което човек трябва да направи, е да научи за тази своя преграда и ако знаеш за нея, ако я познаваш, ще можеш да изчисляваш пречупването на истината, която ти правиш и да си много по-близо до Бог. Това се нарича самопознание. Това означава да осъзнаеш, че си спящ човек и едва след това ще имаш шанс да се събудиш.

Всички хора отначало са спящи и затворени в своите балони – именно защото така е устроено като се раждаме. И първото нещо, което трябва да направят е да се събудят, да станат духовно будни. Повечето хора са затворени в своите сфери и никога дори не поглеждат към другите хора и към обективността (Бог). Повечето хора, не се познават, те нямат истински живот, повечето хора живеят единствено в собствените си преживявания. Преживяванията на човек нямат връзка с религията. Християните, мюсюлманите, евреите, а и тези, които не вярват в бог, преживяват живота си по един и същ начин. Те, смятат, че винаги са прави и не виждат прозрачната сфера, която ги обгражда. Преживяващите хора или тези, които сънуват, са щастливи и доволни, те не знаят друг свят освен собствения си. Понякога получават потвърждения от световете на околни преживяващи и смятат, че всички са като тях. Така те създават закони и изграждат така нареченото общество. Понеже са преживяващи искат всички останали хора да са като тях и започват да излъчват послания. Това ние наричаме общество или обществено мнение. Обществото излъчва „законите” непрекъснато и отвсякъде. Това става по най-невинен и подмолен начин. Тези постулати, правила, започват да ни бъдат вменявани още от бебета от нашите родители, от бабите, клюкарките, учителите ни. Всичко се свежда до нас като нетърпящи възражение закони. Прави това? Видя ли? Не прави това, че ще стане това! Така трябва! Това са някои от ключовите думи. Ако ги приемеш, ти ставаш неосъзната част от обществото и също започваш да излъчваш същите послания. Това аз наричам „калъп”. Всички ние трябва да бъдем отгледани и възпитани по този калъп, за да живеем сред другите и обществото.

Това са спящите хора. Това, че са спящи, не означава, че не са агресивни. Понякога техните послания се налагат агресивно и брутално.

Обществото не търпи различните и инакомислещите. Кладите, бесилките, войните са водени винаги в името на обществото. Винаги някой, обикновено по-силният се е опитвал да наложи своята истина над по-слабите. Хората не осъзнават, че силата не ги доближава до истината, но са подмамени от възможността да наложат тяхната истина.
Колкото по-ограничен, незнаещ, нисш духом е един човек, толкова по-убедено смята че е прав. Такива хора смятат, че познават истината, но всъщност дари не подозират, че познават единствено своя си свят и че той е ограничен. Колкото по-малко човек знае за сферата, в която е затворен, толкова по-силно е усещането му, че няма сфера и че Бог е разкрит пред него. И налагат своите възгледи, като ги представят за истина само защото те самите са подведени от преживяването си за нея. Най-крайните такива хора са фанатици. Колкото по-нисши духом са, толкова по убедени са и по-агресивно се опитват да наложат възгледите си.
А хората, които познават вече своята сфера или подозират съществуването й са много по-деликатни, защото те преди всичко са преминали през всички тия собствени подвеждания.

Така света е изграден от хора, ограничени в своя си свят. Те виждат еднаквостта с останалите не по вътрешния си свят, а по това, че всички са в сфери. Това е обществото. Обществото се опитва да изгради всеки човек подобен на себе си. Спящите хора лесно се моделират, те нямат и друг избор освен да бъдат част от обществото. Най-важното нещо е да познавате себе си и обвивката, която вие самите сте създали.

- Това какво значи, учителю, че трябва всички да живеем отделно от хората ли? – попита Атанас. Той слушаше с голямо внимание думите на дервиша.
- Не, това - къде живееш няма никаква връзка с това какви сте. Можеш да живееш в пещера и пак да преживяваш че си сред хората, да си зависим от тях, да са около теб, да си свързан с тях. Така и в пещерата можеш да си „говориш с тях” и да ги заместваш в главата си. Дори като се отделиш от обществото ти можеш още повече да засилиш приказката, в която живееш. Да преживяваш означава да смесваш фантазиите си, очакванията си и въображението си и никога да не познаваш себе си или да си далеч от действителността. Разбира се има „мъдреци”, които са такива, за да задоволят своите егоистични стремежи. А можеш да постигнете това, за което ви говоря, живеейки и в най-големия град.
Сега нека се върнем към онзи момент, в който човек се обособява. Всъщност нещата стоят така. Бог е нашият отец, всичко, което имаме е от него, но за да съществуваме той има нужда от това. Бог е един огромен огън, а ние хората сме отделни искрички, за малко отделили се от огъня. Това, че сме отделени от Бог става благодарение на нашето Его. Именно то е това, което ни прави отделни личности, ние съществуваме благодарение на него. Егото е това, което ни прави отделни. Егото ни кара да бъдем това което сме. И ако Егото е това, което ни отделя от Бог, в нас през цялото това време има още една част, която се нарича Аз. Аза е това, което ни казва, че един ден ние отново ще се завърнем при нашия създател. Ще се завърнем отново там, откъдето сме тръгнали. Аза е паметта за смъртта на Егото.
Най-важното за всеки човек е да познава своето Его и Аз. Егото и Азът не могат да съществуват разделени. От момента, в който имаме Его се появява и Азът и те са постоянно обвързани. Някои хора мислят, че Егото е лошо, а Азът добър, това не е вярно, това просто са двете същности на всеки човек. За да бъдеш духовно буден човек, трябва да познаваш и двете си същности и да живееш чрез тях. Повечето хора живеят само чрез Егото си и затова ги нарекох егоисти. Повечето хора действат единствено от Егото си. Егото е нещо като малко човече, което си живее в нас, но то има много интересна същност. То непрекъснато иска да обсебва Аза. Най-доброто нещо за Егото е да обсеби Аза и човек да мисли, че действа от името на Аза, но да действа от Егото. Така, когато човек казва първото изречение и най-важно, което го самоопределя „Аз съм!”, всъщност Аз е Азът, но „съм” е всъщност проява на Егото. И така, когато човек казва „Аз съм!” той мисли, че разкрива себе си, но всъщност то показва, че Азът на човека е превзет от Егото. И така Егото иска да обсеби Аза и човек да не го познава. Той да си мисли, че това е той и е единственото нещо, което има.
Егото има една същност – то иска да притежава. Егото иска да има повече и повече и никога не може да бъде заситено. То може да се разширява до безкрай, като се стреми да „завзема”, да привлича, да стреми. Затова хора, които са подвластни на Егото никога не могат да се заситят, колкото и да притежават. И колкото и да се опитват хората да се заситят няма да успеят и никой не е успял.

Решението е да се откъснете от Егото си.
Егото не може да бъде унищожено, докато човек е жив. То трябва да бъде ограничено и човек да не му робува, а да го контролира и овладее в експанзията си. Първото нещо в пътя на всеки човек, претендиращ, че е стъпил на духовния път, е да познава Егото си и да може да го различи от Аза си. Егото се опитва да погълне Аза, да застане пред него и да действа от негово име, да го подмени.
Егото е играч, то се опитва да обсеби целия живот на човека. То се опитва да отговори на всички желания на човека. Обича да бъде в центъра на вниманието, на сцената под светлината на факлите. То е живо същество и се храни от вниманието на човека. Егото се опитва да се вкопчи в Аза и двете да бъдат неразделни и човека да не може да ги различи. То действа така. Дайте ми една аспра (аспра – дребна сребърна монета)!
Като каза това, дервишът посегна и Иван му подаде една сребърна пара. От едната страна беше гравирана главата на някой султан, а от другата страна туграта му (тугра - калиграфски надпис с арабски букви на името на султана, султански подпис. Сума или стойност на монетата не се изписваше върху турските пари. Знаеше, че щом това е аспра, значи тя съдържа 2,5 грама сребро.)
Дервишът взе парата и каза: това, което става между Егото и Аза е като тази пара. Той държеше в ръка дребната бяла пара, показа страната, върху която беше гравирана главата на султана и каза:
- Това в нашата личност. Това сме ние. Ето има лице, образ, лик. Това е Егото. Другата страна е Азът, това е Бог. – каза дервишът и показа туграта. Така всичко е ясно. Но всъщност ситуацията е такава: той подпря аспрата между показалеца и палеца, а след това я перна с нокътя на средния пръст на другата ръка. Монетата се завъртя. – Погледнете! – каза той.
Момчетата се взряха в бързо въртящата се монета. Образите се бяха смесили.
- Всъщност нещата стоят така. Всеки преживяващ човек се намира в такова състояние - при него всичко е смесено. Докато човек е преживяващ, той е така. Когато тръгне в пътя на духа, той спира въртенето.
В този момент дервиша стегна пръстите си и въртенето на монетата спря.
- Егото непрекъснато занимава и обсебва Аза. Той се опитва да занимава личността непрекъснато. То е като шут и е готово да се прави на палячо, но да бъде в центъра на съществуването. Егото е готово да изпълни всички желания, защото то самото ги поражда. То е готово да изиграе всички роли, за да го има. Игрите на Егото са безброй. Живота на повечето хора е едно представление. В него нищо не е истинско. Отначало мислех, че Егото е главният актьор в този театър. По-късно разбрах, че всъщност Егото е много повече, то е строител на декора, то е сцената, сценариста, режисьора и в същото време е най-важният и първостепенен актьор. Всичко това е Егото на човека. Много хора смятат, че това е най-големият враг на всеки един от нас. Аз не бих казал така. Егото не е нито добро, нито лошо. Лошо е да го задоволяваш, да го подхранваш и за не го познаваш или въобще да не подозираш неговото съществуване.
Много е опасно, когато Егото играе духовност. Така то задоволява търсенето на хората, стремящи се към духовно развитие и ги подвежда. Много хора смятат, че се занимават с тази или онази религия и духовно учение, четат, мислят, молят се, медитират, но всъщност не правят нищо повече от това, да участват в поредната игра на Егото. И докато игрите на Егото, когато то задоволява емоционални желания или интелектуални стремежи са много по-ясни и лесни за разпознаване, когато то представя духовност, играта става много трудна за откриване. И много хора са се загубили в тези дебри и не могат да осъзнаят къде се намират.


Откъс от книгата "ЯТАГАН И МЕЧ" - петлогия:
www.helikon.bg/author/62511/
www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/2040841084-Istoriya_na_Tokoraz_Isto.html



Гласувай:
14
0



1. chalama - малийййй
01.11.2012 08:31
още един..свършил курса...
цитирай
2. анонимен - Не мога да разбера
01.11.2012 09:46
дали този постинг е по-дълъг или по-тъп.
цитирай
3. анонимен - Силвия
01.11.2012 11:59
Този откъс от книга ми хареса.Дори ще го препрочета.И без това съм доста объркана в последно време-може пък да ми е необходимо да чета и такива обяснения....
цитирай
4. sestra - Много е опасно, когато Егото играе духовност.
01.11.2012 16:00
Да, и най-важно е това да се познава според мен.
цитирай
5. mariniki - изключинелно интересно...
01.11.2012 16:01
заинтригува ме... заслужанва си да се прочете...
Честит празник, Татяна!
Бъди...
цитирай
6. bven - На 1 и 2:
01.11.2012 20:13
Имате възможност да влизате, четете или не и да излизате.
Честит празник (ако се сещате за какво става дума):)))
цитирай
7. bven - На 3: Здравей, Силвия. Наистина текстът е малко дълъг, но пък информацията...
01.11.2012 20:20
Заслужава си да се чете толкова пъти, колкото трябва, за де вникне и приеме това, което е нужно на душата:)) . Книгите се намират в книжарниците Хеликон и са за хора, които не мислят само за тялото си.
Радвам се, че ми гостува.
Хубава вечер!
цитирай
8. bven - На 4: Сестра, целият ни живот е изпълнен с провокации и опасности,
01.11.2012 20:23
Но така се учим на човечност и толерантност. Егото е част от живота ни и ние трябва да се научим да разпознаваме действията му не само у хората, но и в нас!
Светла празнична вечер!
цитирай
9. bven - На 5: Мила Мариники..
01.11.2012 20:26
Благодаря за думите, с които внасяш топлина в постинга и засенчваш тъмните коментари:)
Честит празник и на теб.
Хубава вечер!
цитирай
10. chalama - BAVEN,ти бачо си някакъв сектант и
01.11.2012 21:19
се опитваш да зарибяваш с някакъв псевдопатриотизъм с религиозни мотиви,но не знаеш че такива сме ги лекували много и бързо.каот си много отворен,зашо не ги подаряваш тези книги,бачко бавен?защо ги продаваш?комерсиално някак на това духовно извисяване дето го пърдиш на ляво и на дясно из нета...мдааа и сега пасторе ли да ти викаме??
цитирай
11. анонимен - elven do chalama
02.11.2012 07:15
aide samo bez zaplahi i opiti za obvinqvane v materializam :)
цитирай
12. diadokolio - Интересно!
02.11.2012 07:32
Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за поднесеното четиво!
Всички сме различни и се нуждаем от общуване.
Трудно е, трудно ми беше!
Вгледах се във вратата на супера и вратата на кварталното магазинче, лицеизраза е различен,на влизащите и излизащите, защо ли?
Всяка книга е възможност, но е нужно постоянство, за да работим със себе си.
Не, не туширам егото си, то е различаващото ме, то е ситото, срещу любопитните, които не са готови.
Да, не е задължително, да съм в големия град, за да съм търсен и полезен, но не полезен за всички.
Гората е полезна, но нивата ни храни, така е и с нашата полезност, нали?
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирай
13. chalama - до тодерапрост.(то дето разказва просстотии)
02.11.2012 15:28
не виждам,къде съм те заплашвал,освен ако не се самозаплашваш,като и самозадоволяваш пишейки някакви историческо-религиозни не бивалици.ми македонски номера правиш с измисляне на историята и пренаписване на факти.явно го правиш с цел...комерсиална и използваш това,че народа има нужда от такъв вид информация в предвид обстоятелствата.не не правиш лошо..поне мен ме разсмиваш и забавляваш...
цитирай
14. bven - На 12: diadokolio, радвам се, че споделяш с нас твоите вълнения:))
02.11.2012 20:28
Разбира се, че е трудно, но има ли нещо, което да е дошло даром, с лекота!? Хубавите работи стават бавно и с много труд, мислене и воля. Особено на нас, българите, които имаме собствено мнение и не се подкрепяме, а се разделяме и търсим начини да се уязвим (нагледни материали дал Бог!). Затова и всяка една книга, която докосва нашата същност, води до реакция на ума. Просто се иска желание за осъзнаване на същността ни, на Егото, на желанието на човек да бъде. В трудното съвремие се изисква от всеки от нас да бъдем съпричастни, да търсим общото, а не това, което ни разделя. В този смисъл романите на българина Стоян Цветкашки могат да ни донесат знание, повод за размисъл и душевно равновесие.
Желая ти хубава и спокойна петъчна вечер, diadokolio и плодотворни почивни дни:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10579108
Постинги: 2263
Коментари: 12220
Гласове: 32382
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031