Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2013 08:00 - кришна (великите посветени) , продължение
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 3322 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 08.08.2013 11:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


УЧЕНИЕТО НА ПОСВЕТЕНИТЕ

  Отшелниците приветстват Кришна като очакван и предопределен наследник на Васиштха. Те извършват погребалния обред шраддха на стария светец в свещената гора и синът на Деваки получава тоягата със седемте чепа, знака на водителството, след като извършва жертвоприношение на огъня в присъствието на най-старите отшелници, които знаят наизуст трите Веди. После Кришна се оттегля в планината Меру, за да обмисли там учението си и пътя за спасението на човечеството. Неговите размишления и строгият му постнически живот продължават седем години. Тогава той усеща, че е надделял земната си природа чрез божествената и е заприличал на Слънцето на Слънцата, на Махадева, за да заслужи името Син на Бога. Едва тогава той извиква при себе си отшелниците - и младите, и старите,  за да им разкрие учението си.

Те виждат Кришна пречистен и възвеличен. Героят се е превърнал в светец. Той не се е лишил от лъвската си сила, но сега е надарен и с кротостта на гълъбите. Измежду тези, които първи се спускат към него, е Арджуна, един от потомците на слънчевите царе, един от Пандавите, низвергнати от Кауравите, синовете на луната. Младият Арджуна е изпълнен с пламенно усърдие, но често се отчайва и изпада в съмнения. Той страстно се привързва към Кришна.
Седнал под кедровите дървета в планината Меру, срещу Химават, Кришна започва да говори на учениците си истини, които са недостъпни за хората, чийто живот робува на чувствата. Той им разкрива учението за безсмъртието на душата, за нейните прераждания и за тайнственото й сливане с Бога.

- Тялото - казва той, - тази обвивка на душата, която намира своето обиталище в него, е нещо мимолетно, но душата, която живее в него, е невидима, неведома, нетленна, вечна . Земният човек е триединен – като божеството, чието отражение той е: разум, душа и тяло. Щом душата се съедини с разума, тя достига саттва - мъдростта и мира; ако се колебае между разума и тялото, тя е обладана от раджас - страстта, енергията - и обикаля от предмет на предмет в порочен кръг; ако се привърже към тялото, тя изпада в тамас - безразсъдството, невежеството и инертността. Всичко това човек може да забележи в себе си и около себе си .

- Но каква е - пита Арджуна - участта на душата след смъртта? Продължава ли тя да се подчинява на същия закон, или може да го избегне?
- Тя никога не може да го избегне и винаги му се подчинява. В това се състои тайната на преражданията. Както дълбините на небето се разтварят за лъчите на звездите, така и дълбините на живота заблестяват в светлината на тази истина. Когато тялото се разлага, ако саттва (мъдростта) има надмощие, душата отлита при онези чисти същества, които са познали Всевишния. Ако обаче тогава господства раджас (страстите), душата отново идва да живее сред онези, които са се привързали към земните неща. Също така и ако надделява тамас (невежеството), душата, помрачена от материалното, отново бива привлечена от някоя утроба на безразсъдни същества.

- Това е вярно - казва Арджуна. - Но научи ни какво става през вековете с онези, които са били последователи на мъдростта и които след смъртта си обитават божествените светове.
- Човекът, отнесен от смъртта, докато извършва благочестивите си задължения - отговаря Кришна, - след като се наслаждава много векове на наградите, които неговите добродетели са заслужили във висшите светове, най-накрая се завръща да живее отново в тялото на човек от свято и почитано семейство. Но много трудно е човек да заслужи подобно прераждане. Този човек запазва извисеността на разума си от времето, когато е живял в предишното си тяло и сега започва отново да работи, за да усъвършенства благочестието си.

- Значи - казва Арджуна - дори добрите са принудени отново да се раждат и отново да започват телесния си живот. Но научи ни, о, господарю на живота, дали нямат край вечните прераждания за онзи, който е по следовател на мъдростта?
- Слушайте тогава - казва Кришна, - ще ви кажа една много голяма и много съкровена тайна - върховната, най-възвишената и най-чистата тайна. За да постигнем Съвършенството, трябва да изучим науката за единството, която превишава мъдростта, трябва да се издигнем до божественото същество, което господства над душата, та дори и над разума. Но това божествено същество, този възвишен приятел се намира във всекиго от нас. Защото Бог пребивава във всеки човек, но малцина съумяват да го открият. Ето това е пътят на спасението. Щом съзреш съвършеното същество, което господства над света и се намира в самия тебе, трябва да отхвърлиш врага, който приема облика на желанието.

Обуздайте страстите си. Насладите, които ни носят чувствата, са списъците на бъдещите ни наказания. Не правете само добро, но бъдете винаги добри. Нека причината бъде в действието, а не в неговите плодове. Откажете се от плода на делата си, но нека всяка ваша постъпка да бъде приношение към Висшето Същество. Човекът, който жертва желанията си и делата си за съществото, породило принципите на всички неща и образувало вселената, постига съвършенството с тази своя жертва. В духовното единение той постига онази мъдрост, която надвишава религията на приношенията и вкусва от божественото блаженство. Защото онзи, който намира щастието си, радостта си в самия себе си, който намира светлината в себе си е единен с Бога. И тъй, узнайте, че душата, намерила Бога е избавена от прераждане и смърт, от старост и болки и пие водата на безсмъртието .
Така Кришна обяснява учението си на своите ученици и чрез самовглъбяване и съзерцание той постепенно ги издига към висшите истини, като са се разкрили пред него при видението с гръмотевицата. Когато говори за Махадева, гласът му става по-сериозен, чертите на лицето му се озаряват. Един ден Арджуна, изпълнен с любопитство и смелост, му казва:
- Дай ни възможност да видим Махадева в божествения му облик. Могат ли нашите очи да го лицезрат?

Тогава Кришна става и започва да говори за съществото, което диша във всички същества, за съществото със стоте хиляди облика, с неизброимите очи, с лицата, обърнати едновременно във всички посоки, които за него са много повече, защото оглеждат цялата висина на безкрайността; за съществото, което в неподвижното си и безгранично тяло съдържа движещата се вселена с всички нейни части.
- Ако в небесата биха блеснали едновременно хиляди слънца - казва Кришна, - техният блясък едва ли би могъл да се сравни с блясъка на единствения Всемогъщ.

Докато Кришна говори за Махадева, очите му излъчват такъв блясък, че учениците не могат да гледат неговата светлина и коленичат в краката му. Косата на Арджуна настръхва и като се навежда, той казва с умолително събрани ръце:
- Учителю, твоите думи ни плашат и ние не можем да понесем гледката на великото същество, която ти призоваваш пред нашите очи. Тя пада като светкавица върху нас . Кришна продължава:
— Слушайте онова, което това същество ви казва чрез моите уста.
Аз и вие сме преживели много раждания. Аз поне знам своите, но вие дори и собствените си не знаете. Поради същността си аз не подлежа на раждане и на умиране и съм господар на всички създания, но тъй като сам мога да заповядвам на природата си, аз ставам видим чрез собственото си могъщество. И ставам видим винаги когато добродетелта запада, а порокът и неправдата побеждават в света, и така се появявам от епоха в епоха, за да спася праведния, за да унищожа злия и за да възстановя добродетелта. Онзи, който наистина познае природата ми и моето божествено дело, не се завръща за ново раждане, когато напусне тялото си, а идва при мене.
Като говори така, Кришна гледа учениците си кротко и благосклонно. Арджуна извиква:
- Господарю! Ти си наш учител, ти си син на Махадева! Виждам това в твоята доброта, в неизразимото ти обаяние, а най-вече в страшния ти блясък. Не в кръговрата на безкрайността те търсят и желаят девите, а в човешкия ти облик те обичат и обожават те. Нито покаянието, нито милостта, нито Ведите, нито жертвоприношенията могат да се сравнят с един-единствен твой поглед. Ти си истината. Поведи ни към борби, към сражения, към смърт! Ние ще те следваме навсякъде!
Усмихнати и запленени, учениците се трупат край Кришна и говорят:
- Как не сме видели по-рано? Самият Махадева говори с твоята уста!
Кришна отговаря:
- Вашите очи не бяха отворени. Аз ви казах великата тайна. Разказвайте я само на онези, които могат да я разберат. Вие сте мои избраници, вие виждате целта, множеството вижда само единия край на пътя. А сега нека отидем да проповядваме на народа за пътя на спасението.

                         ТЪРЖЕСТВОТО НА СМЪРТТА

След като поучава учениците си в планината Меру, Кришна остава с тях по бреговете на Ганг, за да проповядва на народа. Той влиза в колибите и се спира в градовете. Вечер край селата множеството се трупа около него. Той проповядва преди всичко милосърдие към ближния.
- Злините, които причиняваме на ближния си - казва той, ни преследват така, както сянката преследва тялото. Праведникът трябва да се стреми да върши дела, ръководел от любов към ближния, защото тези дела най-много ще натежат на небесните везни. Ако живееш сред добрите, твоят пример ще бъде безполезен; не се страхувай да живееш сред злите, за да ги обърнеш към доброто. Добродетелният човек прилича на огромно разклонено дърво, чиято благотворна сянка дарява окръжаващите го растения със свежестта на живота.

Сега от душата на Кришна блика благоуханието на любовта. Понякога той с нежен глас и с пленителни образи говори за себеотричането и за саможертвата:
- Както земята търпи хората да я газят с краката си и да раздират утробата й, като я обработват, така и ние трябва да се отплащаме с добро за злото. Честният човек трябва да попада под ударите на злия - както сандаловото дърво оставя уханието си върху брадвата, която го е отсякла.
- Човешкото знание е само суета и всички добри дела на човека са привидни и измамни, ако той не умее да ги приписва на Бога. Онзи, който има чисто сърце и смирен дух, е обичан от Бога и не се нуждае от нищо друго. Само безкрайността и пространството могат да разберат безкрайното, само Бог може да разбере Бога.

Кришна не поучава хората само с тези нови прозрения. Той пленява и увлича множеството особено с думите си за Живия Бог, за Вишну. Учи слушателите си, като им казва, че господарят на вселената вече неведнъж се е въплътявал и е слизал сред хората. Той се е появил последователно в седемте Риши, във Вяса и във Васиштха и пак ще се появи. Но според думите на Кришна Вишну обича понякога да говори с устата на смирените - с устата на някой просяк, на каеща се жена или на малко дете. Той разказва на народа притчата за бедния рибар Дурга, който срещнал дете, умиращо от глад под едно тамарисово дърво. Макар че добрият Дурга тънел в нищета с голямото си семейство и не можел да го изхрани, той бил обзет от състрадание към малкото дете и го завел у дома си. Слънцето вече било залязло, луната се издигала над Ганг и семейството прочело вечерната си молитва, когато детето прошепнало тихо: „Плодът на дървото катака пречиства водата така, както благодеянията пречистват душата. Вземи мрежата си, Дурга, твоята лодка плува в Ганг." Дурга хвърлил мрежата си и я изтеглил препълнена с риба. Детето било изчезнало.
- И така - казва Кришна, - когато човек забрави собствената си нищета заради нищетата на другите, Вишну се проявява и ощастливява сърцето му.

С такива примери Кришна проповядва вярата във Вишну. Когато заговори синът на Деваки, всеки от множеството се удивлява, че Бог е толкова близо до собственото му сърце.
Славата на пророка от планината Меру се разпростира из Индия. Пастирите, сред които е израсъл и които са видели първите му подвизи, не могат да повярват, че този свят човек е буйният герой, когото те познават. Старият Нанда е умрял. Съдбата на неговите дъщери е различна - Сарасвати, оскърбена от заминаването на Кришна, иска да го забрави и се омъжва за човек от благородната каста, който я взема заради красотата й. Но после я разлюбва и я продава на един вайшя, търговец. Сарасвати презира този човек, напуска го и заживява като блудница. Един ден обаче, с преизпълнено от скръб сърце и обзета от угризения на съвестта, тя се завръща тайно в родния си край, за да намери сестра си. Нишдали винаги мисли за Кришна - така, като че ли той е при нея - и не се омъжва, а живее при брат си като слугиня. Когато Сарасвати й разкрива нещастията и позора си, Нишдали и отговаря:
- Бедна сестро! Аз ти прощавам, но брат ми няма да ти прости. Само Кришна би могъл да те спаси.
Пламът проблясва в угасналите очи на Сарасвати.
- Кришна! - извиква тя. - Какво е станало с него?
- Той стана светец, велик пророк и проповядва край бреговете на Ганг.
- Да идем да го намерим! - казва Сарасвати.

И двете сестри потеглят на път, едната посърнала и повехнала от страсти, другата - благоухаеща в невинността си, но идвате обладани от еднаква любов.
По това време Кришна проповядва учението си пред кшатриите, военните. Защото той поучава и брахманите, и военните, и народа. Сред брахманите той е зрял човек и спокойно обяснява великите истини на божествената наука, сред раджите е младеж и пламенно възпява воинските и семейните добродетели, сред народа той е дете и с простота говори за милосърдието, за себеотричането и за надеждата.
Кришна е поканен на угощение, давано от прочут племенен вожд, когато две жени поискват да се явят пред пророка. Пускат ги да влязат само защото носят дрехи на каещи се. Сарасвати и Нишдали коленичат в краката на Кришна. Сарасвати извиква, обляна в сълзи:
- Откакто ни напусна, прекарах живота си в заблуждения и грях, но ако ти искаш, Кришна, можеш да ме спасиш!...
Нишдали добавя:
- О, Кришна! Някога, когато те видяха първи път, аз бях убедена, че винаги ще те обичам! Сега, когато отново те виждам сред славата ти, аз знам, че си син на Махадева!

И двете прегръщат краката му, а раджите казват:
- Защо, свети Риши, позволяваш на тия жени от простолюдието да те оскърбяват с безразсъдните си думи?
Кришна им отговаря: Оставете ги да разкрият сърцата си. Те са по-добри от вас. Защото едната е изпълнена с вяра, а другата с любов. Сега Сарасвати, грешницата, е вече спасена, защото повярва в мене, а Нишдали в мълчанието си винаги е обичала истината повече, отколкото вие с всичките си крясъци. Знайте, че сияйната ми майка, която живее в слънцето на Махадева, ще й разкрие тайните на вечната любов, докато всички вие ще бродите в мрака на низшите съществувания.
От този ден нататък Сарасвати и Нишдали тръгват след Кришна и го следват заедно с неговите ученици. Вдъхновени от пророка, те поучават и другите жени.

Камса продължава да царува в Матхура. Откакто е убил стария Васиштха, той не може да намери покой. Пророчеството на отшелника се е сбъднало: синът на Деваки е жив! Царят го е видял и под погледа му неговата сила се е стопила. Той трепери за живота си като сухо листо и въпреки бдителността на стражата все се извръща уплашено да не би младият герой да се появи на вратата страшен и лъчезарен. И Нисумба непрестанно се гърчи в леглото си в дъното на женското отделение и окайва изгубеното си могъщество. Когато научава, че Кришна е станал пророк и проповядва по бреговете на Ганг, тя кара царя да изпрати там войници, които да го вържат и да го доведат.Те отиват и когато Кришна ги вижда, усмихва се и им казва:
- Аз знам кои сте и защо сте дошли. Готов съм да ви последвам при вашия цар, но първо ми позволете да ви поговоря за царя на небето, който е и мой.
И той започва да им говори за Махадева, за неговия блясък и за деянията му. Когато млъква, войниците предават оръжията си на Кришна с думите:
- Ние няма да те заведем като пленник на нашия нар, а ще те последваме при твоя!
И те остават при него. Камса узнава това и много се изплашва. Нисумба го съветва:
- Изпрати при него първенците сред воините.
Камса така и прави. Те отиват в града, където Кришна поучава народа, като предварително са се зарекли да не го слушат. Но виждайки блясъка в очите му, величествеността на осанката му и почитта, с която го обгражда множеството, те не устояват на желанието да го послушат. Кришна им говори за вътрешното робство на хората, които вършат зло, за небесната свобода на хората, които вършат добро. Кшатриите се изпълват с радост и с удивление, защото усещат как от гърбовете им пада тежко бреме.
- Ти наистина си голям магьосник - казват те. - Защото ние се бяхме заклели да те заведем при царя окован в железни вериги. Но не можем да направим това, защото ти ни освободи от нашите вериги.
Те се завръщат при Камса и му казват:
- Не можем да ти доведем този човек. Той е много велик пророк и няма защо да се страхуваш от него.
Царят, видял, че всичко е безполезно, утроява стражата си и заповядва да сложат железни вериги на всички врати в двореца му. Един ден той чува голям шум, радостни и тържествуващи викове из града. Стража та идва и му казва:
- Кришна влиза в Матхура. Народът троши вратите и чупи железните вериги.
Камса иска да побегне, но самата му стража го принуждава да остане на престола си.

И наистина Кришна, следван от учениците си и от много отшелници, влиза в обкичената със знамена Матхура сред стълпеното множество, което прилича на море, развълнувано от вятъра. Той шества из града сред дъжд от венци и цветя. Всички го приветстват. Пред храмовете брахманите са се наредили под свещените знамена, за да се поклонят на сина на Деваки, на победителя на змията, на героя от планината Меру и най-вече на пророка на Вишну. Придружен от бляскава свита и приветстван от народа и от кшатриите като освободител, Кришна се появява пред царя и царицата.
- Ти си царувал с насилия и злини - казва Кришна на Камса - и хиляди пъти си заслужил смъртта си, защото уби светия старец Васиштха. Но още няма да умреш. Аз искам да докажа на света, че човек тържествува над победените си неприятели не като ги убива, а като им прощава.
- Зли магьоснико! - казва Камса. - Ти открадна короната и царството ми.- Доубий ме!
- Говориш като безумец - отвръща Кришна, - понеже, ако умреш сега, когато си безразсъден, жесток и престъпен човек, ти би бил изгубен в другия си живот. Но ако вникнеш в безумието си и ако се разкаеш още в този живот, твоето наказание ще бъде по-леко в другия и един ден с поръчителството на чистите деви Махадева ще те спаси.
Нисумба, сведена към ухото на царя и прошепва:
- Глупако, възползвай се от лудостта на неговата надменност! Докато човек е жив, винаги има надежда да си отмъсти.

Кришна не чува нищо, но разбира какво казва Нисумба на Камса. Той я поглежда строго и съжалително:
- О, нещастнице! Ти никога не се отказваш от отровата си. Развратнице, черна магьоснице, в сърцето ти има само змийска отрова. Изтръгни го, иначе ще бъда принуден някой ден да ти смажа главата! А сега ще отидете с царя в едно място за покаяние, за да изкупиш престъпленията си под зорките очи на брахманите.
След това със съгласието на царските първенци и на народа Кришна избира Арджуна, най-славния потомък на слънчевите царе, и го прави цар на Матхура. Той дава върховна власт на брахманите, който стават наставници на царете. Самият той остава пръв сред отшелниците, които са висшият съвет на брахманите. За да предпази съвета от преследване, той поръчва насред планината да бъде построен за тях и за него един укрепен град, защищаван от високи стени и от подбрани хора. Този град е наречен Дварака. В средата на града се издига храмът на посветените и неговата най-важна част е скрита под земята .

Когато обаче лунните царе научават, че един слънчев цар се е качил на трона на Матхура и че чрез него брахманите ще станат господари на Индия, те сключват могъщ съюз, за да го свалят от престола. Арджуна пък обединява около себе си всички царе от слънчевата вяра, от бялата, арийската и ведийската традиция. Кришна ги следи и ръководи от дъното на храма в Дварака. Двете войски са изправени една срещу друга и решителната битка е неизбежна. Но в отсъствието на учителя си Арджуна чувства духа си смутен и смелостта си отслабена. Една утрин на разсъмване Кришна се появява пред шатрата на своя царстващ ученик:

- Защо - казва строго учителят - не си започнал битката, която трябва да реши дали на земята ще царуват синовете на слънцето или синовете на луната?
- Без тебе не мога - казва Арджуна. - Погледни тези две огромни войски, тези две множества, които се готвят да се убиват.
От височината,където се намират, господарят на духовете и царят на Матхура се поглеждат в двете неизброими войски, изправени една срещу друга. Виждат се блестящите позлатени ризници на военачалниците, хиляди войници, коне и слонове чакат сигнала за началото на сражението. В този момент пълководецът на неприятелската войска, най-старият от Кауравите, надува голямата си, извита морска раковина, чийто звук наподобява рева на лъв. При този сигнал из обширното поле изведнъж се разнася цвилене на коне, дрънкане на оръжия, шум от барабани и от тръби - вдига се шум до бога. Няма какво да прави Арджуна - трябва да се качи на бойната си колесница, теглена от бели коне, и да надуе небесносинята си тръба, за да даде на синовете на слънцето сигнала за сражение. Но внезапно царят се изпълва с милосърдие и казва отпаднало:

- Като гледам тези множества, готови да се нахвърлят едни срещу други, чувствам как крайниците ми отмаляват, устата ми пресъхва, кожата ми гори, а умът ми се размътва. Аз виждам лоши предзна-менования. Нищо добро не може да се очаква от това кръвопролитие. За какво са ни царствата, удоволствията, самият живот дори? Тези, за които желаем царства, удоволствия и радости, сега са готови да се сражават, забравяйки и живот, и имот. Наставници, бащи, синове, дядовци, чичовци, внуци, роднини ще започнат да се колят. Аз не искам да ги убия, за да царувам над трите свята, а още по-малко - за да царувам над тази страна. Какво ли удоволствие е да убиваш неприятелите си? Грехът за смъртта на вероломните ще падне върху нас.
- Защо те е обвил - казва Кришна - този бич на страха, недостоен за мъдреца? Той е извор на позор, който ни прогонва от небето! Недей да бъдеш толкова мекосърдечен. Осъзнай се!
Но Арджуна, обзет от униние, седи мълчаливо, а после казва:
- Аз няма да се сражавам. Тогава Кришна, царят на духовете, продължава с лека усмивка:
- О, Арджуна, аз те нарекох цар на съня, за да бъде постоянно буден духът ти. Но той е заспал и тялото е победило душата ти. Ти оплакваш хора, които не трябва да бъдат оплаквани и думите ти са лишени от мъдрост. Знаещите не оплакват нито живите, нито мъртвите. И аз, и ти, и тези пълководци - всички ние сме съществували винаги и никога няма да престанем да принадлежим на бъдещето. Както в това тяло душата изживява детството, младостта и старостта, така ще ги изживява тя и в други тела. Онзи, който знае, не се смущава от това. Сине на Бхарата, понасяй с еднакво равнодушие мъката и удоволствията. Онези, които не могат да бъдат засегнати от тях, вече са заслужили безсмъртието - и те са онези, които виждат истинската същност, вечната истина, господстваща над душата и над тялото. Знай, че онова, което прониква въз всички неща, надмогва разрушението. Никой не може да унищожи Неизчерпаемия, Ти знаеш, че всички тези тела няма да живеят вечно. Но ясновиждащите знаят още, че въплътената душа е вечна, неразрушима и безкрайна. Затова иди да се сражаваш, сине на Бхарата!

Много се мамят онези, които мислят, че душата може да убива или да бъде убивана. Тя нито убива, нито може да бъде убита. Тя не се ражда и не може да изгуби същността, която винаги е имала. Както човекът захвърля старите си дрехи, за да облече нови, така и въплътената душа захвърля старото си тяло, за да облече друго. Нито мечът я разсича, нито огънят я изгаря, нито водата я намокря, нито въздухът я изсушава. Тя не може да бъде накърнена нито от водата, нито от огъня. Трайна, твърда и вечна, тя преживява всичко. Така че не трябва да се безпокоиш нито за раждането, нито за смъртта, о, Арджуна! Защото смъртта е неизбежна за онзи, който се ражда, както е неизбежно раждането за онзи, който умира. Изпълнявай дълга си, без дори да трепваш, понеже за един кшатрия няма нищо по-добро от войната. Щастливи са воините, за които сражението е като врата, отворена към небето! Но ако не искаш да се сражаваш в тази война, ти ще изпаднеш в грях, понеже ще се откажеш от дълга си и от славата си. Всичко живо ще говори за вечния ти позор, а за човек, който е бил почитан, позорът е по-лош от смъртта.

Тогава Кришна се сбогува с ученика си и напуска полесражението, защото е уверен в победата на синовете на слънцето.

Кришна обаче разбира, че за да накара победените да приемат неговата вяра, трябва да спечели една последна победа над техните души и тази победа е много по-трудна от спечелената с оръжие. Както светият Васиштха умира, пронизан от стрела, за да разкрие висшата истина на Кришна, така Кришна трябва да умре по своя воля от стрелите на смъртния си неприятел, за да всели в сърцата на противниците си вярата, която проповядва на учениците си и на света. Той знае, че бившият цар на Матхура не се е покаял, а е отишъл при тъста си Каланеми, царя на змиите. В омразата си, подклаждана непрестанно от Нисумба, той изпраща съгледвачи след врага си и чака удобен момент, за да го нарани смъртоносно. Кришна чувства, че мисията му е приключила и оттук нататък трябва само да бъде увековечена с върховния печат на само жертвата. Ето защо той престава да отбягва и да обезоръжава своя противник със силата на волята си. Кришна знае, че ако не се защищава със своята тайна сила, отдавна готвеният удар ще го постигне от засада. Но синът на Деваки иска да умре далеч от хората, в просторите на Химават. Там той се чувства по-близо до лъчезарната си майка, до възвишения старец и до слънцето на Махадева.

Кришна се упътва към една обител в дива и пуста местност, а подножието на високите върхове на Химават. Никой от неговите ученици не разбира намерението му. Само Сарасвати и Нишдали го четат в очите на учителя, защото жената и любовта са проницателни. Когато Сарасвати разбира, че той иска да умре, тя се хвърля в краката му, прегръща го буйно и извиква:

- Учителю, не ни оставяй! А Нишдали го поглежда и казва простичко:
- Знам къде отиваш. Ако сме те обичали, позволи ни да те последваме!
Кришна отговаря:
- На моето небе нищо няма да бъде отказвано на любовта. Елате!

 

     

След дълго пътуване пророкът и светите жени стигат до няколко колиби, струпани около голямо и обелено кедрово дърво на жълтеникава и скалиста планина. От едната й страна се издигат огромните снежни сводове на Химават, от другата страна в далечината се простират лабиринти от планини и по-нататък, в полето, се вижда Индия, обвита в златиста мъгла. В обителта живеят няколко каещи се, облечени в дрехи от дървесна кора, с коси, свързани като житни снопи, с дълги и неподстригани бради, с тела, изцапани с кал и прах, и с лица, измършавели от вятъра и от слънчевия пек. Някои от тях са само кожа и кости и при личат на скелети. Като вижда това печално място, Сарасвати възкликва:             

   

 

 

- Земята е далече и небето е безмълвно. Господарю, защо ни доведе в тази пустиня, напусната от Бога и хората?

- Моли се - отговаря Кришна, - ако искаш земята да се приближи и небето да заговори.

- С тебе небето е винаги при нас - казва Нишдали, - но защо небето иска да ни напусне?

- Синът на Махадева - казва Кришна - трябва да умре, пронизан от стрела, за да повярва светът в думите му.

- Обясни ни тази тайна!

- Ще я разберете след смъртта ми. Да се помолим.

Седем дена те се молят и обмиват телата си. Лицето на Кришна често се преобразява и наподобява слънце. На седмия ден , при залез слънце двете жени виждат стрелци да се изкачват към обителта.

- Ето стрелците на Камса, които те търсят - казва Сарасвати. - Учителю, защитавай се!

Но Кришна, коленичил до кедровото дърво, не прекъсва молитвите си. Стрелците се приближават и виждат жените и каещите се. Те са груби войници с жълти и черни лица. Като съзират фигурата на светеца, унесена в молитви, те остават поразени. Най-напред се опитват да прекъснат дълбоката му молитва, като му задават разни въпроси, оскърбяват го и хвърлят камъни по него. Но нищо не е в състояние да наруши неподвижността на Кришна. Тогава те връхлитат върху него и го завързват за ствола на кедровото дърво. Кришна примирено се оставя в ръцете им, като че ля преживява лош сън. После стрелците се отдалечават и започват да мятат стрелите си по него, като се насърчават взаимно. Когато първата стрела го пронизва, от тялото на Кришна бликва кръв и той извиква:

- Васиштха, синовете на слънцето са победители!

Когато и втората стрела се забива в тялото му, той казва:

- Лъчезарна майко, нека и тези, които ме обичат, да проникнат заедно с мене в твоята светлина!

При третата стрела той прошепва само „Махадева!" и после, докато произнася името на Брахма, духът му отлита. Слънцето залязва и задухва силен вятър.Снежна буря слиза от Химават и се разразява над земята. Небето се покрива с облаци. Черен вихър се понася из планините. Ужасени от делото си, убийците побягват, а две те жени припадат,сковани от страх.

 

     

Учениците на Кришна изгарят тялото му в светия град Дварака. Сарасвати и Нишдали се хвърлят в пламтящата клада, за да се съединят с учителя си, и множеството вижда как синът на Махадева се издига над пламъците с лъчезарно тяло заедно с двете си съпруги. След това голяма част от Индия приема вярата на Вишну, която примирява слънчевата и луната религия, като ги заменя с религията на Брахма.       

   

 

продължава...



Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. horos - Да помогна ли малко?
09.08.2013 01:29
Ако заместиш Кришна с Христос, а Арджуна с Йоан, историята става по-достъпна. Кришна - онзи, който носи кръста, а Арджуна е Ар Джон, или Човека Йоан. Работих доста върху Бхагават Гита и открих и там интересни неща. Някой път ще ги разкажа.

цитирай
2. bven - На 1: horos, помощ винаги е нужна на всеки от нас:)
09.08.2013 08:52
Все пак да изучим основния текст на Ед.Шоре, а просветлението идва после..
Благодаря за включването и хубави дни на теб и семейството!
цитирай
3. stela50 - Колкото повече четем и изучаваме,
09.08.2013 11:25
може би толкова по - бързо идва и просветлението...
Прочетох с интерес, както винаги при теб ...
и си записах някои неща ... от всеки текст извира
мъдрост и изясняване на факти и истини...
Поздрав и прекрасен ден, Бвен !
цитирай
4. bven - На 3: Привет и хубав петък и на теб, мила Стела!
09.08.2013 17:21
Наистина този период от живота на Кришна е пълен с истини , докосващи сърцето и душата на човек , когато го прочете внимателно. Изпълнен с вяра и любов, всеки може да постигне така жадуваната хармония и светлина още сега. Да се надяваме и да работим за пробуждането на всички хора, работейки за своето усъвършенстване - това е дар, който можем да оставим след себе си..
Хубави слънчеви дни, Таня:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14867206
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава