Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2014 09:00 - моголите
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 4160 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  великите моголи и тадж махал
Като малки черни точки стадо биволи, нагазили в калта, лениво се поклащат по брега на Ямуна. Насядали по земята хора са вперили поглед към отсрещния бряг, където късното слънце се плъзга по мрамора на кацнала като гълъб сграда и той пожълтява. Ефектът е поразителен, когато нейното отражение изплува повторено в сребърните води. Пред очите ни Тадж Махал постепенно се смесва с тъмнината и за миг остава само силует, преди луната да го освети – като сълза по скулите на времето…

Пред нас е една от най-популярните индийски икони. Мнозина свързват представите си за Индия с този мавзолей и считат, че той превъзхожда многократно всичко останало, което биха могли да видят в тази страна. Наистина Тадж е най-рекламираният, най-известният и най-достъпният от всички великолепни паметници на Индия. Но въпреки всичко подобни категорични твърдения за страна на чудесата са малко прибързани. Изящното архитектурно творение обаче без съмнение е венецът на златната ера на индийската култура от времето на Великите могули. Не само мавзолея, но и много от другите прекрасни паметници в Северна Индия са наследство от славното им царуване.
Названието могул (което се среща и като могол) е персийски вариант на думата монголец. С него наричат знаменитите императори, които в ежедневието си говорели на урду – смесица ог турски, арабски, хинди, монголски и турски – език и днес използван в Пакистан, а пишели на персийски. Владетелите, които по силата на меча си приличали на своя предшественик Чингис хан, а по нежната си поезия на Омар Хаям, Саади, Хафез или Руми. Имената им са синоним на абсолютна власт. Те станали известни на света във времето, когато управлявали Индия.
Речем ли да проследим пътя и родословието ми, стигаме назад до знаменития Тимур. Роден само 100 години след Чингис хан и най-достойният от потомците му, той успял да завладее цяла Средна Азия.

Чингис хан

Името Тимур на монголски значи “железен”. В Европа бил познат повече като Тамерлан или “Сакатия”, защото бил куц. Недъгът му обаче не попречил да стане един от най-големите завоеватели в историята на света. След смъртта му неговите наследници разделили държавата помежду си, обявили се за независими владетели и я довели до упадък. Само един от тях – Захир-уд-Дин Мохамед, по прозвище Бабур (Лъвът), очевидно носел гените на велик владетел и през 1526 г. станал родоначалник на династията на Великите могули в Индия. Тя просъществувала чак до 1858 г.

Бабур

Освен че завладял земите между планините Хиндукуш и Хималая, та чак до Бенгалския залив, той написал в превъзходен стил автобиографичната си поема “Бабур-наме”, която поставя основите на цял литературен вид. Този поет с нежна душа бил първият в почти цяла Азия, който използвал огнестрелно оръжие, заедно с меча и лъка. Артилерията и непобедимата му кавалерия му донесли победа в голямата битка при Панипад през април 1526 г. срещу многократно по многобройната войска на делхийския султан Ибрахим Лоди.
Бабур бил наследен от сина си Хумаюн, който се славел с нерешителен характер и за малко не загубил контрола над новата империя.

Хумаюн

Бил интелигентен естет, но със сприхав нрав, който много често ставал причина сам да унищожава постиженията си. Малко от това, което построил Бабур, се е запазило до днес. Преди смъртта си първият от Великите могули пожелал върху гроба му да има само трева.
Положили го първоначално в една градина в Агра, а после преместили гроба му в столицата Кабул.
Гробницата на неговия наследник Хумаюн в Делхи слага началото на забележителна поредица мавзолеи.

Гробницата на Хумаюн в Делхи

Те станали истински специалитет на могулските владетели, независимо че ислямът забранявал подобни разкошни паметници. Името на Хумаюн се свързва и с най-прочутия скъпоценен камък на света, за който вече две хилядолетия се разказват легенди – Кохинор. Удивително е, че през цялата си история той нито веднъж не е бил продаван. Индийците от онова време разказвали, че с прочутия камък можело да се купи ориз, с който да се изхрани цялото човечество за ден и половина. За първи път за Кохинор се споменава писмено през 1306 г., когато посредством измама бил задигнат от царя на Малвините и донесен в Делхи. Два века владетели си го предавали като наследство, докато един ден Хумаюн пленил султанската хазна и в нея сред невероятните скъпоценности бил и знаменитият диамант. Великият могул станал негов собственик след 1533 г.
Вярвало се, че който владее Кохинор, владее Индия. В началото на ХVІІІ в. персиецът Надир шах превзел Делхи и за да го омилостиви, тогавашният владетел предложил да си разменят короните, в знак на разбирателство. В неговата бил монтиран огромния диамант, от който Надир шах бил истински удивен. Всъщност именно той станал кръстник на камъка, като го нарекъл с персийското име Кохинор – “Планина от светлина”. Надир бил убит от телохранителя си, който откраднал Кохинор и избягал с него в Афганистан. Съдбата отново върнала диаманта в Индия, в тогавашния индийски град Лахор. След колонизирането на страната от британците кохинор станал собственост на Великобратания.
Кралица Виктория била смаяна от камъка с формата на яйце и решила да го вгради в короната си като брилянт. Обработката му била наложителна, защото дотогава той никога не бил шлифован. След като го обработвали 38 дни от неговите 186 карата останали едва 106. От 1911 г. Кохинор е неизменно в короната и се смята за британският символ на властта.
Най-великият император на Могулската династия е Акбар. Не само защото го твърди името му – Акбар означава велик. С пълно право той би могъл да се смята за истинския основател на Могулската империя.

Акбар

image
Когато се качил на престола през 1556 г., Акбар Джелал-ад Дин бил едва 14-годишен. Макар и неграмотен, той бил мъдър политик. Проумял, че броят на хиндуистите в тази огромна страна е прекалено голям, за да бъдат подчинени със сила и започнал да ги интегрира в своята държава. Мнозина направил свои съветници, администратори и генерали. Така успял да обедини цяла Северна Индия и развил съвършена администрация със системи за управление, данъци и комуникации, за каквито в Европа се заговорило едва 200 години по-късно. Акбар подчинил повечето раджпутски държави, включително и независимите султанати Малва и Гуджарат. Той оставил обаче раджпутските владетели автономни, с което спечелил доверието им. Управлявал с девиза “Сул ал Кул” или “Мир за всички”.

image
Акбар проявявал интерес към различните религии и философски школи. Често при управлението си търсел съвети на отшелници, хиндуистки, будистки, джайнистки и ислямски философи, от чиито учения живо се интересувал. В християнството пък го въвел йезуитския монах Клаудио Акувива. Разказвало се как пратеник от Англия веднъж му подарил Библия, която той нощем слагал под възглавницата си, а в спалнята му висяла икона на Девата с Младенеца. В Голямата джамия в мъртвия днес град Фатехпур Сикри виждаме думите на Христос: “Животът е само мост. Мини по него, но не строй къщата си отгоре”. Акбар наредил да ги издълбаят, дълбоко впечатлен от тях.

През 1582 г. императорът се опитал да въведе в страната си ново мистично вероучение, което нарекъл “Дин-и Илахи” или “Божествената вяра”. Тази еклектична смесица от всички религии, които опознал, обаче не успяла да го надживее и била приета радушно само в двора му.

image

Силен физически, с много буен нрав и дух на авантюрист, Акбар вземал лично участие в битките със слонове и лъвове. Описано е, как веднъж отрязал главата на тигър, само с един удар на меча си. Когато не воювал и не се занимавал с политика или религия, той се отдавал на поезия, танци и музика. В двора му служели 400 художници на миниатюри, събрани от цялата страна, независимо от кастата или вероизповеданието им. Те рисували едва ли не всеки миг от живота на императора и за труда си получавали генералски заплати. Обикновено рисували Акбар с ореол – символ, който христянството взело от индийските религии.
Императорът се интересувал и от Кама Сутра, въпреки че това съсвсем не било в тон със законите на Пророка. В харема му имало фрески с любовни пози. Като всеки абсолютен монарх Акбар имал трайни увлечения по нежния пол. Женел се поне по 2 пъти месечно. Между 328-те му съпруги имало доста принцеси и дори знатна дама от Португалия.
Разказва се как Акбар успял с хитрост и черна магия да примами при себе си фаворитката на махараджата на Сирохи Ман Сингх ІІ – един от малкото раджпути, които не успял да покори. Ядосан махараджата нахлул една нощ в двореца му във Фатехпур Сикри, взел съпругата си и обръснал половината мустак на дълбоко спящия император, което в ислямския свят се приемало като нечувана обида. После зазидал жена си жива в една стена на своя дворец. Скелетът й и до днес е там. Тази обида Акбар преглътнал, без да търси отмъщение…
Силно заинтригувани от най-великия от Великите могули идваме на 36 км от Агра в неговото творение – призрачния град Фатехпур Сикри, наричат още “могулската енигма” или “Мъртвия град”.
Някога в пещера на хълма при Сикри живеел мюсюлманският отшелник Шейх Салим, за когото се разказвали чудеса. Загрижен, че няма наследник, един ден Акбар отишъл при него за съвет. Мъдрецът предрекъл, че ще му се родят трима сина. Малко след това една от жените на императора, раджрутската принцеса от Амбер, забременяла и била преместена със свитата си да живее край пещерата на отшелника. На 30 август 1569 г. тя родила син. Детето било кръстено на светеца с името Салим. Това бил бъдещият император Джахангир.

На следващата година момче родила друга от императорските жени. И през 1571 г. в знак на уважение към Салим Акбар издигнал голяма мраморна джамия на хълма Сикри, а срещу нея – императорски дворец. Тези две сгради са едни от най-забележителните ислямски архитектурни паметници на Индия.
Красивата мраморна грабница, която Акбар построил за Шейх Салим, е във вътрешния двор на джамията. И до днес тя е обект на поклонение от безплодни жени от всички индийски вероизповедания. Върху мраморните й решетки те връзват червени вълнени конци с надежда Бог да чуе молитвите им и да се сдобият с рожби.
Като по даден знак всички благородници се втурнали да строят в Сикри и се наложило бързо израстналият град да бъде ограден с крепостна стена. Тя го ограждала от трите му страни. А от северозапад нямало стена, там било голямото езеро, което днес е пресъхнало. Когато Акбар завладял Гуджарат, Сикри бил удостоен с името “Фатехпур” или Град на победата.
Разпростирал се на площ 5 кв.км и имал 15 златни и 70 сребърни шадравана. Една от великолепните сгради е дворецът Панч махал. Петте му етажа се подпират на колони, стени няма. Благодарение на това и в знойни жеги вътре било прохладно и приятно. Именно тук Акбар обичал да си почива. Оценяваме и ние това безспорно предимство в жаркия летен ден.
По времето на разцвета на Фатехпур Сикри, целият път от Агра до тук бил един безкраен пазар. Но 14 години след основаването му иператорският двор напуснал града през 1585 г. и никога повече не се върнал. Нерешена загадка е защо е станало така. Традиционното обяснение е, че водата изчезнала, но е трудно да повярваме, че акбаровите инженери не са изследвали водните запаси преди да започне строителството. А и в пътеписи се описва езеро с брегове дълги 22 км и пълно с вода дълго след обезлюдяването на града. Много по-логично е обяснението, че заплаха за нападения откъм северозапад е прогонила Акбар на север. Императорът живял в Лахор 13 години, но после се върнал не във Фатехпур Сикри, а в Агра.

Сикандра - гробницата на Акбар

Само на 8 км от Агра спираме в Сикандра, наречена на султана Сикандер Лоди, където се намира гробницата на Акбар Велики. Както и на неговия баща в Делхи, тя е в градина, където съобразно стара персийска традиция са засадени плодни дръвчета и цъфтящи храсти, и са прокарани напоителни канали. Гробницата е пищна и богато декорирана с флорални мотиви.
Днес Агра е в индийския щат Утар Прадеш и има население 1,3 млн. души. Градът станал столица на Великите могули, след като Бабур победил последния султан от династията Лоди през 1526 г. и достигнал апогея си по времето на Акбар, Джахангир и Шах Джахан. Тогава са построени Червената крепост, Тадж Махал и другите забележителни гробници.
Акбар умрял на 17 октомври 1605 г. в Агра след като управлявал Индия в продължение на половин век. Синът му Джахангир и неговият син Шах Джахан властвали през първата половина на ХVІІ в. Те наследили от Акбар политически стабилна държава, но постепенно (и особено със специалното участие на Шахджахановия син Аурангзеб) успели да опропастят. Периодът, през който управлявали двамата, обаче е времето на най-големите културни постижения на Могулската империя. Джахангир и Шах Джахан наследили от Бабур любовта към градините и украсили Лахор и Кашмирската долина в стила на персийските представи за рая.
През 1616 г. Английската Изгочноиндийска компания получила от Джахангир указ да основе в гр.Сурат търговска кантора, с което фактически започнало британското господство в страната. Девет години по-късно персите отнели от могулите ключа за керванната търговия през Кандахар, от което Индия претърпяла значителни финансови загуби.
Но доста преди това да стане, Акбар започнал строителството на крепостта от червен пясъчник в Агра, из която се разхождаме часове наред. По-късно добавки били правени и от Шах Джахан. Отначало Червената крепост била само отбранително съоръжение, но при Шах Джахан била превърната частично и в дворец. Стените й са високи 20 м и имат обща дължина 2,5 км. Куп сгради във вътрешността формират подобие на малък град. Сред тях е изумителната Перлена джамия от бял мрамор, която мнозина определят като най-красивата в Индия. Дворецът на Джахангир е смес от индийски и централноазиатски архитектурни стилове. Зад стените на Кхас махал – ефирна мраморна сграда, били покоите на Шах Джахан. Шиш Махал или Дворецът с огледалата бил гардеробната на харема, чиито стени били покрити с огледала.

А голямата джамия на крепостта Шах Джахан построил в чест на любимата си дъщеря Джаханара, която единствена се грижела за него, докато преживявал последните си дни в затвора на същата тази крепост. Близо до Диван-и Кхас – Залата за частни аудиенции, ни показват забележителна осмоъгълна кула – Мусамман Бурдж. Там императорът умрял, след като прекарал 8 години затворен от собствения си син. Вероятно последният му взор е бил вперен в издигащият се като бяло привидение на отсрещния бряг на Ямуна Тадж Махал.

Шах Джахан

Безспорно като историческа фигура Шах Джахан е по-симпатичен от баща си Джахангир, когото описват като куриозна смесица от жестокост и чувствителност. Никой не бил в състояние да предвиди реакциите му. Този деспот обаче бил воден за носа от фаворитката си Нур Джахан, с която се съветвал по всички въпроси.

Шах Джахан

Когато седнал на престола, Шах Джахан изклал поне 30 000 души, които можели да му попречат. Но въпреки това хронистите са на общо мнение, че му липсвала бащината жестокост и бил с далеч по-мек характер. Всъщност провалила го склонността му към разгулния живот.

Този средновековен бонвиван бил безумно влюбен в главната си жена Мумтаз.
Още с пристигането си в Агра разбираме, че трябва да заживеем с прочутия мавзолей, издигнат за да увековечи нейното име. Дори преди да сме го зърнали отдалеч, вече чувстваме присъствието му. Велорикшата, която наемаме, е окичена с многобройни надписи „Добре дошли в земята на Тадж”, „На гости у шах Джахан”, „Покоите на Мумтаз”, „Аурангзеб” и други подобни. Нашият хотел, както сами бихте се досетили, не можеше да е с друго име, освен „Шах Джахан гест хаус”. В него разбираме, че сме попаднали в мрежата на истинска мафия за комплексни туристически услуги. Рикшаджията ни предава на собственика, който ни прехвърля на някакъв гид и той започва, въпреки ясно изразеното ни нежелание, да ни преследва като сянка навсякъде. Не мирясва, докато не ни отвежда до бижутерски магазин, аптека и лекарски кабинет. Тъкмо мислим, че е решил да ни запознава поред с всичките си роднини, лекарят без нужда започва да ни поставя диагнози от разстояние, а се оказва, че е и хиромант.
Очевидно Шах Джахан имал душа на архитект и май посвещавал цялото си време на любимото строителство. Построил много великолепни сгради в Агра, Делхи и на други места, но всички те бледнеят пред Тадж, който не може да се сравнява с нищо. Освен че е ненадминат по хубост и величие, той изиграла голяма роля в живота на Могулите. За строителството му Шах Джахан пропилял почти цялата хазна на империята!
Наричат мавзолея, който безутешният съпруг издигнал за любимата си жена, Божия трон на земята. Сам той определял себе си като Владетел на света.

Мумтаз

Сред големия харем на шах Джахан се откроявала една жена (деветнадесетата) Арджуманд Банд Бегум, наречена от свекърва си Мумтаз Махал или Възвишената избраница на двореца, се откроявала сред многобройния харем на Шах Джахан. Имала пъргав ум и особена находчивост и владетелят видял в нея не само предана съпруга, но и съветничка, с която често обсъждал важни държавни дела.

Шах Джахан и Мумтаз

Мумтаз му родила 13 деца и умряла при раждането на четиринайстото. На смъртния одър помолила съпруга си да й построи гробница, каквато дотогава светът не бил виждал.
Потънал в дълбока печал, шахът се заел да изпълни последната воля на своята любима. Той събрал прочути майстори от Индия, Арабия, Иран и откъде ли не още. Има спор дали автор на проекта бил Мохамед Иса Ефенди от турски произход или главният архитект на империята Ахмад Лахори.

Не са малко и тези, които твърдят, че автор е венецианецът Еронимо Веронео. На френския ювелир Остин де Бордо, когото шахът поканил в Агра да изработи Пауновия трон, пък било възложено инкрустирането на скъпоценни и полускъпоценни камъни по мраморните стени.
По-късно те били демонтирани от Аурангзеб и прибрани отново във вече твърде опразнената хазна. Материалите били доставени от цяла Индия, Тибет, Цейлон, Русия, Афганистан и Иран. Строителството продължило 21 години и струвало 30 млн. тогавашни рупии, като годишната заплата на един строител била около 50 рупии.
След откриването на мавзолея сумата, необходима за неговото годишно поддържане, възлизала на 300 000 рупии. И цялото това разточителство в момент, когато страната била сполетяна от нечувана суша и от глад умрели 20 000 строителите на Тадж Махал и семействата им. А едновременно с това владетелят не се отказвал и от дворцовия разкош. Изработването на Пауновия трон за двореца отнело още 90 млн. рупии. Този трон трябвало да символизира мощта на империята.

Първоначално мавзолеят бил наречен „Тадж Биби-ка Рауза” – място, където е погребана „царицата на сърцето”. По-късно го преименували на официалния по онова време персийски Тадж Махал или „Короната на Могулите”.
Многобройните сгради в комплекса на Тадж Махал са разположени във форма на правоъгълник с размери 600 м на 500 м. Влизаме през огромна врата. Главният вход е от южната страна и е прорязан в средата с форма на арка. Оттук е и най-хубавата гледка към бялата сграда.
Недалеч от западната врата има малък мавзолей, в който е погребана част от женската свита на Мумтаз. Наблизо е и джамията Фахтехпур, построена от червен пясъчник. В двора й могат да се съберат около 200 души.
Мавзолеят е висок 57 м и завършва с десетметров шпил над основната сграда. В четирите му страни са разположени минаретата, високи 42 м. Централното помещение е хладно и полутъмно.

Гробовете на Мумтаз и Шах Джахан в мавзолея

В него са саркофазите на шах Джахан и Мумтаз. Стените наоколо са в ажурни мозайки. Ефектът е особено силен, когато мавзолеят се види отразен във водите на изкуственото езеро пред него.
Дали само голямата любов накарала Шах Джахан да предприеме разорителното строителство? Това е мнението на по-романтично настроените. Но макар подобна версия да ни е твърде симпатична, по-вероятно е, че строителството трябвало да покаже на света мощта и великолепието на Великите могули.
Капката, от която преляла чашата на търпението, било императорското намерение на отсрещния бряг на р.Ямуна да изгради и свой мавзолей, но от черен мрамор. Величествен мост трябвало да го свърже с Тадж. Но Шахджахановият син Аурангзеб изглежда бил реалист и не наследил нито грам от бащината романтичност. Суров и аскетичен, той винаги се отнасял с пренебрежение към тези строителни екзалтации. Аурангзеб виждал как с всеки изминал ден империята обеднява и с помощта на военна сила завзел престола и хвърлил баща си в затвора на Червената крепост.
И Аурангзеб се избавил от повечето си конкуренти като ги избил. Водел живот на воин, но нямал политическите умения на своя знаменит прадядо. Нескончаеми битки за земите по Деканското плато отслабили империята. Аурангзеб си спечелил смъртни врагове в лицето на раджпутските махараджи. Той обявил война на всички религии освен исляма, като започнал да руши храмовете, построени от Акбар, с което си спечелил многочислени врагове. Битките му, повечето с безуспешен край, стопили имперската хазна и държавата била силно разклатена.

Аурангзеб

Иначе Аурангзеб водел живот на аскет. Отнасял се пуритански и към изкуствата. Близо до Аурангабад – градът, назован с името му, където императорът се опитал да премести своята столица, отиваме да видим Биби-ка-Макбара. Наричат този мавзолей още ”Бедняшкият Тадж Махал”.
Построен е между 1651-1661 г. за жената на Аурангзеб – Рабия-уд-Даурани. Проектиран бил да прилича на Тадж Махал, но съвсем не притежава неговите точни пропорциите и вместо изящни, минаретата изглеждат несъразмерно тежки. Евтина имитация, както по отношение на архитектурата, така и на декорацията.

Гробът в Биби-ка-Макбара

Инкрустациите със скъпоценни и полускъпоценни камъни тук са заменени с рисувани флорални мотиви. От екскурзовода разбираме, че построяването на Биби-ка-Макбара също е струвало впечатляваща сума, която обаче в никакъв случай не би могла да се сравни с изразходваната за прототипа.
Също близо до Аурангабад е и гробът на Аурангзеб. В малък град-крепост – свято място за деканските мюсюлмани, наречено Карбала, са погребани много видни слуги на Аллах.

Гробът на Аурангзеб

Сред тях е и императрският гроб. Прост и незабележим, може и да бъде пропуснат във вътрешния двор на джамията Аламгир Дарга, в която твърдят, че се пазел косъм от брадата на Пророка Мохамед. Гробът е доказателство, че Аурангзеб бил истински религиозен фанатик. Платил мястото за него с парите, които спечелил като шивач на мюсюлмански шапки в една джамия. Проста плоча с надпис показва, че тук е погребан последният от Великите могули.
Всъщност на думи наследниците на мотулската династия царували чак до ХІХ в. Възрастният вече Шах Бабур наследил Аурангзеб, но изкарал само 5 години на трона. Последвала цяла серия слаби владетели, които продължили династичната линия, но не успели да спрат разпада на империята. Макар, че те формално управлявали до въстанието през 1857 г., всъщност били иператори без империя. И тъй като по старо правило времето не уважава историята, царуването им се изразявало единствено във владеене на една от делхийските крепости.

Автори: Румяна Николова, Николай Генов

Забележка: Материалът е по книгата ни „Никой не си тръгва от Индия завинаги”, а част от снимките са взети от Internet, където не са публикувани имената на авторите им.
Оригиналът на пътеписа можете да намерите на сайта: Runitravel - Път без край









Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7786103
Постинги: 1572
Коментари: 11357
Гласове: 27542
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол