Блогът на tatiana :: и певци песни за него пеят

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.07.2015 09:00 - и певци песни за него пеят

Автор: bven Категория: История

Прочетен: 2466 Коментари: 0 Гласове:

Питу Гули
(1868–1903)

Питу Гули или Питу Гулев (среща се и формата Пито) е революционер и деец на национално-освободителното движение в Македония от аромънско потекло, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил литката при Мечкин камък по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.

Роден е през 1868 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст като четник в четата на Адам Калмиков. След като четата е разбита през 1885 г. е заточен в Мала Азия. През 1902 година се връща в Крушево и сформира своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание за Крушевско.

При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.

знамето на 3-ти отряд на питу гули
Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".

Името му се споменава в химна на Република Македония и песента Море пиле, появила се скоро след смъртта му.
Семейство

Питу Гули е женен за Евгения от която има една дъщеря и трима сина. Година след смъртта на Гули от туберкулoза умира и жена му. Децата им отрасват в сиропиталище в Битоля. Дъщеря им Флора умира млада след ампутация на единия крак. Синовете на Гули също умират в защита на каузата на ВМРО. Ташко Гулев (Шула Гули), загива през 1913 година в редовете на Македоно-одринското опълчение, Никола Гулев (Лакя Гули), който е един от най-верните помощници на Тодор Александров, бива убит от сърбите през 1924 година, а Стерю Гулев, който е сътруднк на българската полиция в Крушево, се самоубива след слизането на партизаните в града през есента на 1944 година.

Песен на Питу Гули

Айде, бракя, да минеме
преку Вардар за Велешко;
от Велешко у Прилепско,
от Прилепско у Крушовско.
Ой ви вази крушовчани,
що сте толку нажалени,
нажалени, наскърбени?
Сос куките изгорени,
сос топове преорани!
Тамо горе Мечкин-камен,
там се бие Пито Гулев.
Проговаря млад Сарафов:
- Ой ви вази мой другари,
да идеме тамо горе,
тамо горе Мечкин-камен,
там се бие Пито Гулев,
пито Гулев войводата!
Турци викат: "Алах, Алах!"
а четници: "Ура, ура!"
турци пайгят неброени,
а четници песни поят.
- Бог да прости войводата,
пито Гулев храбър юнак,
наша гордост, наша слава!
(копие от Уикипедия, свободната енциклопедия)

Нагоре