Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01 08:21 - отношението - функция на еволюцията11
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 IV

Осъзнаването на голотата е не само функция на ума, то е и формиране на критерии, норматив за себе си и за себеподобния. Този норматив ще се развива в битието и ще стане основа за морала и нравствеността като осъзната необходимост. Така се полагат основите на критерия за морал и нравственост, формиращ еволюционният цикъл за вида, носещ не само душа, божественото дихание в себе си, но и придобил самостоятелен път за подобие в дело и съзнание.

Душа притежават всички животни, Диханието го носят и съществата от Астралните полета, но Съзнание като придобита възможност имат само Адам и Ева, употребили свободната си воля за развитие. Устремено в дела е тяхното подобие, а не пасивното присъствие на ангелския свят и на животинското творчество според вида и рода си. Ето разликата между Човекът , скитащ по пътеките на Своята съдба от Човекът, живеещ в сянката на богоподобната предопределеност. Съдба да придобиеш е по - различно от това, да съществуваш в предопределената ти съдбовност. Едната е лично дело, а другата е даденост. Богоподобието не е даденост, а отвоювано качество, употребена и еволюирала възможност, която трябва да развием в себе си. Ева схвана тази възможност и я употреби независимо от забраната. Моралът, присъщ на религиозното самосъзнание, изведен като високо еволюирало етническо поведение на евреите, можа да прерасне в нравствена категория благодарение на Христос. Придобиването на личностна воля и опит осъществява възвисяване на съзнанието до над сетивното поведение. Затова като основен рефрен, като най - съществен критерий в Стария завет се подчертава и набляга на моралът.

Но само това не е достатъчно за пожелалият развитие, по -високо от човешкото. Еврейската религия е фундамента на човешката еволюция в духовната категория Морал в поведение или Поведение, носещо моралът като Закон. Кармичната предопределеност на еврейския народ изплати следствията, наслоени от поведението на предишната раса и затова тяхната богоизбраност се осъществи на дело. Но потопиха цялото човечество в лоното на материалната сетивност. Обагриха този път с много кръв и ненавист, а себелюбието не им позволи да видят исканата помощ за спасението си - Месията.

Същността на целия период от Мойсей до Христос е Морал в поведение и Закон. Христос идва за да даде истинската същност на божествената духовност - поведение, лишено от спекулациите на ума. Това е разликата. Това е новото, което фарисеите не разбраха от проповядващият Христос. Те дори Йоан не чуха и не можаха да вникнат в думите му. Иначе биха схванали какво този пророк искаше да каже за новото кръщение, което щеше да стане не като него само с вода, но и с огън. А Христос ясно и точно го е казал: Аз дойдох да изпълня закона!
И ги нарече: Варосани гробници!

Еволюцията на отношението, като функция на ума, достига до Неговата съзнателна дейност на нравствеността без умисъл, а не само без деянието - ето божествеността на боговете. Те притежават Мъдростта на високо еволюиралите същества - нравственост та елиминира в зародиш злото. Това е основанието за думите на Христос: Аз мога съдби да променям! Той може да спре следствията от натрупването на сетивен опит, освобождавайки ума от собствените му спекулативни прояви на личното отношение, чрез съзнанието, което вече е спряло (самото то, а не заради закона), да развива критерият, отказвайки се дори от мисълта като идея за отношение.

Този процес, обобщен в Десетата заповед с думите: Не пожелавай!, става само в Менталното поле - в нашето Ментално тяло. Заповедта е отправена към Адам, само към него, защото Ева притежава Низшия Манас - на приложеният в материята ум, а Адам носи Манас, който е в света на идеите. Така човекът унищожава сам илюзиите на Астралното тяло (Виталното - Чувственото) и попада във Висшето съзнание, което е всъщност Висше Самосъзнание. Казано чрез словото на апостол Павел - извършва се Втората смърт , преди да е настъпила Първата (на Физическото тяло). Ето грехът на праотците - преждевременното усвояване на Виталното тяло чрез напущане на Астралните нива, където материята все още няма определяща сила и умът не е преминал към функции със спекулативен характер.,

Има един съществен момент в тази еволюция на споменатия критерий, който единствен Иисус Христос от всички Учители на човечеството даде като всеобщ критерий за освобождаване от Закона на Кармичните връзки - Прошката. Разбира се не като благоволение, а като вътрешно убеждение на съзнанието, на Висшия манас. Прошката, особено всеопрощението, дава ясно знанието за степента на личната еволюция, за личната йерархия на развитието. Съзнание, еволюирало до такава нравствена висота, при която всичко може да бъде опростено е вече божествено. То е Свръхсъзнание. Само смирението можещо чрез любовта да опрости себеподобните си е приносител на Мъдростта - на небесния Закон за равенството пред Бога без вид, род и религия.

Носейки тази висота в Себе Си, Христос опрости убийците си и ги освободи от кармичните следствия. Те нямаха тази висота, но Той я даде и я завеща на поколенията след Себе Си. Ето най - съществената част на Новия завет - завета на Менталните същества, а не на поведенческия ритуал и битовизъм ограничен от закона, колкото и морален да е той. Няма зло има не еволюирало добро! - казва днес най - същест веният от всички теолози Ваклуш Толев. В тези думи наистина звучи същността на Христовия завет. Да съзреш липсата на зло в злината, да потърсиш доброто в злонамереността на неосъзнатото е квинтасенцията на християнството. Така се става божествен в личния ментал, а после и в космичния. Лъжливият Витал изчезва и Астралното поле се освобождава от илюзиите на сетивността благодарение на което блудният син открива в себе си Отца си и се завръща.

Всеопрощението е пиедесталът на Мъдростта. Ако мъдростта не носи в себе си всеопрощението чрез разбиране и любов, то тогава тя не е мъдрост, а безразличие, липса на отноше­ние. Христос приложи тази градивна мярка на поведение нався­къде, където имаше повод - и при блудницата, като наруши закона на Мойсей, но така, че наруши само слепотата му и по този начин го възвиси до критерий за изразено в поведение отношение, приложено не само към ближния, но и към самите себе: Който е по - безгрешен, нека хвърли камьк! ... . Прикани ги към себепреценка. И резултата не закъсня.

От тогава в простран­ството звучат въпросите, които трябва да си задаваме постоянно: АЗ какъв съм! Кой всъщност съм? Благодарение на Мойсей евреите чуха в душите си въпросът на Бога: Адаме, где си?!





Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8694016
Постинги: 1782
Коментари: 11515
Гласове: 29085
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031