Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04 08:12 - за българското древно светилище край Бузовград
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 611 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Удивителните открития на българските археолози през последните години направиха много по-разбираеми достигналите до нас податки. Те потвърдиха и най-дръзките хипотези около вярата на траките и свързаните с нея тайнства, които беше изказал проф. Александър Фол. А самият той пък междувременно бе открит споменатото вече скалното светилище върху каменното било на Сърнена (сиреч в пространството на Слънчевия елен) гора над днешното село Бузовград, В него се открояват две вертикално издължени скали с трета върху тях, стъпила в нарочно изсечено гнездо. Познатата на пръв поглед конструкция не е сглобена от огромни плочи, а от валчести многотонни блокове - сякаш за да се подчертае нарочно, че това не е „змейова къща“. Масивната сглобка тегне над пропаст, в чието дъно е Казанлъшката долина. От север планината Хем затваря дългото тясно поле.

                                                                image

От века, когато са живели сред траките, келтските друиди са научили, че пречистените души се завръщат на Слънцето. Но това ми се струва малко неточно. Сега, когато и учените знаят за тайнствените тунели във Вселената (за тях - все още черни дупки), смятам за почтено да признаем на предните си - хипотетично макар! - възможността да са провидиш в слънцето сияен Проход към Бога. Дори да „пропускал“ по всяко време, те очевидно не рискували. Но „работният режим“ на преслапа можем лесно да открием - мястото на залеза, гледан през вратата, оформена от сглобените скалисти блокове на ръба над долина между Сърнена гора и Хем, попада на отсрещния балкански връх Тригляв в... деня на лятното слънцестоене.

Археоастрономите изчислиха, че идеалният съвпад на залеза с оста, която пресича средата на сглобената от огромни скали Слънчевата врата, е била през времето от 1800 до 1600 г. пр. Хр. От това излиза, че конструкцията е бита сглобена поне от пет столетия преди идването на Дионис (все едно наистина ли става дума за Сабазий, или не съвсем).


                                                              image

Другото, което трябва да се изтъкне по тази тема е, че не е по силите на хората да разместят там тези огромни скали. Дори и днес. А (вече) нямало кой друг да го стори. Синът на Зевс и Персефона/Симела определено не държал на поправката. Дори май предпочитал хората да забравят кой им бил надстроил така върховете.

(А може би от него била укрита тайната на това място?)

Дали фактът, че били изминали над три столетия, откакто срокът за ползването на съоръжението вече бил изтекъл, не показва, че тези, които били в състояние да разместят огромните скали, отдавна са били изоставили Земята?

Такава мисъл определено би навлякла твърде тягостни подозрения около самовластието на Дионис...

И тя вероятно е осенила Орфей... А щом вече ги нямало ония синове на небето, които заплождали жени в суматохата на тайнствата, за да завещаят на Земята поколение за бъдещи прозорливи родове, не виждал смисъл вакханките да беснуват в ролята на разгонени. Затова ги извадил от мистериите и затворил матриархата.

Но такъв ход не просто бил прибързан. Не само опасно загърбвал факта, че за всевластен наследник на небесните се бил обявил Дионис, а и рисковано подценявал свидетелствата за съхранената му дееспособност. Посегателството оголвало тайната, че Двуродения не въртял танцувачките за своя наслада, а ги опивал и разигравал, за да увличат подпре си мъжете, защото Орфей опитвал да ги въведе в познание, което май не е било дадено единствено на Зевсово чедо и Персефонин син...

Отказал сближение с бога през опиянението, Орфей страшно усложнил живота си. За да извисял мъжа до служител на Бога, се налагало да изтегли от отвъдното татко си Ойагър и - както Дионис направил със земната си майка Семела - да го обезсмърти под нов облик с ново име. Такова тайнство се води от чедото на Сина, т.е. от орфическия цар (жрец, прорицател, учител). Ако докрай се доверим на проф. Ал. Фол, орфическите езотерически мистерии мислят тайнството като exstasis на посветените към Сина Слънце/Огън (Аполон, Дионис), орфическите ексотерически (орфико-вакхически) мистерии - като enthoysiasmos на Сина към вярващите.

текст Б.Буковски
         снимки - Уикипедия




Гласувай:
7
0



1. bven - какво действително олицетворява ...
06.04 09:07
какво действително олицетворява самото наставяне на космическо тайнство на Сърнена гора над днешния Бузовград с прицел в съседната планинска верига - на древния Хем (Хемус). Вярно, фокусът на скалната порта попада на най-високия връх в района - Триглав. При това неговата снежна шапка захранва изворите на Тунджа в неговото подножие - точно по условието за древните мистерии свещената река за траките Тонзос излиза от лоното на Великата богиня майка. Когато по Слънчевия проход енергийният поток от Космоса прониква в утробата Й, настава мигът на Свещения брак и... дава нов живот на самия себе си.
Александър Фол вярваше, че именно от този свещен брак се раждал царят орфик, който пак щял да организира обществото. Несъмнено има някаква тайна, която е породила хилядолетния навик на хората от тези земи да наричат Хем-Хемус-Балкана със странното име... Стара планина. Сякаш в самото име се таи нещо натякнато-преглътнато. Дали в средата не е пропуснато определение, което наложително е трябвало да бъде забравено? Защо пристигналите тук Бог знае от какъв произход славяни са я наричали Маторние гори, което на стария български език означава Майчина планина (или: Майката планина)!! Не звучи ли по-естествено някога местните хора да са имали предвид Старата свещена планина!
цитирай
2. bven - Както географски, така и истори...
06.04 09:12
Както географски, така и исторически, другото популярно име на планината - Балкан - несъмнено също подсказва нещо около тайната. Според проф. Иван Дуриданов, то идва от протоиндоевропейското b(h)erg(h) о („планина“), защото от него е произлязла думата „berg“, която в езика на траките означава „високо място, бряг, планина“, а в българския е приета за „бряг“.
Какво е заляло до този „бряг“?
Какво е спасено на този „бряг“?
Дали е поставено като название на гранична зона?
Пределна на какво?
И от кого е била укривана тайната - от елините, от келтите, от готите?
Сигурно може да се стигне до логичен отговор, но откъде да тръгнем?!
Но някъде непременно се спотайва тайна. И трябва да търсим следа. Навярно не е случайно, че по протежението на Старата (свещена) планина и досега има три върха с емблематичното име Баба - Челопечката, Етрополската и Тетевенската. Но без останките от капища май няма как да прихванем какво от ставалото там така упорито съхраняват техните названия...
След като преслапът векове подхранвал спомена за досега с боговете и олицетворявал вярата в небесната подкрепа, сякаш неочаквано светилищата напуснали скалните съоръжения и се върнали в полето. Още по-удивителното е, че те се настанили на запад от Скалната врата над днешния Бузовград - натам, накъдето загасва Слънчевият проход. При това не заели отсрещния връх, а заседнали в бездната под отвора в кромлеха, който маркира границата между световете на живите и на мъртвите.
Междувременно археоастрономи проучиха могилите в свещената територия на одриската царска династия - Долината на тракийските царе между кромлеха над Бузовград и връх Триглав - и установиха още една странна промяна: вместо на изток траките са започнали да ориентират тези подмогилни храмове на юг. При това всяко от светилищата следва тази ориентация към момента, когато вече слънцето е най-високо и хвърля най-къса сянка. Археоастрономическото изследване на нарочно загробените съоръжения в Казанлъшко доказа, че в определени дни слънчев лъч по особен начин е прониквал в светилището, преди то докрай да било заринато под земята. Останалото - че тези дни са били между края на пролетта и началото на лятото - не може да ни изненада.
Какво съображение е наложило входовете да са обърнати на юг и то така, че да се отвори проход на Слънчевия лъч, когато е в зенита си по време на зимното слънцестоене? Защо не се прихваща пороят от енергията на изгрева, а се маркира връзката само право нагоре!! Що за тайнствено преображение се е извършвало, когато загадъчният проход за телца-вълни се отварял от почти капсулираното приземно-подземно светилище? Какво знание не е достигнало до нас, което са помнели поне допреди петнайсетина века, щом са рисували и Рождеството на Иисус като чудотворно проявление в дъното на светлинен сноп, струящ от небето?!
цитирай
3. barin - Здравей. Татяна. Мисля, че свет...
06.04 10:53
Здравей. Татяна. Мисля, че светилището е познато още като Врата на богинята. Изследвано е от фамилия Фол. Ходих до него през 2016 г.- около час и нещо пешеходен преход.
Поздрави!
цитирай
4. bven - Привет, . barin. Да, наричат го и още Слънчева врата.
06.04 11:53
Чудесно е, че може да се посети.
Поздрави!
цитирай
5. emelika - Ходила съм поне десетина пъти там
07.04 22:43
Светилище, скален феномен - духовен и енергиен. Показаните снимки тук са от Дверите на Богинята Майка. Това място е не само на Майчината порта, но и на Бащиният камък - скална група, наподобяваща на пенис с тестиси. Погледнато в по-голям мащаб мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, на чиито други два ъгли се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка.
„Майчината порта“ и „Бащиния камък“ са две напълно различни неща на отстояние едно от друго около 15 минути път пеша. Бащиният камък от незнание може да бъде подминат. Има маркировка и към двата подхода на мегалита.
„Врата на Слънцето“, е единственото у нас скално образувание от типа „скален прозорец“, през който слънцето наднича по време на залеза си. Смята се, че съоръжението е било използвано като светилище от древните траки, за които залезът символизира смъртта и света на мъртвите и точно по тази причина е наричан и „Врата към отвъдното“.
Вероятно в древността скалният комплекс е бил сцена на култови ритуали и място за погребение на тракийски аристократи и висши жреци. Оттук е разпръснат и прахът на траколога проф. Фол, който посвещава години от живота си в наблюдения и проучвания на мястото. Отворът или т.нар. „прозорец“ е с височина 1,80 м. Всичките комбинации на мегалита образуват трилит. На хълма са разположени множество скални структури като т.нар. „трон“ и „жервеник“ в съседство на изток. Археолозите определят, че съоръжението е използвано още от населението обитаващо българските земи преди траките, а по-късно е наследено от самите траки, вероятно 1800 - 1600 г. пр.н.е. Според предположения на археолозите в околността трябва да съществува древен некропол, но досега не е открит.
Покрай функционирането си като обреден център, уникалният мегалит е бил използван и като обсерватория, като основното предназначение на съоръжението е било да измерва астрономическата година и сезоните от календара на древните траки.
Работи се мегалитът да придобие статут на паметник с национално значение, който да бъде популяризиран като „Българският Стоунхендж“.
цитирай
6. bven - emelika,благодаря за хубавата информация.
07.04 23:07
Нека който има възможност, да посети комплекса - освен красиво е и зареждащо с така необходимата ни енергия.
За съжаление вече не знам с тази програма кои снимки ще излязат и кои - не, а форматът им е в геометрична прогресия. Но, както се казва примиренчески - добре, че и това може блог.бг. За оплаквания няма смисъл.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10208319
Постинги: 2218
Коментари: 12134
Гласове: 31700
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30