Акрополът в Атина (на старогръцки: ἡ Ἀκρόπολις τῶν Ἀθηνῶν; на новогръцки / димотики: η Ακρόπολη της Αθήνας) е символ на Древна Елада и най-популярен археологически обект в цяла Гърция. На гръцки Акропол означава “град на хълма”. Атинският Акропол представлява плосък скален хълм, извисяващ се на 150 m над морското равнище. Древната цитадела е с размери 300 х 150 m и се простира на площ от над 30000 m². На този хълм се намират велики шедьоври на елинската култура. Той е датиран в Микенската епоха (ХІІІ – ХІІ век пр. н. е.). Смята се, че на него са били разположени двореца на Цар Кекроп, основател и първи цар на Атина и местата, определени за извършване на култови дейности към боговете покровители на Атина. От края на Х век пр. н. е. високото плато било превърнато в свещен град и запазено за светилища, където били издигнати храмове на Богинята Атина. През 480 пр. н. е. бил опожарен от Персийската армия на Ксеркс. Величественият Акропол бил разнообразен храмов комплекс. Той бил изграден през периода на най-голямо могъщество на Атинската държава след победата над Персия, когато културният разцвет достигнал своя връх, наречен класически период на елинската цивилизация (V – ІV век пр. н. е.) При управлението на Перикъл (444 – 429 пр. н. е.) повечето храмове били построени наново, като той поверил реконструкцията им на архитекти, живописци и скулптори начело с гениалния атински скулптор Фидий. В западната част на хълма са издигнати Пропилеите, които представляват величествени порти На Акропола. През тях се стига до главния площад (агора), на който се извисявала някога бронзова статуя на Атина Промахос, висока 8.5 m, произведение на Фидий. Те били построени от 437 до 432 пр. н. е. Централният вход имал две странични крила, които били асиметрични, тъй като южното било значително по-голямо. Отляво към портиката на Пропилеите била долепена прочутата Пинакотека, първата в света картинна галерия, където били изложенени картини въху дъска с митологични сюжети на известни атински художници. От дясната им страна се намирал изящен храм в йонийски стил на Богинята на победата Нике. Той бил проектриран от Каликрат и построен между 421 и 415 пр. н. е. На високата част на хълма се извисявал главният храм на Акропола Партенона, посветен на покровителката на града Атина Партенос. Бил изграден в периода 447 – 432 пр. н. е. от архитектите Иктин и Каликрат. Това е най-големия храм в Елада, съчетавал колони от мрамор в дорийски и йонийски стил. В центъра на храма се намирала статуя на Атина Партенос, висока 12 m, изработена от злато и слонова кост. В северния край на Акропола срещу Партенона бил разположен Ерехтейона, построен от мрамор между 421 и 405 пр. н. е. Той бил в йонийски стил и посветен на боговете Посейдон, Хефест и Атина и на митичните герои Ерехтей и брат му Бутес. Той също бил асиметричен, като източната му част била с 3 m по-висока от западната. Храмът е уникален с три портики. Двете са били с йонийски колони, а третата с 6 Кариатиди, скулптурни женски фигури, служещи за колони.

Голяма част от уникатите на Акропола били откраднати и изнесени в чужбина. Много от тях са били пренесени в Лондон в началото на ХІХ век от Лорд Елджин и в момента те се намират в Британския музей. Музеят на Акропола представя хиляди скулптури и архитектурни елементи, намерени при разкопките. През 1987 Акрополът бил включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.