Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05 08:42 - Българки - воини
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 235 Коментари: 2 Гласове:
11



 

                         Двете дъщери на Бачо Киро, за които има сведения,
                            че участват в четата на Цанко Дюстабанов




По-малката (всъщност най-малката) дъщеря, Димитра Кирова Петрова е ученичка в Габровското девическо училище, но го напуска по настояване на баща си. След Освобождението тя се омъжва за даскал Петър Андреев Даскалов, с когото имат 4 деца. Синът им Андрей Даскалов по-късно сродява рода на Бачо Киро с този на Ал. Дюма – син, като се оженва за Валери Дюма (дъщеря на Сципион – синът на Ал. Дюма – син). Съпругът на Димитра умира в началото на ХХ в., а тя самата доживява до дълбока старост.

При избухването на въстанието в І-ви (Търновски) революционен окръг Бачо Киро въоръжава дъщерите си и ги завежда лично при войводата Ц. Дюстабанов. Според дописка във в. “Български глас” от 1876 г. бащата се обръща към войводата с думите:

Приеми, воеводо, и моите две любими дъщери в редовете на твоята дружина, защото аз не ще имам време да стоя дома и да ги варда от варварите. По-добре да умрат на бойното поле, отколкото да попаднат в ръцете на немилостивия азиятец.”

Пак според същия източник, в последвалите схватки с вековния поробител девойките се държат не по-малко героично от славния си баща. В едно от сраженията с турска потеря по-малката дъщеря Димитра, която тогава е едва на 15 г., успява да стигне до предводителя на потерята Юсуф ага и да го повали със сабята си – постъпка, колкото смела и безстрашна, толкова и достойна за възхищение.


Ирина  е родена през 1857 г. в Бяла черква (или Мусина) като 2-ро дете в семейството на Бачо Киро и първата му съпруга Никула. Получава начално образование в Бяла черква. От 1870 г. учи в четвъртокласния курс на девическия отдел на Габровската Априловска гимназия. Нейното обучение се заплаща частично от белочерковската черковно-училищна община с условието Ирина да стане учителка в Бяла черква. Парите не са употребени напразно – по всеобщо мнение Ирина е най-интелигентното дете на Бачо Киро.

Става учителка в родното си село през 1875 г. Непосредствено преди Априлското въстание е сгодена за Тодор (Теодор) Лука Лефтеров (1852-1876), завършил колеж в Англия, учител в съседното село Михалци. Лефтеров участва в защитата на Дряновския манастир от четата на поп Харитон Халачев по време на Априлското въстание, заловен е в последната битка (8 май) и е заклан по заповед на Фазлъ паша.



image
На 6 юли (24 юни стар стил) 1877 г. Ирина Бачокирова, придружена от белочерковския свещеник Тодор Дончев Гецов, посреща с прочувствена реч руските освободителни войски от предния отряд на ген. Гурко, навлезли в селището.

Възхитени от посрещането, руските офицери правят дарение от няколко златни рубли, с което Ирина Бачо-Кирова основава фонд за построяване на паметник в чест на Освобождението и освободителите. Събраните средства са използвани за построяване през 1878 г. на камбанария към черквата „Св. Димитър“ в Бяла черква. Тази камбанария е първият паметник в България в чест на Освобождението.

След 1880 г. Ирина напуска Бяла черква и се преселва в с. Летница. В същото село (днес град) е омъжена по-голямата й сестра Мария. Там Ирина се запознава с Тодор Тотев, син на войводата Филип Тотю. През 1886 г. се женят, ражда им се син, кръстен на дядо си Филип. Детето умира на около 2-годишна възраст. Бракът й с Тотев не може да се нарече щастлив. Тодор води разпуснат живот, често е пиян. През 1889 г. семейството се преселва в София, където Ирина работи като учителка, а Тотев е назначен от Стефан Стамболов за полицейски пристав. След падането на Стамболов от власт Тотев е осъден на 6 г. затвор. Ирина се завръща в Летница, където умира от туберкулоза през 1897 г. Погребана е в двора на църквата в Летница. На гроба е издигнат скромен паметник, който жителите на града пазят и подържат с любов.

Ирина е била в течение на подготовката за въстанието през 1876 г., дори си е ушила въстаническа униформа с намерение да участва в Белочерковската чета. През 1935 г. най-малката й сестра Димитра разказва:

"... Ирина беше много безстрашна, приличаше на тате. При татко тя ходи на няколко пъти в Търново, за да го окуражава и тя беше последната, която можа да го види, преди да го обесят."

Стихосбирката „Българка“ съдържа стихотворения, свързани с дълбоката скръб по нейната първа любов Тодор Лефтеров, и по рано починалото й детенце. Наред с тях са публикувани и няколко стихотворения на баща й Бачо Киро, както и две негови прощални писма. Висока оценка за направеното от нея приживе изразява и свекъра и съпругата на Филип Тотю.


                                                                                              Източници от  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D1%87%D0%BE-%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0 нет




Гласувай:
11
0



1. lexparsy - С голям интерес прочетох!
25.05 10:36
Подходящ материал за празника, не само на писменността ни, но и на будителския дух, който и чрез нея проявяваш и ти, да припомняш забравените герои на България, сред които разнира се има много жени!
Поздрави и почитания!
цитирай
2. bven - Благодаря, lexparsy.
25.05 12:45
То откакто свят светува жените са на челно място - като будители, борци и утешители!
Данни за двете дъщери на бачо Киро намерих скоро и реших, че малко се знае за участничките в Априлското въстание. Както се вижда - те са били достойни дъщери на баща си и Родината!
Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10444675
Постинги: 2245
Коментари: 12169
Гласове: 32144
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031