Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06 08:00 - Българи - за свободата на Гърция
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 186 Коментари: 2 Гласове:
9



 

                                    За свободата на Гърция


                                                Подготовка

През 1814 година във Одеса трима патриотично настроени мъже основали тайната организация "Филики етерия", чиято цел била освобождаването на Гърция от турско робство. Единият от тримата се казвал Атанас Чакалов [116].
"Етерията" вербувала членове не само в Гърция, а и по цяла Европа. Между нейните най-активни емисари бил и Атанас Богориди - братът на бъдещия княз Стефан Богориди. За неговата дейност припомня гръцкият публицист Левидис : " Българинът Ат. Богориди беше във Виена деен апостол на Филики етерия, изложен винаги на опасността да бъде задържан от австрийската полиция ... Той посвети нас и други, живеещи тогава във Виена". Атанас Богориди умрял млад през 1826 год. в Пелопонес - центъра на въстанието. Друг българин, направил много за гръцката кауза бил д-р Никола Пиколо - с особен принос в гръцкото възраждане и в защитата на гръцкото въстание пред европейските правителства.
Ръководителят на организацията - Н.Скуфас, през 1818 год. - малко преди смъртта си, дал идеята да се разпратят "апостоли", по различните части на Османската империя.
За България бил определен Димитър Ватикиоти, който бил командир на български отряд в руската армия през руско - турската война от 1806 - 1812 год. Този отряд през 1811 год. прераснал в Българска земска войска. Ватикиоти взел за помощници Хаджи Михаил и Велко. Хаджи Михаил бил от известният Пловдивски род Чалъкови. Ватикиоти умрял през 1919 год. и делото било продължено от помощниците му.
През октомври 1820 год. на събрание на Етерията бил обсъждан планът за бъдещото въстание. Според гърците център на въстанието трябвало да бъде в Пелопонес, а от Русия да излезе отряд от емигранти, който да се придвижи през Влашко, Сърбия и Македония към Гърция. Сава Бинбаши предложил по-различен план, според който войската на емигрантите да навлезе в България, където да се вдигне народа на въстание. По сведения на българите в района на Пловдив щели да въстанат 20 000 души, в Габровско - 10000 и в Котелско - още 10 000 души. Предвиждало се във въстанието да се включат и българите от Странджа и Черноморското крайбрежие. Този план почивал на реално извършена подготвителна работа: Например в Габрово били скрити 12 коли с пушки и 40 товара барут и куршуми само във воденицата на Хаджи Христо Рачков. Други складове на оръжие имало в Сливен и Елена.
Ръководителите на Филики етерия счели за нужно да привлекат за водач на въстанието някой от видните гръцки аристократи. Така начело на организацията застанал княз Александър Ипсиланти.

                                    Бойните действия във Влашко и Молдова   

Уви, това което организирали обикновените християни било провалено от " вождовете ". Повод за начало на въоръжените действия станала смъртта на влашкия княз Ал. Суцо на 15 януари 1821 год. Във Влашко навлязъл войводата Тудор Владимиреску, който искал да заеме княжеския престол. Той обявил програма за социални реформи и защита на обикновенните хора от болярския произвол. С това Владимиреску спечелил хиляди въоръжени сподвижници и завладял голяма част от Влашко. Но още от началото влашкият водач играел двойна игра. Докато говорел, че иска да освободи Влашко от Османска зависимост, той изпратил до Портата писмо, в което уверявал, че надигането на румънците не е срещу султана, а само против болярите - експлоататори на народа. Същевременно Владимиреску поддържал връзка cъс същите тези боляри и подкрепял Филики етерия.

Във войската на Владимиреску участвали голям брой българи. Влашкият войвода се обкръжил с редица капитани българи, между които се откроявали двамата братя Димитър и Павел Македонски. Баща им и дядо им били известни хайдушки войводи. Братята участвали в Руско-турската война. Там Димитър получил чин поручик. За водач на българите бил обявен Александър Николаевич Павлович, също участник в Руско-турската война. Той трябвало да стане български княз при навлизане в България.

Българи имало и в другите части на Владимиреску - например около 1800 души, предимно българи били под командата на споменатия вече Сава Бинбаши.
След като пътя през Влашко вече бил осигурен, на 22 февруари 1821 год. Ал. Ипсиланти навлязъл от Русия в Молдова. Там бил посрещнат от арнаутите на молдавския княз М.Суцо, който подкрепял Етерията. Ипсиланти отседнал в столицата на Молдова - град Яш, от където с няколко прокламации обявил началото на въстанието. Веднага започнали да се стичат доброволци от всички страни. За техен сборен пункт бил определен Фокшани, където на 1 март пристигнал и Ипсиланти. Според руския консул в Яш до 3 март в Молдова се събрали 5 000 доброволци.

През март изглежда вече се разбрало, че Сърбия няма да се включи във войната срещу Турция и се приел плана на Сава Бинбаши да се настъпва към българските земи. Ипсиланти преместил седалището си в Колентина край Букурещ /Букурещ от 16 март бил зает от Владимиреску/. Преминаването на Дунав трябвало да стане край Зимнич и Свищов. Организацията на това прехвърляне била поверена на българина Христо Панко. Той трябвало да подготви и населението на Свищов, Търново, Габрово и околиите за посрещане на въстаниците. Това било свършено, но Ипсиланти се бавел с преминаването на Дунав. Във Влашко пристигнала специална делегация от 17 български първенци да го моли да побърза,за да не го изпреварят турците. Ипсиланти изглежда разчитал преди всичко на руска помощ, но през април бил неприятно изненадан: Руският император официално обявил, че не подкрепя въстанието и дава разрешение на турските войски да се прехвърлят в Дунавските княжества, за да разгромят въстаниците. Като научил това, Ипсиланти се отказал да минава Дунав и се оттеглил северно от Букурещ - в румънския град Търговище. Това отстъпление имало фатални последици за България. Турците провели масово обезоръжаване на българите, които до тогава имали право да носят оръжие. Раковски съобщава, че българските първенци по градовете и по-големите села били избити.

Струпването на турски войски по Дунав накарало Владимиреску да поиска от Ипсиланти да напусне Влашко, което според него щяло да отстрани повода за турска намеса. Хората на Ипсиланти от своя страна го обвинили в предателство. В това време султана назначил нов княз на Влашко - споменатият вече Скарлат Калимахи. Князът се обърнал за съдействие към Сава Бинбаши с когото бил твърде близък. Разочарован от Владимиреску и Ипсиланти, Сава Бинбаши ги изоставил.

На 1 / 13 май турските войски нахлули във Влашко и Молдова от няколко места, без да бъдат обезпокоявани от никого. Владимиреску побързал да се изтегли от Букурещ и се заел да "въвежда ред" с наказания и убийства във собствената си войска. Недоволството от действията му довело до арестуването на Владими реску от Д. Македонски и Хаджи Продан, които го предали на един от ръководи-телите на Филики етерия - Й.Олимпиос. Той пък го отвел при Ипсиланти, който наредил Владимиреску да бъде разстрелян като предател. Така завършил живота на войводата, пожелал да стане влашки княз. По-късно историците го обявиха за един от най-големите вождове на румънския народ в борбата му против феодализма и за национално освобождение. След смъртта на Владимиреску войската му се разпръснала, но около 800 души начело с Д.Македонски и Хаджи Продан се присъединили към армията на Ипсиланти. Българските войводи водили сражения по река Олт, задържайки настъплението на турците. При село Завидени авангард от 175 души под командата на капитан Иванчо от Битоля една седмица отбивал опитите на турците да преминат реката до идването на основните сили - "около 2000 гърци, българи, арнаути, сърби" водени от Д.Македонски и Хаджи Продан. На 26 май станало сражение, при което турците имали успех, но на 29 май при Драгишани те били отхвърлени назад от частите на нашите капитани и сръбския войвода А.Николаевич. 

На 7 юни при Драгишани се състояло "решителното сражение" между турците и войската на Етерията. Ипсиланти така разпръснал частите си, че по-голямата част от тях не могли да вземат участие в битката. Турците победили и на другия ден Ипсиланти избягал през Римник в Австрия. Там той бил арестуван и затворен от властите. Обикновените бойци и войводи проявили повече мъжество от злощастния си вожд и продължили съпротивата. Последвала 15-дневна обсада на манастира Секу в Молдова, битки в Галац и при Скулени, в които участвали и много българи. Последните организирани етеристи се оттеглили през р. Прут в Русия. Но 350 от тях предпочели да се бият, вместо да отстъпят, макар да нямали никакъв шанс срещу многобройната турска армия. Командирът им заявил на руската гранична охрана : "Ние знаем, че ще умрем, но това е наше задължение. Касае се до честта на целия народ." Така започнала знаменитата битка при Скулени, в която се бил и загинал с хората си капитан Индже войвода.

/продължава/



Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, Татяна. Има българи, у...
07.06 11:40
Здравей, Татяна. Има българи, участвали вруско-турските войни през 1806-1812 и 1828-1830 г., като през втората цитирана Гърция се освобождава. Ние сме направили много за тази държава, като погледнато исторически гърците особено ако се отъждествят, както те прравят с Византия, която е била на тяхна територия. Гърците смятат свичко, възникнало на тяхна територия и накоо за гръцко.
Поздрави!
цитирай
2. bven - Така е , barin. Българите са правели всичко за идеята, без да имат материални апетити, както сега.
09.06 13:14
Каква е благодарността на народите - всеки може да се досети. Има и издигнати паметници на българи от признателните народи, има и изтрити имена на българи, дали живота си за свободата на другите народи. Нека ние да помним техните имена, пък всеки да отговаря за себе си. Народностната карма се прави от всеки един човек.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10386547
Постинги: 2237
Коментари: 12154
Гласове: 32017
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930