Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09 07:32 - Румена войвода - планинската царица
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 140 Коментари: 2 Гласове:
7



 


Легендарната българка години наред всявала ужас с хайдушката си чета сред поробителите






image по-съвременно виждане на художника

За днешната младеж Дядо Вазов е скучен. Да не говорим за Любен Кравелов. А Раковски буквално е непреводим. Предишната власт признаваше заслугите на революционерите, но борбите за църковна свобода бяха в дебела сянка. Сега душманите на султана почват да стават неудобни за някои. И да отпадат от школските книжки. Прахът на забравата покри кумирите на дедите ни. Възкръсна само духът на Капитан Петко войвода с таланта на Хайтов и съдействието на БНТ. А сред забравените има личности, с които биха се гордели малки и големи народи. Спомнете си онзи австралийски читател, който убеждаваше Мерсия Макдермот, че книгата и за Левски е чудесна и много добре измислена. Защото, ако той беше съществувал, светът щеше да знае за него, разсъждаваше логично човекът.

Сред ярките личности от миналото, за които не само светът, но и по-голямата част от днешните българи не са чували е Румена войвода. Една невероятна личност между две епохи, която не иска и не може да влезе в рамките на човешките представи и стереотипи.



Тил Ойленшпигел в нашенски вариант



Ако човек застане на Девебаир зад гърба му на север е китното Кюстендилско поле, а пред него е Кратовското поле. Според Ефрем Каранов тези две полета са най-плодородните в обширната Османска империя. Земен рай. Само дето преди век и половина в този рай животът е бил доста несигурен. Особено за раята. А и самият път София – Скопие е доста оживен и керваните са примамлива плячва за разбойниците. Затова отколе на високото в прохода има кула и охрана. Но сеймените, охраняващи прохода, често са съучастници и помогачи в обирите.

Та на тази кула е пазач бащата на Румена. Сиреч пъхнал се е сам в устата на вълка. Дервенджийския занаят наследил от баща си Павле, чепат българин, сирак (турците убили родителите му), който твърде млад обагрил ножа си с харамийска кръв. Не падал по-долу и сина му Георги. От такива горди и непокорни българи, готови винаги да дадат възмездие, се е пръкнала Румена.

Гората била дом за момичето. Играчките и – костенурки, змии и гущери. Била пъргава като невестулка, непознаваща умора и покой, необикновенно силна за крехкото момичешко тяло. Обичала да се бори и често побеждавала козарчетата от съседните села.



Имала невероятно мощен глас,



който впечатлявал всички.

Когато Румена поотраснала проличало онова, което през целия и живот ще бъде нейната магия, оръжие и проклятие. В едно всичките и съвременици – и българи, и турци, и каракачани, и стари, и млади са единодушни. Веднъж само човек да види Румена – “влиза ти в ума, в главата и в сърцето”, както казвал Афуз ага. Две неща хипнотизирали – стойката и тънката снага , винаги опъната и трептяща като струна на тамбура и очите и – черни и огнени под слючените вежди.

Такава хубост под чул не можеш да скриеш. Името на Румена тръгнало по къшлите и селата на Осоговския балкан. Де да беше само хубост – в сарай щеше да угасне.

Дедо Павле, дядото на Румена, както стана дума, бил непокорна глава с пълен силях ножове и пищови. Той с радост осигурил най-хубавата играчка на момичето – пищова. Губел си времето да учи Румена от дете да стреля. Но то не било загубено. Защото внучката надминала него, а и всички други. Веднъж по жътва пред тумба сеймени, които се надстрелвали в едно яйце, Румена взела пушката на един и от първия изстрел пръснала яйцето. Но по-лудо било друго нейно изпълнение. От шейсет разкрача пред пребледнелите българи и турци , поставяла ябълка на главата на сейменина Алия и я пронизвала с един изстрел.

Дванайсетгодишната Румена била толкова известна, че каймакаминът на Крива паланка



решил да отвлече момата за бейски харем.



Цяло Гюешево тръгнало след турците и само след застъпничеството на влиятелен ага момата била спасена.

Видял накъде отиват нещата Георги задомил буйната си щерка. След няколко години на бял свят се явил Андон и всичко сякаш идвало на мястото си.

Но не и с Румена и не в размирната империя. През неспокойната 1853 г. мародери и грабители нападат Гюешево. Селяните се вдигат в самозащита, която прераства в спонтанен бунт и не една чалма пада в праха. Наказанието е жестоко – дошлите от Ниш заптии обесват някои, други затварят, трети пребиват. След побой умира дедо Павле, бита е и Румена.

Сурването на дружината на знаменития Ильо Малешевски на Девебаир изпълва душите на раята с възторг. След оттеглянето на хайдутите се повтаря обичайната процедура – бой и естествено волската жила не подминава гърба на Румена.

Мъжът на Румена често ходел по гурбет. Някакъв турчин хвърлил око на невястата и често я задявал . Веднъж като разбрал, че е сама, свърнал коня в двора, където намерил края си от ножа на коравата българка. Но двама колибари станали неволни свидетели на случилото се.

Румена осъзнала, че има два пътя – или издевателствата и турските зандани или планината. Избрала второто. Пътят и пресякъл Стоян ковача от с. Кръкля. И тръгнал след нея.

Започвала хайдушката одисея.



Жената, коята стряскаше съня на насилниците



От 1858 до 1862 г. са четири години. В безвремието на робството нищо. Наистина в Одеса Раковски чертае своите планове за освобождението на България, но над югозападните краища на отечеството сянката на полумесеца все така изглежда вечна. В такова време зад Румена застават петнайсетина мустакати комити, двамина от които са бивши войводи. В студ и пек из дебрите на Осоговския балкан да правиш засади, да бягаш от потери, да си играеш с турците на котка и мишка и то воден не от прославен комита, а от жена? Тази жена обаче много бързо доказала, че е повече от старите комити. По точна ръка от нейната нямало и в четата, и сред потерите. По-бърз и издръжлив на бяг нямало. Често след изнурителен преход, когато краката са чужди, а душата в зъбите, тя предлагала да се надбягват до някой връх. Случвало се да се надбягва сама със себе си. По-решителен също нямало. Веднъж изтощената чета спряла да почине на неподходящо място. И потерята ги стегнала в железен обръч. Само нощта отложила екзекуцията. Някои предложили да сложат оръжие. Знаейки, че турците нощем не воюват, тя повела тихо хайдутите към огъня. С диви викове и гърмежи от гората изскочили българите, водени от страшна хала с дълги развети коси, от чиито глас косите настръхвали. Четата се измъкнала невредима.

За месеци бандите от главорези и мародери в Осоговския край изчезнали, а раята заговорила за Планинската царица.

Бързината, с която се придвижвала четата, нощните нападения, изненадата, внезапните удари накарали насилниците в Кочани, Кратово, Щип, Крива паланка и Кюстендил да треперят. Не само турци, но и български чорбаджии се страхували за кожата си. Четата била неуловима благодарение и на верните ятаци. Сред тях имало българи, каракачани и турци.



Над всички табута и канони



За четири години от отрудена селска невяста Румена израства до воевода, народен закрилник, страшилище за насилниците. Но остава жена – магнетична, стройна, с хипнотичния си поглед. Спомнете си думите на Афуз ага за нея – само един поглед и… А зад гърба и са 15-16 силни, непокорни мъже. Затова първата и работа, събирайки четата, е да се побратими с всички комити. За суеверния българин това е табу, по-силно и по-страшно от всеки друг грях. И никой не се осмелява да го прекрачи. С изключение на Румена.

Поемайки хайдушките пътеки, отначало тя е сподиряна от Стоян ковача, който става байрактар. Навсякъде той е до нея. И искрата между двамата пламва. Но и тя, и Стоян са оставили дом и семейство.

Една нощ Румена влиза в родната си къща, облечена в хайдушките одежди и предлага на стреснатия си съпруг да я опрости и да се събере с жената на Стоян. Той отказва.

Следва още по-решително действие. В тъмна доба двамата със Стоян се изправят пред свещеника на Преколница с искане да ги венчае. Побратимството е вечно, кълне се отчето и отказва да изпълни обряда.

Въпреки канона Румена



тайно износва втората си рожба



и я дава на своя родственица в Грамаждано да я кръсти и отгледа. Името на детето е Карамфил.

А над България вече се зазорява. В Белград Раковски зове под знамената всички непокорни българи в своята легия. Нататък се насочва и дружината на Дядо Ильо. Научила за това, Румена решава да присъедини и своите скромни сили към въстанническата армия за свободата на отечеството. От Враня те трябва да вземат талисмана на четата – невинно момче, което коравите мъже понякога водят със себе си като връзка с по-добрия свят. Близките на момчето обаче го скриват. Четата приема това като лошо знамение.

Когато настигат Дядоильовата дружина, войводата е далеч напред. Неговият заместник решава да отпрати новопристигналите с неизвестни за нас мотиви. За което войводата сетне го гълчал люто. А може би са разбираеми мотивите. Представяте ли си в сраженията при Калето до Левски и Караджата да размаха сабя Планинската царица? Понякога и историята се плаши от човешката дързост.

Четата поема назад унила и обезверена. Този момент използва един от хайдутите – Спасе за да излее своята ревност. Според една версия с кол, според друга с пищов той убива заспалия байрактар и неговата войводка. Четата се разпада. Идва края на Планинската царица.



От възкръсването към легендата



Това е версията на Ефрем Каранов. Но Николай Хайтов открива нови документи и доказателства, че Румена е оцеляла и е лекувана няколко месеца при свои близки. За нея се е грижила и баба Ружа от с. Преколница, известна лечителка. Не е загинал и Стоян. Хайтов привежда факти, че и след това през 1862 г. Румена е водила дружина из Осоговския балкан. “Румена от Каменичко с оръжие се явила с дружина от 15-16 души, която прави опустошения в осоговските села”, пише в-к “България” на 6 юли 1862 г.

Хайтов привежда спомени на внука на Румена Китан Андонов – Румата. От баща си той научил, че след като разпуснала четата тя заминала със Стоян за Букурещ, където се оженили и имали дъщеря. През 1895 г. при Андон дошъл пратеник от майка му с предложение да отиде в Букурещ. Андон взема и придружител, но след като стигнал Дунава размислил и се отказал.



Причините са неизвестни.



Хайтов допуска, че някакъв страх от майката е смутил Андон, но дали е така никой не може да каже.

Останал споменът за Румена войвода. Него народната памет шлайфала в легенда за чудно красивата Румена, от която треперели душманите от Ниш до Цариград, а сиромасите имали своя закрилник. А по жътви и седянки песни запели за Румена войвода.



Всеки опит за сравнение на Румена с някой друг удря на камък. Защото няма с кого. Защото е толкова ярка, че изглежда нереалистична и измислена. И както беше казъл онзи далечен сънародник на кенгурата – тя не е съществувала, разбира се, защото ако беше съществувала, ние, българите щяхме да я помним и тачим.



Иван ВАСЕВ





Гласувай:
7
0



1. milenavarbanova9 - Прекрасно! И колко тъжно. Някога ...
13.09 17:50
Прекрасно!
И колко тъжно.
Някога сме имали Румена,
а сега... НиЛо,Златките и Мегз.
И Цецка Цачева.
цитирай
2. bven - milenavarbanova9, всяко време ражда своите герои.
14.09 12:30
Тези, които пълнят ефира, са натрапени и нямат нищо общо с личностите.
Сигурна съм, че имаме нашите герои и те идват сега:)))
Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10289431
Постинги: 2227
Коментари: 12139
Гласове: 31843
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031