Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2019 10:47 - НИЕ-112 Пожарът в Партийния Дом
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 1044 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПОЖАРЪТ  В  ПАРТИЙНИЯ  ДОМ

 

Кой какво написа и каза за това събитие.
-
“Труд”, 28.08.1990: “Като прободени очи са счупените и обгорени прозорци на сградата на Българската Социалистическа партия. Няма две мнения - подобна политическа вандалщина нашата история не помни.”
Подписали се:  Татяна Мачковска и Калчо Иванов.
Две мнения има. Моето е второто: Атентатът в черквата „Света Неделя” през 1925-та с неговите повече от 110 жертви е по-голяма политическа вандалщина. Историята ни помни още приблизително 3000 имена на убити безмилостно от „Народния Съд” врагове на Българската Социалистическа Партия – имам право да кажа, че това са жертви на БСП, щом сградата на пл.”9 IX” в трактовката на горните двама журналисти е сграда на Българската социалистическа партия.

Ще прескоча цели 40 години и ще продължа с по-големите вандалщини на СЪЩАТА партия. Например: сринатите с булдозер къщи на „екскурзиантите–турци” в един хасковски квартал, заливаните с вода направо от пожарните коли сред зима жени и деца и превръщани в ледени шушулки на площада на едно родопско село (1985 година), та ако щете и умиращите, долу в огъня на пистата на софийското летище обикновени българи, защото правителственият самолет на др.Т.Ж. не можел да чака никак (1988 година).
- Декларация на Секретариата на ЦК на КПСС, публикувана във вестник “Дума” от 1 септември 1990г.: “Извършеното над централния партиен дом в България нападение не може да се прецени по друг начин, освен като акт на вандализъм. Демокрацията е несъвместима със създаване на атмосфера на ненавист и мъст, на опити комунистически партии и движения със социална ориентация да бъдат поставяни извън закона. Секретариатът на ЦК на КПСС най-решително осъжда всички прояви на политическия екстремизъм. Твърдият отпор на тези действия е дълг на всеки демократ,  независимо от неговите политически убеждения.”
Извинете, но тази поучителна, а всъщност заплашителна декларация на Секретариата на ЦК на КПСС към една СУВЕРЕННА държава, е чисто политическо нахалство, което, слава Богу, не разполага в момента с танкове „за износ”, за да ни даде „твърдия отпор”, който обещава. И ако ”демократите” списващи „Дума”, се бяха възмутили от тази декларация, както на поздравленията на Рейгън и Жискар д’Естен, щях веднага да се извиня за тежките си думи отпреди, че „тези хора не могат да се променят”. Сега пиша, че думарите пак сбъркаха. Догодина „демократите”, написали декларацията от името на ЦК на КПСС, извадиха въпросните танкове СРЕЩУ собствения си народ. И бяха забранени не само те, от Секретариата, но и партията им като цяло.

- А нашият Продев пише ето така (“Дума”, 28.08.1990): “Нощта на огъня и железните пръти, нощта на разрушението и палежа, смъкна всички маски. Въпреки разграничаването на СДС, синият цвят не може да се скрие. Неговата най-агресивна гама е пред очите ни. Мълния в синьо проряза гражданския мир. България помни 1925-ва. Тогава фашистите запалиха за първи път Партийния дом. Това не попречи на Партията да оживее. Сега годината е друга, но огънят е същия. Отново тъмни сили се опитват да повторят 1921-ва. Те знаят, че след нея идват 1923, 1925 и всички години на терор, които се опитаха да изпепелят социалистическата идея. Напразни усилия. Идеята ще бъде въпреки всичко.”
Коя идея, господине? Защото Идея все пак има, но вие срамежливо я наричате с детското й име – социалистическа! За да скриете онази идея, в името на която съветските Комунисти, точно през 1921-ва, съзнателно умориха чрез глад милиони в Украйна, а в последвалите „година на терор” унищожиха физически още три пъти по толкоз милиони от собствения си народ. Без война!
Трябва еднозначно да отговорите, господине, от името на Партията си, разбира се, на още няколко въпроса. Поне! Сега задавам първия - Защо решението на Партията за създаване на партизански отряди и курс към въоръжена съпротива е взето на 22.06.1941 – денят, когато „Хитлер вероломно нападна СССР”, а не на 1.09.1939 година, когато „фашистите подпалиха Втората световна война? Защото, Продев, до 22 юни 1941 година, фашистите на Хитлер и комунистите на Сталин и Димитров бяха съюзници! А после „агресивната гама била синята”!

Граждани, трябва да запомним, че откровената наглост е втората комунистическа добродетел. Първата е насилието. Няма случай от този отминаващ си век, който да не доказва тези заключения. Подпалването на Партийния Дом – също!
Мислите, че прекалявам? Ни най-малко. Я, помислете – тълпа от хора нахлува в Партийния дом. Сигурно сте го виждали този Дом. Една истинска крепост с врати високи по 5 метра, което по всички физически закони предполага, че те са дебели поне 10 сантиметра. Тези врати не могат да бъдат разбити с железните пръти от литературните упражнения на Продев. Те могат да бъдат отворени отвътре с ключ или отвън, ако са били оставени отключени. Прозорците на първия етаж на тази цитадела са на височина поне два метра и на всичкото отгоре са затворени с метални решетки. Но представете си – предишния ден преди погрома тези решетки били „свалени за ремонт” (вестниците трябва да се четат и да се помни написано там). И това става в седмицата, когато пред Дома всеки ден някой заплашва, че ще се самозапали, защото този Дом „му пречи”!
Тълпата нахлува в Партийния дом. И няма охрана, която да я спре? Хайде, бе! Тук са кабинетите на ВС на БСП и архивите на сто-годишната партия, а не токийската рибна борса, например. Тъмно е. Коридорите са като лабиринт, и най-важното – от едната страна стоят закалени чекисти „с горещи сърца и хладен ум”.
Във виновността на седесарите и невинността на „милите хора” за пожара в Партийния дом могат да бъдат убедени само онези, които искат да бъдат убедени, или са кръгли глупаци. Вторите не са интересни. От първите трябва да се боим!

 

 

ДА СЕ БОИМ?!  ДОКОГА И ЗАЩО?

 

Следва прегледът на събитията в цяла Източна Европа през описвания период. Читателите сами ще се досетят защо, вместо да отговарям на зададените в заглавието въпроси, разказвам за другите страни и народи.
-
Едва отърсили се от шока на румънската "кървава Коледа", на 13 януари 1990г. научихме, че в Баку, столицата на Азербайджан, мирна протестна демонстрация била прегазена от  танковете на властта. 25 убити! На следващия ден е обявено военно положение в целия Азербайджан. Убитите вече са 80. Стотици са ранени. Според "Работническо дело" от 15 януари: "Засилват се опитите на екстремистки групи чрез организиране на масови безредици да отстранят от властта законно действащите държавни органи."
-
По повод на първия опит в една държава (Литва) да се отмени ръководната роля на компартията самият Горбачов е казал: "Пуснати са в ход такива големи понятия като независимост, самостоятелност, свобода. Много хора дори и не вникват в тях. Просто хвърчат думи. Това напомня добре познати времена. Излизаме от тях, а манипулирайки с такива свети понятия, има опасност пак да се върнем назад, да се окажем там, където сме били. Не по-далеч." (същия брой на "Раб.дело" от 15 януари 1990).
-
Световните осведомителни агенции съобщават за боеве в автономната република Косово срещу участието й в състава на Югославия, както и за демонстрации в Тирана срещу властта и за публични екзекуции в Драч и Фльора. Първият секретар на Албанската партия на труда Рамиз Алия е заявил (прочетено пак в "Раб.дело"): "Процеси като тези в Източна Европа няма да настъпят в Албания, защото Албания не е източна Европа".
-
В Чехословакия и Полша започнаха антисъветски митинги с искания съветските войски да напуснат тези страни. А в ГДР е открито следствие срещу Ерих Хонекер и други 30 бивши партийни функционери с обвинения в злоупотреба с властта и корупция. Същата седмица Вацлав Хавел е на посещение в Мюнхен при президента на ФРГ Рихард фон Вайцзекер за подписване на споразумения за икономическо и културно сътрудничество, както и за отваряне на нови гранични пунктове.
Това беше през януари. Онзи януари, в който нашите дисиденти решиха да спрат временно заседанията на "кръглата маса", за да изчакат преминаването на партийния конгрес.

- В края на февруари Движението за независимост в Литва победи на парламентарните избори. Докато Горбачов изисква от Литва да плати цената на независимостта си (21 милиарда рубли дълг към СССР) литовският парламент провъзгласи независима литовска република на 11 март и избра лидера на движението "Саюдис" Витаулис Ландсбергис за президент. "Литва не е част от СССР и затова не може да признае съветската конституция" са едни от първите му думи. В отговор съветски военни части окупират най-голямото издателство във Вилнюс.
-
Но примерът в заразителен. Естонската ССР има същите претенции за независима държава Естония. В Киев започват демонстрации за независима Украйна и против президентството на Горбачов. Външният министър на СССР Едуард Шеварнадзе в интервю за сп.Огоньок говори за опасност от възникване на диктатура от сталински тип в страната.
-
Съветът на Европа откри първото си представителство в страна от Източна Европа – в Полша, Варшава. Започна изтеглянето на съветските войски от Унгария. За първи път от 40 години насам съветска военна делегация посети Главната квартира на НАТО в Брюксел. Постигнато е принципно съгласие между 4-те държави-победителки във втората световна война - САЩ, СССР, Франция и Великобритания и 2-те Германии - ГФР и ГДР,  да се състои обща конференция (4+2), на която да се обсъдят принципите за обединена Германия.
Нашите сили през това време стигнаха дотам да „тръгне” един демократичен вестник и 117-та годишнина от обесването на Васил Левски да се отбележи в два дни. Единият ден от Комитета за защита на религиозните права(?), а на другия ден от Комитета за защита на национални интереси.

В началото на април СССР реши да изолира Литва от останалия свят, защото тя поиска независимостта си. Горбачов коментира, че "литовският парламент трябва незабавно да анулира своите незаконни действия". В Свердловск той е казал следното: "Ние се сблъскахме с ръководство (на Литва - б.м.), което проявява авантюризъм и спекулира с демокрацията. Депутатите (на литовския парламент, който впрочем е избран на избори – б.м.) се събрали през нощта, вдигнали ръце и решили. Това е извън всякакви граници на демокрацията.". Двете камари на съветския парламент приеха закон, който предвижда засилването на отговорността, която ще се търси от "обединения и организации за насилствено нарушаване единството на територията на СССР". Този закон въвежда понятия като "забрана по съдебен ред" и "конфискация на имуществото".
Верижните реакции:
- Националният п
арламент на Естония гласува резолюция в подкрепа на декларацията за независимост на Литва и призова Горбачов да започне преговори с представители на републиката. На конгреса си Латвийската комунистическа партия се разцепи на противници и привърженици на КПСС. Трите прибалтийски републики подписаха договор за създаване на балтийски общ пазар, валиден до 2000 година.
-
В Унгария за първи път от 45 години, 4 април - денят на освобождение на страната от Съветската армия през 1945 - не се чества официално и е работен ден. Подобно решение взе Сейма на Полша - вместо 22 юли за национален празник е обявен 3 май - денят, когато в 1790 година е приета първата Полска конституция.
И ние се отказахме от 9 септември, когато „СССР ни освободи за втори път”, но избрахме 3 март, когато „Русия ни освободи за първи път”. Значи разведохме се с едната дъщеря, но се оженихне за другата, защото много обичаме тъщата. Онази тъща, която в началото на април съобщи, че прибира в съветска военна клиника Ерих Хонекер. Щял да се лекува. Това стана по време, когато срещу Хонекер в ГДР се води следствие!

Горе-долу по същото време космическата совалка на САЩ "Дискавъри" с петчленен екипаж, изведе в орбита телескопа "Хабъл". Телескопът е най-скъпият изследователски инструмент ($1,5 млрд.), който излиза в космическото пространство. Носи името на Ървин Хабъл, открил през 1920 година разширението на Вселената. Този телескоп е 10 пъти по-силно зрящ от всички земни телескопи досега. Астрономите очакват чрез него да видят границите на Вселената.
Какво "видя" през своя телескоп нашата власт в тези събития:
- В."Дума", 18 април 1990, Валери Найденов - зам. главен редактор на "Дума": "Нашият най-стар и всъщност единствен другар (СССР) днес преживявя много тежки дни. Той стои пред бездна от противоречия. В неговия дом всеки момент може да пламне пожар. И в този пожар ние ще се окажем най-малките винтчета. Колкото и да не е симпатична Москва на част от нашата студентска младеж ние не можем без нея. Ние не можем без дружбата й, без културата й, без суровините й, без сигурността, която тя ни дава в Европа и на полуострова. А балканските страсти отново се разгарят. Искрено или не, руският народ е единственият, когото наричаме братски. Нека не го обиждаме в бедата, за да не дойде време да си спомним поговорката - горко му, който си го няма..."
- Ето и мнението на Драгомир Драганов, радикалът от БСП и автор на статията "СДС- Стани Да Седна" ("Труд" от 19.04.1990): "Преподавателят по музика Ландсбергис, издигнал се до председател на Върховния съвет на Литва, избра най-трудния път към самостоятелността на страната. Което едва ли ще се отрази здравословно на литовците. В политиката прекият път не винаги е най-бързия. Или, както казва нашият народ, не всичко, което хвърчи... И понеже стана дума за хвърчене, преди месец бяхме писали, че Литва литва, но къде ще се приземи?"
Е, добре де, Драганов, но в началото на май след Литва, и Латвия обяви своята независимост. Следващата седмица се провъзгласи Република Естония. А в самата Москва се създаде социалдемократическа партия, която се обяви за приемник на демократичните традиции на руската социалдемокрация. Елцин започна своето настъпление. Той „литна”. А къде се приземи ти, Драганов?
- Където и Егор Лигачов, който заяви: „Управляема от държавата пазарна икономика, приоритет на държавната и кооперативната собственост, лична собственост ограничена до личния двор – ето нашата програма. КПСС не може да си позволи да стане партия от парламентарен тип с фракции и групировки.”

Събитията през май, юни и юли:
- На 20 май изборите в Румъния показаха 65% за Фронта за национално спасение на Илиеску и 83% за самия Илиеску като президент. Въпреки внушителните 20-дневни непрекъснати митинги на опозицията, които завършиха с няколко убити "лумпени", в."Дума" обяснява на българите "защо румънската опозиция претърпя съкрушителен провал": "Трите опозиционни партии допуснаха капитална грешка, като се "върнаха" в  една Румъния, каквато бяха оставили още в 1946. Вместо да предложат програми, изхождайки от реалностите на 1990, тези партии изработиха предизборна стратегия и тактика, отхвърляща всичко, което румънците са създали с кръв и пот през изтеклите 45 години. Опитът за преврат беше осуетен благодарение на изключителното самообладание и интелигентните действия на Илиеску. Именно тогава в Букурещ се стекоха миньори и работници от цялата страна, които потвърдиха привързаността си към фронта и към неговия лидер." И за да не обърка българският гражданин пътя, пак "Дума" на първа страница от 27 май 1990 казва с едри букви: "Румъния гласува против реставрацията на капитализма".
Редакторската смелост на отговорните в „Демокрация” е достигнала само за това оценката на румънските избори от 20 май, в светлината на предстоящите наши избори за 10 юни, да бъде поместена в долния десен ъгъл на последната страница в броя от 27 май 1990. Аз бих попитал защо? И добавил, че такъв род поведение обяснява защо  след 10-на години Румъния и България ще останат последните социалистически страни на опашката за влизане в обединена Европа. Ако не броим остатъците от съветската метрополия и югославската федерация.
- На 28 май 1990 великият СССР осъмна с двама президенти. След
 Михаил Горбачов - президент на СССР (15 март с.г.) и Борис Елцин стана президент на Русия. След 20 месеца последният ще пенсионира първия.
Мненията на нашите социалисти за избора на Елцин не са съвсем положителни. В броя си от 30 май 1990 година в."Дума" под заглавието "Борис Елцин - председател на Върховния Съвет на РСФСР" публикува негова снимка по анцунг с въдица в ръка и риба на кукичката. Коментарът на събитието е възложен пак на Валери Найденов. В статията си "Кремълският Робин Худ" той пак казва "Не е добре, но е временно".
-
На 8 юни 1990г. в Милано се откри Световното първенство по футбол "Италия-90". Една чудесна песен - химн на първенството - убеден съм, ще надживее в съзнанието на повечето хора фактът кой е бил световният шампион по футбол през 1990-та.
-
На 13 юни започна демонтирането на основния участък от Берлинската стена - контролната кула "Чек поинт Чарли", където стояха едни срещу други американските и съветските войски, докато стената се изграждаше през 1961-ва.
-
През същите тези юнски дни в Букурещ несъгласните с изборните резултати от 20 май не си отидоха като нас на 14 декември 89-та, или на 11 юни 90-та, а останаха дни наред на централния площад с искания за нови избори. Президентът Илиеску заяви, че това е “държавен преврат” и мобилизира “граждански отряди за защита на реда”. Миньори, въоръжени с железни пръти, пристигнаха за втори път в Букурещ. Резултатите: още 4 убити, 179 ранени, 1000 арестувани, разбира се, не от “миньорите”.
З
аради тези събития Европейската общност замрази молбата за търговско сътрудничество, което Румъния желаеше с Общността,. На официалната церемония за встъпване на Илиеску в президентството представителите на САЩ и на ЕО не присъстваха.
Д
ва месеца по-късно тези събития в Букурещ бяха пак коментирани от специалния пратеник на “Дума” там Горан Готев: “Свободната територия от “неокомунизъм”, както лумпените от Университетския площад в Букурещ наричаха гнездото на метежа, щеше да даде началото на безредиците, които пък да доведат до отказ на военните да стрелят срещу демонстрантите и до нов вариант на 22 декември - принуждаване на Илиеску да отстъпи гласуваната му от целия румънски народ президентска власт. Това щеше да бъде началото на края на новата румънска демокрация. Можеше ли да се предотврати насилието? Не можеше!” Подписал Горан Готев,  публикувал Стефан Продев. (Продев го знаете, а другият е същият Готев, който ще ни пише надпартийно за събитията от Белград по време на войната срещу Хърватска. Отиде ли той някъде, там комунистите стрелят не на шега.)
Тези думи са тиражирани във в."Дума" в половин милион екземпляра в деня 16 август 1990 година, когато българските студенти бяха обявили вече университетите в София, Търново, Варна, Русе, Пловдив за зони “свободни от комунизъм” и граждански протести със сходни на румънските искания имаше в цялата страна.
Господа журналисти, макар че не е убил физически нито един човек, шефът на нацистката пропаганда Гьобелс се е самоубил пред перспективата да бъде съден именно за подбуждане и възпитаване в насилие чрез средствата за масова информация. Има неща, които не са позволени никога! Който разбрал – разбрал.

В началото на юли Словения, най-западната югорепублика обяви своята независимост. Парламентът на Сърбия веднага взе мерки - разпусна парламента и правителството на най-южната автономна република Косово. За председател на новосформираната Социалистическа партия на Сърбия бе избран Слободан Милошевич.
-
28-ят конгрес на КПСС в Москва прие декларация "За хуманен, демократичен социализъм". В заключителната си реч пред конгреса  Михаил Горбачов е казал: "Поддръжник съм на социалистическия избор. Ние сме съгласни с позицията на Елцин за нуждата от обновление и реформи в КПСС. Но считам, че комунистите могат да създават партийни органи и да действат там, където считат за нужно и възможно. Друг подход би бил нарушение на конституцията и човешките права."
-
Украйна обяви държавен суверенитет, който включва собствени въоръжени сили, вътрешни войски и собствена външна политика. След седмица Белорусия направи същото.
-
В Берлин е арестуван Ерих Милке, бивш шеф на ЩАЗИ (източно-германската Държавна сигурност) с обвинения за покровителствуване на терористи от "червените бригади". По това време генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер, а след него и федералният секретар на ФРГ Хелмут Кол посетиха Москва. От което последва изявление на Горбачов, че СССР не е против членството на Германия в НАТО.

След месец - на 23 август 1990г. - започна "нашата натовска  история". На тази дата депутатът Сомолон Паси (роден син на известния "червен" интелектуалец Исак  Паси) предложи за първи път България да се интегрира в структурите на НАТО. На 20 ноември петима наши народни представители ще посетят главната квартира на съюза в Брюксел. Обаче с 5 дни ще ги е изпреварил Любен Гоцев, външният министър в правителството на Луканов. Затова пък Соломон Паси ще се реваншира след осем месеца, когато ще повози в личното си "Трабантче" генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер, който ще дойде в София през юни 1991г. Това ще е достатъчно известният вече Мони Паси да вкара оглавеният от него Атлантически клуб (учреден на 4 април 1991 година) в Атлантическата асоциация АТА (на 30 октомври 1991г.)
През ноември 1991 година ще прочета във в."Репортер 7" хвалбите на Бинка Пеева, член на УС на Атлантическия клуб: "Този безпрецедентен успех дава на България особени предимства в острата - защо да го крием - конкуренция между бившите членки на Варшавския договор, които заявяват желание да влязат в НАТО. През февруари т.г. в Хага генералният секретар на съюза Манфред Вьорнер каза буквално, че до 1993г. вижда разширяване на НАТО с 1 до 3 членове. България може да е сред тях, ако нашите политици не проспят шанса на страната ни."
Дръж се, НАТО, идем!




Гласувай:
1



1. pitatlimedejzorata - Имам въпрос. Който задавам със известно смущение
27.09.2019 11:27
Смущението ми е - Дали имам право АЗ да давам допълнителна МОЯ информация вътре във фактите, които ДРУГ е писал, а аз само ги цитирам.
А въпросът ми е: От горе-долу месец по телевизия bTV, в сутрешния блок при Антон Хекимян, се появи една млада хубава нова новинарка, Виктория Готева се казва. Тя дали е внучка на специалния пратеник на в."Дума" Горан Готев в Белград по време на войните на Милошевич 1990-1994? След известно време, когато започна да публикувам книгите НИЕ-3 и НИЕ-4, ще научите, че във в."Дума" работи журналистът Георги Готев, който е син на Горан Готев. Виктория Готева негова дъщеря ли е?
цитирай
2. karamelita - Пожарът е продиктуван от престъ...
27.09.2019 11:29
Пожарът е продиктуван от престъпниците на власт,същите тези,които са и сега,крадът,унищожават документи,подкупват съда,освобождават престъпниците - техни хора и тормозят целия български народ.България от много години,поради простотията на българите се управлява от селяндури,престъпници и крадци и в момента също - оядени задебелели комунисти,прикрити под името ГЕРБ,състезаващи се с кражби и престъпления с предишните и с мания да ги надминат...Мафията,тя прави престъпленията в България и за съжаление простолюдието я пусна във властта,напълнихме се с продажници и престъпници.Сега мре от много акъл!България се затрива от крадците и престъпниците във властта и не зная дали има спасение...не останаха хора тука!Не ги ли унищожи тези мародери,затрити сме всички!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461767
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031