Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2020 08:00 - Истинската история за НДК
Автор: bojo12345 Категория: История   
Прочетен: 792 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                               23 Юли 2019, Вторник

И каква бе мисията на Людмила Живкова и нейната роля за превръщането му в културно средище
 
Автор: доц. Боряна Гагова



На Еньовден – деня, в който древните прототраки са правили своите ритуали за връзка с космическия първоизточник и възраждане на силата си, изневиделица сънувах Людмила Живкова. Приближава се до мен и ми казва: „Напиши вече това, което трябва за мене и делото ми.”

Разрових се в спомените си. Порових се и в интернет, ала там открих само клюки, сензации и неистини около смъртта й, и нищо, ама нищо за това, което е било мисия на съществуването й и смисъл на живота й. Само сухо изброяване на няколко факти, и то прекроени и подправени.
Оцелелите очевидци на събитията от онова време вече сме на път към други измерения на битието. Затова прецених, че е дошло вече време да свидетелствам за някои събития от близкото минало на България, имащи значение за вярното разбиране на случващото се както преди, така и сега, а и за в бъдеще.

Има умишлено укривани факти и обстоятелства от миналото ни, има йезуитски преразказани някогашни събития, има съзнателни лъжи и измами за случвалото се по земите, които обитаваме, и за които носим отговорност, има неистини, които загрозяват и увреждат нашата идентичност и тази на бъдещите поколения. И те трябва да бъдат отстранени навреме...

В Народния дворец на културата (НДК) попаднах доста неочаквано за мене самата. През месец юни 1979 г. защитих дисертацията в юридическия факултет на СУ „Кл. Охридски” и водена от вътрешна си нагласа, се насочих към академична кариера. За да се освободи пространство за едно новоизгряващо партийно величие обаче, документите ми се „загубиха” някъде по етажите на властта и аз бях пренасочена към новосформиращата се Генерална дирекция за експлоатация на НДК, наричан тогава „София”.

Взеха ме на работа веднага след шофьора и секретарката на генералния директор Ангел Будев, назначен от Комитета за култура малко преди това. Изрично подчертавам този факт, защото той свидетелства за възможността да имам преки наблюдения и вътрешна информация за събитията, свързани със самото строителство на Народния дворец на културата и с идеята за построявянето на самата сграда.

Първоначално отговарях за всички групи от научни консултанти и за сключването на договорите с тях. Помещавахме се в стара двуетажна къща на бул. „Витоша”, в близост до строежа. Сградата на НДК трябваше да бъде завършена извънредно бързо, за да се проведат в нея ХІІ конгрес на БКП и празненствата, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Архитектурно-строителните проекти и тези за околното пространство се работеха и коригираха успоредно със самия строеж. Рано сутрин, почти ежедневно се провеждаха оперативки, ръководени лично от министър Григор Стоичков, на когото тази задача бе възложена персонално от ЦК на БКП.

Разглеждала съм многократно доста планове и чертежи, но до най-важните никой простосмъртен нямаше достъп. Веднъж се опитах да надникна без разрешение в един свитък, оставен без надзор в блока със специално предназначение, където се намира Зала № 6, и едва не бях арестувана светкавично.

Всички занимаващи се със строителството и бъдещата дейност на зданието чувствахме, че има съществено разминаване между идеята за сграда, предназначена уж за културни дейности, и основната конструкция на издигащата се постройка, функционално ориентирана около една голяма зала с несъответсващо големи фоайета и помпозни стълбища – т.е. съществуваше значително разминаване между конструкцията на сградата и официално обявеното й културно предназначение.

То не можеше да бъде обяснено дори с необходимостта от провеждане в нея на бъдещите партийни конгреси. А и първоначалното название на обекта беше Конгресно-конферентен център (ККЦ). Освен това имаше два огромни кабинета в двата края на първия етаж, предназначени за ръководителите на двете основни делегации със секретни изходи, както и два апартамента за почивка на ръководителите на основните делегации. Тези факти, както и много други детайли, не се съчетаваха въобще с необходимата общодостъпност на една сграда с културно предназначение.
Постепенно „отгоре” бяха спуснати допълнителни указания и бъдещата дейност се уточни в две основни направления – конгресно-конферентна дейност с предимно международен характер и художествено-творческа културна дейност.

До истината за авторството на идеята за построяване на сградата, наречена по-късно „Народен дворец на културата”, успях да стигна почти случайно, малко преди да бъда съкратена през 1982 г. Както е известно, когато мъжете се напият, стават по-откровени, отколкото в трезво състояние. Вече дори не помня кой точно беше този специален сътрудник, който по време на някакъв запой изпусна ценната информация, до която сама аз се бях добрала постепенно по пътя на наблюдения, логически съпоставки и заключения. Та ето каква е историята на НДК такава, каквато аз я знам.

Строителството на Конгресно-конферентен център в София е започнало по внушение от ЦК на КПСС. Първоначалната идея е да се изгради умалено копие на големия Дворец на конгресите в Москва, за да може в него да се прехвърлят онези мероприятия, конференции и преговори между ръководителите на великите сили, които от дипломатическа гледна точка не е приемливо да бъдат провеждани в Москва, а пък по особени съображения е нежелателно да се състоят на територия на други велики сили. Казано по друг начин – София е трябвало да изпълнява ролята на нещо като социалистическа Женева. Мисля, че това е истината за НДК, която няма как да не се е знаела от главния архитект на НДК Александър Баров и най-близкото му обкръжение, но те никога не заговориха пред медиите по този въпрос.

Людмила Живкова се намесва с искането си за промяна предназначението на сградата от конгресно-конферентен център в дворец на културата в един вече напреднал етап на проектиране и строителство. Това води до много напрежение както между нея и някои членове на ЦК на БКП, така също и с ръководството на КПСС. Впоследствие се стига до компромисен вариант – съчетаване на двете дейности, но напрежението явно остава.
Идеята за грандиозните празненства с много гости от чужбина, с които да се отбележи 1300-годишнината от създаването на българската държава и да се издигне международният авторитет на България, най-вероятно бе на самата Людмила. За мащабното международно мероприятие очевидно бе необходима представителна сграда, с каквато София тогава не разполага. Единствено  подходящ за целта се оказва новостроящият се Конгресно-конферентен център и Людмила Живкова успява да наложи своята воля за частична промяна в предназначението му.

Празненствата бяха насрочени за есента на 1981 г. във вече пренаименования Народен дворец на културата „София” и в началото на годината се работеше активно по тяхната подготовка. Бяха поканени много световно известни певци и музиканти, както и държавни дейци. Поради ненадейната смърт на Людмила Живкова на 20 юли 1981 г. (официално обявената дата е 21 юли 1981 г.) празненствата за 1300-годишнината от създаването на българската държава пропаднаха. НДК обаче бе наречен на нейно име – Народен дворец на културата „Людмила Живкова”, а известният български художник Христо Стефанов, който през това лято запечатваше върху стената на Зала № 8 в НДК образите на най-значимите дейци на българската култура, успя да включи и нейния лик в пантеона на личностите, дали своя принос за културата ни.

Искам да опиша и едно събитие, състояло се в НДК, на което главен герой е самата Людмила Живкова. Става дума за заключителното предаване от документалната телевизионна поредица „По хълмовете на времето”, отделните части на която представляваха обзор на съответната стопанска или културна област и се представяха с експозе от самия министър. За финал на поредицата бе оставен Комитетът за култура, на който тя бе председател. Изказванията на всички други министри са били записвани предварително и допълнително монтирани към документалния материал, само Людмила Живкова бе отказала предварителен запис и бе настояла предаването да се води на живо.

БНТ беше организирала снимачна площадка в едно от фоайетата на НДК, гледащи към фонтаните. Самото телевизионно предаване на живо в две части се състоя по мои спомени на 2 юли 1981 г. в ранния следобед, (датата на справката в архива на БНТ е 15 юни 1981 г., но мисля, че предаването бе отложено поради нейно задгранично пътуване).
продължава..


Тагове:   ндк,   бнт,   лживкова,   ЦК на КПСС,


Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3630709
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031