Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2020 23:55 - Бялата емиграция в България. Александър Кутепов
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 1025 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 25.02.2020 14:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Трети материал от серията за белоемигрантите в България. Вчера станаха 90 години от изчезването му.

Александър Павлович Кутепов (на руски: Александр Павлович Кутепов) е руски военачалник, генерал от пехотата (1920). Един от най-известните и активни участници в Бялото движение. През 1921 – 1922 г. живее в България, като в Търново поддържа дружба с български индустриалец.  Впоследствие става председател на РОВС, а на 26 януари 1930 г. е похитен в Париж от агенти на ОГПУ.

Роден е на 16 септември по стар стил/28 септември по нов стил през 1882 г. в град Череповец, Новгородска губерния, в семейството на дворянина Константин Тимофеев и съпругата му Олга Андреевна. През 1890 г. баща му умира и след 2 години майка му се омъжва за дворянина Павел Александрович Кутепов, който осиновява децата ѝ от първия брак. През 1894  г. започва да учи в Архангелската  класическа гимназия, вярно, в началото с неохота, понеже иска родителите му да го изпратят  не в гимназия, а в кадетски корпус, и има лош успех. Трудно да се каже,  продължава Вячеслав Бондаренко,   кога се е зародило желанието му да служи в армията, но още от детството негов кумир е Михаил Скобелев, освободителят на България. През 1899 г. умират майка му и новородената му сестра и това го кара да погледне с други очи на учението. От този момент слабите му оценки изчезват.  Може би оттогава датира стремежът  му за служене на родината. На 7 септември  1901 г.  издържа приемния изпит  и става юнкер в Санкт-Петербургското пехотно юнкерско училище и на 9 август 1904 г.  го завършва и бива  произведен в чин подпоручик. Като един от най-добрите випускници  получава правото да избере в кой полк да служи и той избира  85-пехотен Виборгски полк. Участва в Руско-японската война като доброволец, отличава се в боевете неколкократно, проявявайки храброст,  бива ранен. Награден е с ордените Света Анна 3-та степен, Свети Станислав 3-та степен с мечове и Свети Георги 4-та степен с мечове.  Освен руските награди бива удостоен и с пруския орден на Короната 4-та степен с мечове на лентата на Железния кръст, понеже шеф на  85-ти пехотен Виборгски полк  е пруският крал и германски кайзер Вилхелм II. През 1906 г., а по други данни през 1907 г., е преведен в Лейбгвардейския преображенски полк, получава почетната длъжност началник на командата. На 10 септември  1907 г. е произведен в чин поручик, а  на  6 декември 1911 г. в щабскапитан.

Александър Павлович  участва в Първата световна война по свое желание,  макар че по думите на Михаил Зинкевич, бидейки  началник на учебната команда на Лейбгвардейския Преображенски полк,  е имал право да остане в Петроград. Командва  първоначално 4-та рота, а след това батальон  на същия полк.  Отличава се в боя на 27 юли 1915 г. при село Петрилово в Ломжинска губерния, повеждайки успешна контрааатака, в резултат на която немското настъпление бива задържано за няколко часа. Въпреки, че е ранен, щабскапитан Кутепов не напуска бойното поле. За храбростта и своевременно проявената инициатива командването го награждава с орден Свети Георги 4-та степен. През септември с.г. е произведен в чин капитан. Общо е раняван 3 пъти.  За  превземането на неприятелските позиции при село Свинюхи на 8 септември 1916 г. получава  получава Георгиевско оръжие и предсрочно бива  произведен в полковник. Като цяло участието му във войната предствлява летопис от бойни подвизи и награди. Войниците му го обичат и боготворят.

Следва доста важен епизод в неговата биография – в началото на 1917 г. той се намира в отпуск в Петроград, където става свидетел на Февруарската революция. На 27 февруари по стар стил/12 март по нов стил 1917 г. командващият Петроградския военен окръг генерал Хабалов го назначава за командир на наказателен отряд, по този начин полковникът  става единственият старши офицер, опитал се да окаже ефективна съпротива на въстаниците.  Има опит с потушаването на безредиците по време на Революцията през 1905 г. Но ако тогава бунтовниците са били единици, то сега те  са стотици, хиляди.  Неговият отряд не е поддържан от никоя от останалите воински части ,а и част от намиращите се под негово разпореждане офицери не проявяват никакво желание да воюват за монархията.  Поради своята малочисленост, отрядът не е в състояние да окаже въздействие на по-нататъшния ход на събитията и е принуден да прекрати съпротивата. Александър Павлович с  остатъка от неговите подчинени и 30 ранени е блокиран от тълпата  в дома на граф Мусин-Пушкин на Литейни проспект.  На 1 и 2 март той не оставя надеждите  за  промяна на ситуацията, разговаряйки с  колегите  си  от полка в Офицерското събрание. Люботитен детайл: през 1918 г.  заповядва да разстрелят Тимофей Кирпичников, унтерофицерът, който фактически започва революцията, убивайки своя началник капитан Лашкевич.

След победата на Февруарската революция полковник Кутепов се връща на фронта. От 27 април командва Лейбгвардейския Преображенски полк, една от малкото военни части в Руската императорска армия, съхранили боеспособност в условията на антивоенна агитация. За особени отличия в щиковия бой при село Мшана по време на Юнската офанзива Александър Павлович е представен за награждаване с орден Свети Георги 3-та степен, но не го получава поради идването на власт на болшевиките. През декември 1917 г. за да спаси честта на полка, издава заповед за разформироването му, съхранявайки знамето му и бойните му регалиии.

След това полковникът с други офицери монархисти се отправя към Дон и на 24 декември се присъединява към Доброволческата армия. До януари 1918 г. заема поста командир на гарнизона на Таганрог, като същия месец на 2 пъти разбива Червените части на Рудолф Сиверс при Матвеев курган. Участва в Първия Кубански поход, командвайки първо 3-та рота на 1 Офицерски полк, а на 30 март/12 април  1918 г.  след гибелта на полковник М.Неженцев, става командир на Корниловския полк. През юни 1918 г. взема участие във Втория Кубански поход, сменяйки загиналия генерал Сергей Марков на поста командир на Първа пехотна дивизия. Ръководи я успешно  в боевете при Тихорецка и в Кущевското направление. През юли става командир на 1-а пехотна бригада на същата дивизия. След превземането на Новоросийск  на 26  август с.г. е назначен за Черноморски военен губернатор, а на 12/25  ноември 1918 г. за бойни отличия  е произведен от  генерал Антон Деникин  в чин генерал-майор.

От януари 1919 г. Кутепов командва 1-ви армейски корпус на Въоръжените сили на Южна Русия – ВСЮР. По време на Харковската операция се проявява като волеви командир, за което на 23 юни/6 юли 1919 г. е произведен в генерал-лейтенант.  По това време във вагона му е хвърлена бомба, но като по чудо успява да оцелее. Изглежда, провидението продължава да го пази за други дела.  Тук трябва да се отбележи, че  в  Харков издава заповед, съгласно която произволът срещу мирните граждани се наказва със цялата строгост на закона. По свидетелството на Михаил Критски,  той наказва със смърт войници и офицери, които са се провинили в грабеж на евреи.  Последните той третира като всички останали жители на Русия. Полага сериозни усилия за пресичането на антисемитизма. Там, където е бил военачалникът,  не е имало антиеврейски погроми.  В Московския поход на ВСЮР 1-и армейски корпус играе централна роля. До октомври частта успява да завземе Воронеж и Курск, но Червените съсредоточават на това направление всички налични сили. Кутепов трябва да завземе Орел и същевременно да се насочи към Кром, за да удари излязлата в тила му ударна групировка на противника. Същевременно в тила на Белите започват селски въстания и началник-щабът на ВСЮР генерал Романовски спешно снема части от фронта за потушаването на тези вълнения. На 13 октомври 1919 г. Корниловската дивизия завзема Орел, но така и не успява да разбие мощната групировка на Червената армия под Кром. На 20 октомври Орел е оставен. От друга страна Белите не допускат да бъдат обкръжени. Впрочем никой не вини генерала за това поражение.  Съвременниците, а и белоемигрантските историци, са единодушни: в такива условия дори и най-талантливият пълководец не е  можел да спечели това сражение.

Кутепов продължава да командва корпуса и при отстъплението от Орел до Новоросийск. Въпреки значителните загуби успява да съхрани боеспособността на т.н.  ,,цветни“ части: Корниловската, Марковската, Дроздовската и Алексеевската дивизии.  По време на евакуацията  в Новоросийск през март 1920 г. той  дава пример,   като намирайки се на миноносеца ,,Пылкый“, издава заповед командата на кораба със стрелба да прикрива  качването на  цивилните.  Същия месец пристига в Крим и е назначен от барон Пьотър Врангел за командир на 1-ви армейски (Доброволчески) корпус в Руската армия(в него са били сведени остатъците от Добролческата армия). Начело на частта участва в боевете в Северна Таврия. На 4 септември 1920 г. е назначен за командващ 1-а армия. През ноември 1920 след поражението на Белите напуска Крим. Участва в Галиполийското седене в 1920 – 21, командвайки 1-и армейски корпус. На 20 ноември/3 декември 1920 е произведен от Врангел в чин генерал от пехотата. От декември 1921 начело на частите на корпуса пребивава в България.

България посреща радушно Руската армия.  Първоначално Кутепов пристига във Варна, където е посрещнат възторжено. Впоследствие отива в  София, представяйки се на цар Борис III и   провеждайки разговор с  военния министър по интересуващите го въпроси. В столицата  представители на Българската армия и обществеността го  честват с банкет, както и  Фьодор Абрамов – командир на Донския корпус. В Галиполи белогвардейците са имали търкания с французите и за тях България е нещо близко и почти  родно.  Вълнуват се от паметниците на Освободителната война, Свищов, Плевен,Шипка. Съхранявайки своята войскова организация, руските войски постепенно преминават на трудово положение. Постъпват във фабриките, заводите и мините.  Александър Павлович със своя щаб се заселва в старата столица Велико Търнов. На Богоявление  руските части взимат участие в парада заедно с българските. Военачалникът убеждава своя хазяйн, впоследствие и приятел – индустриалеца Христо Малиев през 1921 година да построи нова фабрична сграда на най-старата тъкачна фабрика в града и да организира безплатен стол за работници – такъв какъвто Малиев със свои средства е направил в първите месеци за пристигналите тогава белоемигранти. Малиев обещава и през 1933 година строи фабриката, в която е инвестиран и еврейски капитал. Изпълнява до край своето обещание – през цялото време на нейното съществуване до деня на национализацията – 28 декември 1947 г. във фабриката е имало безплатен стол за работници. В Брошурата „Историята на Търновския терзийски еснаф“ от П. Д. Крусев, издадена през 1942 г. има данни за това как тази текстилна фабрика е била основана през 1893 г. от най-големия брат Христо К. Малиев както и за участията ѝ със своя продукция в Международни панаири и изложения: през 1903 г. в международния панаир на гр. Лиеж, където е получила бронзов медал и през 1907, когато най-големият брат Христо Малиев изпраща текстилно-промишлена продукция в Лондон и получава златен медал от Лондонското изложение. „Станах редови военен, защото мои кумири бяха героите на Шипка и Плевен. В това число и генерал Скобелев!“ – е споделил по-късно пред Малиев знаменитият бял генерал. „Поверено ми бе възпитанието на младите унтер-офицери и обучението на командирите. Аз съм професионален военен – участвах и в І световна война и смятам, че съм се справил добре – научих всички мои питомци да тачат свято паметта на Родината и да вярват в Отечеството!“ – това са точните думи на генерал Кутепов. Разказвал е пред Малиеви, че по женска линия родът му е бил известен чрез фамилията Всеволжски – потомствена аристократична фамилия, произхождаща от Волжско-Камска България. А в Пермска и Екатеринбургска губернии ги наричали волжските татари – сиреч чисти българи.

Но мирният живот на Руската армия в България не продължава дълго. Според първия биограф на Кутепов Михаил Критски след Генуезката конференция през 1922 г. правителството на Александър Стамболийски попада под влиянието на болшевиките. В страната плъзват съветски агенти. С одобрението на премиера е създаден Съюз за завръщането в родината.  Кореспонденцията се подлага на проверка, а по жплиниите се провеждат обиски.  Българското обществено мнение изкуствено се настройва срещу Врангеловата армия. Българските власти се намесват във вътрешния живот на Руската армия. Не позволяват на руските офицери да носят оръжие. Забранено е влизането на генерал Врангел в България. Накрая са изфабрикувани фалшиви документи, уличаващи Врангел и щаба му в заговор срещу правителството на Стамболийски(след падането на земеделската власт са намерени документи, доказващи, че кабинетът на БЗНС  е бил подкупен от болшевиките).През май началникщабът на Българската армия Топалджиков поканва Кутепов за преговори в София. След като последният пристига обаче, Топалджиков му съобщава, че е арестуван  и подлежи на изгонване. Генералът   му задава въпросът ,,А къде е вашата офицерска дума?“, но не получава отговор. Тогава поисква да доведат съпругата му Лидия Давидовна и секретаря му. На 15 май 1922 г. тримата са изгонени от страната. Цар Борис III изпраща двама свои ординарци да пазят военачалника от всякакви неприятности до границата с Гърция.

През Гърция, Кутепов пристига в Кралството на Сърби, хървати и словенци, където живее до 1924 г.  Въпреки че правителството на земеделците пада през юни 1923 г. той извършва само кратки посещения в страната ни.  В 1924 г.  се установява във Франция. Участва в работата на Руския общовоински съюз или съкратено РОВС, като създава своя организация – Бойната организация на генерал Кутепов, която извършва диверсионна и терористична дейност в СССР – например атентата в Ленинградския партиен клуб през 1927 г. Но съветските спецслужби стартират операциите „Тръст“ и „Синдикат“, успявайки да се внедрят в Бялата емиграция. През 1928 г. след смъртта на барон Врангел Александър Кутепов става председател на Руския общовоински съюз.

На 26 януари 1930 г. в 10:30 сутринта  генералът излиза от дома си в Париж  и се отправя към  параклиса на Съюза на галиполийците на ул. ,,Мадмоазел“81. Но така и не се връща. Съратниците му от РОВС вдигат тревога, семейството му вика полицията и започва издирване. На 28 януари руската емигрантска преса съобщава за изчезването му, а  на 29 януари и френската. В статиите се твърди, че Александър Павлович е станал жертва на похищение от страна на съветските спецслужби. На ъгъла на улиците,, Удино“ и ,,Русел“ той  видял  две коли – сиво-зелена Алфа-Ромео  с номер 4097 AD 3 F  и червено Такси Рено. Отивайки на улица ,,Русел“, срещнал непознати лица,които  го натикали в автомобил ,,Алфа Ромео  и    той оказал яростна съпротива. По друга версия,не е имало схватка: те  се представили за полицаи и му предложили да отидат в префектурата за проверка на документи. След като подминали префектурата, Кутепов разбрал, че е   в капан и започнал да се съпротивлява, затова го упоили с хлороформ.  Няколко парижани са станали свидетели на това. За това какво е станало по-нататък, съществуват няколко версии.  Една от тях гласи, че упоеният с хлороформ пълководец е отведен в северна посока, към нормандското крайбрежие в района на курортния град Кабур. Там тялото е натоварено на моторна лодка, която се насочва към хоризонта, където се намира  параход(както се оказва по-късно, става дума за съветския  ,,Спартак“), който първо отплава от  Хавър, после се насочва към   Антверпен, а оттам към  Ленинград. Но Кутепов умира от сърдечен удар по  пътя за Ленинград. Тялото му е занесено в  Москва и кремирано в присъствието на ръководителите на ОГПУ, включително Генрих Ягода.   През 1989 г. Леонид Млечин публикува информация, според която той е починал от сърдечен удар на борда на съветски параход по пътя от Марсилия за Новоросийск. Възможно е ударът да е бил предизвикан от голямата доза морфин, която са му били при похищението. Павел Судоплатов пише в спомените си, че генералът е бил задържан от трима сътрудници на ОГПУ, дегизирани в полицейски униформи. Оказал се с тях в автомобила, той оказва физическа съпротива и получава рана от нож, след което му бият излишна доза морфин. Умира или от раната, или от дозата. След това е погребан в градина на частен дом, принадлежащ на съветски нелегал в Париж.

Съществуват очевидци, които уж са видели пълководеца в СССР. Например  съпругата на внука му разказва  на писателя Вячеслав Бондаренко за някакъв  човек, който го е видял   по коридорите на Лубянка и по-късно разказал за това на сина му. Обаче, продължава авторът, няма никакви документални потвърждения, че Кутепов е бил отведен жив  в Съветския съюз. Съдбата на редица участници в похищението е незавидна. Яков Серебрянски е награден с орден Червено знаме, през 1938 г. е арестуван и през юли 1941 г.  осъден на разстрел, обаче през август сг. бива освободен и амнистиран. Участва във войната с Германия, а след смъртта на Сталин отново го арестуват и през 1956 г.  умира  по време на разпитите. Сергей Пузицки, Владимир Янович, Ефраим Голдщайн и Андрей Турижников са  разстреляни в края на 30-те. Водачът на ,,Реното“ , с което е осъществено похищението, Николай Демидченко, умира от болест в 1934 г. Каквато и да е истината, генералът   загива  в последния  бой   на своята Гражданската война, като много други  участници в тази борба, без гроб, надгробен паметник и прощални слова. Днес в парижкото гробище Сент-Женевиев-де-Буа, в Галиполийския участък е поставен символично празен гроб. Не е известно къде всъщност той действително е погребен. И дали въобще е погребан. Там, редом с гробовете на офицерите от Бялата гвардия и днес се извисява паметник, на който е написано името на генерал Кутепов. Този паметник е бил поставен през 1936 година и за неговата направа дори и неговият хазяин и приятел от Търново – индустриалецът Христо Малиев също е дал своята лепта.

Александър Павлович Кутепов е женен за Лидия Давидовна Кют. През 1925 г. им се ражда син – Павел. Кутепов младши и майка му в средата на 30-те се преселват в Югославия, където през 1939 г. той постъпва в кадетски корпус.  През 1944 г.  се присъединява към Червената армия, служейки като преводач. След това е арестуван от съветските спецслужби и осъден на 20 години  затвор, излежава присъдата си във Владимирския централ и впоследствие работи в Отдела за външни отношения на Московската патриаршия. Има двама сина – Алексей и Александър.  Умира в 1983 г.   Лидия Кют с големи усилия през 1959 г. се  премества от Югославия в Париж, където умира в 1959 г. Единият  брат  на генерала  полковник  Борис Павлович Кутепов също участва в Бялото движение и  умира в емиграция. Другият му брат Сергей се сражава в Северозападната армия, а след като попада в плен, служи в Червената армия. Впоследствие  работи като счетоводител в Ленинград. През 1937 г. е арестуван по обвинение в създаване на контрареволюционна организация ,,по  задание на брат си“, но не признава вината си и през октомври 1939 г. се хвърля от прозореца на Управлението на НКВД за Новосибирската област. Сестра му Раиса се омъжва за бял  офицер, загинал  в Архангелск около 1920 г. През 1937 я  арестуват  повторно заедно с брат й Сергей, обвинявайки я, че е ,,активен член на РОВС“  и я разстрелват.  Най-малката му доведена сестра Александра се омъжва за офицера преображенец  Сергей Мартинов, през 1931 е репресирана, а през 1938 г. е арестувана и заточена в Уфа, но след 4 месеца бива освободена. По-нататъшната й  съдба  е неизвестна.

В историята има много личности, чийто живот е удивителен и изпълнен с борба. Такъв е и този на Александър Кутепов - пример за доблест, чест, преданост към  клетвата, идеалите и родната страна.


image




image
«Полковник А. П. Кутепов — губернатор  на Черноморската 
 губерния». Журналът «Донска вълна», след 13/26 август 1918 г.  


image 
Подпис, 1919 г.   


image 
В Свищов през 1922 г., вляво от него Фьодор Бредов, вдясно: Владимир Витковски,  крайният отдясно в първата редица: Владимир Даватц  

Източници:

Зинкевич М.М. Генерал Александр Павлович Кутепов: 

http://militera.lib.ru/bio/zinkevich/01.html

Елена Широкова.  Александр Павлович Кутепов: http://ptiburdukov.ru/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8/%D0%9A%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

Вячеслав Васильевич Бондаренко. Легенды Белого дела - М.: Молодая гвардия, 2017. — 360[8] с.: ил. — (Жизнь замечательных людей: сер. биогр.; вып. 1654). ISBN 978-5-235-04010-6

Б.А. Штейфон. Генерал А.П.Кутепов, част от сборника Генерал Кутепов / Сост. и ред. — Р. Г. Гагкуев, В. Ж. Цветков. — М.: Посев, 2009. — 589, [1] с., [8] л. ил., портр., цв. ил., портр.; 22 см. — (Белые воины). — Библиогр. в примеч. — Имен. указ.: с. 555-562. — ISBN 978-5-85824-190-4. — Тираж 2000 экз.

Михаил Критский – „Александр Павлович Кутепов“, 1934: 

https://www.e-reading.club/bookreader.php/30832/Kritskiii_-_Aleksandr_Pavlovich_Kutepov.html

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ.  Белогвардейците в Търново:

http://starotarnovo.ucoz.com/index/belogvardejcite_v_trnovo/0-60






Гласувай:
6


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1736195
Постинги: 784
Коментари: 1176
Гласове: 5782
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031