Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2020 20:35 - НИЕ-307 Предложението на порасналите момчета
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПОВОДИ И МЕРКИ В БАР  “ЛА СКАЛА”

 

Властта имаше досега много поводи да се оправи с наистина онаглялите престъпници. Най-значимите от тях са изредени в коментираната по-горе статия на "Ние пак сме тук". Постигнатите резултати от правителствата на Беров, Инджова и Виденов са нулеви. И положението ще става все по-лошо.
Защо е така? Казвал съм го:  лоши родители – лоши деца. И положението става толкова по-безконтролно, колкото децата стават по-големи. Нищо не може да ги спре сега, дори родителите да застанат срещу тях – бухалката, ножа и „аре, движение” (Последният израз е автентичен – на „студентите” от Ку-Ку.) Всички мерки стават безсилни, ако не са били взети мерки навреме.
Когато „децата” бяха малки (по Попово и по Филипово време) „родителите” от Партията ги насърчаваха да вършат малки и по-големи зулуми в името на дискредитиране на зараждащото се гражданско общество. По Берово и Виденово време децата вече са големи и карат, както са възпитани: бият наред, започвайки от най-близките си – хем под ръка, хем най-много пари за обиране имат. Засегнатите родители, вместо да си посипят главата с пепел, пак обвиняват училището (че не ги възпитало) и обществото (че не може да ги спре). Червени бабички искат сините да им върнат парите от червените мобифони, пък „мобифоните” са техни деца и внуци, деца и внуци на техните роднини..
И СДС-то виновно, и най-много от него Ф.Д.! Що не да речем Асен Мичковски, Константин Тренчев...  те не са ли от СДС? Съдебната власт виновна, главният прокурор виновен... Пускали на свобода престъпници, вместо да ги съдят. Че що не ги подмените като са вредни бе, другари? Не можете ли? А как успяхте да „боядисате” от синьо в мръснорозово президента? Да подпъхнете псевдоседесари в СДС, които после да изтеглите и демократичнта конструкция да рухне? Как успяхте без избори да преструктурирате в своя полза парламента след 92-ра? Да питам ли защо не фалшифицирате едни избори за Висш Съдебен Съвет след като парламентарни такива не ви се опират? Защо въпреки законовите основания спряхте връщането на земята и реституцията и защо въпреки законовите основания не можете да задържите в ареста убиец, хванат с пистолета в ръка на местопрестъпленоето?...
Но да напуснем територията на теоретичната дискусия и да се пренесем в полето на конкретните примери.

Продължавам с тези от март 1995 година.
На 2 март 1995 служители от МВР, вече с нов министър - Любомир Начев, посред пладне влизат с автоматите в кафене "Ла Скала", на 200 метра от хотел "Хемус" и на не повече от два километра от самия център на столицата - НДК. Там вътре мутри вече бият подставеното МВР-лице, което от януари се представяло за евентуален купувач на някаква ценна крадена картина, струваща 4млн.долара. (Фактите, които ви разказвам, са такива според в."Дума" от 23.03.1995г.) Големите професионалисти от специалните служби - които можете да бъдете сигурни, че отдавна не са тези, назначени от СДС - понеже не знаели кои са продавачите на картината, натръшкали на земята всички посетители на кафенето. „По време на т.нар. неутрализиране на нападателите пострада и един невинен гражданин. ("Дума" пропуска думата ОЩЕ един гражданин.) Покрай сухото гори и суровото, казали полицаи и се извинили на падналия на земята човек, който триел със салфетка окървавената си глава. В крайна сметка задържаните са пуснати. Следите на ценната картина отново се загубиха. „Ла Скала" обаче още дълго ще се помни като сблъсък между полиция и престъпност. В чия полза - ще покаже времето. И следствието, ако въобще стигне до логичен край." - завършва дописката на "Дума", хвърляйки пак обвинения, без да уточни защо "в крайна сметка задържаните са пуснати".
Не е онази причина за която аз се сещам, твърди вестник "Дума". Тогава коя ли ще е?

- Може би самият министър, когото непознат мъжки глас заплашил по телефона в два часа след полунощ на 3 март, че ще се случи нещо лошо на 12-годишната му дъщеря ("Дума" от 6 март). То си е за вярване - щом му знае номера на телефона, значи е сериозно.
- Или може би пак "Дума", но от 23 март, където пише, че акцията в "Ла Скала" не била за картина, а за скулптура от мрамор "Почиващият Херакъл" от IV век пр.Хр., открадната от Видинския музей през 1992. Е, как може да задържиш в ареста човек, като не знаеш дори какво е крал – скулптура или картина? А иначе шефът на Комисията по национална сигурност към НС Николай Добрев е категоричен, че в "Ла Скала" е бил пресечен опит за много тежко криминално престъпление!
"На момчетата, които се препитават с бухалки, трябва вече да им е ясно, че правителството е във война с тях", заяви снощи за "Дума" (6 март) министърът на вътрешните работи Любомир Начев. „Не може пет години след началото на демократичните реформи у нас те да продължават да се изживяват като олицетворение на закона, полицията и следствието, България ще има ред, оттук нататък за "бухалките" няма да има хляб и ще трябва да си стягат куфарите за другаде, заяви министърът.
Такова е официалното предложение на властта за решение на проблема "престъпност": война. Дали е искрено, дали войната може да бъде спечелена - това са други въпроси. Ако си припомним, преди повече от година един английски вестник пророкува, че момчетата, наричащи себе си "новите частни предприемачи, които ще възродят България", ще поискат да излязат на светло, легализирайки се в икономиката и политиката.

 

 

Ето и предложението на вече порасналите момчета".

 

Изразява го Илия Павлов, подписал се с пълната си титла: президент на холдинга "Мултигруп". Поради програмното значение на статията за бъдещото развитие на България, както си го представят новите й стопани, и на това, че всеки ред от нея е значим в общия й контекст - което означава, че тя не е писана на един дъх, а мислена дълго и премисляна - ще я цитирам цялата с незначителни съкращения. (Преписвам я от в."Дума", 8 март 1995, но тя може да бъде прочетена във всички по-големи вестници.)
"Престъпността безспорно днес е сред най-големите проблеми за България. Тя засяга всеки от нас. Под заплаха са собствеността, честта и достойнството на българина. Разви се и най-опасната форма на престъпност - организираната престъпност. Макар и млада, тя вече се е намесила в най-печелившите дейности "отвъд закона" - наркобизнеса, контрабандата на оръжие, трансфера на исторически ценности и произведения на изкуството и аферите в стопанската област.
До 10 ноември престъпността в България бе под контрол: няколко добре известни на МВР проститутки и сутеньори, неколцина комарджии и чейнчаджии и 20-30 рецидивисти, постоянно държани под око. Положението коренно се промени след тази дата. В настъпилия хаос престъпниците рецидивисти се почувстваха в свои води, тъй като никой не им търсеше отговорност. Цели социални групи от населението бяха косвено подтикнати към престъпността вследствие на икономическата разруха и масовата безработица. С времето престъпниците еволюираха и преминаваха към по-висш стадий в развитието си. Те натрупаха значителни суми пари. Това им позволява да корумпират почти всичко по пътя си. Пуснаха пипалата си сред силните на деня, включително и на правителствено равнище. По моя информация сега те опитват пробив и в новия кабинет. Има реална опасност съмнителни икономически формирования, натрупали капитали във времето на беззаконие и безвластие, да се опитат да поставят под свой контрол икономиката, политиката, властта, целия живот на обществото. Те стават заплаха за демократичния преход на България. В резултат на това българинът вече не иска такава демокрация. Демокрацията се превръща в синоним на хаос, беззаконие и беззащитност. Битува обществена нагласа, че полиция, следствие, съд и прокуратура работят заедно с престъпниците. Така обикновеният гражданин все повече и повече става вътрешен емигрант. И стои в България само защото няма къде да отиде.
За съжаление през всички тези години в общественото съзнание системно се налагаше тезата, че Мултигруп" имала отношение към организираната престъпност, че е нейният "гръб". В "подкрепа" се изтъкваха фактите, че аз съм бивш национален състезател по борба, а вице-президентът на холдинга Димитър Иванов е бивш висш служител на Държавна Сигурност. Мога най-отговорно да заявя, че "Мултигруп" никога не е стояла зад организираната престъпност. Обвиненията бяха тиражирани в пресата, тъй като бяха удобни на наши конкуренти в бизнеса. Това бе възможно отчасти и поради факта, че от големите частни групировки "Мултигруп" е единствената, която не разполагаше със свои вестници, електронни масмедии и дори свестен пресцентър, което отчитаме за наша грешка.
Ние сме сериозна групировка с голям финансов и кадрови потенциал в основните области на икономиката, а не се занимаваме с улични побойници и рекет. Аз наистина съм бивш борец, добре познавам борците и няма да крия, че изпитвам симпатии към тях. Мнозина от тях са изключително почтени мъже, изоставени от държавата на улицата, след като години наред разнасяха славата на родината по целия свят. Те успяха да се справят с трудностите и да намерят място за себе си в икономическия живот на обществото, за което съм и помагал и аз. За жалост някои от тях освен с почтен бизнес се захванаха и с открито престъпна дейност - рекет, сутеньорство, грабежи. Това стана и благодарение бездействието на държавата и корумпираността на нейните служители. Това не може да продължава така. Обществото е докрай напрегнато от криминогенната обстановка в страната. Новото правителство на социалистите декларира решимост да се справи с престъпността, защото това бе основната поръчка на неговите избиратели
Струва ми се, че големите частни групировки също искат ограничаване на престъпността. Тя пречи на бизнеса. Моята преценка е, че правителството има сили и настройка да се справи с тези структури. То има два пътя за това. Първият е да тръгне на война. С полиция, а ако се наложи, и с армия. Смятам това за по-лошия вариант. Крайният резултат при него е предсказуем, но не и развоят на събитията. Ще се лее кръв, и то вероятно от невинни граждани. Вторият и по-лек вариант е като структурите се откажат от незаконната част от своите деяния. И отрежат от себе си тази ненужна част от бизнеса си, както гущерът къса опашката си, за да спаси живота си. Защото е по-добре да имаш по-малко пари, но да си жив и на свобода. Отколкото по-богат, но заровен в земята или зад решетките. Иначе ще се превърнем в бананова държава, където бароните на организираната престъпност ръководят всичко и всички. Престъпността у нас за съжаление е силна и борбата с нея ще бъде тежка. И за да има успех, в нея трябва да се включат не само държавните структури, но и корпоративният капитал и цялата общественост. Затова като президент на "Мултигруп" изразявам готовността на холдинга според силите си да подпомогне държавата в преодоляването на престъпността в България."

Това е предложението на порасналите и осъзнали силата си "бизнесмени". Ясно е защо поставих кавичките: крадците, хайде да се изразя по-меко - натрупалите незаконно огромни богатства за няколко години - предлагат да се простим. Те запазват своето си, като насреща обещават да ни пазят от всички новопоявяващи се нови крадци. Ние пък обещаваме да не си искаме краденото и да се обръщаме към тях с подобаващо уважение.
Мъча се да си спомня поне един филм, поне една книга, поне една приказка, поне една държава, в която такава история да завършва щастливо за тарикатите (казано меко). Няма! Всички истории завършват еднакво – в края на краищата идва добрият герой, надигат се ограбените и подтиснатите или пък някоя фея рашава въпроса, и престъпниците или ли убиват, или ги вкарват в затвора. Не било вярно ли? О-хо, вярно е и още как! И не само за отделни хора-престъпници, а и за държави-престъпници. Защо мислите Съветският Съюз се срина? Светът си има правила! Създателят му е предвидил безапелационен морлен кодекс. Никой не е и няма да прокопса, нарушавайки го! Такава е неотменимостта на този най-висш Закон. Просто се радвам, че Това е вярно!.

Приемете няколко любопитни факти от тези дни - дребна закачка, нищо повече.

·             Кореспондентът на "Дума" от Пловдив Стефан Северин съобщава за своя вестник на 4 март 1995 г.: "Бизнесменът Валентин Моллов е дал дума да възстанови ограбения антифашистки мемориал "Антонивановци" и да осигури дори охрана. Това той е заявил, след като е видял опустошения от неизвестни вандали комплекс. От целия комплекс все още са останали хотелът и ресторантът, каза той."
(По-добре дописката да беше написана към момента на даване на парите, а не към даването на думата. Сега трябва да чакаме нова кореспонденция, която да уточнява това. Не съм я срещал. Сигурно съм я пропуснал. Иначе Моллов спази другото си обещание – купи си полуостров на 3 километра от мемориала „Антонивановци”.)

·             В същия брой от 4 март Дума прес съобщава, че Константин Тренчев е направил първа копка на мъжки манастир в едно село край Мелник след литургия, отслужена от бившия Неврокопски митрополит Пимен и свещеници от неговото обкръжение".
(Предполага се, че човекът, който прави първа копка на нещо, е първи спонсор на това нещо. Той лично или организацията, чийто шеф е. Сигурно КТ „Подкрепа” дава парите, но ми се струва, че баш за мъжки манастир, е изборът на Тренчев. Мисля си какво би написал Тренчев, ако Константин Мишев например, правеше първа копка на мъжки манастир. Става ми злобно-тъжно.)

·             Има и весело-справедливо. Чета в "Дума":  Първо оборите станаха гаражи. После гаражите станаха кафенета. И в края на краищата говедата пак си дойдоха на мястото..."

 

 

А животът си тече.  Иначе е твърд.

 

Докато гущерът къса опашката си - за да се спаси от сигурна смърт, а не да стане нов, т.е. друг, както ни убеждават,  и докато министър Начев омайва обществото с мерки по повод (разбирам не конкретните хора, а партията, която ги е поставила на това място именно, за да даде време на регенериращия се гущер) ето какво се променяше в живота на спасяваните.

·             В."24 часа", 15.03.1995: "Въоръжен бандит нападна и обра пощенския клон на ул."Оборище" и "Асен Златаров" в центъра на столицата вчера към 12,20 часа по обед. Парализираните от страх служителки не посмели да гъкнат. С полицаите пристигнали и лекари от "Бърза помощ" да свестяват пощаджийките. Оперативната група от СДВР близо 4 часа оглежда района около пощата, за да разбере къде се е покрил маскираният разбойник. Все още не е ясно дали той е действал сам или е имал съучастник. Пощенският клон 1504 се намира в най-охранявания дипломатически квартал на София. В радиус от 100 метра се намират няколко посолства, американската легация и Пето районно полицейско управление."

·             В."Отечествен фронт", 20 март 1995: "Англичани залегнаха до Японския хотел в столицата по време на престрелка между полицаи и бандити. 3-ма маскирани обраха в 12 часа по обед валута за над 4 млн.лв. от касата на търговска фирма на ул."Голо бърдо" 26. Нападателите опразнили съдържанието на металната каса, после се качили на бяла "Лада". Маскираните били засечени от цивилни полицаи от Осмо РПУ. Те стреляли срещу престъпниците, шофьорът на ладата бил ранен в лявата ръка, куршум засегнал в гърдите още един. Въпреки това бандата се измъкнала. Уплашените англичани дошли с чартърен полет да прекарат уикенда в София."

·             Шефовете във видеобизнеса "Ултиматвидео",Дъгафилм" и Мултивидео център - и те по реда си дадоха жертви. То не може да въртиш големи пари и да не си плащаш за "охрана". Бандитите не пожалиха и Живко Фашиста, президент на фирма Лореал".

·             Един от най-тарикатските хумористи, и преди и сега, Васил Цонев  пише в "Дума" през март 1995-та такива остроумия: "За пет години беззаконие останахме без добитък и вода. Крадат ни и ни убиват. Е, всички обичаме промените... Само че кой да ни обясни, че промени се правят от умни хора! Защото да ти запалят къщата, също е промяна, но идиотска."
От тези пет години поне в последните две и половина управляват зад- и предкулисно милите на този човек хора. Че „милите хора” не могат да направят промените, дори на този... му е ясно. А иначе е вярно, че „неговата къщичка” – от чудесното соцвреме - е подпалена. Аз лично не виждам нищо лошо в това!

·             В описвания период от време Иво Карамански от затвора заплаши "Мултигруп" с някаква касета. Ама, точно така - "някаква". Никой не я видя, не чу... В държавата, която обяви официално "война на престъпността", вестник “Дума” от 4 март 1995 публикува голямо интервю (само буквите на заглавието "Иво Карамански е изкупителна жертва за престъпността" са 1,5 см) с Галя Лукановска, съпруга на Карамански:
"
Въпрос: Често ли се виждате със съпруга си? (Галя Л. вече не е жена на И.К. Той има втори брак.  Пояснението е мое - ХР.)
Отг: Не. Разрешени са посещения два пъти в месеца и това много ми тежи. Възмутена съм от това, че повече от година Иво стои в затвор, който е предимно за рецидивисти, при много тежък режим. Обвиненията срещу него са спорни и за повече от година никой не успя да ги докаже. Ясно е, че срещу Иво няма никакви доказателства, а задържането му на практика е назаконно. Поведението на прокуратурата е най-малкото странно за мен. Стотици хора бяха убити, отвлечени, вестниците всеки ден са пълни с ужасяващи престъпления. Обаче за прокуратурата май само Иво олицетворява престъпността в страната. Да не говорим, че други, със същото обвинение, престояха в чужбина, докато адвокатите им уредят нещата. После се завърнаха като почтени и преуспяващи бизнесмени.
Въпрос: В прословутата касета се намеква за скандал с "Мултигруп"?
Отговор: "Мултигруп" е силна икономическа групировка, Иво не би могъл да се бори с нея, нито да я заплашва.
Въпрос: Ще се омъжите ли отново?
Отговор: Да, за Иво, ако ми предложи. Преди това обаче ще го посрещна пред затвора."
Не зная дали Галя Л. е посрещнала бившия си съпруг пред вратата на затвора, когато той излезе оттам със съгласието на Прокурора на Републиката Иван Татарчев. Отбелязвам обаче, че това ще се случи чак след една година. И когато се случи, същите среди - около в."Дума" - тогава пък ще бъдат недоволни от освобождаването на Карамански. Защо? - правосъдната обстановка ли се е променила или наистина има "някаква" опасна касета?

·             Казва ли ти някой...  Защо хванатият през август 1994-та след истински екшън на баретите Боян Петракиев Барона от Сливнишко напусна Бобовдолския затвор през март 1995? По вестниците пише, и сигурно е вярно като факт - лично разпореждане на Татарчев отворило вратата на килията. Но защо е направено? Та Барона, освен всичко неофициално, което се говори за него, е обвинен в магистрален грабеж за 162 хиляди дойче марки? Едва ли няма зъболекар в затвора, та да трябва престъпникът да си лекува зъбите при външен специалист. В Чехия чак, както ще се окаже след няколко месеца. При това изобщо не при зъболекар...
Големи игри се играят по върховете на властта – първа, втора, трета, четвърта... Ще кажете - не може да бъде другояче. Ще ви възраз - Колкото и да е голяма играта, тя трябва да се играе по регламентирани правила, които не се сменят по време на самата игра. Иначе това не е игра, а измама. Ако ще избираме нашите играчи демократично, то те нямат никакво извинително право да участват, и още по-малко, да инспирират сами потайни комбини. Защото всички измамници свършват по един и същи начин. Рано или късно.
Аз не избирам измамници, които да ме представляват! И сигурно много българи мислят като мене!
Много повече, отколкото си мислите!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461845
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031