Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2020 21:09 - НИЕ-414 Наглеци, хитреци и други такива
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НАГЛЕЦИ, ХИТРЕЦИ ИЛИ ПРОСТО ХОРА ЗА ЗАТВОРА

 

·                      Красимир Премянов: “Ако в нашата политика слагаме на първо място интересите на българската държава, а чак след това – партийните, груповите и личностните интереси, неизбежно ще стигнем до идеята за национално съгласие. В нормална обстановка, при нормални отношения между партиите и хората, тази идея е очевидна и естествена. Тя просто няма разумна алтернатива. БСП работеше искрено за национално съгласие. За съжаление този подход не беше възприет от безбройните участници в политическия процес, а основните ни политически съперници дори го отхвърлиха. На преден план излязоха обидите, реваншизмът, искането за “победа завинаги”, въпреки, че историята бе показала, че такава победа е невъзможна.” (‘Труд’, 14 април 1997)

·                      Признанието (както е наречено) на Николай Добрев  в едно интервю на Мира Баджева във в.”24 часа” от 7 февруари 1997: “Не може да има демокрация без закони. И не може лидери на политически сили, които се красят с думата демократични, да използват революционни методи. Аз съм по-голям специалист от тях, тъй като, както е известно, имам образование от Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Много по-лесно ми е да разгадавам замислите им – всеобща стачка, барикади и т.н. “

·                      Откритието, което прави Валентин Вацев, член на ИБ на ВПС, пред Валерия Велева в “Труд”-а от 7 април: “Когато Георги Първанов говори от името на БСП, то трябва да стане след обсъждане в партийните органи. Доста отдавна авторитаризъм шества по коридорите на “Позитано” 20, а Първанов е идеалния промер за репресивната толерантност. Цялата му дейност досега е отклонение от уставните норми на партията.”

·                      Самата Валерия Велева в същия брой на вестника отговаря на някакво открито писмо от читател. И вътре е написала лично: “Колкото до линията на в.”Труд”, моля не намесвайте  “новите немски собственици”. Тук нещата нямат нищо общо с поведението на вестника. Свободата на “Труд” да бъде честен и обективен не е застрашена с нищо. Ние и за в бъдеще ще стоим на познатите ви вече професионални позиции, свързани с утвърждаването на демокрацията у нас.”

·                      “Вестник “Дума” е много беден”, както пишеше и продължава да пише неговия гуру Стефан Продев: дължи само за миналата  1996г., само на издателя ИПК “Родина”, 200 млн.лв. Обаче собствениците му изваждат DM 5млн. от някъде и купуват печатницата на ИПК “Родина” - Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев”. Проста сметка показва, че печатницата се продава за една двайсет и пета част от разходите за издаване само на всекидневника “Дума”. А там се печатат почти всички останали вестници. На кого сметката му излиза?

·                      Благовест Сендов, депутат в 4 парламента, безпартиен, водач на червените листи във Велико Търново и Габрово (той самият е от Асеновград): “ Аз бях с Декократичната левица в предишното НС, когато тя беше първа политическа и парламентарна сила. И от чисто морални съображения аз не мога да я изоставя сега, когато се зададоха доста сериозни трудности пред нея. Не съм привърженик на “смяната на влаковете”, въпреки, че това занимание продължава да е на мода в съвременната българска политика. Не съм бил и не съм член на БСП, за да я напускам. Мисля, че моето участие в бъдещото 38-о НС с опита, който имам, ще бъде полезно не само за Демократичната левица, а и за България.” - пред ”Дума” на 7 април 1997г.

·                      Васил Калинов, член на ИК на Висшия съвет на БСП, започва интервюто си пред Мара Кирилова от “Труд” (16.04. 1997) така: “Не си спомням някога българският народ да е живял толкова бедно.”
Обяснява причините: “Проблемът с предизборната програма на БСП е проблем, който стои пред цялата страна. Не БСП изпадна в тежка социална и политическа криза, цяла България се намира в нея. Когато правихме програмата през 1994г., не разполагахме с достатъчно обективна информация, за обществените процеси, които протичаха в икономически план. Оказа че, в много отношения информацията не е била коректно поднесена и ние нямахме здрави постаменти, за да направим една стабилна програма.
За да завърши: “Никога българският народ през последните 7 години не е бил манипулиран така жестоко, както днес от СДС – дано това да не е фатално за България.”
(Компетентът, изрекъл тези думи, е завършил Академията за обществени науки в Москва. Не е много млад – роден е в 1956 година. Иначе е обикновен селянин от Силистренска област, основната му специалност е лесовъд.)

·                      Йордан Величков (не знам от кое село е), бивш дипломат от кариерата, сега кандидат-депутат от ДАР, съветва министър Богомил Бонев да започне операция “Комар” от Канада, “където момчета с дебели вратове и куфарчета, пълни с пари, купували срещу 500 хиляди до 1 милион долара луксозни жилища в тузарски квартали из канадските градове. За нечувания грабеж на държавата основни виновници според г-н Величков били “двамата политически пубертети Филип Димитров и Жан Виденов.” – край на цитата в “Труд” от 16.04.97г.
20 дни по-рано (на 26 март) Величков пише в “24 часа”: “Най-голямата разлика между нас и Европа е, че за антинационална дейност там се наказва, а у нас награждават. Вместо да потърсим най-строга отговорност за икономическия и социален погром на виновниците – ръководствата на БСП и СДС, узурпирали политическото пространство в България, вместо да ги пратим в затвора за това, че нанесоха такива поражения на страната, каквито не са нанасяли всички варварски набези по българските земи взети заедно, ние отново се готвим, не с освиркване, а с овации да ги изпратим в… парламента. Ако имахме днешните най-изявени от цяла Източна Европа демократи и най-яросните антикомунисти в света, поне преди 10-15 години първи щяхме да поемем пътя на демокрацията, а унгарското въстание от 1956г. и чешките събития от 1968г. щяха да останат бледи антикомунистически сенки. За съжаление  днешните ни “герои” се явиха много късно, а дисидентството, възникнало след 1989г. продължава да набира сили. Очевидно страхът от миналото днес избива в ярост. Страхливите си и най-отмъстителни, затова и кадровата чистка в България беше най-голяма. Докато в цяла Източна Европа уволненията са между 2 и 18%, то у нас те бяха от 20 до 90% и продължават. Страшно и потресающо, но факт.”

·                      На последния предизборен митинг на БСП на 17 април пред НДК артистът Асен Кисимов изрецитира следното стихче:
“Те напразно се надяват, че ще изпаднем в паника.
Макар и цял в пробойни не потъва Титаника,
не потъва Титаника.”
Вестниците отбелязват, че на този митинг липсват Петя Буюклиева и Веселин Маринов. Затова пък на сцената  се изявиха дует “Ритон”, Емил Димитров и Косара Марчинкова.

·                      Проф. Николай Генчев след 20 години престижна служба на комунистическа България прозрял: “Българският народ сам си е душманин №1. Народ с крайно безотговорно социално поведение, който с лека ръка се оставя да го ръководят безумни политици. Вижте какво стана при тазгодишните парламентарни избори! Той гласува отново за две партии, унищожили България.” – интервю на Милен Нанков в “Труд” от 13 май 1997г.

·                      Румен Овчаров, зам.председател на ПГДЛ пред в.’Труд” от началото на юни 1997: “Аз лично разглеждам парламентарния контрол като елемент от цялостната политика на ДЛ, насочена към изпълнение на основната й задача – връщане във властта в най-подходящото време.”

·                      “Ако някой си представя, че може да ме купи, просто не е познал”, казва новият председател на Столичния общински съвет Антоан Николов в разговор с Мая Люцканова от в.”Демокрация”, 25 март 1997.

·                      20-тина дни преди изборите се появи нова мода в кампанията на СДС. Водачите на сините листи – Костов, Михайлова, Бакърджиев, Сунгарски, Гоцев – даряват парични средства на социални домове и бедни хора. Костов каза в последния TV-диспут, че тези средства били от икономии в предизборната кампания.
По-добре да си беше мълчал, вместо да лъже. Ясно е, че тези пари не са седесарски, Защо дарителите остават анонимни обаче? Отговарям: защото официално избираме сините, а не даващите им пари мутри. Ако мутри не ви харесва, ами посочете други с пари!

·                      “Труд”, 4.04.1997: “Месечната заплата на руския премиер Виктор Черномирдин е 4 милиона и 44 хиляди рубли (705 долара) и тя е единствен източник на доходи, заяви правителственият говорител Игор Шабдурасулов. “Когато Черномирдин постъпи на работа в правителството, “Газпром” не бе започнал още да предлага свои акции. Той няма такива и днес”, увери говорителят и опроверга съобщенията на в.”Монд”, че Черномирдин имал състояние от 5 милиарда долара.
(Може пък да е възможно да се живее по премиерски с 700 долара на месец. Ако вярвам на прочетеното от предната страница на същия вестник: “Братът на Николае Чаушеску – Илие, бивш секретар на Върховния политически съвет на армията, дава месечно по 868 леи (13 цента) за петстайно жилище на партерния етаж на къща в баровския квартал на румънската столица. Той живее там от 1969. Юлиан Влад, бившият шеф на Секуритате, политическата полиция, пък брои само 536 леи (8 цента) за подобен апартамент на втория етаж на къща в същия район. Нормалният наем би трябвало да варира около 2000 долара.” – край на цитата.)

·                      Борис Елцин пък издал декрет с който нарежда руските министри, депутати и висши чиновници да слязат от скъпите си западни возила и да използват само автомобили руска направа – пак в същия брой на в.”Труд”.

·                      Ще ми позволите последно да предам една информация, намерена в “Труд” от 16.04.1997, цитирана, според вестника, от агенция Франс Прес. Предавам я малко разбъркано, за да подсиля внушението й. На стадион “Олимпийски” в Москва се състоял “невиждан досега за Русия концерт” в чест на Ала Пугачова. В него участвали Йосиф Кобзон, Муслим Магомаев, Людмила Гурченко и “други стари муцуни”. Самата Ала изпяла само една песен. “До вчера тя не бе отваряла устата си, защото стачкува в знак на солидарност с милионите руснаци, на които от месеци не са изплащани заплати.” … “11-метров бял “Линкълн” подари на изгората си Филип Киркоров, лимузина със свръхмодерен дизайн и розова тапицерия.” … “Уча се от Ленин, признава суперзвездата”. Вождът на революцията бил неин идол в детските години. Певицата често се връщала в мислите си към неговото дело и се надявала скоро той да бъде изваден от мавзолея на Червения площад в Москва и погребан. “Душата му трябва да намери покой”, казва Ала. Тя обичала да сяда на пейката срещу дома на Владимир Илич в Цюрих и да се вглъбява в идеите му.
Наглеци, хитреци или просто хора за затвора!

 

 

АПРИЛСКОТО ПОКОЛЕНИЕ В НОВАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

 

·                      Не че е кой знае каква демонстрация на благосъстояние, но пък е направена от емблематична личност за Партията – Стефан Данаилов. “Продавачки в магазина за платове до кино “Рекс” на “Витошка” пърхаха близо час около актьора Стефан Данаилов и съпругата му Мария. Двамата се появиха, за да си поръчат луксозно перде за един от прозорците в апартамента си. След дълго избиране госпожа Данаилова спря погледа си на гръцко перде, метър от което струва само $16. За да прецени колко метра трябват, неориентираната за материалното благосъстояние на семейството продавачка попита дали жилището им е панелно. Съпругата му побърза да обясни, че живеят в тухлена сграда, а въпросният прозорец е широк 4 метра.” – в.”Труд”, 22 март 1997.
Сметките: 4 метра ширина и 2,60 височина прави приблизително 10 квадрата. При ширина на плата вероятно 1,50м и отчитайки набора на бъдещото перде, на г-жа Данаилова ще й трябват около 8 метра плат по 16 долара метъра. Бълха го ухапала майор Деянов-дон Нуцо:  130 долара. Обаче превърнато в левове, в които се получават пенсиите, това прави 221 хиляди лева (курса на долара през март 1997 е около 1700 за парче). Ха, сега делете на 40000 хиляди, колкото е една минимална пенсия. Какво получихте? Между 5 и 6 минимални пенсии за едно перде…
О, боже! Не ме обвинявайте, че преобръщам дневните на Данаилов в минимални пенсии. Ако търсите виновни, не съм аз. Други са:
- самият Стефан Данаилов, когото не бих закачал, ако не твърди нагло на бесепарските митинги: “Жив съм! Ваш съм!” (Оригиналните думи са на един друг наглец Георги Калоянчев, но простете ми, че не правя разлика между майор Деянов и Големанов.)
- и пенсионерите, които ходят на тези митинги и са готови да прощават всичко на… На онези, които ги ограбиха и продължават, и ще продължават, да ги ограбват! Пенсионери мазохисти. Работили сте до изнемога, до последно, всеотдайно и предано. За кого, бре? Щото не е за вас самите. Иначе нямаше да сте бедни пенсионери. Глупави ли сте или се правите на глупави?

·                      Три дни след изборите, на 22 април Драгомир Драганов (наскоро станал професор и напуснал БКП, сега е в крилото Евролевицата) се прави на пророк пред Валерия Велева. Същински Апостол Апостолов. Има и неговите успехи в предсказанията. (Ако бях на мястото на А.А. щях да се разсърдя, че и мен не са направили професор. Така де, всякакви тъпанари стават.)
Няколко негови “бисерни” мисли:
- „Много съжалявам, че служебното правителство не публикува споразумението с МВФ преди изборите. Опасявам се, че там се съдържат страшни неща, т.е. неизпълними условия.”
- „Слава Богу, че (сините) не направиха квалифицирано мнозинство. Това плюс еуфорията от победата в първите месеци можеше да доведе до страхотни поразии: наш президент, наш министър-председател, наша съдебна система. Но не заради това те не бяха толкова радостни. Те просто знаят, че който се захване с властта, след осем месеца ще бъде прострелян отвсякъде като Самарското знаме.”
- „Не може един човек (Иван Костов) да изнесе на плещите си целия преход и да не пострада. Въпросът е дали ние ще бъдем достатъчно цивилизовани, за да кажем, когато дойде този миг: „Браво, Иване, ти свърши нещо!”, така както си спомняме с добри чувства за Димитър Попов. Или ще хвърляме върху него камъни, както стана с клетия Филип Димитров.”
- „Евролевицата направи нещо велико и не знам дали всички го осъзнават – на 19 април ние спечелихме изборите за 39-ото народно събрание (значи следващите, защото сега бяха изборите за 38 НС– аз, Х.Р.) независимо кога ще бъдат тези избори. Това е нещо грандиозно! Ние вече сме победители не в този, а в следващия парламент. Пречупихме съзнанието на хората, доказахме, че може да има нормално ляво, че може да съществуват и кротки леви.”
- „БСП ще бъде натикана в ъгъла. Тя няма да може да се обажда. А някой от тях се опита да каже нещо, веднага ще се чуят гласове: „Ти мълчи! Вие ни докарахте дотук” и това естествено ще ги тласка в политическия ъгъл и ще ги осверепява. Така по естествен начин ще се разширява политическото пространство за Евролевицата. Първанов ще бъде изгонен от ръководството. Виденов ще вземе реванш.”

Леле, леле...

·                      На 2 юни 1997 се навършиха 121 години от смъртта на Ботев. По този повод един стар наш познайник, също “професор”, Марко Семов се упражнява в легендология. Пак в Тошовия вестник! - “Днес “земята на Ботев и Левски” безотговорно беше хвърлена на онези, пред които Ботев стоеше с гола сабя в ръка и не искаше чужда помощ за нищо и от никого. Защото знаеше какво ни чака след това. По-слаби се оказахме от Ботев, по-ниски и плоскочели. Как стана и какво стана с нас? Днес уж не сме поробен народ. Но и свободен народ вече не сме... Отечеството на Ботев се даде, продадени съвести лесно го люшнаха в ръцете на чужди сметки и интереси. Продажни и празноглави политици и кабинетни “комсомолци” го отведоха там, откъдето Ботев и Левски толкова много го пазеха. 121-вата годишнина от гибелта на Ботев ние посрещаме с наведена до земята глава, покорени и принудени да търпим не се знае колко години още чужди сметки и чужди режисури да ръководят съдбата на България.”
Виночерпецът на Иван Славков се произнася за Ботев! И за Левски! Аман от хайтовци! Ще гласувам за този, който ги разкара! Душевното ми равновесие е не по-малко важно от финансовото. Като гледам бързината на строителите на съвременна България обаче, май ми остава да чакам Господ да свърши тяхната работа. Междувременно Марко (Семов) умря, но остана синът му Атанас Семов.

·                      Добавям още една наглост, една откровена лъжа за която  съм сигурен, че е умишлена! От ония лъжи, които са предназначени да създават легитимност на комунистическите времена, оплювайки всички демократични усилия и надежди на нова България. Този път лъжата е в  хумористични дрехи.
Вестник „Стършел” от 10 октомври 1997 година:
„Една Минимална заплата седяла в чакалнята на летище София и посрещала кацащите самолети.
- Тук ли намери да просиш? – попитала я строго една Полицейска заплата.
- Аз не прося, а чакам Ан Макгърк да ме вдигне малко...
Полицейската заплата зарязала службата си и седнала до Минималната, за да чакат и двете увеличение от леля си от Америка.
Подписал се „Експерт по цени и заплати М.Вешин”
Другарю М.Вешин, Полицейската заплата е два или три пъти по-висока от Средната, не от Минималната заплата! Не го ли знаеш? И какво общо има Ан Макгърк с вдигането на заплатите в България? Ако „лелята от Америка” имаше такива права, тя щеше да представлява Елцинова Русия, а не международна европейска институция. А, и щеше да увеличи още малко Полицейската заплата, за да я изравни с Твоята. Последното обяснява „тънкия” ти „демократичен” хумор.
(Др.Вешин го досрамяло да напише първото си име. Така пред някакъв съд е недоказуемо, че го е написал Михаил Вешин. Онзи Михаил Вешин, който работи в „Стършел” почти от Априлския пленум 1956 насам.)

·                      В рубриката на в.”Труд” (18.11.1997г.) „Човешки работи”, един от новите “февруарски” писатели, Деян Енев, когото - по демократично време! - Тошевците предстои да набутат в литературните учебници на децата ни, словоблудства в задочен душевен разговор с Дончо Цончев:
„Дончо, ти как се бориш със завистта? Със злобата? С тъмните сили, които дремят у всеки от нас? Има една кристална формула и щом човек достигне до нея, от плещите му пада страшен товар. Тя е следната: Бог ти дава толкова, колкото ти си готов да дадеш на другите. За беда мнозина стигат  до тази формула само насън, а когато се събудят, не помнят какво са сънували. Някой ще каже: няма Бог. Друг ще каже: глупости, цял живот се раздавам, и нищо. Истината е, че в човека съществува един много фин механизъм за индикация на доброто и на злото. Той се намира зад слънчевия сплит и се нарича душа. Във всекидневния ни живот няма изградени кой знае колко ясни житейски критерии кога вършим добро и кога – зло. Освен един - реакцията на душата ни. Когато душата ни отговаря на нашите постъпки със спокойствие и тиха радост, то това означава, че сме извършили добро. Обратно, когато душата ни се изпълни с оловна тежест, когато там зад слънчевия сплит, ни заболи, значи сме извършили зло. Дончо, когато вървиш по къра и настъпваш тънката сребърна вода в дирите на кошутите и разпъждаш с ръка кадифените врани, накацали по дулото на пушката ти, не ти ли се иска да раздадеш от това чувство, което напира в теб, на всеки божи човек?...”

Накрая „добрият” редактор от часовия вестник е добавил: „Утре – отговора на Дончо Цончев!”.
Боже, душата ме заболя! Тези хора хал хабер си нямат, че Нещо над тях наистина съществува, че То не е на никого в слънчевия сплит, че няма нужда да си приказват витиевато, защото Онзи Някой чете мислите им без никаква трудност. Боже, ако искаш все повече хора да оправдават твоята инвестиция в тях, отмахвай тарикатите от земята си. Вредят!

·                      В края на ноември месец почина писателят Добри Жотев. Ако душата му го заболяваше всеки път, когато пишеше панагирик за БКП и за Тодор Живков, да е умрял отдавна, другарю Деян Енев. Впрочем, това ви чака – заглавието в „Труд”-а е „ Добро Жотев издъхна неразбран на 76.”  Неразбран от кого? След като „през 1996г. Петко Симеонов, зет на писателя, му посвети историческото си изследване „Голямата промяна” – информацията намирам чак сега в изпровождащата статия на часовия вестник.
Ама много е къса „резервната скамейка” на ДС. До един стари муцуни и техни роднини или сватове!

·                      Завършвам с една история, която си е трагедия от човешка гледна точка, но е подигравка спрямо честните хора!
В края на годината – на 12 декември 1997 – във Враца са били намерени в дома им зверски убити двама възрастни хора, пенсионирани учители, бащата и майката на д-р Борислав Стоянов. Нито са първите, нито ще бъдат последните българи, които умират по такъв жесток начин. Плащайки какво?

Но! След седмица намирам във в.„24 часа” (18.12.1997) интервю на Павел Гоневски с актрисата Анета Сотирова Известна личност е от „ония времена”, още играе в „Малък градски театър – Зад канала” в Столицата. Разбирам го – тя е съпругата на д-р Стоянов, чиито родители са били убити. И сега извадки от това интервю (малко разбъркани за по-добро разбиране):
„Беше опетнено името на моя съпруг. Беше му лепнат прякора „Боци Мармалада”. Аз не познавам такъв човек. Мъжът ми е д-р Борислав Стоянов, който е мой съпруг от 25 години. 20 години се занимава с професията си – беше главен асистент в клиниката за наркомани в Суходол, работи и като лекар на националите ни по баскетбол и водна топка. От седем години захвана бизнес, за да може да оцелее фамилията в тези трудни времена.”

(1-ва сигнална лампа за мен: 1997-7=1990. Я, каква година за откриване на частен бизнес!)
„С Илия Павлов се запознахме през 80-те години на фестивала „Аполония” в Созопол. Той беше охрана там. В добри отношения сме – кумувахме на църковния му брак с Дарина, но бизнесвръзки никога не сме поддържали.”
(2-ра сигнална лампа: Я!)
„Мъжът ми е перфектен професионалист – известен на всички лекари в България. Младите врачански журналисти няма как да го познават, защото той не живее в града от 30 години. Те го закопаха и в политическия процес срещу Янчо Таков, когато Борислав също бе осъден Никой не се замисли, че това, което мъжът ми извърши, беше с цел да осигури нормален живот на семейството си.”
(Последното изречение – цялото! – и обърнете внимание на глаголното време „извърши”!, е подигравка със законите  и останалите честни хора в страната. Въпреки, че семействата им не могат да живеят нормален живот!
Не две, не три, цяла лампада от сигнални лампи...)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462688
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031