ВТОРА ЧАСТ

ДВАНАЙСЕТТЕ ПОДВИГА НА ХЕРАКЪЛ
Първи подвиг

ПЛЕНЯВАНЕТО НА КОБИЛИТЕ - ЧОВЕКОЯДКИ
или ОВЕН (21 март - 21 април)

Пред душата, получила своето просветление, стояла широко отворена Небесна врата. Тази душа се наричала Херакъл. Току-що просветлил съзнанието си за духовността, той не знаел какво да направи, а само наблюдавал цялото великолепие на Небесната врата. Внезапно серазнесъл глас:
- Херакъл, сине мой, премини през вратата и тръгни да извършиш своя Първи подвиг по новия Път на твоето развитие – Пътя на съвършенството. Зарадван, че Учителят му - самото Небе над него - го поощрява,
смелият тракиец се впуснал напред и бързо се озовал в непознат район на Земята. Пред себе си, в една блатиста местност, той видял голямо стадо прекрасни кобили, които за ужас на героя разкъсвали със зъби човешко тяло.
- Улови тези кобили и прекрати злото, – чул се отново гласът на Учителя му, - спаси хората от тях. Те са обучени от сина на Марс – Диомед, да убиват хора. Спаси хората от това зло!
- Абдерис, - провикнал се Херакъл към своя верен другар, - ела да ми помогнеш да хванем свирепите кобили!
Абдерис веднага се притекъл на помощ. Внимателно пристъпвайки към кобилите, двамата постепенно ги изтикали в полето, където ги изловили. Херакъл кипял от възторг, че е успял да хване всички кобили и
радостно надал победоносен вик. Упоен от чувството за сила и смелост, той решил, че задачата му е приключила и се обърнал към Абдерис:
- Подгони кобилите към жилището на Диомед и ги затвори в някоя конюшня. Обърнал се и гордо закрачил към мястото, където очаквал да бъде неговият Учител, за да му докладва за изпълнението на задачата. В това време кобилите, възползвайки се от младостта и неопитността на Абдерис го нападнали, стъпкали го с копитата си и препуснали отново из дивите земи на Диомед. Сломен от мъка, разочарован от себе си, но помъдрял, Херакъл бързо се върнал. Той отново проследил и изловил кобилите, лично ги извел през вратата. Хората, които спасил, го приветствали и го наричали герой и спасител. Но Абдерис бил мъртъв и останал в чужда земя. Виждайки го да приближава печален и сломен от смъртта на
приятеля си, Учителят казал:
- Първият подвиг завърши. Задачата е изпълнена, но лошо. Направи си нужните изводи от случилото се и се научи да служиш на своите събратя без трагични последици. Тръгни към мястото, където се намира Втората врата на подвизите и се подготви за следващата задача.

Прочетох и гласувах.
Благодаря! :)

светла душа си ти, мила Татьяна.. поздрав и прегръдка за теб..

tryn - Ограмотяваш ме, Бвен...
Да, ама не! Ограмотява ни Спас Мавров, а ние ако искаме - го четем!
Благодаря и за прочита, и за гласа ти, Трънче!:)))
Светлина и Любов!

Благодаря ти за хубавите светли слова и ... нека да научаваме всеки ден по една истина за себе си , българите!
Благодаря, Метличина-Меги и нека са светли дните ти!
Намасте!

Да...Тракийския булгар(българин) Херакъл, Херкулес, Геракл, Гуругла(Сина на Могилата). Същият персонаж е познат в преданията на другата диаспора на изток ката Гуругли Кер Огла и т.н....Става дума за Боян Имен, Или Аудан(Боян) Дуло Джураш. Същият е изобразен на Мадарските скарли а тракийските булгари го почитали като икона..,и направили хиляди барелефи и плочки с неговото изображение. Само че подвизите на този персонаж първоначалния били н адруго място...Диаспората само съхранявали и препредавала наследеното от далечните предци. А гърците и други заимстващи народи вообще си създали цели епоси на тази основа.
Те, трите преселнически вълни от север, донесли със себе си на Балканите не само материалната си култура , но и духовната, предания, митове, религиозна митология. И я оставили на същинските гърци, които изградили своята прословута цивилизация точно върху нея.
А етруските независимо от тях оставили това същото на Апенините.
Затова когато четем тези интересни митове и предания, трябва да знаем че ние дори имаме с тях много повече общо отколкото гърците или други народи, които ги заимствали.

Ние май имаме общо с всички народи, но нека всичко си върви по реда:)))
Поздрави!