Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2015 09:00 - Как да намерим своя духовен партньор
Автор: bven Категория: Хоби   
Прочетен: 1473 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Обичай себе си и тогава ще се намери някой, който също да те обича

Шеста стъпка:
Да се научим (отново) да обичаме себе си

Как се отнасяте към себе си? Можете ли да кажете: „Аз се обичам"?
За съжаление, в резултат на възпитанието си повече¬то от нас вярват, че само определени части от човека заслужават да бъдат обичани, особено проявилите се в случаите, когато сме се държали добре, били сме мили и учтиви, постигали сме желаните резултати и сме се придържали към установени правила. Нашите тъмни страни, представлявали за родителите ни често непреодолими пречки, особено в тинейджърска въз¬раст, когато сме били упорити или бунтарски настрое¬ни, са били отхвърляни с презумпцията: „Не те обичам такъв!" Но и други хора от обкръжението ни като учи¬тели, роднини и приятели са се държали по подобен начин.
Затова у много от нас се е затвърдило убеждението, че човекът като едно цяло - с всичките свои светли и тъмни страни - не е достоен за любов.
Почти никой не е останал с впечатлението от роди¬телския си дом или от други места, че може да се по¬каже „отвсякъде" и „въпреки това" да бъде обичан. Ето защо на голяма част от хората им липсва чувство¬то, че са свестни, както и исконната вяра, че са обичани без условия и правила. Резултатът е: нашата непоноси¬мост към критиката и прикриването на всичко, за кое¬то мислим, че няма да се хареса на другите. Както и: подозрението, че трябва да направим нещо, за да зас¬лужим любовта.
Само да не ме разберете неправилно. Не твърдя, че всичко, което един човек представлява или прави (това се отнася и за децата), следва да бъде одобрявано. Точно обратното: намирам за важно точно да обясним на другия какви качества и постъпки не харесваме у него и дори отхвърляме. Но това никога не бива да бъде причина да го лишим от любов.
Ние непрекъснато трябва да се подсещаме, че неприемливите за нас чужди качества са наш проблем. В повечето случаи не харесваме у другите тъкмо нещата, които не искаме да забележим или признаем у нас самите.
Някога сме се отнасяли по същия начин към себе си. Очаквали сме да сме добри или непогрешими и сме се опитвали да затъмним или изключим онова което не е съответствало на претенциите ни. Така сме изгубили представа какви сме всъщност и сме се отдалечили от своята истина или полека-лека сме се лиши ли от любовта си.
Да приемем отново себе си и да се научим да обича ме себе си е един обширен учебен процес.

Ще ви предложа някои ориентири, които биха могли да ви подпомагат в него. Една терапия също би ви била от полза.
Най-напред е необходимо стъпка по-стъпка да сеа приближите към себе си, което означава - да се осме¬лите да отчетете всички свои мисли и мнения и да им дадете израз. Защото, за да обичаш нещо, трябва да можеш да го видиш.
Ако досега сте имали навика да показвате само положителното, то този процес изисква, естествено, някакъв кураж от ваша страна. Ще го постигнете най-лесно, ако се научите да не разделяте чувствата, мислите, качествата и постъпките си на „добри" и „лоши". Тук също е необходимо известно усилие - да изоставите нещо, с което сте свикнали от десетилетия.
Ще ви дам един пример: да речем, че не се обичате, защото на вас не може да се разчита. Открийте първо в кои области сте неблагонадеждни. После си кажете: не е нито добре, нито зле човек да е такъв, само че това ми пречи в живота. (Изречението: „не е нито добре, нито зле" следва да се употребява във всички случаи, когато давате оценка и дотогава, докато намалее стремежът ви да оценявате всяко нещо).
Запитайте се искате ли да се научите на благонадеждност. Ако отговорът ви е положителен, трябва да на¬мерите нейните корени. За това е необходимо да си поставите още някои въпроси, например: как са ме възпитали? Можел/а ли съм да се осланям на родителите си? Научили ли са ме да вземам нещата насериозно?
Каква нагласа ми липсва, за да съм благонадежден? Какво ще спечеля, ако стана такъв?
Само ако откриете причините за неблагонадеждността си, ще налучкате и стъпките, които ще ви отведат до нея. Окаже ли се, че никога не сте можели да разчитате на родителите си, ще знаете, че не сте имали положителен пример в това отношение. Ето защо престанете да се самоупреквате и започнете да се учи¬те на благонадеждност.
В повечето случаи обаче причините са по-комплексни и е нужно време, за да бъдат осветени всички аспекти. И тук една терапия може да свърши добра работа.
Подходете по същия начин с всяка от своите тъмни страни, от които желаете да се освободите. Някои от тях сигурно ще намерите за уместни и ще решите да си ги „запазите".
Впрочем, качествата и постъпките ни всеки път са една възможност да проявим отношението си към живота. Те винаги изразяват многообразието в човешкото ни съществувание и искат да бъдат изучени - не оценявани - от нас. Именно затова е толкова неразумно да ги окачествяваме като „положителни" и „отрицателни". Най-понятният пример е квалифицирането на едно убийство: когато някой убива от ревност, той е отвратителен престъпник, а когато убива по време на война - е герой.
Всеки човек, който се осмелява да изучава себе си в поведението и действията си, се променя съвсем естествено в посока към повече любов и откровеност. Защото ако си нежен, ще се чувстваш по-жизнен и по-разкрепостен, отколкото, ако демонстрираш безлюбие.
Очакването или принудата да се държим така, както се харесва на другите хора или както е поносимо за тях ни кара да потискаме тъмните си страни, т.е. да ги от¬пращаме под повърхността, докато вече не можем да ги видим и ние самите. Ето защо ни липсва нужната осъзнатост и знания по отношение на собствената ни личност и така си оставаме привързани към качествата и постъпките си - макар да ги смятаме за отрицател¬ни. И не дай си боже някой да ни намери недостатък, ние изобщо не можем да се примирим!
Едно подир друго приемете у себе си всичко, което сте, от което „се състоите", с всяка странност, глупост, грешка или постъпка.
Спомняйте си непрекъснато, че заслужавате да сте обичани, просто защото съществувате. Няма абсолют¬но никаква причина да не обичате себе си!
Следното упражнение би могло да ви помогне отно¬во да се приемете и заобичате.
Застанете пред едно огледало и се гледайте. Повтаряйте на отражението си в продължение на 10 до 15 минути:

Аз обичам себе си и се приемам
такъв, какъвто съм
/такава, каквато съм/
и после:
Ти обичаш себе си и се приемаш
такъв, какъвто си
/такава, каквато си/
Какво чувствате? Как звучи гласът ви? (Достоверно или несигурно?) Какъв е видът на човека в огледалото? (Скептичен или благосклонен?)
Оставете си достатъчно време за упражнението и се обичайте за това, че се занимавате със себе си.
Забележите ли, че имате нещо против собствената си личност, разберете в какво се упреквате или какво не харесвате у себе си.
Постъпете по същия начин като в примера от настоящата глава или се научете да се съгласявате с наличието на онова качество или постъпка, от които още не искате да се откажете.
Повтаряйте упражнението отново и отново - особено тогава, когато не се приемате или обичате. За стабили¬зирането на учебния процес произнасяйте многократно с по-висок или по-тих глас следните думи. Те помагат много и, ако не попречите, ще стоплят сърцето ви.
Само който обича и приема себе си, е достъпен за ос¬таналите.

Ще се старая
да се обичам все повече
и да се приемам,
такъв, какъвто съм.
/такава, каквато съм./

Готов/а съм
от този миг нататък
да се отнасям нежно със себе си.

Зная колко е важно
да се виждам и одобрявам
във всичко, което представлявам и правя.

Готов/а съм отсега нататък
да опознавам и отстоявам себе си
сам/а и с помощта
на другите.

Зная,
че колкото повече се забелязвам и приемам,
толкова повече ще мога да се обичам.

В същата степен ще мога
да забелязвам и обичам
и другите.

Възприемам задачата си
на този свят
да се науча да обичам безусловно
себе си и другите.

Това е моят принос към мира на земята.


Седма стъпка:
Да простим на самите себе си

Произнесете няколко пъти без прекъсване следните думи - високо и после тихо. Почувствайте всичко, кое¬то през това време „се раздвижва" у вас и изпитайте удоволствие от контакта със себе си.

Прощавам си,
че досега
съм се обичал/а малко
или изобщо не съм.

Прощавам си,
че често
не съм осъзнавал/а
собствената си значимост.

Прощавам си,
че често
не съм осъзнавал/а ценността,
която представлявам.

Прощавам си,
че непрекъснато
съм се крил/а и преструвал/а.

Прощавам си,
че често
не съм си обръщал/а внимание.

Прощавам си,
че често съм се държал/а
безчувствено и грубо със себе си.

Прощавам си,
че досега
съм се обичал/а и приемал/а малко
или изобщо не съм.

Направете така, че всеки път да се изпълвате с малко повече топлина към себе си. На отношението към собствената личност също трябва да се отделя време и внимание. Осигурете си ги във възможно най-голям размер. Бихте могли да си въздействате по-силно, ако изговаряте думите пред огледало и се гледате в очите Навярно ще поискате да ги закачите на стената, за да вникнете по-дълбоко в съдържанието им. Колкото по често ги използвате, толкова по-интензивно ще е влиянието им върху вас. Вглеждайте се от време на време в себе си за резултата.
Вътрешният глас е онази сигурност, която се намира отвъд разума.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10434798
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031