Блогът на tatiana :: блян за първоучителите в пътя към истината

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.05.2017 09:11 - блян за първоучителите в пътя към истината

Автор: bven Категория: Хоби

Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове:

През декември 1900 година немският физик Макс Планк установил в триизмерния свят физическия предел на човешкото знание и тази константа носи неговото име в научната терминология. А сега, в края на века, многоизмерността на Вътрешната вселена става реалност за всекиго, който върви сам през живота си по своята вътрешна пътечка на познанието чрез вярата и обичта.

Християнският философ Жан Гитон, член на Френската академия, и двамата руски астрофизици Гришка и Игор Богданови в своите разговори, публикувани през 1991 година във Франция, обединяват понятията Бог и наука и предлагат новите научни термини метареализъм и метанаука. Единението на човешкото познание става чрез сливане на религията, науката и изкуството.
С радост споделям мнението на Хари Салман: сега всеки човек е обект на посвещение – всеки миг. Това е също мой собствен усет и вътрешно твърдо убеждение. Всеки човек има вътрешна връзка с Единното, всеки е свободен да прави своя избор – всеки миг – между зло и добро, между егоизъм и алтруизъм... Във всяка конкретна житейска ситуация. И така сам ще изпита неописуемата радост да съзира всяка утрин розово-синята аура на пречистващата се Майчица Земя. Независимо дали осъзнаваме, или не, нещата стават по вътрешен начин. Защото всеки човек изпълнява вече своята мисия на зрим теогон, както казва Ваклуш пред Децата на Деня в чудесната българска школа Път на Мъдростта.

Мили Приятелю-читателю, ако все още си далеч от този начин на мислене, задай си въпроса: материята внезапно ли е придобила своята атомно-молекулна структура при откриването на микроскопа и в резултат от развитието на квантовата физика? Много неща за тази структура все още не знаем... Науката е човешко дело, плод на вдъхновена работа на безброй индивиди, всеки от които е вървял и върви по своя вътрешен път на развитие. Затова съм благодарна, че съм се родила в България, където вече нещата придобиват такъв обрат, че всеки може да усети това осияване, посвещение, прозрение... И зная, че като обичам човека до себе си, обичам цялото човечество, и като ме погледнат очите на някого, чрез тях ме вижда Вселената. И аз, като единица човечество, нося цялото минало и цялото бъдеще, изразено графично в цифрата 8. Мисля, че е така с всеки жив човек по лицето на Майката Земя.
* * *
Влиза моята майка и ми казва: “Пристигнаха писмата за данъците”. Е, нашата държава чака от нас. Нищо, че е длъжна на народа си... И майка ми тихичко с усмивка допълва: “Добре, че още не ни търсят данъци за въздуха, който дишаме...” Мисля си, дори да наложат такса за слънчевите лъчи над главите ни, пак повечето от хората по святата ни родна земя ще продължават да излъчват своята индивидуална светлина – чрез обич и добротворство... Не вярвате ли? – Вглеждайте се винаги в очите на хората около вас. Вече знаем, че далечните ни предци са се поздравявали – и при среща, и при раздяла – с думата Очао! (да видя очите ти, за да усетя душата ти – аз да проникна в твоята душа и ти да проникнеш в моята душа). Какво по-добро доказателство през вековете за способностите на един народ да постига реално единение в мисли, чувства и дела в името на Истината?

София, Банишора, 20 - 22 февруари 2000 година

Нагоре