Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11 11:09 - Българският ген в Русия
Автор: bven Категория: Хоби   
Прочетен: 385 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 декември 2016,

Темата може да звучи твърде претенциозно и дори абсурдно за по-незапознатите с нея. В онези с по-траен интерес към нашето минало тя едва ли би предизвикала иронично-скептични усмивки.

Рухването на комунистическия блок, включително и на създателя му – СССР, позволи на множество последователи да навлязат по-дълбоко в теми, които бяха табу до този момент. Една от тях е тази за съдбата на волжко-камските българи и тяхното наследство в рамките на Руската империя и съвременната Руска федерация. Напоследък интересът към историята на тези българи претърпя истински ренесанс не само в нашата родина, но и в самата Русия, където векове наред на този народ се поставяше аморфният етикет „татари“. Неслучайно основната им етническа територия днес е обхваната в Автономна република Татарстан. Интересен е въпросът за връзката и родството на българите в Татарстан и съседни сродни народи като башкири, калмики, чуваши и др.

По-важно е да отчетем факта, че от 1556 г., когато Иван IV Грозни завладява Казанското ханство, до 2010 г. местното българско население е подложено на постоянна пропаганда от страна на руските власти да приеме някаква „татарска“, но не и българска идентичност. Всичко това се развива на фона на системния натиск за русификация на същото това население. Едва през последните няколко години настъпи сериозно раздвижване сред местното население, насочено към възстановяване на българското име и идентичност на народа и страната му.

Особено активен като народен будител е големият приятел на България, проф. Алфред Халиков, който посвещава научния си живот на идеята за възстановяването на историческата истина за волжките българи и техните взаимовръзки с Русия. Най-общо, интересът ни към тази история се основава на общия ни произход от епохата на Късната античност и Ранното средновековие (Великото преселение на народите).

Накратко да си припомним, че след смъртта на хан Кубрат в средата на VII в., както споменава хроникьорът Теофан Изповедник, неговите синове се разделили, въпреки завета му да останат единни. Дори да се абстрахираме от типичните средновековно-нравоучителни елементи в хрониките, неоспоримите факти са, че първородният Батбаян останал в бащините си земи и се покорил на хазарите, третият – Аспарух, основал към 681 г. Дунавска България, а вторият – Котраг, начело на племето си котраги, се отправил на север и се заселил край устието на р. Кама при вливането ѝ в р. Волга. Там неговите потомци отхвърлили хазарската зависимост към края на IX в. и основали независимата Волжко-Камска (или Итилска) България със столица град Болгар (на около 70 км. южно от днешния гр. Казан, на левия бряг на р. Волга). Други важни градове били Биляр и Сувар. Ролята и постиженията на волжкокамските българи трудно могат да се обхванат в рамките на една статия. Важно е да се отбележи, че още към X в. приемат исляма, който е основната религия на техните потомци и до днес.


Наред с това в периода X–XIII в. Волжка България се издига като основен стопански, политически и културен център, разположен на пътя на коприната, северно от Каспийско море. Така, към X в., в Източна Европа се оформили две големи и съперничещи си държави – Киевска Русия и Волжко-Камска България. Ожесточеното съперничество и честите войни между тях не попречили на изграждането на тесни стопански, социални и политически връзки между тях.

Тук отново ще се върна на името на проф. Алфред Халиков, който задълбочено изследва тези връзки и доказва, че родовете на над 500 руски интелектуалци имат български произход. Той набляга на факта, че културните, икономическите и брачните връзки между българи и руси са съществували, развивали са се и не са прекратявани дори в периодите на най-ожесточени борби между тях. Наред с проф. Халиков, трябва да посочим, че редица руски изследователи от по-стари или по-нови времена (В. Татишчев, С. Веселовски, Т. Аруллина Ал. Булгари и др.) доказват, че Киевска Русия се развива от самото си начало чрез укрепване на духовните и политически връзки с Дунавска България.

Същевременно в руските аристократични дворове не секва непрекъснатият приток от български благородници от Волжка България, чийто държавнотворен и културен потенциал непрекъснато е използван от русите. Особено масови заселвания на казански феодали в руските княжества се наблюдава в началото на XIII в., когато цели български родове се изселват под натиска на монголското нашествие и стават основатели на руски родове в Русия и Литва. След отхвърлянето на монголското (или както го наричат „татарското“) господство към 1480 г., Московските владетели водят многобройни войни до покоряването на Казанското царство от войските на Иван IV Грозни. През цялото това време руските държавици заимстват редица административни практики от казанските българи. Копирана е дори и прочутата крепост Кремен (Кремлин) в Казан. Така се ражда московският Кремъл. За да не останат съперници и спомен за тази архитектурна кражба, оригиналният Кремен е сринат до основи и споменът за него е практически заличен.

Въпреки това, голяма част от руското чиновничество е съставено от българи. Само в средата на XVI в. в Русия се заселват над 500 български князе и мурзи (подребни благородници, бел. авт.). Масово тези преселници са назначавани на високи дипломатически, военни, финансови и съдебни длъжности. Както посочва Татяна Ярулина Ал. Булгари, първите руски посланици в Персия, Османската империя, Полша, Италия, Дания, Англия и Холандия са били български велможи. С една дума – волжките българи се превърнали в катализатор за цивилизоването на съседните си народи.

Най-важна роля в това отношение играе консервативната фамилна структура на българите, установили се в руското общество. Тук е интересно да отбележим, че обособяването на фамилии в руското общество значително изостава спрямо Западна Европа и България. Към края на XIX в., според преброяванията, над 75% от руското население, особено по селата, няма фамилни имена. Самоличността се доказва не с някакви лични документи, а с имената на известни съседи и с улични фамилии (обикновено прякори). Придобиват фамилии едва през 30-те години на XX в., когато е осъществена паспортизация на населението от сталинските власти. За разлика от простолюдието, дворянските родове имали фамилии. Процесът на формирането им вероятно е свързан в голяма степен със сливането на българската аристокрация с руската.

Известно е, че през 1555 г. е съставен опис на руските аристократични фамилии. От него е видно, че традиционните руски фамилии са основани на географски или стопански признак, или на прякори. Българските сериозно се различават от тях и са изключително многобройни. Трябва да се отчете и фактът, че незаконните деца на дворяните се записвали със съкратената фамилия на родителя (напр., от Галицин – Лицин, от Корсаков – Саков и др.). Също така, църковните служители нямали фамилии, множество заможни търговци – също. В този контекст спокойно можем да твърдим, че представителите на руск ия интелектуален и политически елит от български произход далеч надхвърлят посочваната от изследователите цифра от над 500 фамилии. Техните представители заемали водещи позиции в руската наука, изкуство и управление на държавата.

Тук ще приведем няколко примера за подобни фамилии от български произход. В областта на науката и литературата можем да започнем списъка с Александър Сергеевич Пушкин. Родът Пушкини се преселил от Волжска България в Московското княжество в началото на монголския натиск през XIII в.

Интересен е случаят с великия Николай Гогол. Името Гогол произлиза от българското „гогул“, което значи „синя птица“. Всъщност родът му е от преселници в Новгород към ХV в., а по-късно – в Полша и Украйна. Официалната му фамилия е Яновски, но баща му Василий имал претенцията да е наследник на прочутия казашки атаман Остап Гогол, хетман на Деснобрежна Украйна през ХVII в.

Фамилията Тургеневи, от която произхожда големия приятел на българския народ Иван Тургенев, идва от думата „турген“ – „бистър, смел“. Родоначалникът на рода мурза (княз) Арслан Турген се преселил в Русия към 1440 г., а през XVI в. наследниците му получават дворянска титла и имение.

Писателят А. Н. Куприн в автобиографията си пише, че родът му произхожда от гр. Наровчат (през Средновековието – във Волжка България). Подобна е ситуацията и с Василий Шукшин, който произхожда от рода Шуклини-Шукшини, които стават дворяни в началото на XVII в., но са се преселили в Русия още в средата на XV в. Името им идва от термина „шукля“ – красиви мигли.

image
Единствената запазена кула от Кремъл в Казан

Фамилията Ахматови, от която произхожда известната поетеса Анна Ахматова, се преселва от Казан и става известна като част от руското дворянство от 1582 г. Името ѝ произлиза от думата „ахмат“ означаваща „възхваляван“. Бердяеви, от „берди“ – „подарен“, са дедите дворяни от Смоленск на редица руски учени и философи начело с големия философ и публицист Сергей Бердяев.

По-нататък можем да посочим и рода Булгакови (от „булгак“ – „горд човек“), дал на света великолепния писател Михаил Булгаков. От същия произход е и фамилията на философа Сергей Булгаков. Фамилията Бунини произхожда от Прокуда Бунин от Казан и дава на света носителя на Нобелова награда за литература Иван Бунин.


По-нататък сред руския духовен елит от български произход трябва да посочим композитори като Глинка, Римски-Корсаков, Мусоргски и Рахманинов. Така например името Корсаков произлиза от родоначалника на рода – Корсак, който се преселил в Литва през ХIV в., а името му означавало „степен кон“. Освен великия композитор, този род дава на Русия и множество пълководци. Името на Сергей Рахманинов идва от „рахман“, което значи „милостив“. Тази фамилия била изключително популярна в Казан. Сред знатните руски родове от български произход можем да посочим на първо място фамилията Годунови, която произлиза от думата „годун“ – „безразсъден човек“. Те дават на Русия първия цар – Борис Годунов, който не е от Рюриковата династия, на когото са посветени едноименните драма от Пушкин и опера от Модест Мусоргски.

Родът Голицини е най-многобройният руски дворянски род, към който принадлежали едни от най-известните богати аристократи, сенатори, пълководци, дипломати и участници в управлението на Русия. Те произлизали от Казан, стават и първите управители на града след завоюването му от Русия. Дори княз Иван Патрикеев (от едно от разклоненията на рода) носи прозвището Булгак и дава началото на рода Булгакови.

Българска е и фамилията Кочубей, най-известният от които е Василий Кочубей. Той бил виден съратник на Петър I Велики. Името идва от „коч“ и „бей“, което значава „скитнически бей (княз)“. Родът Тимирязеви (от „тимиряз“ – „железен воин“) се преселил в Московското княжесто в началото на XV в. и веднага преминал в служба на великия княз Василий Дмитриевич. От него произхожда големият учен-естествоизпитател Климент Тимирязев. Родът Шереметиеви, един от най-знатните руски родове, дава на Русия множество графове и князе. Според изследователите началото му е поставено от Андрей Кобъла, преселил се в Новгородското княжество през XIII в., по времето на Александър Невски. Името му произлиза от българо-чувашкия термин „шеремет“ – „пропаднал човек, клетник“. Името на известната фамилия Алабин, от която произхожда видният деец на Московския славянски комитет и първи губернатор на София след Освобождението Пьотр Алабин, най-вероятно идва от българската дума „алаба“, която значи „награден“.

Родът Балакиреви, дал на Русия прочутия шут на Петър I Иван А. Балакирев, пълководеца Иван Н. Балакирев и големия съвременен композитор Милий Балакирев, се преселил в Литва още през ХIV в. Името на дворяните Баракови пък идва от думата „барак“, означаваща „рунтаво куче“. Те били дворяни от Литва и Твер. От български произход са и едни от най-забележителните и талантливи руски пълководци като Кутузов, Суворов, Ушаков, Тухачевски и др. Победителят на Наполеон при Бородино през 1812 г. Михаил Кутузов е потомък на род, чието име идва от „кутуз“ – „сприхав, луд“. Хората в рода Суворови на Александър Суворов са дворяни от Бежецк и Кушин, а името им идва от „сувор“ – „конник“. Фамилията на талантливия адмирал Фьодор Ушаков идва от „ушак“ – „дребен, нисък човек“. Името на главнокомандващия болшевишката армия маршал Тухачевски идва от „тухачи“ – „знаменосец“.

Във връзка с Тухачевски е добре да изтъкнем любопитния факт, че редица от творците на болшевишката революция от 1917 г. и дейци на СССР също са с български произход. Такива са родовете Бухарини, Жданови, Елцини и др. Родът Жданови идва от думата „виждан“ – „религиозен фанатик“ и се заселили в Русия по времето на Димитър Донски. Родът Бачурини, трансформиран по-късно в Мичурини, произлиза от „бай чура“ – „богат богатир“. Тук трябва да припомним, че руската дума „богатир“ произхожда от българската „багатур“. Името на Борис Елцин идва от българското „елч“ – „глашатай“ и Елцини стават дворяни през XVI в. Предците на Никита Хрушчов се преселили в Тулския уезд и също имали свой фамилен герб. Сериозни са и твърденията, че самият Ленин притежавал четвърт волжско-българска кръв. Според изследователите едната му баба била с калмикски произход, а баща му Иля Улянов (от „улан“ – „юнак, левент“) бил потомък на покръстени българи от Симбирки и дори предпочитал да бъде наричан българин, понеже това повдигало обществения му авторитет. Също и легендарният болшевишки командир Василий Чапаев произхожда от чувашкия гр. Чебоксари, близо до Казан.

Накрая е нужно да се отбележи, че мнозина учени биха отхвърлили достоверността на гореизложените твърдения. Но голяма част от тях са исторически доказани, въпреки вековните усилия на руската и съветската историческа наука да прекрои и промени историческите истини. Все пак крайният извод от изложените факти е ясен и категоричен – българите са били един от водещите народи през цялото Средновековие. Те били способни да организират държави, при това – могъщи и влиятелни, т.е. – водещи. Това се доказва и от множеството български родове в Русия, които укрепват руската администрация и армия, дават на руската и световната наука и култура едни от най-забележителните им представители.

Всичко написано дотук за пореден път потвърждава, че българите, независимо дали са били от Дунавска или Волжко-Камска България, са били силно организиран, държавотворчески народ, надарен с изключително висок дух, любознателност, култура и творчески заряд – все качества, които въпреки всички перипетии, сполетели ни през вековете, мисля, че притежаваме и днес.

Литература:

1. Альфред Халиков, „500 русских фамилий булгаро-татарского происхождения“ – електронен вариант

2. Борис Цветанов, „Българският произход на част от руския елит“ – в. „Десант“, 30.11.2011г., електронно издание

3. Татяна Яруллина Ал-Булгари „Волжските българи и Европа“, с. 2008
копие от http://inspiro-bg.com/balgarskiyat-gen-sred-ruskiya-elit/



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - хубавоо, но над 50% от хората не четат..те искат ПАРИ УСПЕХИ..СЕКС,
24.11 13:24
Ролята и постиженията на волжкокамските българи трудно могат да се обхванат в рамките на една статия.
Важно е да се отбележи, че още към X в. приемат исляма, който е основна

пп
тази Тема ми е приоритетна, от 5-6 год насам..
аз чета много повече, и разказвам накратко на децата си..
за да знаят Истината..защоте , те наистина са заети с работа, кариера, деца, оцеляване, и осигуряване на матер.благополучие..
благодаря Танче..
/апропо, ти от Пловдив ли си?
скоро си говорихме с една съблогерка..за теб,..
поздрави, Юлия
цитирай
2. leonleonovpom2 - Поздрави , Таня!
24.11 22:21
Чудесен материал!
Преди дни писах и аз по темата ,във връзка с преименуването на волжките Българи на татари за разликата между тях и това, за което се смятат, че са татарите!

Хубава вечер!
цитирай
3. bven - На 1: milady, всеки си има интереси и чете, коментира и харесва това, което му допада.
26.11 13:26
Щом човек се интересува и му харесва даден материал, може да го сподели с другите - както е в този блог, надявам се. Важното е да се чете и да се знае, особено неща, които са били скрити за нас досега. Толкова скрити, че някои не могат да ги приемат за истина:)))
Благодаря за прочита и вниманието към мен.
цитирай
4. bven - Благодаря за отзива, leonleonovpom2.
26.11 13:30
Нормално е да приемаме и вибрираме на едни и същи енергии. Всяка дума може да породи спомен, мисъл или идея за нещо добро. Не се учудвам, че по една тема се споделят различни мнения. Нали затова сме тук? Дори когато извинения за обновяване се появяват на едни блогери, а на други - не. Но времето е такова.
Поздрави и хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 9135070
Постинги: 2091
Коментари: 11685
Гласове: 29950
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31