Вятърът духаше с гняв над града.

Скриха се всичките птици.

Покриви сведоха гузно чела.

Стенеха борове - рицари.

Вятърът имаше много лица,

много развихрени мисли,

много надежда, любов, свобода

и маниери изискани.

Вятърът носеше буря и зов,

нежна милувка и пролет.

Беше за лудост и прошка готов

с тяло от обич и полет.