Медиите за фалшифицирани картини.
Медии ли са блоговете? Най-точният отговор засега е - зависи кой, как и какво пише. Тук пише внукът на Цанко Лавренов - Лаврен Петров, известен столичен арт дилър  (галерия "Лоран") и доволно нашумяла фигура. Как пише - най-обикновено, без прибамбаси. Какво пише - своеобразни пасквили и обвинения в некадърност към своите колеги. Той всъщност пише в своя блог, а "Труд" преписва от там.  Интересно ще е да се узнае дали от кумова срама ще му дадат поне някое мижаво хорорарче. Ако е в-к "Култура" съм сигурен, че нищо няма да платят.
В-к "Труд", вторник, 10 август 2010 г. стр. 22-ра.
Текст и сн.: Ю.Митев.

Документ, подписан от Цанко Лавренов.

Ментета на Лавренов на пазара

От години пазарът на изкуството е залят от фалшиви картини.

Борба с ментетата в България не се води.

Затова реших да публикувам част от ментетата, приписвани на Цанко Лавренов, преминали през семейната ни фондация с молба за мнение. Правя това най-вече заради всички добронамерени ценители на изкуството, които имат нужда от истината. Вярвам, че хората, продаващи тези картини ще понесат своята отговорност. 

В гилдията се знае за много криминални елементи, които се препитават от търговия с ментета, но всички мълчим за това. Е, аз реших да проговоря по темата "Цанко Лавренов", не само защото става въпрос за грубо поругаване на творчеството на дядо ми, законът също ми дава възможност действията ми да не приключат само с това. За ментетата на другите големи имена в изкуството ни се надявам най-после и държавата да вземе адекватни мерки. А по-опитните си колеги ще призова да не правят компромиси със съвеста си за няколко евро в повече. Все пак не мисля, че са толкова евтини.

Ето и коментарите ми за репродуцираните ментета.

 Картината "Цветя" е първият пример от поредицата, който дава внукът на пловдивския класик.

Първото - "Цветя", е "творба" е сред крайно несполучливите опити да се работи в стил Цанко Лавренов от 60-те години на ХХ в. Известните му картини "Утро в планината", "След дъжд", "Един летен ден", поредицата от фантастични пейзажи са много далече като стилово и тонално изграждане. Анализът на тази наброска показа по категоричен начин скорошното и изработване. Подписът също така не е от ръката на художника.

Това разбира се ме кара да направя заключението, че т.нар.

"Цветя" са много слаб фалшификат.

За първи път зърнах това нацапано картонче в една лъскава пловдивска галерия. Веднага попарих наперения собственик Д. И. с категоричната си констатация относно това долно менте. След няколко месеца ме потърси и главният виновник - софийският галерист М. И. Чувайки всичко, което казах и на Д. И., той заключи: "Знаех, че ще кажеш, че е менте. Така си казвал за всички картини, които не продаваш ти."

Подминах този коментар с мълчание.

След още няколко месеца научих, че въпросният М. И. имал сериозни проблеми с пловдивчанина Д. И., бил му продал десетки ментета и се наложило да си ги прибере обратно.

 Планински пейзаж "се сочи като пример за сравнително по-издокарано менте, отколкото "Цветя".

Второто менте "Планински пейзаж" е далече по-сполучливо наподобяване на Лавреновото творчество. Гледано от разстояние или по снимка, то може да заблуди много хора. Първата ми среща с картината бе преди около две години. Донесе я в галерията потенциален купувач за мнение. Преди няколко месеца ми я показа и една галеристка. Явно продажбата на това менте се оказва трудна работа. По-интересното обаче е какво научих от внимателния анализ на картината. Несъмнено това е по-скорошната и изработка от приписвания период.

Подписът и датата не са положени от ръката на художника.

Композиционното и живописно изграждане не са характерни за творчеството на Цанко Лавренов. Основата и боите също не се срещат при художника. Бих определил "Планински пейзаж", като по-сполучлив фалшификат!

Третото менте "Цветя", се предлагаше последователно в три столични галерии, заедно с друга фалшива картина на Цанко Лавренов. Успоредно с извършената от семейната ни фондация експертиза, становище по темата изготви и доц. Ружа Маринска. Тя откри елементарно несъответствие дори във факта, че нарисуваните цветя се появяват в България десетилетия след годината от подписа на картината. А моето заключение е, че въпреки старанието на автора, рисуването като Лавренов все още е непостижимо за него.

Не знам кой е фалшификатора, но предполагам кой поръчва стоката!

Тук виждаме опит да се рисува по една от най-популярните картини на художника "Натюрморт - трапеза", 1934 г. Всеки непредубеден читател сам може да сравни двете картини. За мен същественото е, че по категоричен начин мненията на сформирания за случая екип съвпаднаха. Разбира се всичко това няма никакво значение не само за наглите търговци измамници, но и за изкуствоведката, издала сертификат, че картината е оригинал. Тя разбира се е една от познатите дами от Националната галерия Д. С., пишеща сертификати на всяко попаднало и менте. Чудя се до кога ръководството на НХГ ще търпи подобни лица да уронват престижа на институцията!?

Четвъртото менте "Рилският манастир" е едно от най-арогантните посегателства към творчеството на Цанко Лавренов, което съм виждал. Всъщност цялата история с излизането на пазара на този "шедьовър" в началото беше смешна, после стана жалка, а накрая май ще се окаже трагична. Преди повече от година видях едно пробито парче картон с нескопосана рисунка на Рилският манастир, предадено за реставрация в НХГ. Тогава реставраторката плахо ми съобщи, че "картината май била на дядо ти". След като се посмях, забравих за случая. Няколко месеца по-късно същата реставраторка ме информира, че картината е вече скъпо реставрирана, а злополучната изкуствоведка Д.С. е издала сертификат. Ядосах се, но бързо ми мина. Винаги съм гледал несериозно на Д.С., при която всички измамници са на абонамент. След известно време мой клиент се обади и ме попита известна ли ми е картината "Рилският манастир" на дядо ми?

Разбира се уговорихме си среща, за да ми покаже снимка. И какво да видя? Ментето, само че вече с цена 30 000 евро.След няколко седмици разбрах, че цената е скочила до 40 000 евро. Тогава галеристката В. А. ме извика за да ми я продава. Успях отново да я снимам и да я разгледам подробно след реставрация. Прочетох и сертификата на Д.С. Тя я датира към 1928 г. Прилага и снимки за сравнителен анализ от друга творба - двете нямат нищо общо, както и разглежда определени детайли и ги сравнява, нищо, че пак нямат нищо общо. След като изпих няколко успокоителни, се заканих да не оставям нещата просто ей така. Само ще спомена, че за първи път той стъпва в Рилският манастир през 1932 г. И досега "Рилският манастир" се предлага в сайт на галерия като в артсредите се говори, че цената му е спаднала на около 15 000 евро. 

Известни са ми и още фалшификати на Цанко Лавренов. Но мисля, че казаното дотук засега е достатъчно. В момента един такъв "шедьовър" под името "Гложенският манастир" се продава за 20 000 евро. Дано да няма мераклия, ако вече не е прекалено късно. (Със значителни съкращения.)

Текстът е според Лаврен Петров