Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2012 08:00 - за хайдутите (продължение)
Автор: bven Категория: Изкуство   
Прочетен: 3456 Коментари: 4 Гласове:
21

Последна промяна: 21.06.2012 08:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От тук, навътре към планината,има подземие, по което се стига до много голям златен рудник. А в рудника има обширна стая, в която е вкарана златна колесница с впрегнати два златни коня. И всичко това е в естествена големина. Конете са сякаш истински и само чакат някой да дръпне юздите им и да потеглят. Има една много красиво изработена златна броня и древни оръжия. Войводата каза, че колесницата, конете и всичко, което виждаме било на тракийския цар Рез, който бил погребан не много далеч от рудника. Каза, че след хиляда и двеста години рудникът отново ще дава злато...
(Ще помоля читателите за извинение, че прекъсвам
разказа, за да припомня епизод от поемата "Илиада" на Омир, в който се разказва за цар Резос:

"... С надеждата, че героите ще го пощадят, Долон им разказал всичко. Посочил им къде се намират и неотдавна пристигналите тракийци с царя си Рез(ос), който притежавал чудни коне и златни доспехи. Но Диомед и Одисей не пощадили Долон. Героите свалили от убития шлема и вълчата кожа и взели оръжието му. Одисей скрил Долоновото оръжие така, че да могат на връщане да го приберат, и двамата герои потеглили за лагера на тракийците.
Героите тихо се промъкнали до мястото, където лежал всред своите войници и конете си цар Рез. Диомед се нахвърлил върху спящите тракийци като лъв, който напада беззащитно стадо кози и овце. Дванадесет тракийски войни убил той. Диомед убил и царя Рез. Одисеи отвързал Резовите коне и ги извел извън лагера. Диомед искал да открадне и колесницата със златните доспехи, но богиня
Атина Палада му се явила и го предупредила:
- Помисли за връщане в гръцкия стан, сине Тидеев. Време е да се завърнеш. Иначе може да се наложи да бягаш, ако някой от небесните обитатели, враждебни към теб, събудят троянци.
Вслушал се Диомед в съвета на богинята и яхнал един от конете на Рез. Одисей се метнал на друг и героите бързо се понесли към гръцкия стан".)

Припомних ви написаното от Омир, не за друго, а заради втъканата истина в този епизод от "Илиада".
Прочитам написаното от Софроний и бързам да ви запозная, с казаното от моя Учител по този въпрос:
- Царството на тракийския цар Резос - поясни той - е било на север от Троя, близо до днешния Созопол. Цар Резос е притежавал богата духовност. Имал е достъп до подземията под Созопол и островите и е единственият владетел от тогавашната цивилизация, допуснат веднъж да влезе в подземния град на лемурийците. От там му е било разрешено да вземе голям червен кристал с форма, подобна на сфера, но с леки връхчета като на шипове. След излизането му от града достъпът там е бил забравен за всички владетели след Резос.

Кристалът, който му е бил даден и му е били разрешено да ползва, е имал специфични свойства. С него се е извършвало придвижването на група хора на голямо разстояние, за изключително, кратко време, нещо като телепортация. Друго свойство на кристала е било да дава отговори на конкретно зададени въпроси - директна връзка с Акаша. Но това свойство е можело да се използва само в определени моменти от тримесечен цикъл. Кристалът е имал и други свойства, но те не са били разкрити на Резос и той не ги е използвал.

Омир, който е бил посветен и е знаел тази тайна, в
поемата си изгражда чрез алегория образа на цар Резос. Прав е бил Софроний - да, златният рудник действително ще може да се ползва след 2018 г.
Що се отнася до смъртта на цар Резос, истината е съвсем друга. И тук Омир символично представя убийството на Резос от гърка Диомед - Загива тракийската култура, наследява я гръцката.

Смъртта на цар Резос настъпва в напреднала възраст,
след последния му "разговор" с кристалното кълбо. Приключил разговора , цар Резос го отнася до горните подземия на Созопол, до които е имал достъп, и го оставя. И сега кристалното кълбо е там. След като се връща, цар Резос събира доверените си хора, на които разкрива въпросите и отговорите от последния "разговор" с кристала. Сбогува се с всички, оставя заветите си и се оттегля в покоите си, където на другата сутрин е намерен издъхнал в съня си. Резос е знаел за настъпването на смъртта си и е бил подготвен за нея.Недалеч от родния ти град - там, където протича малката рекичка на Селистар, преди да достигнеш Синеморец. В местността има няколко погребални могили. Една от тях е с височина седем метра. В тази могила е погребан цар Резос.(Могилата е облицована отвътре.)

А сега, нека отново да се върнем към сведенията, които ни оставя монахът Софроний:
... Ще опиша и други тайни подземия, в които влязохме.
Ще разкажа за една пещера, свързана с подземие, а мястото,на което се намира, се нарича "Балик". За подземието войводата каза, че било строено от древните народи. А под древните народи трябвало да разбираме древните българи.

Странни са понякога разсъжденията на войводата, но това си е негов начин на разяснения. Знае за много неща. Понякога се отпуска и ни разказва за потънали държави и градове от миналото...

На Балик складираме много от товарите си, но винаги бързаме да напуснем залива, за да не ни засече турският флот. Спираме, вечер, с кораба близо до брега и с лодки прекарваме сандъците до пещерата. После е лесно. Товарим ги на вагонетки и по релси продължаваме навътре по сух, широк тунел. Трябва да поясня, че входът на пещерата е така добре замаскиран и незапознат, с тайната човек, никога няма да го открие. Тук войводата не допуска никой да се доближи до вратата, която прегражда входа за пещерата.

Знаем, че е опасно, има поставени капани и затова Манол винаги сам се справя с отварянето. След това ни повежда в тунел с широки стъпала, над които са наредени факли по стените. Ще ми се, малко по-подробно, да опиша какво видяхме първия път, щом влязохме вътре в подземието. След като преминахме първата врата, се спряхме пред друга, зарешетена с дебели, железни пръти. Има втори капан и войводата ни посочи стената, на която се открояваше широка дупка. Ако човек не знае за този капан и отвори вратата, от тази дупка изведнъж, срещу него, изскача голяма змия, с много страховити очи. Ако застаналият пред вратата не успее да се отдръпне мигом, змията го клъвва и убива с отровата. Дори и бързо да се е отместил встрани, то уплахата ще го довърши. Вътре човек се обърква от това,което очите му виждат.

Една широка зала с невероятни съкровища в нея: златни статуи, златни и сребърни съдове, с форми, които никога не са виждани. В някои от съдовете има вода, вина и храна, напълно съхранени и годни за употреба. Има една златна каляска. Тук е светло, а през залата преминава бистра рекичка. В една ниша има малко вирче, а по средата му стои камък, върху който блести скъпоценен камък или кристал. Никой не може да се приближи до него. Още на пет метра от него, човек започва да изпитва ужасни болки и припада. Ако направи още една крачка към кристала, ще умре. Войводата е забранил да се
приближаваме до него. Това е първото подземие, а под него има друго, в което се съхранява голям архив. Всичко там е писано на различни, неизвестни за нас езици. Още по на дълбоко, имало специално подземие, което не било достъпно за нас. В третото, най-недостъпно, място работел някакъв команден център с много машини.

Войводата казва, че там, работили хора от други светове. Все си мисля, че когато дойде време човек да открие моите писания, дали ще повярва за чудесата, които видях през живота си? Но знам, уверен съм, че бог ще даде книгата ми на подходящ човек, за да я използва за благото на българите. Няма да описвам дълго това, което видяхме в скалните ниши, наричани Аладжа манастир. Ще кажа само, че в подземието, що влязохме, има много тунели. Някога тук е работила монетарница, а по пода са отрупани на куп много златни монети. И тук са прекарани коловози, по които са качени малки и големи платформи. И на други места сме виждали вагонетки, но в нито едно подземие не съм виждал старинен, отлично запазен кораб. Това е голяма галера, натоварена с много ценен товар... Стои на специални подпори. Войводата каза, че галерата е вкарана през същия вход от към морето, през който и ние проникнахме в подземието. По-навътре има много съкровища, статуи и сандъци с книги. И склад, който войводата нарече мавзолей и военно хранилище. Там върху една мраморна маса, на червена възглавница, е поставен човешки череп от прозрачен кристал...
(продължава)

м.миланов, тайните подземия 3 част



Гласувай:
21
0



1. kostas - )) И кой войвода е казал :
21.06.2012 09:58

" ТЕЗИ ПАРИ СА ЗА НОВАТА БЪЛГАРИЯ ! "
цитирай
2. stela50 - С интерес прочетох , Бвен ...
21.06.2012 13:29
Докосването до тези времена, независимо как изглежда -
като приказка , или действителност, винаги открива частица
от истината и отваря още една страница на познанието .
Поздрави и хубав ден !
цитирай
3. анонимен - Санде: Всичко е много интересно ...
21.06.2012 15:54
Благодаря, Татяна.

Поздрави!
цитирай
4. mariniki - не само интересно...
21.06.2012 19:08
но и задълбочено изследване на фактите..
и нишката към Омир... винаги съм знаела, че всичко
написано от него е истина... наистина много...
много интересно... Татяна мила, сърдечно..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10434798
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031