Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2013 08:00 - стръмната пътека на Цанко Лавренов
Автор: bven Категория: Изкуство   
Прочетен: 8461 Коментари: 6 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


"Животът е къс ден. Радостта е кратка. Затова виж слънцето. Цанко, ти идеш от света на званите. Дай на хората венци от слънчеви лъчи"
                                                             Златю Бояджиев
 

Цанко Лавренов (1896–1978)


image

Художникът Александър Стефан (Цанко) Лавренов е роден на 24 ноември 1896 година в Пловдив. Както сам той признава, край люлката му са играли последният зрак на деветнадесето и първата зора на двадесетото столетие. С името Стефан изобщо не се е записвал, а Александър се сторило на прабаба му толкова дълго, че тя му викала Цанко. След няколко недоразумения между счетоводители и касиери, накрая през 1953 година, с подмяната на паспортите, той официално става Цанко Лавренов.

Веселите истории обаче започват от самото начало на семейството му. Майка му Силвина е учила в девическия френски колеж в Одрин, Турция и е преводач на генерал Дандевил, който бил отседнал в тяхната къща. Към 15-16-та й  година започват да я сватосват – дъщеря на търговец – за чужденец, висш чиновник от барон Хиршовата железница. Тя обаче харесва слугата на дядо си – Иванчо. Въпреки че бил против, накрая баща й се съгласил на сватба, понеже му казали, че ги били видели да се целуват. Така на сватбата нейните роднини са като на погребение, а майка й – с черна кърпа като в траур.

Понеже нейният избраник ходел с потури и за да не се чувства неудобно в черквата, момата решава да облече сукман. Иванчо пък си избрал костюм „Алафранга”. Така, вместо уеднаквени, отново били с различни облекла в този тържествен ден.

Почти 4 десетилетия художникът живее в семейната къща на ул. граф Игнатиев (по-късно бул. Г.Димитров, а сега бул. Цар Борис III Обединител, според мен). Дядото (който свирел на кларинет и флейта), направил макет от тънки дъсчици на двукатната къща-мечта, извикал майсторите и им казал: "Е такава къща искам да ми построите. Направете си сметката колко ще ми поискате за работа. И да почваме".

Отделенията Цанко учи в Пловдив , после продължава във френския колеж. С духовия оркестър на колежа изнасяли концерти в страната и посетили и гр. Одрин. Тук, в джамията Султан Селим, изкачили се на най-високото минаре, учениците решили да запеят националния химн „Шуми Марица”. Перовете били нервирани , че може да стане дипломатически въпрос, но българският консул приветствал момчетата с думите : Учете се добре, за да служите достойно на отечеството ни!

image
възрожденският пловдив

След детската мечта да стане музикант, после писател, накрая Цанко разбира, че ще стане художник. За да стигне до колежа, близо до реката, той минава през малебиджийницата на Джумаята, бакърджийската чаршия, Капана, арменския квартал, рибния пазар и стария Пловдив- по-късно отразени в негови рисунки:

image
куршум хан,пловдив

image
старият пловдив

image
старият пловдив

image
пловдивски двор

image
селски панаир в пловдив

Както казвал баща му в дюкяна: "моите синове нямат ищах за търговия – единият е чалгаджия (братът) , а другият (Цанко) - ще става бояджия. Всеки с дарбата си. Лош занаят няма".

В Пловдив през 1910-15 година изложби правят художниците Симеон Велков, Христо Станчев, Георги Ботушаров, Сирак Скитник, Витко Бабаков, скулпторът Иван Лазаров и др. Цанко прави своите първи опити в карикатурата и скулптурата.
По време на Първата Световна Война Цанко Лавренов е в Карлово, после – в Школата за запасни офицери в Княжево. Тук обаче наказанията му следват „едно след друго без прекъсване”, по собствените му признания: наказаният ходи на всички учения, но по време на почивките се отвежда в ареста при другите съквартиранти, дървеници и въшки. След завършването на школата, следва работа в пътни участъци на Родопите , несгодите на продоволствието, испанска болест и след това – работа в семейния дюкян, в помощ на сестрите си.

image
виена,1921 г.
В 1920 година Цанко заедно с брат си заминава да учат във Виена и се записва в частното училище Санта Ана, за подготвяне за изпитите във Виенската художествена академия. По-късно обаче учи живопис при проф. Льофлер. Австрия преживява икономическа криза, в резултат на което студентите-чужденци са освободени без гаранция за по-нататъшно следване. Завърнал се в Пловдив, Цанко навлиза в земеделието – обработване ниви и главно отглеждане на тютюн. В същото време рисува и участва в изложби на Дружеството на южнобългарските художници, публикува статии за изкуството. През 1925 година посещава Италия и се запознава с монсеньор Ронкали и папа Пий XI, който говори на българската делегация на френски.

image
иконописец

След изложби с именити пловдивски художници, следва и първата му изложба в София (1927год.).
Цанко Лавренов постепенно започва да оформя и своя "иконен" стил. Първата работа, която му носи известност - акварелната рисунка "Иконописец", от 1926 г. е изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в същия стил.

image
хилендарският манастир

По-късно започва живот на бързи обороти:
- 1930, показва картината "Старият Пловдив"
- 1935-1936, пътешествия из Света гора и Гърция
- 1937, участие в Световното изложение в Париж
- 1939, се заселва в София
- 1941-1942, рисува в Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп, Велес
- 1951, работи в Градския музей на СГНС (днешна СГХГ)
- 1958, съвместна изложба с Владимир Димитров-Майстора в Лиеж, Белгия.
Следват експозиции в Прага, Будапеща, Варшава, Берлин, Москва
През  1976 година е юбилейната му  изложба в Пловдив за 80-годишнината на художника.

image
малка нощна музика, етнографския музей

image
пловдив

image
пловдивска къща

image
джамбаз тепе, гравюра

image
пловдив, джумаята - гравюра

image
Търново - столица на Второто българско царство

image
поет и природа

Кратките етюди от живота  на Цанко Лавренов избрах от автобиографичната книга на художника " По стръмната пътека", а за картините са използвани популярни български сайтове (www.galleryplovdiv.com/bg/expositions/view/279/vyzrojdenskijat_plovdiv/) и книгата. Надявам се да ви е била приятна срещата с този голям български художник...
                                      Бвен





Гласувай:
20
0



1. tota - Повече от приятна!
24.11.2013 09:11
Пловдив нямаше да е това без него. Картините му ни връщат във време, в което ние не сме били. Благодаря, Бвен!
цитирай
2. megg - Наистина пъстър живот,
24.11.2013 12:10
съдба, поднасяща едно, второ, трето ... Но когато идва "от света на званите", човек е орисан да създава нови светове, да радва с творбите си. Така, както го прави Цанко Лавренов - с талант и обич към родното, огряно от светлина.
Благодаря за споделеното, Бвен! За тази хубава среща!
цитирай
3. mileidi46 - Бвен, дано скоро да се реши проблема ...
09.12.2013 18:59
Бвен,дано скоро да се реши проблема ти с влизането в блог.бг и да те видим на линия..
надявам се..
цитирай
4. bven - На Тота, Мег и Милейди: Благодаря, приятелки!
22.12.2013 10:19
С този материал исках да покажа на всички, които го четат, че винаги е имало трудни периоди в живота на всеки от нас - нали затова сме тук?!! Важното е да гледаме с хумор и отстрани на случващото се, за да отминава и да предстои на негово място пъстрото нещо, наречено живот - така, както и Цанко Лавренов ни го показва в картините си.
Благодаря ви още веднъж и Намасте!
цитирай
5. bojo12345 - В Пловдив художествената гимназия носи неговото име.
22.12.2013 19:35
Това е един от най-бележитите пловдивски художници. Чудесен постинг! Картините са чудесни и поне аз разбирам какво е искал да каже Лавренов!!!
цитирай
6. bven - На 5: Така е, Божо12345!
23.12.2013 12:49
Националната художествена гимназия носи неговото име и аз познавам няколко нейни възпитаници. Празнува на 25 ноември и въплъщава идеята на пловдивските художници да има художествено училище в Пловдив - открита е през 1976 година, като Средно специално художествено училище за изящни и монументални изкуства... и т.н.Децата, които учат тук, са много даровити и сме ги срещали на свещени места - в Стария град, кръй църквите. Аз съм купувала картини , нарисувани от тях и те са скъп спомен за мен.
Радвам се, че спомена за гимназията - нахлуват скъпи спомени:)))
Поздрави и весели празници у дома!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10444350
Постинги: 2245
Коментари: 12169
Гласове: 32144
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031