Прочетен: 819 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2020 21:45
във оранжев водопад,
изтърбушено от бремето
на жестокия разпад,
то се зъби ококорено
със изгубено добро,
то е злобно и престорено,
от ръждясало сребро..
Изведнъж простенва тягостно
неочаквана мечта,
и внезапно става радостно -
развълнувани листа
се прескачат между двама ни
и ухаят на трева,
лумва буен огън в храма ни,
а разцъфнали слова
ни обвиват нежно в мрежите
на покълналата страст,
разпиляват се копнежите,
а във свойта луда власт
ни обрамчват идеалите,
от които ни боли,
и измъкват се провалите
като смачкани пчели...
Във четвъртък аз съм слънцето,
ти си моята луна,
и разравям жадно зрънцето
от студената слана,
и откъсвам от пространството
малка капчица тъма,
ти си вплетена във тайнството,
ти си само с мен сама...