Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2020 13:06 - Коледни истории 2 част
Автор: einfach Категория: Изкуство   
Прочетен: 486 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Приключи по-късно, отколкото предполагаше. Както обикновено, точно когато се налагаше да пътува, излизаше спешна работа. Всички в службата си тръгнаха към два следобед. Като цяло фирмата се грижеше добре за служителите си и им даваше възможност спокойно да се подготвят за Бъдни вечер. Ясен не искаше да оставя кода недописан. Реши, че може да си позволи да се забави десетина минути и да го довърши. Тъкмо приключваше, когато телефонът на бюрото иззвъня. Зачуди се дали да вдигне. Все пак официално вече не трябваше да е тук. Цялата сграда беше пуста. Вероятно той беше останал последен. На третото позвъняване посегна към слушалката. Беше управителят на софтуерната компания, в която работеше:
- Слава Богу! Не си си тръгнал! Спасяваш ми… знаеш какво! Онзи глупак Стоян не е довършил поръчката за един от най-важните ни клиенти.
Ясен понечи да обясни, че всеки момент тръгва за провинцията, че трябва да измине 300 километра до дома на родителите си и, че това ще му отнеме много време предвид усложнената зимна обстановка. Той погледна през прозореца. Снегът продължаваше да вали, завихрян и разпръскван в различни посоки от ледения вятър. Дори през деня беше опасно да се шофира в това време, а какво оставаше за нощно каране.
- Няма да ти отнеме и час – продължаваше монологът в слушалката. – Ти си най-добрият.
Щом говореше за един час, това означаваше, че ще са му нужни поне три часа усилена работа.
- Господин Георгиев, с удоволствие бих помогнал, но ме чака дълъг път. Родителите ми ме очакват…
- Сигурен съм, че си имаш планове – прекъсна го той. – Ще се реванширам. Само ми помогни! Дори ще ти позволя от сега нататък да работиш дистанционно, ако все още го искаш, разбира се!
Ясен веднага забрави за виелицата, като чу последните думи. Да работи от къщи беше отдавнашна негова мечта. Да бъде господар на времето си, да живее където реши и да работи, когато му е удобно. Това стоене в офиса от девет до шест му беше дотегнало, още повече, че работеше много по-бързо от всички свои колеги. „Може пък всичко това да е за добро“ – помисли си той, а на шефа си каза:
- Добре. Ще телефонирам в къщи, че ще закъснея. Наистина ли ще ми позволите да работя дистанционно?
Той притаи дъх. Това беше моментът, който чакаше от години и сега, когато беше спрял да се надява, възможността внезапно падна в скута му.
- Само свърши работата! Когато се върнеш от отпуската на първи януари, новият договор ще те чака на бюрото и обещавам, че ще ти хареса!
- Изпратете ми програмата! Захващам се – все още не можеше да повярва на късмета си. – Благодаря Ви!
- Аз ти благодаря! Като приключиш, изпрати ми го по имейла.
- Ще го изпратя! Весели празници, шефе!
- Весели празници!
Когато затвори слушалката младият мъж все още не знаеше къде се намира. Беше изпаднал в еуфория. Не можеше да повярва, че току що е извоювал почти неограничена свобода в професията си, подплатена от солидно заплащане. Звуковият сигнал от електронната поща го върна в реалността. Той изтегли прикачения файл, обади се на майка си, каза ѝ , че ще дойде много късно, като намекна за наградата, която ще получи за извънредната задача и се захвана за работа.
Вяра веднага схвана за какво става въпрос. Единственото, което го помоли е да не тръгва с колата, че ще го мисли цяла нощ, а да хване влака.
Приключи малко след седем. Приложението се оказа изначално грешно. Загуби доста време, докато открие пропуските в него. Стана му ясно, защо колегата му го беше зарязал. Вероятно не бе успял да се справи. Ясен реши да премълчи това пред шефа си. Изпрати готовия файл без излишни обяснения. Потърси разписанието за влаковете. В девет вечерта тръгваше един. С едно прекачване щеше да си е в къщи. Той отиде до квартирата да си вземе багажа. Предвидливо го бе приготвил предната вечер. Огледа празното жилище. Нищо не го задържаше повече тук. Преди месец беше скъсал с последната си приятелка, понеже не смогваше да задоволява безкрайните ѝ прищевки. След като получеше новия договор, щеше да предупреди хазаите, че освобождава апартамента, но в никакъв случай преди това. Не искаше да урочасва нещата.
Поръча такси и слезе пред блока да го изчака. Снеговалежът беше прераснал във виелица. За кой ли път Ясен се убеждаваше в предвидливостта на майка си. Сам не би се сетил да хване влака. Сега щеше да шофира в страховитата нощ. А не дай си Боже да закъса някъде, едва ли щеше да се намери някой да му се притече на помощ и то в коледната нощ.
След час вече седеше в топлото купе, в очакване на потеглянето. Той се огледа в стъклото и приглади кестенявите си коси. Не се беше сетил да ги подстриже и сега започваха да образуват чупки на всички страни. Хареса отражението си. Фигурата му беше стегната и издължена. За щастие липсата на движение през последните няколко години все още не беше се отразила на външния му вид. Но сега вече щеше да намери време да тренира. Той вдигна куфара си на мястото за багаж и седна до прозореца. Влакът беше почти празен и за момента в купето нямаше никой освен него. Ясен реши да подремне. Нави си алармата да звънне след два часа и половина. След около три часа трябваше да се прехвърли на друг влак и не искаше да изпусне гарата. Изведнъж усети колко е изморен, но тази умора беше сладка. Това беше умората преди дълга ваканция, която си извоювал със собствени сили. Може би Новата година щеше най-сетне да донесе осъществяване на мечтите му. Докато се унасяше го заля приятна топлина, топлина ухаеща на чудо."
Из "Коледни истории" Калина Ивановаimage



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: einfach
Категория: Изкуство
Прочетен: 63316
Постинги: 39
Коментари: 19
Гласове: 109
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031