За Придвижване към Състраданието

Ако вярваме, че съществува само един източник на всичко, което е, значи сме отворили вратата към изцеление на илюзията за разделеност. Отворили сме вратата към изцеляване на присъдата за мрака и светлината. В присъствието на това изцеление нашето тяло реагира. Това според мен съдържа нашата най-голяма възможност – за изцеление на собствените ни тела и за изцеление на нациите.

Просто чрез обръщането към възможността, че съществува само един източник на всичко, което някога ще опознаем в този свят, и че всичко, на което сме свидетели и което преживяваме, е от този източник, ние биваме приканвани да се издигнем над своите присъди. Направим ли това, полярностите отпадат.

Ключът към настоящото време от историята е да преминем отвъд осъждането и да допуснем наличието на възможността, че Светлината и Мракът са едно и също и, както Египетският Учител Тот казва, са различни само на вид, но част от една даже по-голяма сила. Проникнем ли се от тази идея, ние отваряме вратата към възможността да изпитаме състрадание. Ние се борим за възвръщането на Баланса. От този така желан Баланс липсва равната половинка Светлина, тъй като Земята е в плен на Тъмнината. Към това се стремим. Разумното Сърце и Христовото съзнание са пътят. Чрез излъчване на безусловна любов и състрадание (най-високите честоти в позната вселена), ние ще променим този свят. За да ги излъчим обаче, трябва да имаме необходимата информация, за да се депрограмираме, защото ние не умеем да бъдем свободни. Ако не се депрограмираме, няма да има условия за отварянето на сърдечната чакра, за създаването на Разумното сърце и за безусловната любов и състрадание. А безусловна любов означава да обичате дори и тези, които ни превръщат в роби от векове. Безусловната любов е не “обичам те, ако...”, не “обичам те, защото”, а именно безусловното “обичам те, точка!”! В Първото съборно послание апостол Павел е написал на коринтяните знаменателни думи: “Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям – щом любов нямам, нищо не съм.” Апостол Павел говори за силата на личния ангажимент, за простичкия факт, че любовта е онази фина арматура на душата, която ни държи изправени в света. Любовта, казва апостолът, е нашият залог за оцеляване в един свят, където всичко се разпилява – там пророчествата престават, езиците замлъкват, знанието изтлява. Любовта обаче не отпада, тя е точката на нашето върховно обвързване със света. Любовта е от сърцето, извираща преданост, фундаментално условие, което прави възможни всички човешки умения и смислени всички старания. Следователно любовта е отглас на призоваването ни в света. Да бъдем отново любов и да си спомним, че сме част от Бога!

А за тези, които все пак желаят неудържимо да вършат практическата работа мога да предложа кампанията “Free Hugs” (“Безплатни прегръдки”). Можете да погледнете какво представлява на адрес:

http://www.youtube.com/watch?v=vL7Jo_1Z3Y8

Проектът “Безплатни прегръдки” е уникален сам по себе си и може да покаже реално на какво ниво е даденият етнически егрегор на страната. Излизате на улицата с табела “Безплатни прегръдки”. Всеки който спре и пожелае, може да ви прегърне, както и вие него. Абсолютно безвъзмездно. Ако желаете, можете да оставите плаката на следващия, който ви прегърне, за да обикаля той с него. Той ще го даде на другия, който го прегърне и т.н. А можете да обикаляте и само вие, според преживяването, което искате да изживеете. Много добро упражнение за хора, избрали да бъдат наблюдатели! Наблюдавайте и правете своите изводи. Колко хора ще ви гледат странно, ще ви заобикалят отдалеч, ще ви помислят за откачен и колко малък процент от хората ще свалят своите маски, за които писах по-горе, и ще ви прегърнат, ще ви се зарадват искрено и ще отворят сърдечната си чакра! Колко човека ще подминат и колко от същите тези, които са ви заобиколили, биха се спрели на дегустаторска промоция “Безплатен салам” в някой хипермаркет?!! Не е ли абсурдно? Може да се направи и изследване, което да покаже доколко хората са се превърнали в не-хора, отбягвайки истинската честота на ЧИСТАТА любов, предпочитайки я пред салама да речем! Това е, защото Матрицата е програмирала хората да обръщат ценностния си полюс. Това, което идва от духа, се смята за жалко и странно. Това, което идва от материята, е възвишено и на почит. Аз правя дълбок поклон пред създателя на кампанията “Безплатни прегръдки”. Дано осъзнава какво е измислил. Защото това, освен всичко друго е безапелационен начин за вдигането на честотата на планетата! Именно чрез излизането на улицата – истинския ад, и де-програмирането на хората в движение! Така те сами ще разберат колко са потънали в целия фалш. Това е както се казва – “да го свършиш с двете си ръце”.

Б(Ъ)ДЕТЕ!!!

“Градината с камъните”, “Философската градина”, “Градината на Рьоанджи”... Десетки имена има главната забележителност на японския град Киото и може би най-голямата му ценност. И по десетки начини се тълкува същността, която е вложил преди векове мъдрият монах Соами в петнайсетте необработени и различни по големина черни камъка, пръснати по белия пясък. Дзен-градините са “направени” от камъни и пясък. В градината са разположени петнайсет камъка. А в действителност се виждат само четиринадесет. Петнадесетият не се вижда. Скриват го съседните. Прави се крачка по дървената галерия около пясъчния правоъгълник и отново се виждат четиринайсет камъка. Петнадесетият – същият, който досега е оставал скрит, сега се оказва сред тях, а изчезва друг. Следваща крачка – същият гениално планиран хаос се осъществява отново – оказва се, че откъдето и да погледнеш, един от камъните винаги остава скрит. Това е нагледен модел на познанието и езотерична метафора. Колкото и да търсим, непременно нещо ще остане неизвестно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва наум, че има още нещо, което не виждаме. Можете да попитате пълната с хора галерия от противоположната страна на градината – те виждат абсолютно еднакъв брой камъни. Но всеки вижда своите четиринайсет камъка. Може би Соами е искал да каже, че работата не е в камъните, а в хората, които идват в градината? Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по различен начин, всеки – по свой? И при това на никой от източните хора не му идва наум да твърди: “Аз виждам света правилно, а останалите – не.” Може би ключът към заложената в “Градината с камъните” идея е конституцията, съставена, както твърдят японските хроники, от принц Сьотоку още през VII век, която и до ден днешен поразява с дълбочината си? “Всеки човек има сърце. А всяко сърце има свои наклонности. Той смята това за добро, а аз – за лошо. Аз смятам това за добро, а той – за лошо. Но съвсем не е задължително аз да съм мъдрец, а той – глупак. И двамата сме обикновени хора.”

А когато нещо от казаното в наръчника се стори спорно на читателя, спомнете си за “Градината с камъните”, където всеки вижда своите четиринайсет камъка.

Как залъгва лунната светлина!

Помислих си: вишневи цветове!

А то – поле с памук!

Башо

Планина на една

мъгла разстояние –

да се върна ли?

Одзава

Нова година!

Не се сърдя на тези,

дето тъпчат снега.

Яю

H.

Искам да благодаря на всички любими хора, които ме подкрепяха, помагаха и съдействаха по време на написването на този текст! Благодаря и на родителите ми, които разбират начина ми на мислене и избор в този живот. Мамо, татко, ако някога прочетете това знайте, че ви обичам въпреки програмирането, което прехвърлихте и на мен!:) Благодаря на всички ви, че ви има и сте до мен! Радост изпълва душата ми, че Бог ме срещна именно с вас!