Броди ми се, ходи ми се още по света,
има толкова местенца в нашата страна
с тайни наразкрити, с обич и с добри души
и пред мене да изникват чудни висини,
и да ме държат краката още дълго тук,
да открия необята, птичия му звук,
птица да не съм, ще литна само със сърце,
в моята Родина китна съм едно перце.
Толкова е просто всичко в нашия живот,
стига сам да си не слагаш някакъв хомот,
дадено е да живеем в мир и светлина,
затова ми се преброжда цялата Земя.
Няма нищо по- красиво от един простор,
няма нищо по- щастливо от наситен взор.
Докога ще ни изтрае Господ Бог не знам,
тук ни е оставил Рая, преди да идем там.
Трябва само да го видим с нашите очи
и безкрайното ни его нека замълчи.
Губер ще разстила бавно вече есента,
аз пък ще попивам жадно още красота.
Начертала съм посока и за тези дни,
мисълта ми издълбоко да ги осени,
път да има, и постеля, после за нощта,
времето, една къделя, аз ще разплета.
17 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
