Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2008 19:11 - Началото
Автор: 2ofus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6316 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 13.08.2008 20:26


    Огънят бавно догаряше, когато се чуха стъпки зад близките дървета. При други обстоятелства амазонката, вече щеше да е на крак и с копие в ръка, прицелваща се с каменна хладнокръвност в сърцето на натрапника. За всеобща радост вечерта се очертаваше спокойна, а субекта издаващ странните шумолещи звуци зад дърветата, беше нейният спътник по оръжие. Бяха странна комбинация за дуо, тръгнало да разчиства родните земи, от появилите се неотдавна озверели същества.
    Селена беше главатарка на войските на амазонките, преди да загуби всички в една неравностойна битка и да бъде прокудена от племето си, защото се бе върнала жива.
 image
А той бе Търл, скитник израснал в пустошта сред дивата природа и живеещ според законите й.
image
Още като малък, родното му село било унищожено от същества не познаващи милост, оцелявайки само той. Единствен негов спътник до тогава, беше неговия верен приятел Тиа черна пантера, с която бяха израснали като деца
Срещата на двамата странници беше съвсем случайна, макар и някак си съдбоносна. И двамата бяха в една и съща ковачница, за да си купят оръжие, и понеже и двамата бяха харесали една и съща кама се стигна до сериозна караница.
image
 Разбира се, спорът завърши с изхвърлянето и на двамата от ковачницата, и предупреждение от охраняващите я главорези. След което, съвсем случайно се сблъскаха и на пазара за храна и..... е там караницата беше просто за удоволствие. Но истинската същина на споразумението за съвместно странстване дойде, след запой в местната страноприемница и нанасяне на сериозен побой, на същите охранени главорези, които ги бяха изхвърлили от ковачницата по-рано.
    И ето ги сега, 2 дни по късно, на затънтена полянка посред нощ, тя побутваща дървата в огъня а той носещ току-що уловен див заек.

   - Хмм, цял час за един заек. Бих казала, че с твоите умения на ловец за един месец ще сме се стопили от недохранване. - усмихна се и му подаде част от хляба си.
  

Той се засмя, опита да каже нещо, но нещо просто го спря и остана безмълвен, виждайки я така усмихната огрявана от пламъка на тихо пукащия огъна. Зае се със заека, за да може вечерята да стане по бързо, докато пантерата се настани удобно до Селена и сложи глава на нейните крака, и започна да се облизва. Още при първата им среща се харесаха толкова, че даже той ревнуваше от този факт. В един момент той каза:

-  Тиа, беше гладна и първия заек стана нейна вечеря затова се забавихме, но ти все още ли се съмняваш в моите възможности? - след, което започнаха поредния спор, в който нямаше победител.

    Вечерта бе приятна, чакайки вечерята да се опече, те набързо пресушиха бутилка и си разказваха истории, как са се измъквали от ръката на смъртта и какви приключения и трудности са преживяли.

    Добър екип бяха сформирали, това си пролича още в първата им битка заедно в староприемницата, където се сработиха така добре. Докато той налагаше един от главорезите, ритна с крака си един стол, който се плъзна към нея, тя ловко го хвана и строши в главата на един от нападателите. Но това не беше единственото, което ги събра. Те имаха една обща цел и посока. Бяха се запътили на север към Долината на Воргите, за която се говореше, че е пропита от човешката кръв на местното население, от безжалостните нападения.Бяха готови да се изправят пред съдбата.

Утрото беше съвсем като вчерашното, с единствената разлика, че когато Селена се събуди видя, че из спретнатият им лагер някой беше тършувал. "Как бе възможно.." - зачуди се тя. "Та нали Търл беше на смяна да пази." Огледа се, но от спътника и нямаше,  и следа. Прибра набързо всичко, което беше останало и оседла коня си. Забеляза, че по земята имаше пресни следи от коня му. Без да се бави повече, тръгна по тях.

Наближаваше обяд. Амазонката все още следваше следите на скитника, но все по често спираше за да утоли жаждата си. Пътят я отведе до бистър извор, който примамливо шумолеше и образуваше не голямо езерце. Горещината беше непоносима и за това Селена реши да се изкъпе.

image

Тъкмо бяха изминали няколко минути, когато наблизо се чу пронизващ писък. Като по команда тя се изстреля в посока на писъка, грабвайки копието си.

Сред огромна клада се извиваше и стенеше обезумяла жена, и се опитваше да се прикрие от огъня. С два бързи скока амазонката се долепи до нея и съсече въжетата, с които беше завързана жената. Със същата лекота я замъкна и до най близките храсти, след което се обърна да види от къде идваха внезапно появилите се нечленоразделни звуци. Към тях приближаваше особено уродливо създание. На пръв поглед човек би си помислил че това е мечка, докато  не се изправи очи в очи с огромната паст на това чудо от която стърчаха на всички страни зъби и рога. Имаше опашка, като на кон с единствената разлика, че вместо косми имаше шипове.

image

Селена наддаде пронизителен боен вик и се хвърли към звяра. Съществото явно не беше се сблъсквало с противник, който да посмее да го нападне, ето защо в първия момент изглеждаше по-скоро зачудено, отколкото уплашено.  Това разбира се му костваше избиването на няколко зъба. Внезапния удар му подейства, като отрезвително и то моментално замахна с опашката си, като изстреля няколко от иглите по натрапника. Амазонката подскочи на няколко пъти, но не можа да избегне един от шиповете и той се впи жадно в рамото й. Тя залитна и за миг и причерня от болка. Съществото само това и чакаше, отскочи от земята и с насочени нокти и зъби се стовари върху нея. Последваха няколко секунди през които човек и звяр се гледаха в очите, когато второто се строполи на земята със стърчащо копие от гърдите си. Селена се изправи едва - едва и чак сега забеляза, че беше чисто гола. Обля я вълна на срам и неудобство, и се огледа за дрехите си. Видя ги близо до езерото и се запъти на там. Уви направи няколко крачки, след което усети адска болка в рамото си, притъмня й и тя се строполи безжизнено на земята...

Когато Селена отвори очи и инстинктивно се опита да се изправи, но мъжка ръка я притисна здраво към земята, а и болката в рамото не й остави шанса да се противопостави. Още се чустваше замаяна и  немощна, огледа се за миг  - беше завита със кожи, а рамото й превързано. Протегна се за камата, която стоеше неотлъчно на кръста й, но осъзна, че все още е гола.

Беше се стъмнило и някой беше запалил само малък огън без никакъв дим, за да не бъде забелязан от никого, който осветяваше наоколо и носеше хубав аромат от двете диви кокошки, които се печаха. В този момент селуета излезе от сянката и тя видя, че това бе Търл.

Търл бе скитник и като соло обичаше свободата, спокойствието и самотата, но нещо друго повече го накара да тръгне сам по своя път ... чувство, което не беше изпитвал и което бе непознато за него. Той беше изчакал Селена да заспи събра багажа, оседла коня си и свирна на Тиа да го последва. Вървяха цяла нощ по хладното, но умората на сутринта го накара да спре до починат до едно езеро.  Верния му другар бе уловила няколко диви кокошки, с което бяха осигурили  храната си.  След като хапнаха , легна да почине за няколко часа  преди отново да продължът  своя път.

Търл в просъница чу боен вик, изправи се на крака грабна меча си и се запъти натам. Остана с отворена уста, когато съзря голата амазонка безмилостно да убива създанието и как тя самата падна ранена. Скочи във водата и преплува езерото взе я в ръце и премести немощното й тяло. Шипът сигурно бе отровен и той трябваше да действа бързо преди да е станало късно. Извади ножа си и умело извади от рамото й шипа, руквайки алено червената й кръв, която покри ръката и гърдите й. Извика на Тиа и й подшушна нещо на ухо, след което пумата избяга в гората. Спасената жена в ужас стоеше и наблюдаваше всичко и не смееше от страх да помръдне. Търл скъса част от дрехата си и пристегна раната да не кърви, вдигна я на ръце и я занесе в лагера си. Тиа го чакаше там с клонка странно растение, от което направиха компрес за раната. "каквото можахме да направим, бе сторено от нас" - каза той на Тиа - " сега тя сама трябва да се пребори с отровата". Остави пантерата да я пази и отиде за екипировката на Селена и за дърва. Жената все още стоеше вцепенена от случката , която бе преживяла. Той се приближи внимателно и я попита от къде е дошло това противно създание, но жената се огледа и побягна към гората без да обели и дума. Връщайки се в лагера запали малък огън до нея и гледаше неспокойния сън на амазонката, имаше треска която не й даваше мира. Остана да бди над нея до късно, до момента в който треската поотмина и заспа спокойно. Стоеше до нея и гледаше красивото й лице, докато точеше меча си, а на огъня се приготвяше вечерята. Липсата на сън го бе омаломощил и невниманието му, когато Селена се събуди му изигра лоша шега.

Още щом съзря Търл, тя желаеше да му го върне тъпкано за това, че я изостави сама, веднага в главата й се заформи план. Започна да мърмори нещо тихо, което привлече вниманието му. Той остави меча, който точеше и се наведе над нея, за да чуе какво казва, когато тя ловко извади камата му и опря на шията му ...

 - Следващият път или никога не се връщай, или ще умреш в компанията ми... - злобно му прошепна тя и го отблъсна от себе си.

 - Да и аз се радвам да те видя! - ухилено добави скитника - Не мислех, че чак толкова ще ти липсвам.

 - Не си насилвай късмета. - Очите на амазонката вече пламтяха от неприязън. Уви, Търл нямаше как да знае  какви  емоции се криеха в сърцето й. Преди 5 години, сестра й беше тръгнала по същия начин да носи вода, но така и не се върна. А когато тръгнали да я търсят, се натъкнали на обезчестеният и труп, с който вълците пируваха.

 - Хей, успокой се малко. Не се вълнувай толкова, трябва да си почиваш. - Този път той прозвуча доста угрижено, което я накара да се овладее.

 - Има ли нещо за ядене? Умирам от глад. - каза тя, сякаш нищо не се беше случило.

Търл не бе очаквал такъв внезапен обрат в разговора им и няколко секунди я гледаше втренчено. Тя му се усмихна и в следващият момент всичко си дойде на мястото. Вечеряха и стана време за сън, но Селена твърдо държеше да остане на пост да пази спокойният им за сега лагер.

Всички мисли за семейството й и племето й, я връхлетяха с такава сила, че тя потрепери. Беше си забранила да мисли за каквото и да било от миналото. Но сега, за кратко време Търл  се беше превърнал в единственото нещо, за което я беше грижа (не само, защото носеше храна, а и защото си е друго нещо да има с кой да си продумаш две думи) и когато беше изчезнал беше сигурна, че той лежи в някоя пропаст разкъсван от озверял хищник. Но сега се радваше, че той е добре и отново споделят един път.
Новият ден се очертаваше да бъде мрачен. Огромни черни облаци се бяха скупчили пред слънцето и създаваха впечатление, че вече е привечер, а всъщност беше доста ранна утрин. Въпреки, че не й се искаше да го буди, Селена знаеше, че ако се помотаят още малко на открито бурията ще им се изсипе на главите. За това събра набързо целият багаж, оседла конете, повика Тия, която имаше навика да спи в близките храсталаци, след което се приведе над Търл, за да го събуди. Само че в този момент един от накитите й падна в/у лицето му и той скочи като ужилен, директно нахвърляйки се в/у Селена с кама опряна в гърлото й ...

Тя му се усмихна и той се осъзна в каква ситуация бяха попаднали - легнал с целото си тяло върху нея толкова близко, че усещаше аромата на кожата й и гърдите й. Търл пусна камата и даже леко се изчерви от конфузната ситуация, а Тиа се присъедини към тях облизвайки лицата им с грапавия си език. Изпаднаха в бурен смях, като се опитваха да избегнат пореднала ласка на пантерата. Изправяйки се скитника огледа тъмното неба и бе учуден, че багажа бе стегнат и готово за тръгване.

Двамата решиха да намерят подслон възможно най-бързо и се запътиха по пътя на незнайните земи, по които дебнеха всякакви заплахи. Всеки бе с оръжие в ръка в случай, че се появи някое създание. В гората сред гъстите дървета и малкото слънчева светлина нямаше шанс да проникне затова запалиха факел независимо от опастностна да бъдат забелязани. Няколко часа след като бяха тръгнали от небето рукна проливен дъжд , всичко изглеждаше така мрачно и студено сякаш тази земя бе прокълната и искаше да погуби всеки, който реши да мине от там. Поройния дъжд загаси и единствената им светлина, която ги водеше, когато Селена забеляза загадъчни руини и се запътеха натам надявайки се да се скрият.

image

Тиа беше неспокойна, усещаше нещо, но въпреки това бестрашното дуо решиха да проверят оставяйки конете отвън и предпазливо се приближиха към останките. Пронизваш вятър виеше около големите каменни стени и носеше аромата на смъртта. Навсякъде бе посипано с човешки кости сякаш оглозгани от самото време, пречупени мечове и щитове, забити стрели стърчаха по земята и изгнилите греди. Бавно се приближаваха към единствената част, където бе запазена от някогашна най вероятно наблюдателна кула. Водата се стичаше по лицата им, но те не обръщаха внимание на това. Вниманието им бе привлечено от светлина в едно помещение. Не знаеха какво ги очаква вътре и решиха с боен вик да изнанадат противника си.  Селена с вярното си копие в ръка и камата в другата, а Търл с меча си нахлуха  през вратата и там виждат вещица с нейния верен любимец - огромен кравожаден вълк с нокти като шипове на боздуган и очи пробляскващи в тъмнината.


image

Звяра стоеше неотлъчно до нея вперил хищния си поглед в тях и само чакаше знак, за да нападне. Селена не чакаше покана и метна камата си с/у вещицата, вълка моментално скочи и хвана острието със здравата си челюст и безмилостно го счупи с острите и здрави като камък зъби, и със скок се втурна към нея. Без да губи кураж тя вдигна копието си подпря го с крака си и само го насочи към отворената паст със светещи очи. Вещицата вдигна жезъла си с ръка и с заклинание на уста посочи стената зад тях, която моментално започна да се накланя застрашително към тях. Търл скочи към Селена и двамата се понесоха в страни от опасните камени блокове, но острието на амазонката не пропусна черното кръвождно същество. Сред купчината от камъни стърчеше копието с нанизаното животно през главата като немощното му тяло се олюляваше безжизнено, черната му кръв се стичаше по дръжката и попиваше в жадната земя, която сякаш изсмука силите и живота му. Щом съзря съдбата на питомника си вещицата издаде принизителен писък и мъртвешката й физиономия придоби още по-зъл облик. Търл скочи на крака и се запъти към нея с меча си, а Селена извади камата му в движение от колана му и я запрати точно към черната фигура. Злата магьосница вдигна жезъла си отклонявайки камата в страни, но меча със мъжка сила пречупи пръчката с магически сили и отряза главата й. Тялото на вещицата се строполи на земята като се стопи и изчезна.

На вън дъжда рязко спря и облаците се разнесоха, слънцето се показа и озари тази прокълната земя, чието проклятие бе свалено. Двамата герои огледаха  руините отново за други изненади - бяха сами. Из студените камени стени в леговището на вещицата стоеше разтоворена книга с магически заклинания, която изгориха заедно с трупа на звяра.

image

Претърсвайки намериха малко злато, но и две уникални оръжия - меч с йероглифи по дължината на остроето, лек като перо и по-здрав от многозакаляван меч, чиито нов притежател стана Търл и уникален лък, който привлече вниманието на Селена. Още щом го видя го взе в ръцете си и започна да разчита йероглифите по него:

imageimage

- Това е древено оръжие пренадлежащо на принцеса Малефик ( Дъщерята на луната ) обединила амазонките от всички крайща. Легендата разказва, че лъка има магически способности да насочва стрелата там, където принцесата е искала да попадне, независимо от разстоянието - изрече Селена тези слова с  треперещи ръце от възхищение.
- Хмм, поредната "женска дрънкулка" - измрънка Търл и се ухили.
- Какво разбираш ти с твоите глупави мечове.
- Ако искаш да знаеш, този меч ще съсече повече същества, отколкото твоят лък въобще ще може да посочи - каза обидено скитника.

Отново се започна поредния спор, който приключи с кратък ръкопашен бой и няколко драскотини и по двамата. "Странно как не ни омръзва да се дърпаме за какви ли не глупости, явно просто и двамата имаме твърде много енергия за изразходване" - помисли си Селена и погледна виновно Търл, който с детска наивност гледаше изкусно изработения меч. В този момент, той й се стори толкова беззащитен, въпреки огромният набор мускули и оръжие, че и се поиска винаги да го закриля и защитава. После внезапно се сепна от тези си мисли и тръсна досадно глава, сякаш това можеше да ги прогони.

Прекараха доста време в ровене из стаите на кулата. Нaмериха най различни вехтории, повечето от които идеално им вършеха работа. Хапнаха набързо и продължиха  по пътя си . 
Не след дълго стигнаха до малко селце, което димеше опожарено. Навсякъде тичаха хора с кофи вода и гасяха това, което не беше безвъзвратно унищожено от пламъците. Селена и Търл веднага се захванаха да помагат. Вече се свечеряваше и огънят беше потушен успешно. Селяните чак сега забелязаха странниците, които им оказаха внезапна помощ. В началото всички ги гледаха с недоверие, когато Тиа излезе от близките храсти и седна покорно до Търл, на селяните им дойде в повече. Половината се изпокриха в опожарените си домове, а другите награбиха каквото им попадне в ръцете за самозащита. 
- Ха, и това ми било благодарност.... Хайде да се махаме от тук. - каза раздразнено Селена и се обърна да си върви.
- Почакайте! - Измежду всички си проправяше път мъж на средна възраст, със странно облекло от стърчащи навсякъде пера. - Нека поне ви нахраним, за благодарност. Както виждате, няма какво друго да ви дадем...вече. 
- Е това вече е приказка -
ухили се доволно Търл и подаде ръка за поздрав на мъжа, който на свой ред го погледна уплашено, но преглътна стаха си и също му подаде ръка.
- Аз съм Търл, а това до мен е Тиа, не хапе... много. А онази нахакана девойка там е Селена. Извинявам се от нейно име за нетактичността, но знаеш какви са жените. - с тези думи скитника разчупи леда м/у него и селяните, и си спечели убииствено отровен поглед от амазонката.
- Аз съм Гор, шаман на племето Рата и ви приветствам за добре дошли в нашето скромно селце. Моля чувствайте се като у дома си. 

 

image

Изведнъж отнякъде се появи особенно красива девойка, затича се и се хвърли в прегръдките на Гор.

image

- А това е дъщеря ми Мая.  - Търл веднага побърза да и подаде ръка, не откъсвайки очи от нейните. Очевидно и тя го хареса, защото за миг и двамата забравиха да си пуснат ръцете.
- Аз съм Селена, а тази торба с мускули, която току що се залепи за теб е Търл. - Каза амазонката и се ухили иронично.
В този момент Търл малко се окопити и погледна глуповато към Селена. Тя на свой ред просто вдигна рамене и тръгна да помогне да се приготви храната.
 - Искаш ли да те разведа из селото? Тъкмо ще се запознаеш и с обичаите ни. - изчурулика Мая и се взря в Търл с очакване. Той не чакаше втора покана и мигновенно се съгласи. 
Двамата обикаляха скупчените къщурки и се наслаждаваха на приятния залез на слънцето, който сякаш отново палеше къщите в яркочервени пламъци. Така се бяха унесли в разговори, че не усетиха кога се стъмни, а те се озоваха край брега на близката река. Мая му предложи да се изкъпят, като го увери, че тук е най-чистата вода от всички реки. Двамата се съблякоха набързо и се хвърлиха в по-дълбокия вир. 

В същото време Селена беше събрала жените от селото с особенно изявени готварски умения и им показваше какви други подправки могат да ползват за ястията си. След което се запъти разпитвайки, към ковача на селото, с надежда той да оправи счупеното й копие. Занаядчията се оказа по-добър отколкото си мислеше, той и направи чисто нова дръжка от лек метал, която се оказа особенно здрава. 
Доволна от придобивката тя отиде да я изпробва до най-близкото дърво. След няколко хвърляния забеляза, че не-далеч от нея са се събрали 4ма мъже , приблизително на нейната възраст и я гледат изумено. Тя им се усмихна за миг, след което забрави наълно за тях и се отдаде на тренировки. 
Вече беше станало доста късно, но Търл още го нямаше. За това Селена се присъедини към всички, които бяха насядали около вечерния огън и похапваха невероятно добре приготвен глиган. Една от жените веднага и донесе голямо парче месо и чаша вино. С голяма радост установи, че този който приготвяше храната беше използвал от нейните подправки.Всъщност всички изглеждаха особенно доволни от храната. Това погъделичка гордостта й. След като се нахрани се заприказва с Гор, който й разказа за неволите на селцето и как се справяли в тукашните земи с набезите на главорезите. Нощта преполовяваше и Селена реши, че е крайно време да си ляга, защото виното беше започнало да замотава главата й. Тъкмо когато стана, от някъде се появиха Търл и Мая ухилени до уши и държащи се за ръка. Селена ги погледна и ухилена се прибра в една от къщите, която селяните им бяха отстъпили за през нощта. Знаеше какво се беше случило, и се радваше за него, но неможеше да разбере какво я гложди отвътре. Изгони всички мисли от главата си, настани се удобно в леглото и потъна в блажен сън.

Амзонката точно преди да се унисе усети нечии друго присъствие и видя очите на Тиа, която се шмугна при нея и така двете заспаха. Младата двойка се осамотиха в друга къщурка и останаха неразделни цяла нощ, до сутринта когато се чуха бойни викове из селото.

image

Главорезите, нападнали вчера селото се връщаха, за да довършат делото си точно по изгрев слънце. Обстрелваха къщите с огнени стрели и избиваха бягащите от страх селяни. Селена грабна оръжията си и изкочи навън. Извади лъка и започна да сваля един по един кониците с прецизна точност без да има и капка милост. Тиа връхлетя в/у един от нападателите разкъсвайки му врата. Всички мъже от селото се сражавахе с подръчни оръжия, дори и самият Гор с вила в ръка събаряше противника. Търл бе извадил меча и храбро се впусна в битката посичайки враговете с един замах, зад него го следваше Мая с къс меч в ръка и се оглеждаше плахо в настаналата кървава битка. През пушека дим с копие в ръка се носеше черен коник устремен към Търл, който беше с гръб и не знаеше каква опастност го грози. Амазонката съзря коника, вдигна копието си и го хвърли по движещата се мишена като за пореден път острието не пропусна своята цел - прониза го през ризницата точно в областта на стомаха и копието се показа от другата страна. Но това не го възпря към крайна та му цел и с последни сили изстреля копието си срещу скитника, който точно се обърна и видя връхлитащото го острие. Мая скочи в прегръдките му и пое смъртоностния удър, двамата паднаха на земята прегърнати, красивите й очи се изпълниха с болка, а устата й с кръв. Погледна го така милно и жално, прошепна "Обичам те" и затваряйки очи отпусна глава до неговата.
Той я прегърна силно и силно започна да крещи името й ... , но беше вече късно. Изправи се и с невиждан гняв и сила обеглавяваше всеки дори и ранените и молещите се главорези. Бе изпълнен с такава омраза, че не виждаше нищо друго освен красотата на отмъщението и безмилостното кръвопролитие. Когато всичко отшумя той бе целия покрит във тяхната кръв, в очите му все още се виждаше онова дяволско желание за мъст. Всичко го гледаха със страх и не смееха да го доближат. Пумата с еприближи до него и облиза върха на пръстите му по които капеше чуждата кръв. Това го накара да осъзнае какво е сторил. Остана безмълвен и се осамоти в тъгата си.

Селяните започнаха да гасят горещите къщи. Изгрева бе кърваво червен.

image


Търл прекара цялия ден на брега на реката без да обели и дума.
Селена през цялото време се чудеше, какво да му каже за да го утеши, но в крайна сметка беше сигурна, че в този момент повече от всичко на света той иска да е сам с болката си. Не бе очаквала, че за толкова кратко време Търл и Мая могат да станат неразделни. За миг изпита чувство на безкрайна самота , но съвсем за кратко.....

Слънцето залезе и всички от селцето се понесока с покойниците към място където извършваха свойте обреди и погребения. Там те направиха погребение за дъщерята на шамана със всички почести като за принцеса. Изгориха тленните й останки заедно с много дарове и цветя.

image

След церемонията, скитника остана да пренощува сред праха на своята любима, а Тия неотлъчно стоеше до него сякаш съпричастна с болката му. Бяха преживели всичко заедно и заедно преодоляваха и неволи и успехи.
Селена гледаше скитника с мъка, как прегърнал Тиa той се ровеше из праха по земята. Страдаше за него. Да точната дума беше "страдаше", защото в момента това, което изпитваше можеше да заглуши всички останали чувства и емоции. Искаше и се да отиде до него, да го прегърне, да му каже, че всичко ще се оправи, но знеше че това няма да върне Мая. И все пак събра кураж и се приближи към него. 

 - Не казвай нищо. Нямам нужда от ничии думи и от никого. - каза Търл с толкова пуст глас, сякаш от друг свят.
 - Просто исках да ти оставя нещо. - сълзите на амазонката се стичаха по лицето й, а скитника все така стоеше с гръб към нея.
 - Нищо не ми трябва. Върви си. Остави ме сам. 

Тя се наведе и остави един от амулетите си, които и бяха дали когато беше починала сестра й. След което за известно време се взираше в прегърбената фигура на спътника си, обърна се и пое към селото.
Конят на Селена вече беше оседлан и  всичкият й багаж беше прибран. Гор се приближи към нея и й подаде малък вързоп с билки. 

 - Жените от селото искаха да ти дадат това. - замълча за миг - Знам, че те очакват много битки и премеждия. Надявам се никога да не ти се наложи, но все пак да са у теб. Лекуват много бързо, рани.

Селена с благодарност взе вързопчето и погледна тъжно към Търл.

 - Не се притеснявай за него. Ще му помогнем отново да намери своя път. Трябва да изчисти душата си от мъката и омразата, но това няма да е никак лесно. - печално каза шамана, сякаш е загубил не едно, а две деца, Мая и Търл.

 - Сигурна съм в това. - усмихна се тъжно Селена и се метна на коня си.

Никога не се бе чувствала с толкова опустяла душа както, когато си тръгваше от селото. Знаеше, че трябва да продължи пътя си дори с цената на загубата на Търл. Утешаваше я мислта, че поне го оставя жив. 
Мрачните мисли я съпътстваха през целия път, дори не усети, че вече язди на сляпо в непрогледния мрак. В един момент, дори започна да се чуди къде се намира. Спря коня и реши, че е крайно време за почивка. Стъкми набързо малък огън и извади парче глиганско месо от вчера. След като се нахрани, се почувства толкова изморена и единствената и мисъл бе "сън". Проблемът обаче беше, че няма как да заспи край огъня без да има кой да седи на пост. Преди в компанията на Тиа , тя и Търл се чувстваха в безопасност през цялата нощ, но сега...
Реши, че няма голям избор и се качи отново на коня. Цяла нощ яздеше слепешката, когато внезапно се събуди и й стана ясно, че е проспала по-голямата част от пътя, и в момента нямаше ни най малка представа къде се намираше.
                         image
Пустощта наоколо я смрази. Наблизо не се виждаше нищо, а далечината се ивисяваха черни скали. Замисли се дали да не се върне назад, проблемът беше обаче, че дори незнае къде е това "назад". За пореден път се упрекна, че не си беше купила карта, когато имаше тази възможност. А сега беше в позиция на човек, който каквото и да избереше беше сигурен, че всичко ще е грешка. Все пак взе решение да продължи към скалите. Яздеше от часове, а скалите не се приближаваха дори и със сантиметър. Конят и едвам вървеше, и ако Амазонката искаше да продължи пътя си на удобното седло, трябваше да остави коня си да се нахрани и да си почине. За това свали всичкият багаж от него и го пусна да пасе. Тя на свой ред извади малко месо и хляб си започна да се храни. Тъкмо когато беше приключила със закуската си, един кръгъл камък се изтърколи към нея и се спря на около 1 метър. Така още няколко се изтърколиха и се наредиха един върху друг. Така Селена гледаше със свито сърце как идват все повече и повече камъни и изграждаха нещо като огромна човешка статуя.

image

Амазонката внимателно придърпа копието към себе си, макар да беше сигурна, че то няма да окаже никакъв ефект в/у купчината камъни с/у нея. Каменната грамада вече си беше оформила напълно и незнайно от къде се дочу глас, като гръмовен тътен. 

 - Как се осмеляваш да вървиш по тези земи? Ще заплатиш с живота си за осквернението им. - изрече каменният човек и понечи да я хване с ръка, голяма колкото нея самата.
 - Чакай! - извика Селена - Не е ли по-честно да ми дадеш възможност да откупя живота си?
Грамадата се спря и ако амазонката не беше сигурна че в тези камъняци няма как да има мозък, би решила, че тая купчина камъни, мисли.
 - Съгласен съм. Ще ми станеш съпруга. - избоботи грамадата, а на амазонката взе да и пресъхва гърлото.

Голямата каменна буца посочило на Селена в коя посока да върви и там ще откие огромна пещера - леговището му. Дал й 3 дни, за да достигне до там инак я очаквало тежеста на ръката му. След последните рязаснения камъните се разпиляха по земята. Амазонката стоеше като попарена, не смееше да мръдне и се опитваше както да проумее какво се беше случило. Събра багажа и отново потегли размишлявайки как да се измъкни от това положение. А самото създание от камък е Земен Елемент, той черпи силите си от земята и обикновенните оръжия са безсилни, за да го повалят.

Мъката на Търл бе огромна, Гор го приюти като собствен син и знаеше, че само времето и спокойствието ще излекуват раната. Гор се грижешеше за него и напътстваше в ежедневието взе ролята на негов баща и ментор, който предаваше мъдростта си на своя син и ученик, който помагаше в възстановяването на селото, неговото изхранване и в живота. Това много му помогна , тъй като от малък бе изгубил това чувство и трепета да имаш семейство. По цял ден той поправяше изгорелите покриви на малките къщучки, а децата в племето си играеха с Тиа. Десткия смях го разсейваше от случилото се и даже усмивката му се възвъщаше, спокойният живот лека полека възвръщаше силите му, вярата му, съзнанието му и посипваха раната му с лечебни билки, заглушавайки яроста и омразата.

Дълго време той живя живота, който винаги му е липсвал живееки в семейството и племето на Гор той помъдря, олегна и възмъжа повече от колкото живота сам го бе обучил. След шест месеца в съня си той видя Селена, която беше в опастност и викаше името му, която бавно се отдалечаваше в тъмнината и гласът и утихваше. Събуди се викайки името й с протегната нагоре ръка обляна в пот. Студени тръпки го полазиха. Той разбра, че амазонката е в беда и трябваше да й помогне. Без да губи и миг стегна багажа си, оседла коня, взе провизии колкото можеше да носи. На вън беше все още тъмно, когато той скочи на коня и извика Тиа. Чу някой да излиза обърна се и видя Гор:

- Знам, че каквото и да ти кажа няма да ме послушаш, знам че е дошло времето ти да ни напуснеш и да продължиш своя път - каза шамана и подаде в ръката му амулет.

image

- Това е амулета на Селена, който ти остави на изпращане. Пазех го дълго време за този момент. Вземи го и той ще ти помогне да я откриеш.

Търл го върза на врата си, сбогуваха се и потегли в тъмнината с мисълта за амазонката. Сънят му все още изплуваше в съзнанието му и това го караше да язди възможно най-бързо без посока, а амулета се клатушкаше по гърдите му. Потта все още избиваше по цялото му тяло, за това реши да спре до един поток да отпочине коня и да измие лицето си. Надвеждайки се над водата видя обсипаното си лице с малки капки и амулета на Селена, който разлюлявайки се над водата просветваше за миг. Той потопи лицето си в чистата ледена вода, мислейки че му се привижда, но амулета продължаваше да премигва разлюлявайки се. Търл осъзна, че амулета присветваше само когато го насочваше на запад и осъзна какво е имал в пред вид Гор на изпращане. С усмивка на лице и посока скочи на коня и запрепуска през пустоща ...

..хилядите планове, които се съставяха в мозъка на амазонката се проваляха при всеки опит да избяга от съпруга, с който се сдоби така внезапно. Погледнато от входа на пещерата, каменното поле се ширеше навсякъде. Всяка нейна стъпка се следеше много внимателно и при всеки опит да се прекрачат границите на полето, пред нея на секундата се извисяваше грамадата от камъни.
Дните и минаваха толкова бавно, в чистене и подреждане на всички скъпоценности, с който беше отрупана пещерата, благодарение на невнимателни пътници, имащи неблагоразумието да стъпят в/у прокълнатото поле. Често сънуваше и Търл, но с всеки изминал сън, образът му избледняваше все повече. Бяха изминали 6 месеца и всичко в пещерата беше изрядно подредено и излъскано. Доволно от свършеното, каменното същество си беше наумило друго този път:
 - Вече не ми трябваш. Но и немога да те освободя, все пак свърши добра работа. Смятам, че по би ми било от полза да те продам. - замислено нареждаше гигантът 
- За тази цел обаче, трябва да те отведа на пазара, а в този си вид няма как да стане. 
Селена гледаше неразбиращо и мълчеше. Всъщност мълчеше от вече 5 месеца, което не се нравеше много на съпруга й. 
Вечерта, тъкмо когато амазонката се канеше да си ляга, чу пронизителни крясъци. Веднага изтича до входа на пещерата, да види какво става. Знаеше, че гигантът убива нощем, но никога не се чуваше и стон, но този път...  Каменното същество се издигаше на входа на пещерата и в едната си ръка държеше за крака мъж на средна възраст, който не спираше да крещи. Шумната жертва беше отнесена в дъното и Селена стана свидетел на нещо, което не бе виждала през целия си живот. Човекът беше поставен в/у кръгъл диск с йероглифи, а на свой ред гигантът стъпи на изрисувана в земята окръжност посипана със странна прах. Изведнъж в цялата пещера се разля заслепяваще светлина, след което всичко угасна. В дъното на пещерата беше останал само човекът, който бавно се изправяще и изтръскваше пепелта от дрехите си.
- Мдаа, това е друго нещо. - ухили се човекът и се обърна към ужасената амазонка - Това, че съм в човешко тяло не означава, че съм изгубил силите си. Всъщност, чудя се дали направо да те продам или първо да се позабавлявам с теб..
- Нямаш право. - каза с треперещ глас амазонката.
- Право?!? Ахх, милата. В тази земя аз определям правилата. А ти ми принадлежиш до последното косъмче на главата си. - погледа на преобразеното същество беше празен, но за сметка на това излъчваше всяка мисъл минала през обезумелия му ум.
- Какво искаш от мен!?! Защо просто не ме пуснеш. Направих всичко, което поиска от мен. Нямаш нужда повече от мен, по-добре ме продай. - крещеше Селена и бавно отстъпваше назад
- Остави ме аз да реша дали имам още нужда от теб.- "Кой би повярвал, че едно обикновенно вселяване, би зародило в мен подобни желания" - помисли си зомбито - "Това, човеците са толкова първични същества"
- Всъщност сега съм доста уморен. Целият този процес с вселяването е адски изморителен. - измрънка прозявайки се - През целият ден ще спя, а ти бъди така добра да се подготвиш за вечерта.

Изведнъж, каменни окови се стрелнаха от земята към ръцете и краката на амазонката. Нямаше на къде да избяга. Преди бе невъзможно, но сега и чудо неможеше да и помогне. Никога до сега не се беше чувствала толкова безпомощна. Беше пронизвала с копието си хилятди зверове и винаги без капчица страх беше спасявала хора, но сега беше неспособна да запази себе си, камо ли пък някой друг. Отчаянието я обземаше с всяка изминала минута и сама не се усети как започна да се моли на своята богиня Хестия. Беше плакала само веднъж в живота си, а сега бе вторият път. Мъчеше я не толкова нейната съдба, колкото това, че така и неможа да поговори с Търл, да му каже, че ...... просто да го прегърне....

Скитника заедно с Тиа пътуваха цял ден без почивка стигайки границата на гората с пустата изпълнена със смърт равнина, където и зверовете не посмяваха да преминат. Той стоеше и оглеждата необятната пустош до където погледа му можеше да стигне, толкова призрачно място, от което го побиха тръпки, но при мисълта за амазонката той се изпълваше сили преодоляващи всякакви трудности и страхове. Качи се на уморения си кон и тръгна, когато изад него се чу вик:

- Хей спри, ако не искаш да срещнеш смърта преди да е дошло времето ти тръгвайки в тази посока.

Търл се обърна и видя джудже облечено с тежка ризница, подпряло се на голяма брадва и масивен щит, а на колана си носеше златен рог.

image

- Нямам време за приказки - обърна се и даде знак на коня си да продължи.

- Да не търсиш една красива амазонка - извика джуджето, при което Търл спря скочи от коня си вадейки меча си и се насочи към него:

- Къде е тя? Кажи ми, защото ще изтръгна това с оръжието си!

- По-спокойно, човеко! Ще ти разкажа всичко каквото видях със собствените си очи - каза малкият войн, който с думите си спря нападателя. Джуджето седна и започная своя разказ:

- Аз се казвам Лон син на Нер истинският правен владетел на планените отвъд тази прокълната земя. Ние живеехме в пещерите в планината в галериите изкопани от прадедите ни и създаденият от тях град търсейки скъпоцености в недрата на планината. Копаехме алчно все по-дълбоко и по-дълбоко, докато един ден не попаднахме на нещо невиждано ... същество от камък, което събудихме в дълбините на подземните галерии се надигна и изби всички от нас. Оръжията ни просто отскачаха от камъка и бяхме безсилни да се защетим.

image

Неколцина оцеляхме с помоща на нашите Грифони, които ни отнесоха далече от опастността. Многократно с войска съм се опитвал да повалим живия камък, но всеки план завършваше със смърт и поражение. Само във въздъха беше безопастно.

- Разкажи ми за амазонката, за Селена кога последно си я видял и къде?! - нетърпеливо Търл го прекъсна.

- Беше предо много време един ден прелитахме над местноста, когато забелязах нещо странно. Видях амазонка , която се изправи с/у камения звяр и бе пощадена, но остана негова затворница в пещерата, в планините - там където бе моят град.

- Трябва незабавно да стигна там. Селена е в опастност трябва да й помогнем. - и скитника разказа историята на тяхнатая среща и премеждията в които се бяха забъркали заедно.

Джуджето слушаше в захлас какво са преживели и видя в очите му искрата на онова чувство ... , което те кара да направиш всичко в името на другия, даже и да се пожертваш без да се замислиш. Не бе срещал такава решителност и смелост в лицето на едрия човек. Извадил своя златен рог изправи се и със все сила изпълни гората със специфичния му звук, който се разнесе надалеч. Извика на Търл и побягна към близката полянка. Над дърветата се рееше огромна птица, която оплаши и самата Тиа. С разперени криле кацна на поляната и тогава съзря , че това е Грифон. Търл гледаше изумено красотата на това същество.

image

Качвай се - извика Лон, а скитника все още наблюдаваше животното с възхищение и предпазливо се приближи - Той ще те отнесе до пещерата, само с това мога да ти помогна.
Търл не чакал и втора покана, скочил на гърба на грифона стиснал тъката на Лон, благодарил му от все сърце и полетя високо в небесата рееки се над пустоща в посока черните планини. Силен вятър брулеше лицето му, а мисълта за Селена все повече се усилваше както и светлината на амулета, който бе неотлъчно от него.
Черните планини се виждаха пред тях и рязко смениха посоката към подножието, където Търл забеляза голяма пещера. Крилата се разпериха широко и се презимиха с/у самата пещера. Изваждайки меча си той скочи на земята и без да се обръща се запъти към пещерата, чувайки мощния размах на крилата зад него на отлищия Грифон. Беше се вече стъмнило и в пещератя бе непрогледен мрак, но светлината на амулета на гърдите му осветяваше и водеше из извитите и разклонени пещерни галерии. Движеше се така тихо и в същото време бързо и предпазливо стигайки до една голяма галерия, в която само няколко факела осветяваха  лежащото човешко тяло, което хъркаше неуписуемо силно и за пияно магаре край староприемницата в градчето, където се запознаха двамата. Търл съзря окованата Селена и се запъти към нея, но спящата фигура се разбуди усещайки чуждото присъствие. Амазонката забеляза надигащата се опастност, която той прочете в притеснения и уплашен поглед. Завъртя се и срещу него се носеха кубчина камъни, които той избегна претъркаляйки се напред и с меча си прободе човешкото подобие, изтегли меча си от безжизненото туловище и го прободи още веднъж, за да е сигурен.
Оказало се е, че когато каменото чудовище влиза в първичната човешка форма, приема нейните недостатъци и крехкота, както и човешки желания. Каменните окови на Селена се стовариха на земята и тя скочи към своя спасител и го прегърна. Усмивката й огряваше цялата пещера, а щастието й от неочакваната им среща можеше да го смачка от силната прегръдка, с която амазонката се бе вкопчила в него. Той пусна меча си прегърна я, от очите й потекоха сълзи от радост, които бавно потекоха надолу по лицето. Той понече с ръка да избърше нежноте й черти, но тя хвана ръката му и го погледна с красивите си очи обляти в радост и умиление и страстно го целуна ... 

Нямаше време за губене, от цялата пещера започнаха да се търкалят камъни и да се събират на едно място. Амазонката и скитника тичаха със всичка сила към входа на пещерата. Едва дишаха от бързане, но ако съществото успееше да се изгради преди те да стигнат края на полето, с тях беше свършено. Изведнъж Селена се спря и Търл я погледна с недоумение. "Какаво прави тази безумна жена? И двамата ли иска да ни погуби?"- мислите се стрелкаха като светкавици през мозъка на скитника. Тя се втурна обратно към дъното на пещерата и изкрещя "Кинжалът!". Търл само където не хукна да убива нея, вместо чудовището. "Колко мозък трябва да имаш, за да отиваш към гибелта си само, защото си си забравил джобното оръжие." Идваше му да и тегли една кръчмарска и да си плюе на петите, но така и така беше дошъл за нея, пък и живота му и без това нямаше кой знае какъв смисъл напоследък. 
Двамата тичаха като луди надолу в пещерата. Селена мигновнно скочи върху една купчина с златни прибори и се зарови в тях. Търл само гледаше изтерзано, как каменната фигура беше придобила почти човешка форма. Изведнъж Селена извика с победоносен вик: "Намерих я!" и се хвърли към скитника, който я улови в прегръдките си, секунди преди грамадата да стовари юмрука си в/у златните прибори. Навсякъде се пръснаха златни чаши, вилици и лъжици, които сякаш започнаха да обстрелват бягащите фигури в тъмното. 

- Кинжалът може да убие всяко, смъртно и безсмъртно същество. - едва събираше въздух за да говори, Селена усещаше адска болка в рамото си. - Това е единственият ни шанс за спасение.
- Чудесно, сега ако искаш може да се върнем и да го почерпим със сладкиши. -
извика ядно Търл.
Амазонката го погледна с недоумение, но после осъзна в каква ситуация го беше поставила без да му обясни, защо рискуваха живота си.
Вече бяха по средата на каменното поле, а каменното същество ги беше доближило съвсем и с един замах ги изблъска в страни. Селена падна на рамото си и изпищя от болка, чак сега видя , че от него стърчеше златна вилица. Моментално я издърпа и притисна раната си, която пулсираше жестоко и почти я оставяше в безсъзнание. За миг чу свистене и юмрука на гиганта се стовари на милиметри от краката й. Тя се изправи пъргаво, поне до колкото й позволяваше раната и се затича към Търл, който замаяно се изправше. Амазонката го сграбчи и го избута със всичка сила извън границите на каменното поле, където той се стовари недоумяващо. За щастие се бяха приближили достатъчно до границата, че дори и тя можеше да мине отвъд, но тя се затича обратно към съществото. "На тази лудата, май не и се живее повече", скитникът вече беше дошъл на себе си и проклинаше на ум Селена. "Какво пък, веднъж ще се умира." каза на себе си той и с боен вик, пак прекрачи в каменното поле. Амазонката тичаше като обезумяла насам - натам, опитвайки се да мине в гръб на съществото, но безуспешо. Едва имаше сили да се изправи, след всеки земетръсен удар на гиганта, който той създаваше при стоварването на юмрука си на земята. Докато накрая се просна на земята омаломощена. Цялата й гръд се беше обляла в кръв от раната. Гиганта се надвеси над нея и с вдигнат крак се устреми към лежащата безпомощно на земята амазонка.  В този момент, Търл се претъркули до нея и я измъкна на косъм от смъртта. Селена с последни сили извади обсипан със скъпоценности кинжал и му го подаде:
- Трябва да го забиеш в тила му. Само така ще умре. - изстена и припадна.
Търл взе кинжала и се затича към движещата се купчина камъни, която ги издирваше в тъмното. Скитника толкова се беше засилил, че не усети как се намери в краката на чудовището. Което на свой ред се ухили и запрати купчина камъни към него. Един не голям камък удари Търл и той се просна на земята. Изведнъж се чу пронизителен крясък и в небето се появи крилата фигура която бързо се уголемяваше, в този момен твърди нокти го сграбчиха и той се понесе във въздуха. Бързо се носеше към края на полето, когато видя Лон на гърба на верния си грифон. 
Май ми дължиш поне една почерпка за това, че ти спасих живота. - ухили се доволно джуджето.
- Не към границата. Стовари ме в/у главата на онази гад. Имам работа за довършване.- изкрещя скитника.Лон го погледна с недоумение, но изпълни молбата.

Търл тупна върху движещите се камънаци с тъп звук. Те от своя страна усетили, че имат неканени гости започнаха да се търкат един в друг и да хвърчат искри, които се забиваха като игли в плътта на скитника. Търл не се поколеба и за секунда извади сияещият кинжал и го заби в близкият камък. Навсякъде м/у камъните започна да струи светлина и съществото се пръсна на хиляди камъчета, Търл пропадна надолу и се изтърси на земята. Чу се звън и кинжалът падна до него. В този момент видя Селена да се приближава до него и да му подава ръка да се изправи и двамата се чудеха, кой изглежда по-зле, тя обляна цялата в кръв и прах или той поизгорял от искрите с прах навсякъде. 
- Най-после свобода. - крещеше джуджето до тях и танцуваше някакъв смешен танц - Трябва да дойдете с мен отвъд планината. Кланът ми ще ви посрещне като герои. - каза Лон и замислено добави - Или поне това, което е останало от клана ми.
- С голямо удоволствие, но не са ни останали грам сили да се доберем до там. - тъжно каза Селена и с мъка седна на земята.
- О! Това няма да е проблем. - Лон извади златният рог и го наду три пъти с всичка сила - Ще се повозим.

Само след миг в небето се появиха три грифона, които кацнаха покорно до него. 
- Хайде, качвайте се. Трябва поне да ви изкъпем, а и да превържем раната на амазонката.
Всички се настаниха в/у грифоните си и се понесоха във въздуха, към планината над пещерата.
Даже и самата Тиа прегърната от Търл се наслади на полета, а ужаса се четеше в очите й от преживяването. Селена беше уморена, губеше кръв и се облегна с цялата си тежест на грифона, с глава на една страна наблюдавайки своя спасител. Мислише си за целувката и за това, че много отдавна не бе давала изблик на тези чувства. Скитникът се обърна към нея, но тя само затвори очи с усмивка на лице, нямаше сили да обърне глава. Наближаваха мястото и грифоните се презимиха на една планинска поляна в горния край, на която се виждаше пещера с играещи пред нея деца джуджета. Децата се разтичаха надолу да посрещнат гостите викайки грамогласно. Търл грабна амазонката, която го прегърна се влачеха бавно нагоре, а Лон започна да разказва радостните новини.
Бяха посрещнати като членове от семейството. Превързаха раните им и направиха голяма отрупана трапеза по повода с печено свинко и руйно вино. Лон бе повече от щастлив, леко подпииналата компания се наслаждаваше на танците около огъня. Беше станало вече прекалено късно, когато всичко бе затихнало и всички спяха около огъня. Селена се приближи към спящия си спътник и легна до него.
Сутринта бе пропита с тежък махмурлук и стрипцав вкус в устата от тежкото вино. Като отвори очи Търл, усети нечия топлина и прегръдка и бе изненадан от красотата на спящата Селена, чието лице изглеждаше така ангелско, а нрава й бе така дяволит. Наведе се над нея, за да я събуди с целувка, но си припомни за камата й, но въпреки това той нежно я целуна по върха на нослето, а тя в просъница се почеса и се натъпка в него още по-близко жадувайки още малко сън.С обилна закуска от снощните остатъци решиха да се върнат и да огледат царството на Лон или поне това, което бе останало. Лон бе толкова развълнуван, че семсйтвото му ще видят това величествено място като не спираше да говори и разказва така емоционално.
Селена събра нещата си и бе готова да продължат пътя си. Джуджето за подарък им даде възможноста да вземат колкото искат и могат да носят от съкровището като отплата за това, което бяха сторили. Амазонката бе видяла с живота на колко хора е събрано това съкровище и не искаше нищо от него освен няколко карти които щяха да са от полза, тя имаше всичко за което бе мечтала. Докато Търл не отказа да вземе една торба на благо сърце, с която да търгуват за провизии и алкохол, като за постъпката си получи онзи сладък сърдит поглед на Селена, на който се бе наслъждавал много кратно и на който той отвръщаше с широка усмивка.
image
Прегърнаха се с Лон и потеглиха по своя път. Не бяха се отклонили много от своето пътуване но след толкова време дуото бяха заедно и все така жадни за плиключения и опастностни спиращи дъха им.




Тагове:   Началото,


Гласувай:
0



Следващ постинг

1. kosara2008 - ооооооооо добре дошла ...
02.08.2008 19:26
с този обещаващ приказна интересност текст...!!!:)))-
желая ти успех!
цитирай
2. 2ofus - Благодаря
02.08.2008 20:18
(f) Но заслугата няма да е само моя, много скоро ще прерасне в голям разказ, благодарение на още един човек.
цитирай
3. 2ofus - Благодаря
02.08.2008 21:11
(m) kosara2008 благодаря ти, ще видим какво ще се получи. Надявам се историята да бъде заобладаваща и някак да те грабне и да ти се иска да можеш да я прочетеш цялата наведнъж :) ... но всичко с времето си!
цитирай
4. iliada - Привет!
04.08.2008 09:47
Интересно начало ! Дерзай!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 2ofus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 27768
Постинги: 2
Коментари: 4
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031