Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2012 14:30 - ВСЕКИ СРЕЩУ ВСЕКИ или...
Автор: vesistefanova73 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5277 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Големите географски открития, колонизирането, мисионерите, казус: Имат ли диваците душа? Отговор – „Нямат, защото не са точно хора, а по скоро животни. Не са си довършили еволюцията. По-близо са до маймуните, отколкото до хората.“

200 години назад, Англия, съдебна зала, казус: Имат ли жените душа? Отговор – „Може и да имат, може и да нямат, не е сигурно.“

100 и малко години назад, Западна Европа, казус: В Източна Европа хората като нас ли са много по-различни? Отговор: „Не са като нас. Ние сме по-напред, те са изостанали в цивилизационното си развитие.“

Западна Европа и Америка, казус: Какво става на Балканите? Какви са хората там? Отговор: „Мъжете са високи, космати и мръсни и носят животински кожи, а жените са красиви, но глуповати...Трябва да им помогнем да извървят еволюционният си път, защото ние сме по-развити.“

Цял свят, казус: Мойсей, Будда, Иисус, Мохамед или някой друг е ИСТИНСКИЯТ пророк? Отговорите донасят войни и много безсмислена смърт.

Всичко това, разбира се е изключително малка част от примерите. През годините, ние хората, бяхме противопоставяни по всякакви признаци: религиозни, политически, културни, икономически, социални, национални, етнически... Сегментираха ни и ни поставяха във все по-малки и миниатурни рамки. Какво съм аз по тези критерии: човек, жена, бяла, европейка, балканка,българка, шопкиня, православна християнка, хетеросексуална... Следват  социалните кръгове: образование, професия, трудов стаж, семейно положение. Без да съм изчерпателна вече съм в 13 кръга, като всеки от тях е по-малък от предишният и всеки от тях се противопоставя на огромен брой други. Всеки един от тези стесняващи се кръгове воюва с различните (Жени /Мъже; Америка/Азия/Европа/Африка; България/Гърция/Сърбия/Македония;  християни/мюсюлмани/ евреи/ будисти/ и т.н. )

Благодарение на вирусното образование и възпитание успяваме да се позиционираме във все по-тесни кръгове, ставайки все по-мънички и ограничавайки доброволно рамките на човешката си същност. Колкото повече се сегментираме, толкова повече се увеличават  Другите – онези Различните, които не разбираме, защото дори не познаваме, но сме научени, че ги мразим и се плашим от Тях, а освен това е добре и да ги цивилизоваме.  Те са  космати и брадати, нечистоплътни и терористи, недоразвити в цивилизационно отношение и не е сигурно дали имат душа. Освен това май искат  да завладеят света, за което са разработили разни тайни и секретни планове.

Воюваме непрекъснато на стотици фронтове, пазейки и защитавайки символи, които дори не са наши. Инсталирани са ни като паразитна програма в главите, а на нас дори не ни остава време да ги ревизираме. Били сме малки, облъчили са ни, научили са ни да делим хората по всякакви критерии,  да ни е страх, да се конкурираме, да се състезаваме, да мразим,  да генерализираме и да боравим с понятията, без да ги обмисляме. Определенията ги научихме в у-ще, а след това медии и общество ги валидираха. Често говорим за Любов, Път, Щастие, Благодарност, Душа и прочее, но междувременно пак успяваме да се делим. В малката рамка, като че ли успяваме да се почустваме по-защитени. Тази уютност, обаче, е абсолютно илюзорна, защото в колкото и малък кръг да си застанал винаги има как да го стесниш още. Накрая оставаш Сам и тогава всички отвън са Другия – онзи опасният. И тогава, тогава сме нещастни и неудоволетворени, а всичко останало са само приказки.

Представете си сега, че тези кръгове всъщност са окови. Защото те са именно това. Представете си себе си, окован във всички тези окови. Каторжниците са за завиждане. Представете си, че ключовете от тези окови не са някъде извън нас, а в главите, сърцата и душите ни. Защото те са точно там. Представете си, че взимаме тези ключове и махаме всички окови. Прекрасно, нали?  Добрата новина е, че това изобщо не е трудно. Единственото което трябва да направим, е да ревизираме понятията с които боравим. Те са конструкти, т.е. конструирани са в главите ни, с измамната цел да ни обяснят света. Разбира се, те изобщо не правят това. Дават обяснение, което е удобно за всички властимащи, защото само така те могат да бъдат сигурни, че ще ни владеят и управляват. Защото няма нищо по-лесно от това да управляваш един сам, уплашен, объркан и нещастен човек, за когото всички други са врагове. След като говорим за конструкция, значи можем да си представим и процеса на деконструиране – тухла по тухла, понятие по понятие, започваме да рушим старата си ветровита къщичка, в която и без това си мръзнем самотни. След като преосмислим всяка от тухличките, започваме да строим със същите тези тухлички новата си къща. Онази, уютна и топла, приказна и пълна с приятели и съмишленици, в която всички живеем заедно с любов и благодарност, а различията между нас са възможности, а не пречки. Защото всъщност различия не съществуват. Ние всички сме Човеци, а всичко след това са окови. А без окови всички можем да летим!

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. muxaun - :)
20.02.2012 16:50
Чудесна статия, браво :)
цитирай
2. burda - "Разделяй и владей"
23.02.2012 00:32
Отговорът на Burda:
Обединявай и споделяй!
цитирай
3. vortex87 - ...
23.02.2012 13:27
Когато знаеш какъв си, знаеш какво искаш, мисля че различието във възприемането на света е прекрасно, както е прекрасно, че човеците сме различни, защото дава яснота за това което искаш, но това важи само в смисъла, че осъзнаваш въпросните конструкти прекарвайки ги през съзнателното, а не през подсъзнателното. Именно и за това въпросната деконструкция е важната, защото вади от подсъзнателното към съзнателното. При положение че си осъзнат, то вече въпросният процес на градене на новата къщичка е свободен за всеки един човек, всеки харесва и мрази различни неща, свободата да си отбереш тухлите за твоята си къщичка те прави едновременно самостоятелен, но не в симисъла на сам, а същевременно и свързан с другите които имат подобни на твоята къщичка. Мулти-идентичността например е много приятна за мнозина, така в различните си роли те се чувстват еднакво комфортно и се наслаждават на всеки от животите които имат. Шизофреннота разнообразие е някак си интересно и обогатяващо. На всеки му е ясно, че не може да бъде всичко, но отбирането на това какво искаш да бъдеш или да не бъдеш минава през процеса на "проба - успех, проба-грешка". Докато си направиш къщата в която не духа, още по-прекрасно е когато в този процес не си сам, а с любимата жена, верните приятели... когато някой ден си направите заедно вашата шарена къща, която дори и да има странна форма, може би грозна от терасите на съседните къщи то това няма значение. И използвайки конструкта "човек е социално животно", който смятам за верен през опита на опознаването на самотата. Въпросът, за това дали къщичката ти е грозна според някой не пречи на никой, до момента в който от терасата на съседната къща не се покаже дулото на оръдието, насочено към "грозната" къщичка... исками се, но не мога да повярвам, че анархията няма да доведе до агресията, колективното разбиране, между всички къщички е възможно само ако всички се приемат, а това ми звучи отопично...
цитирай
4. vesistefanova73 - Благодаря,
05.03.2012 15:58
за дългия и интересен отговор. И да, утопично е, но точно затова вярвам, че е възможно. Не вярвай в чудеса, разчитай на тях!
Бъдете щастливи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vesistefanova73
Категория: Лични дневници
Прочетен: 204678
Постинги: 36
Коментари: 85
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031