Желязната лейди на Операта




Стоянка Николова, бъдещата Елена Николай, се ражда на 24 януари 1905 г. в село Церово, Пазарджишко, в семейството на данъчен чиновник и домакиня. Много скоро баща й умира и семейството остава без пари и опора. Късметът обаче дава рамо на майката Парашкева и тя получава предложение за работа в Германия. Срещу помощ в домакинството на нея ще й бъдат осигурени средства за следване в медицински институт. Стоянка е поверена на грижите на баба си, дядо си и на по-големия си брат Кольо.
Първите й срещи с фолклора стават в лицето на красивите песни на дядо й Толчо. Стоянка също запява, но нея не я удовлетворява само пеенето, а търси сцена и я намира на черницата.
Бъдещата Елена Николай по-късно решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада при големия педагог и певец Иван Вульпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията.
На първия конкурс - пеене, красавицата се представя блестящо, но на втория - солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка, като безнадеждно немузикална.
Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. След известни разочарование тя намира пътя до най-реномираната музикална академия "Джузепе Верди" в Милано
През октомври 1930 г.  "грабва" журито с ролята си на Далила от операта на Джезепе Верди и я приемат. От тогава датира и съдбовното й запознанство с проф. Пинторно, който по късно й доверява: "Когато ти запя, аз вътрешно се засмях и си казах - прекрасен глас, но малко пасторален (овчарски), куп дефекти, въобще необработен диамант. Но..."



Постепенно Стоянка става една от първите студентки. Импресариото й решава, че прилича на царица Елена, жената на последния италиански крал и така набързо я прекръстват на Елена Николай.

На 29 години светът се отваря за нея. Поканите започват да валят. Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“ (с Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в „Хованщина“), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.

Но настъпва трагичната 1963 г., в която само за месец тя губи и майка си, и съпруга си и решава да слезе от сцената, когато е в пълния си блясък. Никой не е съвсем сигурен по какви точно причини - здравословни или други, но тя се разделя с операта - любовта на живота си, преди да е навършила 60 г



За сметка на това пък прави нова кариера, този път в киното. Снима се във филми на най-големите имена от ранга на Виторио де Сика. И прави 17 световно известни филми.

Интересно: 
Критикът Абиати се осмелява да пише за България и за нея поредица отвратителни критики. Елена Николай го изтърпява до момента, когато на премиерата на "Ирис" от Маскани, си позволява да говори неуважително за произхода й.
Типично по български примадоната му зашива такъв шамар, че той се изтъркулва по стълбите на "Ла Скала" пред очите на хиляди поклонници.
Заради шамара на Абиати я изгонват от "Ла Скала". Тя обаче казва:

"Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой."

И директорът на "Ла Скала" трябва да отстъпи.
Купува най-старото шампанско, огромни букети и на колене я моли да се върне.
Тя се изкушава за секунда да ги прати по дяволите, но след
това се връща триумфално!


 

* "Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой." *

нека се поучат всички и да не прекланят глава и блюдолизничат пред мижитурките.
Благодаря ти за ценния цитат, наистина:
"Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой."

За една изключителна жена и невероятна певица .
..."Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой."...
Вълнуващо и силно послание .
Поздравления !

Наистина тя е една силна истинска бъългарка.
Аз помня един от филмите, които пуснаха у нас с нейно участие -определено играта й беше като на професионална актриса.
Но истината е :
"Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой."
Това е нашият девиз!
Хубав ден!:))

а гласът й звучи дълбоко и плътно.
Лошото е, че у нас талантливите хора рядко достигат признание приживе.

Валя

Вярно е, че българите имат много таланти и не винаги получават признание в родината. Но животът на Елена Николай ни дава добър пример! Рядко жена ще се наложи на работното си място и ще изисква уважение .
Все пак "Николай" означава Победител! И тя се завръща в Ла Скала на бял кон!
Радвам се, че ме посети. Хубава вечер!

Някога в училище - в часовете по музика - изучавахме биографиите и творчеството на такива бележити българи: певици, певци, композитори и музиканти... Имах прекрасни преподаватели. Там за пръв път чух биографията и характерния плътен тембър на Елена Николай. И запомних завинаги името й.
Благодаря, че припомняш за нея, Бвен - дано повече млади хора прочетат и знаят за нея!
Хубава вечер на всички в дома ви :):):)

Хубаво ще е наистина, в часовете по музика да се изучават нашите световно известни певци и инструменталисти. Толкова неща може да се научат за тях!
А и българската народна и класическа музика са толкова характерни...Нека да тръгне напролет всичко към добро!
Светла и спокойна вечер и на теб, Дивна и поздрави за зова на Земята - така нарекох твоето стихотворение днес. Нека се научим да чуваме и усещаме тайните свуци около нас!

Голяма жена с голям талант! Всъщност тя е най-голямата ни звезда, заедно с Тодор Мазаров и Борис Христов. Неизвестно защо, заслугите й към световната култура дълго време се премълчаваха в България. Вероятно е по политически причини. А след това ни натисна чалгата...
Бвен, благодаря ти, че ни припомни великата Елена Николай!

Вярно, че не се говореше нищо за тримата велики - Николай, Христов и Мазаров. Предполагам, че защото са живеели в капиталистичаския свят?! Мнозина даже вече не знаят кои са те. Вече други разнасят "славата" ни - Софи и други фифита.
Ние пък ще си спомняме класиката!
Чао и до нови срещи с хубавата музика!:))