Блогът на tatiana :: Българската история 3ч

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.03.2013 08:00 - Българската история 3ч

Прочетен: 979 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.03.2013 19:38

Както е известно, в старите времена планините Памир и Хиндукуш са били наричани Имеон. Те действително са били заселени от протобългарски племена, достигнали в разселенията си от Балканите до там. Затова ако по летоизчислението на Волжските българи, описано в древния епос „Джагфар тарихи”, цитиращ дати от преди 30 000 г. пр. Хр., както и от “Книга за хуните” на Кул Гали, (XII век предците ни там са образували обединение от 7 племена, покорили необятни огромни територии и създали държавата Шам, това още веднъж е потвърждение на факта, че първата тяхна миграционна вълна е тръгнала от Балканите, в периода между 70 000 и 53 000 години назад във времето на топенето на ледниците.

Люлката на българската етногенеза обаче е тук на Балканите. В същите онези древни геоложки времена и най-старата и дълга европейска река Ит-ил /Дунав/, по данни на акад. Йордан Стоилов Иванов е протичала с 37 км по на север от сегашното й положение, покрай местоположението на днешната столица на Румъния - Букурещ. По данни на акад. Иванов, оцелелите от потопа на Балканите /трети по хронология от общо 8 известни,/ са живеели по билата на високте планини, а също и в района на Аскейноса - Черното море, което първоначално било сладководно езеро, с размери 54 на 36 км. При въпросния катаклизъм във водите на Черно море потънали два етноса, за което българската подводна археология вече разполага с данни – откритата каменна чиния на Черноморското дъно отпреди 8 000 години е с изписани върху нея иероглифи - възможно най-старата открита писменост на света – още неразчетена.
Първите преселници занесли със себе си занаятите, мннното дело, постиженията в селекцията на житото, опитомените овце, кучета, прасета и коня, защото тяхното опитомяване също е ставало тук, на Балканите. По време на преселенията те разбрали, че свинското месо и сланината не били подходящи за топлите страни. Запазили тези животни за племената и етносите, които се заселвали на север. В Сибир, където сланината давала калории и предпазвала от студа, от който се научили да се предпазват, мажейки се със свинска и с тюленова маз, докато южните заселници започнали да използват овчата лой. В планините по традиция се разселвали родените в балканските планински райони на Балканите, а в равнините отсядали родените в равнината. Така едните развили рудничарството и строителството,борели се с камъка, защото строителството било дело на планинците, които били и.рудничарите...а другите развили животновъдството, растениевъдството и занаятите. Някои племена изоставали рудници, в които рудничарите не могли да слязат на дълбочина повече от 50 м. Така под форма на търсене на нови находища, започнала и миграцията със занаятите, с ювелирните изделия от сребро, злато, скъпоценни камъни и метали и абсолютно всичко, с целия поминък. Истината е една - древните ни корени мигрират на изток и югоизток от земите на Балканите , след третия библейския потоп /от всичките общо осем/, които човечеството познава. Възходът на културите на първите етноси и народи вървял почти паралелно. Последните, възприети от класическата наука предбиблейски потопи, се отнасят или по точно са определени отпреди 24 000 години и отпреди 11 552 г. пр. н.ера.

Според изчисленията, изследванията и анализите на академик Йордан Стоилов Иванов, такова катострофално бедствие - световен потоп, той датира към 12 050 г., /считано от 1980 г. назад във времето/. Извел е изчисленията си по календар и според него, в наше време, това е станало през ХІ месец, на 24-то число, когато потънала и столицата на континента край Южния полюс. Оцелелите от този катаклизъм се спасили от този южен континент, достигайки района на днешния о. Мадагаскар. От там се разселили в 8 посоки – 3 на изток, 3 на запад и две на север. При това разселение били терминирани расите – жълти, черни и червени. А когато океанските приливни вълни нахлули мощно по времето на Черноморския потоп и във водите на сладководното езеро в региона на Балканите, те го залели и буквално разкъсали земята в района на Средиземно море и днешния Босфор. Мощността на прилива била ужасяваща. Мегацунамни вълни залели уникални древни градове и селища, създадени много преди разцвета на Варненската цивилизация. По същото време е съществувала естествена сухопътна връзка като ивица – суша, която е свързвала континентите Европа и Азия. По нея били осъщест- вявани миграциите на първите бежанци, от оцелелите етноси, тръгнали в своето първо разселение на изток и югоизток. Вследствие на огромния прилив на океанска солена вода, сладководното езеро завинаги се преобразило в дълбоко солено море. Потоп с подобна мощ е бил регистриран и по-късно, между 8 и 7-мо хилядолетие назад във времето.
Специално Черноморският потоп е датиран от учените различно:.от преди 7 800 г. , от преди 5 700 г. и пр. Той също е станал причина за значителни миграции по познатия вече път през Кавказ и през Азия.. По тази причина следва да се прави разлика между понятията СВЕТОВЕН ПОТОП като гигантското бедствие, с огромни мащаби и местен потоп. В литературните анали са описани най-малки три такива – веднъж от шумерите, от времето на Девкалион и Пира и Библейският. В паметта на много народи от атолите в океаните, се разказват различни легенди за първочовеците Ной, Иима, Ману, и други, спасили семейства и животни с кораби, подобни на кораба на Ной. Тук обаче следва да отбележим и че и цялата речна кал от Черноморското езеро при потопа е била изхвърлена от вълната на придошлите поройни води, далече от днешните крайбрежни ивици на изток. Хилядите дерета, в районите на днешна Грузия, Абхазия и дори в територии и на Казахстан, представляват последиците от това събитие. От изхвърлената фина кал там, по тези земи, местните се научили да правят тухли и огромни топки, които поставяли по оградите на къщите. Тази кална маса единствено става за изпичане на тухли и керемиди, и количествата й са толкова огромни, щото и сега са почти неизчерпаеми.
И сега от хилядите години, в които са ползвани и изваждани тези натрупвания, се е образувал и ГАЗ, който тези страни вадят и ни препродават, а ние сме принудени да го купуваме. Сиреч – с нашите камъни – по нашите глави.

По този повод преди десетилетия България пожела да помогне на тези страни в строителството на тухларски заводи, каквито бяха направени в някои от страните. Но населението там и до днес предпочита да изпича само тухли, изложени в сурово състояние на слънце, което позволява самият вятър и дъждо- вете да спомагат за подпълване на фугите по природно естествен начин. Които са ходили в тези райони, знаят за какво става дума и за да не се чудят, следва да се знае, че и до днес всичко на изток продължава да се прави от керпич по описаната от нас технология. Тъй като по литературни данни, описаният потоп не е бил съвместим с времето на отцеждането на ледниците, можем да заключим, че първото гигантско разселение от Балканите – като люлка на най- древната човешка цивилизация е станало точно във времето, както твърди акад. Йордан Стоилов Иванов, между 70 и 53 000 г. назад във времето.
В своето първо разселение на изток и югоизток, по времето след 3-тия потоп от общо 8 , според теорията на акад. Йордан Стоилов Иванов, представители на оцелялото население от общо 123 местни балкански етноса,след гигантски катаклизъм, мигрирали на юг и югоизток. Една част през Кавказ тръгнала на изток. Други още по на юг. Оцелелите тръгнали от Балканите, от района на днешна Сребърна /в Стара планина/, Пернишко, Брезнишко, Трънскотрънско, Драгоманско, от Западния Балкан, от западните крайща на софийското езеро във време и на неговото отцеждане.
Било е във времената на етносите – дакомизийци, пеласги, шумери, арменци...живели някога заедно.... Известно е, че протобългари от тези племена са се заселели в Месопотамия, в Мала Азия, където техни потомци живеят и до сега. Но те и техните корени определено и категорично не са от там. Те там нямат свои корени. Затова много е възможно именно днес - учени от някоии страни да имат за задача да търсят корените си в двата потънали етноса след гигантския потоп. Затова категорично ние твърдим и че много от народите на Изтока, които нямат корените на историята си, защото тази история е била занесена от тук, от земите на Балканите - там. Затова там са тези артефакти, които днес ние коментираме. Такива народи са и филистимляните – праотците на палестинците. Част от балканското население, претърпяло бедствието, останало тук, по високите полета и планините. Това население е било терминирано от изследователи като трако-кимерийско.
Пътищата през Кавказ продължили към плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/ , през Волгоуралието и още по на изток до територии в Земята на изгряващото слънце – днешна Япония, за което имаме преки свидетелства, цитирани и от самия император Хирохито, който в последната си среща с български дипломати каза, че е трябвало да изминат хилядолетия, за да се срещнат народите ни отново. Още повече, че и в японските земи и до днес живеят представители на етнос със специфичен език, в чиито народни облекла присъстват българските шивици. Тази информация присъства и в научния труд на академика, предоставен чрез член-кореспондента на академик Александър Горбовски от АН на СССР и Украйна. Докато пътят на дългото завръщане на индо-европейските българи по време на Великите преселения на народите е бил белязан от техните многобройни държави, в които в различно време са влизали огромни територии от Китай, Индия, Иран, Пакистан, Афганистан и другите държави от Централна Азия, Каспийско (Българско) море, Кавказ, Армения, Мала Азия, Русия, Украйна, Балканите, Централна Европа. По пътя обратно към континента Европа българските племена участвали в генезиса на древните нации на Германия (Бавария), Италия, Испания, Франция, Ирландия

От тогава са запазени етноними и наименования, с които местните съседни народи назовавали болгите: були, балли, болгари, българи, балкари, буляри, биляри, бухари и пр. В този период земите около реките Тигър и Ефрат били обитавани от шумери, които вече обработвали метали и отливали сплави. Цивилизацията им е идентична с Варненската, като приликите са в жезлите и в женските накити. При датиране с радиоактивен въглерод се оказа, че Варненската култура не е от преди 6-5 хил.г. пр.н.е., а е много по-стара. Това обстоятелство е особено важно, защото в един прекрасен ден учените ще докажат, че Ниневия, Ур, Йерихон и българският ХатсУР /Хацор/ на хуритите БАЛХАРИС са на повече от 8 хил.г. Разселилите се по новите места вече имали познания, строяли по древен тертип огромни селища, обработвали глина, добивали мед, злато, сребро и леели сплави, много преди останалите съседни азиатски народи. Техните потомци били ваятелите и обитателите на уникалните древни градове Аркаим и Балх. Създали царства – строили градове държави – Аркаим, Карагалъ, ХатсУР, МА-РИ, МЕГИДО, Бабилон. В ХатсУР, /Хацор/ – на територията на днешен Израел, бил най-северният ханаански град, където изследователите са регистрирали наличие на ортостати, нещо характерно само и единствено за северните държави. В ХатсУР /Хацор/ до сега са разкрити 2 броя бронзови маски, бронзови царски статуетки, едната от които позлатена, докато в България през последното десетилетие непрекъснато се откриват и леярните и инструментите и артефакти от много по-предишно време.
Според равина Бен Елиезер, откритите бронзови маски в Хатцор са датирани към 18-то столетие пр. Хр. А Старозаветните текстове не съобщават как е изглеждал самия град. За този град съобщава цар Соломон в библейски текст. Едно обаче особено важно откритие от онова древно време на територията на Хатцор, което продължава да бъде актуална загадка за учените до днес е, че върху площта на дворцовия храм от 15 в. пр. Христа , в/притвора и предверието/ както и върху "сърцевината" на двореца, не е имало застрояване по причина, че мястото е свето. Предположението на археолога Ядинт....е, че вероятно в онова далечно време е съществувала някаква стигма, по силата на която древните народи проявявали уважение към това място, около което били извършвани и древни ритуали и жертвоприношения и огнепоклонство. Този древен храм, който е много по-стар от Вавилонския е бил сътворен от жреците на предците протобългарски преселници, които запазили и там част от българските обичаи, но езикът им в голяма степен се променил..